Проблем с оценяването в първи клас

Точно затова хората търсят среда, затова и родители като мен хич не са хепи - работи се с нивото на средните. Става като прокрустово ложе - на отличниците им режат главите или краката, а изоставащите ги разпъват на дължина. Отличниците затова се сърдят, че се завишават незаслужено оценки, защото учителят на изпитване е писал четворка на отличника с мотива "как може да не знаеш, ето ти наказание", а на средняка или изоставащия за никакви отговори пак четворка с "поощрявам те, защото си се старал, нищо че не каза каквото трябва". Казвам го и професионално на деца и на родители - в училище се бориш за честно изкарана тройка. Не искам, нито очаквам учителката да завишава оценки за старание. Поощрението може да е само устно, примерно "този път имаш повече верни отговори от миналия път" или "писал си по-четливо, продължавай така" или "личи си, че си учил, продължавай и ще изкараш повече следващия път".

Анди, говорим за деца в началните класове. В първи клас повечето не знаят къде се намират, трябва, освен учебния матерял, да научат и що е това училище. Така че една устна похвала за старание хич не е излишна.
При нас бяха усмихнатите човечета тези похвали.
След това хич не смятам училището за състезание. Там си да учиш неща, които ще ти трябват в живота. Аз като завършила проста гимназия в университета учих с хора завършили топ гимназиите, а сега и сега работя наравно с такива хора. Но за себе си рано се светнах, че уча за знания, а не за оценките и няма нужда да се сравнявам с никого от класа.

Защо да не може?
Какво ще се случи ако го направиш и детето се мотивира? Кой каза, че е забранено? МОН ще дойдат да проверяват тетрадки ли?
Някакви безумни разбирания останали от миналото.

Когато има диктовка или контролно по математика е като на състезание - пишеш оценка според брой грешки. Не се правиш, че не виждаш една грешка, защото Иван този път много, ама много се е старал, а на Петър му сваляш точка за грешката, защото този път се е отпуснал.  Когато учителят постави за задача да се напишат два реда ченгелчета не е редно един да получи усмихнато човече с добре изписани ченгелчета, и друг да получи усмихнато човеке с криви ченгелчета или недописан ред, ама дай да го поощрим. Единият е поощрен, но другият е ощетен - той ще запомни това, което накрая се превръща в стратегия за доста деца  - защо да правя нещата както трябва като не ми го признават. Така става и при възрастните - от поощряване на старание на единия, вторият си казва, че може и той през пръсти, защото и другият през пръсти.

Защо трябва поощрението да е само с оценка? Всичко трябва да е черно и бяло ли? Малко фантазия вкарайте. Децата усещат отнешеноето на хората около тях, а една добра учителка, която обича децата и професията си, винаги ще намери начин да поощри дете, дори и да не му завишава оценката.

Преди двайсет години като млад учител преподавам на две групи седми клас, втори чужд език. Едната група силни будни деца, работата върви с лекота. Другата група пълна скръб. Та в слабата група давам домашно - да разкажат за някой град (имахме подобен урок за Несебър). Не съм давала ограничение какви източници да ползват. В силната група се справят и всички имат домашни. В слабата - никой. Един ден едното момче проплаква "Братовчед ми вече има три шестици, а аз само двойки...". Питам го кой е братовчед му - отличник в другата група. Казвам "Ето имахте домашно. Ако го беше написал щеше да получиш и ти оценка." Донесе ми го следващия път. Чете, едва срича, но го прочете. Не беше кратко. Писах му 6. Другите протестират "Ама това е от учебника за шести клас." И какво от това? Аз ограничение в източниците на информация не съм давала. Но това момче така се стимулира от тази оценка, така започна да се старае всеки час, че дръпна напред и започна да покрива ниво Среден към Добър. И то за съвсем кратко време.

Това го пиша вече за трети път, но явно никой не чете.

Защото драмата е за човечетата - един има, а друг няма. Броят си ги и това е в реда на нещата. Само ние възрастните се опитваме да им пробутаме идеята, че човечетата нямат значение. Тогава на никого нищо не трябва да се пише - ни човечета, ни числа, ни нищо. Само с думи да се поощрява.

Драма с усмивките имаха децата мин година. Въобще не си сравняваха калинките по точки, които получаваха на контролни, но усмихнатите човечета сравняваха. Брояха ги, дразниха се помежду си и т.н. Колкото и да повтарях у дома, че тези неща не са важни, нямаше успех.

мама ру, как какво от това! не може критерият да е различен, а оценките еднакви! Имали са право да се сърдят другите, колкото и да се пробутват алабализми. Интересно, как възрастните много внимават и много искат за равен труд равна заплата и хич не харесват колегата да взема същите пари за по-малко работа, ама дай при децата да не е така и е в реда на нещата и за единия шестица, дето се е зорил на трудното, и за другия шестица, защото толкова си може и да го поощрим!

Напротив. Думата "справяне" може да значи различни неща -  ето, само пост преди твоя са дали и точен пример.
Ако детето на Мама Ру се научи да чете, то се е справило и то дста добре, спрямо безпроблемното което е научило същото месец по-рано.
Аз бих го мотивирала с поощрение. Определено.

Андариел, аз съм в професионална гимназия. Учениците ни са шарени. Имам отличници, има и слаби ученици. Моята шефка обича да повтаря по повод оставянето на поправителни изпити на твърде много ученици "Винаги можем да им покажем колко не знаят, хайде да им покажем, че все пак нещо знаят". То и без това поправителните изпити в гимназията са често пъти проформа, особено там, където има проблем с учениците и не би се допуснало разпадането на клас заради отпадането на един ученик. Изисквания трябва да има. Изоставащите и непокриващи минимума ученици се викат на консултации и с тях се работи допълнително и това в гимназията вече.
Да не мислите, че родителите нямат реален поглед как се справят децата им. Но натрупаването на негативни оценки, забележки и оплаквания от страна на учителя как конкретното дете не се справя не правят услуга на никого - нито на детето, нито на родителя. И детето го вижда, и родителят го вижда това несправяне. Но родителят вижда и трудът, който детето полага. И когато и малкият напредък не се отчита от този, който е от най-голямо значение за детето - учителят действа много обезкуражава що и демотивиращо на детето. От друга страна, когато учителят отбележи "Браво. Имаш цели три верни задачи от 10. Ето, че можеш" (миналият път детето е имало 1/10) на детето му проникват крилца. И следващия път удвоява усилията. Ако обаче чуе "Не работиш достатъчно. Пак работата ти е за незадоволителен." се обезсърчава. Това по отношение на първи- втори клас.

Не, справяне има само едно значение - поставена е задача с конкретни параметри, които се покриват в различна степен и се оценяват. Това, че учителят има плаващи, неустойчиви или като цяло двоен аршин е пропуск на учителя.
Знаеш ли колко деца като на мама ру имам на ден? И постъпвам честно с тях като им казвам, че в училище оценките трябва да си ги изкарат със знания като другите деца - тройка да е, ама да е негова. По време на нашата работа отбелязвам напредъка, посочвам точно кое в задачата е добре и за кое се мисли повече и се учи. Не може да е с количествени оценки по ДОИ като другите деца, обаче в същото време тези оценки да са по друг аршин, защото детето се научило по-късно. Хубаво, когато се научи, тогава ще си получи високата оценка, а дотогава ще е за тройка. Който към този момент вече се е научил - получава си шестицата. Ако карам с двоен аршин им правя мечешка услуга, те развиват цяла своя теория и практика да се възползват от затрудненията си и да смятат, че другите са длъжни да ги поощряват с оценки. Затова после има и конфликти на тази тема.

Вашата директорка гледа си на върже нейната статистика. На нея не й трябва реално оценяване, а числа, които да стоят добре в отчета. Всички играете една порочна игра, а после защо доверието в оценяването е ниско и някои училища са по-желани от други и как шестицата в езиковата и шестицата в селското училище не били едни и същи.

Андариел, 90% от учениците ни стигат до матура и се дипломират със среден успех около 4,50 от матурите. На година я има 1-2 двойки на матура, я няма изобщо. Та май не е и толкова зле системата, а?
Имай предвид и че едно около 50%са с майчин език различен от българския и не малка част от тях идват от райони, където български се говори основно в училище с учителите, т.е подготовката и степента на владеене на езика ни не е много добра, речникът не е толкова богат.

Езиковата е доста далеч, сега говорим за първи клас.
Моето дете чат-пат блее марулите и греши задачите, получава си по-ниската оценка, въобще не се трогва, а аз знам че трябва да работи над това, че на контролно трябва да внимава. Но това не значи, че детето не знае.