Прочетох половината тема и ще се върна да дочета останалото, но добих впечатление, че е съвсем възможно сестрата просто да не е била щастлива в семейството ви и да иска да прекъсне връзките с вас и да си живее свой живот. Не е хубаво, но има такива случаи, включително и от потребители тук съм чела, че направо са се родили, когато са скъсали с родителите си. Възможно е и да не е така, но все пак помислете.
- Публикувана: 21 окт. 2019, 10:28 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2019, 22:13 ч.
Сестра ми не желае да има контакт с нас
Това е другата част от историята. Беше за хванала с някакъв афганистанец, който живее в Германия. Запознали се в интернет. Искали да се женят, да имат деца, да заминават в Афганистан да живеят с неговото семейство. Направо ни се бяха изправили косите. Тя замина при него в Германия. По това време отношенията ми с нея се прекратиха окончателно. Опитах да й налея малко здрав разум. Сещате се колко ме е полсушала. Забули се даже, замина
Нещо като даваме ти идеи за развоя.
А ако е вярно, хората, тръгнали доброволно с мюсюлмани, не са за жалене. Каквото си направят.
Додо, здравей пак,
искаш да помогнеш на майка си, солидаризираш се със сестра си, но заглавието на темата съдържа "нас", което изключва сестра ти. Гневна си и на моменти, "би я набила", а само преди три години говориш за домашно насилие спрямо вас двете (към теб и физическо) в най-крайните му форми. Обичаш я, липсва ти, много ти е близка, мъчно ти е. Едновременно, синовният дълг и обстоятелствата те теглят в другата крайност.
Имаш нужда от покой и подредба. Дали ще потърсиш професионална помощ или ще се опиташ сама да се напъхаш в най-тайните кътчета на душата си, за да внесеш ред е твой избор. Ще изисква сили, рев, постоянство и знания. Аз бих препоръчала помощ от психоаналитик.
Сестра ти има нужда от същото. Как се справя ние не знаем, тя тук не разказва.
При всички положения и двете се справяте по най-добрия ви възможен начин, според наличностите. "На човек можеш да вземеш, но не можеш да дадеш", "Можеш да заведеш насила магарето до реката, но не можеш да го накараш да пие" и т.н. клиширани мъдрости. Вие, всички в тази история сте пълнолетни, пълноправни и свободни да правите всичко, което решите за правилно за себе си и спрямо другите, докато не прекрачите закона.
Ако погледнем общата картина и желаем да сме съдници в тази история всеки може да бъде съден сурово за постъпките или липсата им. Всеки е жертва и всеки избира своя път и живот. Няма универсална истина, за това и мненията тук са разнопосочни. Но наказанието никога не е решение за лечение. Житейската ви драма няма да се разплете лесно с обаждане или без обаждане, с детективи, следене и т.н. Опитвате се да лекувате счупен крак с крем. Няма да стане. Баща ти плаща индулгенции с пари, майка ти плаща индулгенции с привличането ти на нейна страна, ти ги плащаш с тревога, а сестра ти отказва. И това се превръща в проблем.
Може би някакъв приемлив вариант е да се оставите на мира един друг и всеки да търси своето щастие в себе си. Това е много трудно, защото виждам, че си емоционална, но ми се струва най-лесното възможно.
искаш да помогнеш на майка си, солидаризираш се със сестра си, но заглавието на темата съдържа "нас", което изключва сестра ти. Гневна си и на моменти, "би я набила", а само преди три години говориш за домашно насилие спрямо вас двете (към теб и физическо) в най-крайните му форми. Обичаш я, липсва ти, много ти е близка, мъчно ти е. Едновременно, синовният дълг и обстоятелствата те теглят в другата крайност.
Имаш нужда от покой и подредба. Дали ще потърсиш професионална помощ или ще се опиташ сама да се напъхаш в най-тайните кътчета на душата си, за да внесеш ред е твой избор. Ще изисква сили, рев, постоянство и знания. Аз бих препоръчала помощ от психоаналитик.
Сестра ти има нужда от същото. Как се справя ние не знаем, тя тук не разказва.
При всички положения и двете се справяте по най-добрия ви възможен начин, според наличностите. "На човек можеш да вземеш, но не можеш да дадеш", "Можеш да заведеш насила магарето до реката, но не можеш да го накараш да пие" и т.н. клиширани мъдрости. Вие, всички в тази история сте пълнолетни, пълноправни и свободни да правите всичко, което решите за правилно за себе си и спрямо другите, докато не прекрачите закона.
Ако погледнем общата картина и желаем да сме съдници в тази история всеки може да бъде съден сурово за постъпките или липсата им. Всеки е жертва и всеки избира своя път и живот. Няма универсална истина, за това и мненията тук са разнопосочни. Но наказанието никога не е решение за лечение. Житейската ви драма няма да се разплете лесно с обаждане или без обаждане, с детективи, следене и т.н. Опитвате се да лекувате счупен крак с крем. Няма да стане. Баща ти плаща индулгенции с пари, майка ти плаща индулгенции с привличането ти на нейна страна, ти ги плащаш с тревога, а сестра ти отказва. И това се превръща в проблем.
Може би някакъв приемлив вариант е да се оставите на мира един друг и всеки да търси своето щастие в себе си. Това е много трудно, защото виждам, че си емоционална, но ми се струва най-лесното възможно.
Додо, здравей пак,
искаш да помогнеш на майка си, солидаризираш се със сестра си, но заглавието на темата съдържа "нас", което изключва сестра ти. Гневна си и на моменти, "би я набила", а само преди три годиши говориш за домашно насилие спрямо вас двете (към теб и физическо) в най-крайните му форми. Обичаш я, липсва ти, много ти е близка, мъчно ти е. Едновременно синовният дълг и обстоятелствата те теглят в другата крайност.
Имаш нужда от покой и подредба. Дали ще потърсиш професионална помощ или ще се опиташ сама да се напъхаш в най-тайните кътчета на душата си, за да внесеш ред е твой избор. Ще изисква сили, рев, постоянство и знания. Аз бих препоръчала помощ от психоаналитик.
Ако погледнем общата картина и желаем да сме съдници в тази история всеки може да бъде съден сурово за постъпките или липсата им. Всеки е жертва и всеки избира своя път и живот. Няма универсална истина, за това и мненията тук са разнопосочни. Но наказанието никога не е решение за лечение. Житейската ви драма няма да се разплете лесно с обаждане или без обаждане, с детективи, следене и т.н. Може би някакъв приемлив вариант е да се оставите на мира един друг и всеки да търси своето щастие в себе си. Това е много трудно, защото виждам, че си емоционална, но ми се струва най-лесното възможно.
искаш да помогнеш на майка си, солидаризираш се със сестра си, но заглавието на темата съдържа "нас", което изключва сестра ти. Гневна си и на моменти, "би я набила", а само преди три годиши говориш за домашно насилие спрямо вас двете (към теб и физическо) в най-крайните му форми. Обичаш я, липсва ти, много ти е близка, мъчно ти е. Едновременно синовният дълг и обстоятелствата те теглят в другата крайност.
Имаш нужда от покой и подредба. Дали ще потърсиш професионална помощ или ще се опиташ сама да се напъхаш в най-тайните кътчета на душата си, за да внесеш ред е твой избор. Ще изисква сили, рев, постоянство и знания. Аз бих препоръчала помощ от психоаналитик.
Ако погледнем общата картина и желаем да сме съдници в тази история всеки може да бъде съден сурово за постъпките или липсата им. Всеки е жертва и всеки избира своя път и живот. Няма универсална истина, за това и мненията тук са разнопосочни. Но наказанието никога не е решение за лечение. Житейската ви драма няма да се разплете лесно с обаждане или без обаждане, с детективи, следене и т.н. Може би някакъв приемлив вариант е да се оставите на мира един друг и всеки да търси своето щастие в себе си. Това е много трудно, защото виждам, че си емоционална, но ми се струва най-лесното възможно.
Хора, помислете логично!
Ако на ДОДО не ѝ пука за сестра ѝ, би ли пуснала тема в този форум? Хората пускат теми и търсят мнения от чужди хора, когато са крайно отчаяни.
ДОДО, може би най-правилното и най-тежкото е да я оставиш намира. Наистина не виждам как ще помогнеш на някой, който категорично не иска и отказва помощ.
Ако на ДОДО не ѝ пука за сестра ѝ, би ли пуснала тема в този форум? Хората пускат теми и търсят мнения от чужди хора, когато са крайно отчаяни.
ДОДО, може би най-правилното и най-тежкото е да я оставиш намира. Наистина не виждам как ще помогнеш на някой, който категорично не иска и отказва помощ.
Скрит текст:
Заглавието е променено от модератор, а не от мен.Додо, здравей пак,
искаш да помогнеш на майка си, солидаризираш се със сестра си, но заглавието на темата съдържа "нас", което изключва сестра ти. Гневна си и на моменти, "би я набила", а само преди три годиши говориш за домашно насилие спрямо вас двете (към теб и физическо) в най-крайните му форми. Обичаш я, липсва ти, много ти е близка, мъчно ти е. Едновременно синовният дълг и обстоятелствата те теглят в другата крайност.
Имаш нужда от покой и подредба. Дали ще потърсиш професионална помощ или ще се опиташ сама да се напъхаш в най-тайните кътчета на душата си, за да внесеш ред е твой избор. Ще изисква сили, рев, постоянство и знания. Аз бих препоръчала помощ от психоаналитик.
Ако погледнем общата картина и желаем да сме съдници в тази история всеки може да бъде съден сурово за постъпките или липсата им. Всеки е жертва и всеки избира своя път и живот. Няма универсална истина, за това и мненията тук са разнопосочни. Но наказанието никога не е решение за лечение. Житейската ви драма няма да се разплете лесно с обаждане или без обаждане, с детективи, следене и т.н. Може би някакъв приемлив вариант е да се оставите на мира един друг и всеки да търси своето щастие в себе си. Това е много трудно, защото виждам, че си емоционална, но ми се струва най-лесното възможно.
искаш да помогнеш на майка си, солидаризираш се със сестра си, но заглавието на темата съдържа "нас", което изключва сестра ти. Гневна си и на моменти, "би я набила", а само преди три годиши говориш за домашно насилие спрямо вас двете (към теб и физическо) в най-крайните му форми. Обичаш я, липсва ти, много ти е близка, мъчно ти е. Едновременно синовният дълг и обстоятелствата те теглят в другата крайност.
Имаш нужда от покой и подредба. Дали ще потърсиш професионална помощ или ще се опиташ сама да се напъхаш в най-тайните кътчета на душата си, за да внесеш ред е твой избор. Ще изисква сили, рев, постоянство и знания. Аз бих препоръчала помощ от психоаналитик.
Ако погледнем общата картина и желаем да сме съдници в тази история всеки може да бъде съден сурово за постъпките или липсата им. Всеки е жертва и всеки избира своя път и живот. Няма универсална истина, за това и мненията тук са разнопосочни. Но наказанието никога не е решение за лечение. Житейската ви драма няма да се разплете лесно с обаждане или без обаждане, с детективи, следене и т.н. Може би някакъв приемлив вариант е да се оставите на мира един друг и всеки да търси своето щастие в себе си. Това е много трудно, защото виждам, че си емоционална, но ми се струва най-лесното възможно.
Съжалявам, че не можах да ти помогна.
Темата е дълбока, трудна и много чувствено-наситена, за да е подходяща за чесане на езици.
Превръщането и в "на си ти куклите, дай си ми парцалките" е неетично, грозно и граничи с вулгарност.
Успех.
