Кога да запозная сина си от бившия ми брак с малкото му братче от новото ми семейство?

ОК. Не я игнорирай, но явно на теб ти изнася това положение.
Няма как да случи в нашата къща нов член на семейството да бъде крит. Съжалявам.

Може и някой роднина да я подковава, нали беше споменал за проблеми с техните. Трябва да разбереш каква е мотивацията ѝ да отлага. Упорствай да разрешите ситуацията колкото се може по-скоро.

На мен най-ми изнася синът ми да е щастлив и да се чувства сигурен. А това няма как да стане без участието и на майката.


Леко ти завиждам за това.

Голям ти е страха от тая жена. Живей тогава занапред, че нещата ще останат по този начин. Само се подготви за въпросите след една година. И гледай да си убедителен.

Сериозно ли мислите, че до следващото лято няма да им подходящо време да се каже на детето?
Ами то тогава ще тръгне на предучилищна. След това първи клас. И така още колко време? Авторе, май ти е удобно така, а не осъзнавате каква каша сте забъркали.

Сигурност определено не даваш на сина ти.....
Тя ти липсва на теб и само се извиняваш с други хора и уж загриженост.
Не те нападам, така изглеждаш отстрани.

Авторът получи много добри съвети в тази сложна ситуация. За мен той и жена му са проявили безотговорност, казвам го с най-добри чувства.
Авторе, детето ти е голямо. Замислих се за себе си на тази възраст. Спомените ми са доста ясни, случки и ситуации много, и то такива, в които „големите” са смятали, че не мога да асимилирам ставащото. И много са грешали.
Лишаваш детето от нещо незаменимо. Осъзнай, че това общуване, между брат и брат, е много важно. И е важно още от момента, в който е трябвало да му кажете, че малко човече расте в нечий корем и скоро ще се срещнат. Поради едно, уж злощастно, стечение на обстоятелствата голямото ми дете беше буквално на два метра от мен, зад една стъклена врата, когато се роди бебето. Тогава беше на 4 и се гордее, че е първият човек, който е посрещнал бебето. Не знам за каква интерактивност пишеш, но общуването, на което бях и съм свидетел, е нещо уникално. Без драми, излишни тежки разговори, тайни или трепети. Естесвено е, нормално и красиво.
Седнете с жена ти и решете разделени ли сте или не. Защото, поне за мен, тук ви се губи нишката. Ти го знаеш, но си траеш. Пак с добро го казвам.
Ако сте разделени и деамата го знаете, махни й ръката от т*пките ти и бъди баща. Две деца имаш, а те не се познават. Това е неморално. Лъжеш детето си, а уж ти е най-скъпото. Да си имаш братче или сестриче е прекрасно, каквото и да направите от тук нататък детето ще знае, че не сте били искрени с него когато е трябвало. И бебето ще го разбере един ден, не се съмнявай.

Авторе, мисля че първо трябва да кажете на детето, че вече не сте семейство с майка му, че ти имаш ново семейство. Да асимилира този факт, и тогава да му кажете за братчето. Това може да стане с помощта на детски психолог. Всъщност, то може и въобще да не го изживее така, както ти си мислиш. Наистина е добре ти лично да се консултираш с психолог, не разчитай на думите на майката.Обаче това трябва да стане час по-скоро.Не отлагай, че времето си минава.

Според мен, трябва да седнеш с тази жена, бившата ти, и да разговаряте много обстойно и подробно не дали, а КАК да кажете на сина ви възможно най-скоро за ситуацията. И трябва да го направите по най- спокоен начин с детето. Ако вие сте спокойни и убедени, то също ще е.

Майката чакала лятото, за да кажат , бащата се двоуми дали да не изчака малкото му дете да проходи и проговори (че на голямото щяло да му е по-интересно)...
Ето за това трябва психолог Кафе с мед - за да им каже някой, който явно може да ги респектира, че действията им (по скоро бездействията им) и разсъжденията им не са нито адекватни, нито щадящи детето.

N_ik, продължаваш упорито да бягаш от отговорност и да прикриваш неувереността си оправдавайки се ту с едната жена, ту с другата, ту с детето..

Всъщност, да стоварите всичките истини на главата на детето наведнъж, си е направо жестоко!
За мен, първо трябва да му кажете, че вече не живеете заедно. Че имаш друга къща, която сега ремонтираш и ще го заведеш да я види, когато е готова.
Като привикне с тази мисъл, да продължиш с другите изненади.
Почни поне с първата новина веднага, а ако майка му се дърпа, значи нещо е намислила или някой ѝ мъти главата.

Тук мненията се въртят все около бившата, около новата, около братчето (техните емоции, техните обстоятелства) т.н. но аз имам директни въпроси към Ник.

Обичаш ли детето си от първия брак? Искаш ли да имаш пълноценна връзка с него? Искаш ли то да ти има доверие и да не расте с мисълта, че е изоставено от теб и заменено с ново, по-добро братче? Въобще, каква е цялата твоя роля в ситуацията освен на наблюдател на собствения си живот и важните неща в него, каквато представяш тук?

Не е нужно да ни отговаряш тук, но ако потърсиш отговори на тези въпроси искрено, то мисля, че и стъпките напред ще изкристализират от само себе си.

А, що пък да е късно за такава новина? Авторе, я по-добре изчакай още 20-30 години, та хептен да стане интерактивно бебето. ЖДНБ

Така....ето как стоят нещата:
С новината сте закъснели.Трябвало е ти като баща да съобщиш новината на сина си още когато е била бременна приятелката ти.Първата стъпка трябваше да е твоята, защото ти си с новото дете, а не бившата ти съпруга.След съобщаване на новината и обяснението, че това с нищо не може да те раздели от вече големият ти син, тогава да се включи и майка му с някои съвети и обяснения.
Децата на тази възраст имат спомени като пораснат.Колкото по-късно съобщиш, толкова сина ти ще се почувства излъган, нежелан, защото е скрита тази новина в началото и е възможно да му остане горчивина за цял живот.
Това е самата истина! Точно така ще стане, ако се помотаете още малко.Точно това ще се случи, за каквото се опасяваш.Детето ти ще загуби доверието си към теб, ще се отчужди и ще се разочарова.