Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 23 окт. 2019, 18:15 ч.

Писане на домашни. До кой момент помагате?

  • 4 739
  • 84
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 6 785
Аз съм учител по БЕЛ. До ІV клас сина ми имаше много добра учителка. Въпреки отличната й работа, всеки ден като се прибирах, го проверявах какво е написал и научил.По БЕЛ работеше само с мен.
Никога не съм разчитала само на училището по БЕЛ и мат. Добре постъпих.
По тези 2 предмета трябва да се работи до завършване на основно образование с детето. На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата.
Знам, че е тежко. Всеки си решава какво да жертва.

# 31
  • Мнения: 18 117

Знам, че е тежко. Всеки си решава какво да жертва.
Да, трудно е да се пожертва вечерното спокойствие, но си заслужава.... и в крайна сметка това не продължава вечно, ученическите години се изнизват бързо...! А насреща си имаш пораснало, умно и добре образовано дете.

# 32
  • Мнения: 968
По БЕЛ работеше само с мен.
Никога не съм разчитала само на училището по БЕЛ и мат. Добре постъпих.
По тези 2 предмета трябва да се работи до завършване на основно образование с детето. На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата.
А какво да правят тези родители, които не са учители? Те нямат шансове да дообразоват детето си качествено, както би го направила майка, която е преподавател.
Смущаващо е, че учител не разчита на работата на колегите си. Дано не се приеме като заяждане, но всички знаем и непрекъснато се говори за това, че повечето учители не дават всичко от себе си в преподаването в училище. По тази причина се налага мама, баба или татко да помагат у дома или се дават пари за частни уроци.
Съжалявам за изместването от темата.
Аз показвам недоволството си от ниска оценка, защото преди това многократно съм подчертала, че е необходимо да се положи труд. Ако съм видяла, че детето се размотава и блуждае над учебника, вместо да се стегне и просто да научи материала, няма начин да поощря подобно поведение. В повечето случаи по - ниската оценка е резултат именно от това, а не от някакви непредвидени синуации - неразположение, емоция и т.н.
Между другото, такова е поведението и на доста възрастни.

# 33
  • Мнения: 3 220
Аз не съм учител.
Но бях ученичка.
И помня, с много малко поглед върху материала, всичко с подробности.
Всъщност сефте ми се наложи да попрочета сега за вектори по м-ка, до 7 клас ми беше сякаш вчера бях на у-ще Simple Smile)

# 34
  • Мнения: 18 117
По БЕЛ работеше само с мен.
Никога не съм разчитала само на училището по БЕЛ и мат. Добре постъпих.
По тези 2 предмета трябва да се работи до завършване на основно образование с детето. На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата.
А какво да правят тези родители, които не са учители? Те нямат шансове да дообразоват детето си качествено, както би го направила майка, която е преподавател.
Смущаващо е, че учител не разчита на работата на колегите си. Дано не се приеме като заяждане, но всички знаем и непрекъснато се говори за това, че повечето учители не дават всичко от себе си в преподаването в училище. По тази причина се налага мама, баба или татко да помагат у дома или се дават пари за частни уроци.
Има истина и в това, но не са само учителите....доста професии не дават вече всичко от себе си....просто хората, образованието, възпитанието и всичко вече е различно....
Има начини да се помогне даже и по предметите, които не са специалности на родителите! Не е редно да е така, но времената са такива...!

# 35
  • Мнения: 1 189
До кой клас смятате за редно да се включва един родител активно в подготовката на домашните и самите вие до кога сте го правили?

В първи клас преглеждах какво са учили, занимавах я допълнително за затвърждаване на вече преподадения материал, понякога правехме диктовки, карала съм я да прави преписи. За домашни не се е налагало да помагам, а и ходеше на занималня към училище (поради логистични причини, иначе бих я оставила да се справя сама), където учителката достатъчно наблягаше на самостоятелността.
От втори клас пътува сама до училище и съответно се подготвя сама - в рамките на час и половина.

Работата по самоорганизацията според мен трябва да се свърши в първи, най-късно втори клас. Предметите са ала-бала, реално трябва само да се научат да четат, пишат и смятат (ако не могат - при дъщеря ми само писането беше ново).

В по-горните класове съм помагала по английски, а също така я подготвях за състезанията по математика.
Винаги е знаела, че съм насреща за въпроси - и досега - без оглед на предмета (повечето неща опират до обща култура, за всичко останало има интернет).
От четвърти клас нататък нейна тетрадка не съм отваряла, нито й следя уроците, ориентирам се какво учат по контролните, които ми носи за подпис. Ако ще й обръщам внимание на нещо, то е извън текстовете в учебника, тъй като и по литература, и по история и т.н. има много по-интересни неща и "пикантирии" от учебния материал (напр. откъде Алеко има афинитет към саркастични и осмиващи текстове и др. подобни).

Аз вече съм била ученичка, сега е неин ред. Това писане на домашни с детето не го разбирам.
В момента е 7-ми клас. Учи пак в рамките на час и половина, събота и неделя тетрадка и учебник не отваря.

Неин трик, който използва при разказвателните предмети - прочита урока на глас, като прави аудиозапис, след това го прослушва многократно, като в това време си оправя стаята, сресва се и т.н.

Последна редакция: пт, 25 окт 2019, 23:24 от speranzza

# 36
  • Мнения: 4 712
И на мен майка ми ми висеше на главата само в първи клас и то не целия, но имах силна памет и бях много изпълнителна и не се е налагало кой знае какъв контрол или помощ. По литература ми помагаше докъм четвърти клас, когато трябваше да пиша съчинение. Много трудно захапвах началото, после се оправях сама. Някъде в четвърти клас започнах сама да се справям и там. В началния курс още ми показа просто тройно правило по математика и това беше цялата й помощ по предмета. Нужда от допълнителна помощ имах чак в гимназията и то по физика, химия, немски, малко по матиматика,. За съжаление разбиранията на родителите ми бяха такива, че не я получих. Съответно и резултатите не ми бяха добри, но няма как само да изискваш, без да подкрепиш, когато виждаш, че някой не се справя сам. За сега само първото ми дете е в училище. Вероятно ще се налага още дълго да помагам и ще помагам докато има нужда. Ще видим как ще е с малкия, който има още две години детство, докато стане първокласник.

# 37
  • София
  • Мнения: 38 900
"Не съм учител" е оправдание. Материалът до четвърти-пети клас не е чудо невиждано, че да не е по силите на един възрастен, образован родител да се справи. Ама, учителите не давали достатъчно - дори учителите, които дават достатъчно са ограничени от системата. Децата първо са наши и после на учителите/системата. Учители всякакви, но личното дете остава ненаучено, защото "не съм учител". Или "забравил съм материала". Ми, хубаво, като не си учител и си забравил материала си стой така, детето ще мине и замине през системата и готово! Понякога човек научава или си припомня доста интересни неща, докато гледа уроците на децата си.

Хубаво аудиозапис, обаче пропускате нещо важно - при четенето от учебника човек може да се върне няколко пъти и да прочете части от текста, за да разбере някои нюанси, да си намести логиката. Само слушане, ако ще по сто пъти да е, не върши много работа, освен ако не връща записа по няколко пъти на някои места. Сигурно си била студентка, знаеш каква е разликата между това преподавател да си изрецитира лекцията и после да задълбаеш с четенето в учебника. Ученето на нещо не е само слушане, има смисъл от четенето заради схващането на подробности.

# 38
  • Мнения: 4 712
Андариел, права си, че материалът до 4-5 клас не е сложен. Всеки образован трябва с лекота да си припомни поне до 7-8 клас, но има една подробност - ние може и да знаем материала, но да не можем да го обясним за дете 1-2 клас разбираемо. Майка ми се опита да ме научи да чета преди първи клас. Познавах буквите, да и тя е със средно. Ама не можахме да се разберем с това сливане. Аз си мисля, че сричкувам, а тя се нерви, че съм Ъкала. Нито тя можеше да ми го обясни, нито аз да я разбера. И хвърлих буквара. В клас много бързо схванах нещата и бях от първите, които започнаха да четат и то гладко. Има си тънкости в преподаването. Отделно, че като хвана някои учебници нещата ми се виждат твърде неразбираемо за мен поднесени. Да знаеш нещо и да можеш да го обясниш достъпно са две различни неща.

Последна редакция: сб, 26 окт 2019, 08:58 от Mama Ru

# 39
  • София
  • Мнения: 38 900
Вярно е, не всеки може да обясни, но може да следи материала и да помогне организационно и с мотивацията, което дори понякога е по-важно, отколкото самото обясняване на материала. Ако някое домашно не е ясно може да каже на детето да отиде и да пита учителката. Да, повечето учители хич не се кефят деца да отидат да питат, обаче това им е част от работата - да обяснят, особено щом детето е проявило инициатива да пита. Обаче питането не е "нищо не разбрах", а "не разбрах точно това от задачата", което показва, че детето се е помъчило да се справи.  Като цяло според мен трябва да научим децата си да не се страхуват и да не се срамуват да питат, да не гледат на учителите само като на проверяващи и изпитващи, а като на хора, на които първо работата им е да обяснят.  Това е преодоляване и на някакви вътрешни граници на децата, поемане на риск "да разсърдят учителката", но са важни неща. Винаги си личи кога е положено усилие.

не че с майка ти не сте се разбрали, тя просто не е знаела, че преди първи клас все още трудно сливат децата и трябва повече търпение. Според мен най-големият родителски проблем при помагането не е неразбирането и неумението да се обясни, а липсата на търпение.

# 40
  • Мнения: 2 592
Помните ли Автобиография на Бранислав Нушич? Обяснението на функциониране на слънчевата система? Преди дни действах по подобен начин. Чете младежът /4 клас/ текст на глас.Минава думи "пирует" и "реверанс" и продължава. Знаеш ли какво значи? Не знам. А са чели в клас. И реверанс му направих, като му обясних разликата с поклон, и срам не срам и пирует показах. Не че е кой знае колко важно това точно, но смятам, че е нужно да се следи материала и да се обяснява неразбраното. Кой колкото може. Учителите и да искат, не могат да огреят навсякъде.

# 41
  • София
  • Мнения: 38 900
Ха, точно! Изиграваш го, което доста често е голямо забавление и прави ученето по-приятно.

# 42
  • Мнения: 2 592
Къде е истината, не зная. Навремето като питах баща ми за нещо, ми връчваше речник или енциклопедия. Да се науча да търся. Не че не можеше да ми обясни. За думи и термини става дума.

# 43
  • Мнения: 968
Къде е истината, не зная. Навремето като питах баща ми за нещо, ми връчваше речник или енциклопедия. Да се науча да търся. Не че не можеше да ми обясни. За думи и термини става дума.

Така правя и аз. Дори съм купила един правоговорен и правописен речник, който си е личен за детето. Всъщност той непрекъснато се подмята по бюрото, в хола и къде ли не. Въобще не се прибира. С мъжа ми също често прибягваме до него, защото е по - съкратен, а и често спорим за някое ударение, чуто по телевизията от водещи на разни предавания.

Андариел, прави си, че материалът до 4-5 клас не е сложен. Всеки образован трябва с лекота да си припомни поне до 7-8 клас, но има една подробност - ние може и да знаем материала, но да не можем да го обясним за дете 1-2 клас разбираемо. Майка ми се опита да ме научи да чета преди първи клас. Познавах буквите, да и тя е със средно. Ама не можахме да се разберем с това сливане. Аз си мисля, че сричкувам, а тя се нерви, че съм Ъкала. Нито тя можеше да ми го обясни, нито аз да я разбера. И хвърлих буквара. В клас много бързо схванах нещата и бях от първите, които започнаха да четат и то гладко. Има си тънкости в преподаването. Отделно, че като хвана някои учебници нещата ми се виждат твърде неразбираемо за мен поднесени. Да знаеш нещо и да можеш да го обясниш достъпно са две различни неща.

Точно това имам предвид.
Не се оправдавам.

# 44
  • Мнения: 6 785
Вижте, не знам дали си давате сметка за един много важен момент от работата на учителя. Работиш според общото ниво на класа, не според нивото на най-добрите. Масата трябва да разбира какво обясняваш и се налага понякога да говориш съвсем посредствено, както и да пропускаш някои неща. Не го казвам за оправдание на колегите, които работят през пръсти. Някои са просто мързеливи, но други нямат избор. Знаейки тези неща, си вършех сама работата, за да нямам проблеми по-късно.

Пп Да, до ІV клас материалът е лесен. После не толкова.Но някаква основа като има, все на нещо може да се опре детето, ако  има амбиции.Работете си с децата поне до ІV клас.Който има желание.

Общи условия

Активация на акаунт