Има ли място за всички на площадката

Твърдя на 100 процента, че по- големите на люлките предпазват по- малките.
Недей си изсмуква глупости от пръстите вече. Да не са малоумни. Майките да се учат да спринтират по- бързо.
Върви се след детето, не 5 метра отзад!

Лоша си, и гадна. Как пък не се умиляваш от чужди деца гледащи ти в чантата и мотаейки ти се в краката. Гадна лелка си ти, и незадоволена.

Ми не знам, много често виждам такива ситуации.
Не ме интересува кой къде блее, но и няма как да уча детето си да блъска чуждите само и само да накривя шапките на майките им щото блеят...
А съм сигурна, че ти си била нон стоп на 2см. от детето си. С колани ли го държа или как?

Ами на блейките, които не си пазят децата, друг не им е виновен.
Кой е учил детето си да блъска другите?
Когато беше малък бях плътно до него, да. Буквално. в 95% от случаите ходехме на детската площадка на Борисовата, а там би било абсолютно безотговорно да не съм до него.

А учиш ли го да НЕ ги блъска?

Уча го на детски вариант на "Твоите права свършват там, където започват правата да другите. Правата на другите свършват там, където започват твоите."

Какво ли не измислят хората само и само друг да им върши работата! Другарки, само още не се е сетила някоя да напише крилатата фраза, която един пубер написа в една тема, в която му казахме да седне и да учи, вместо да се оплаква - "а после ще искате кой ще ви работи за пенсиите,". И тук същата работа.

Скоро малките бебенца ще пораснат, ще си играят на площадките, а други малки бебенца ще се появяват и ще проявяват, как беше " любопитство". Тогава  почти мога да си заложа главата друга песен ще запеете, дори и сега да не ви се вярва  Щото теорията е едно, аз моето ще го уча е друга. А накрая какво става е трето.
Моето дете го е удряла люлка, слава богу - леко. Хем не беше и бебе. Стана за стотни от секундата. Дали съм се ядосвала на детето, което се люлееше... Не. Поне звяра разбра защо аз казвам че покрай люлките, когато са заети работа няма. То и тогава нямаше, ама. Решил че му е по на пряко да мине през тях, а аз се бях обърнала да му оставя шишето. Е, порева, па му мина.

Да, а и тази дето уж учи да не блъска другите деца, ама няма проблем да обикаля по възрастните, контактно било детето. Ако не ви е приятно чуждо дете да ви се навира в краката, моля напуснете площадката или парка.

evencee, ALINA, напълно съм съгласна с вас, като ви чета мненията, се радвам че има нормални и човечни родители.
Масово  децата не се възпитават в позитивно социално поведение. Но този проблем е в семейството.
Макар и рядко, но с детето ми сме срещали толкова учтиви и културни деца, че и за мен е удоволствие да разменя  няколко думи с тях.
Детето ми е почти на 3г., умее да пази бебетата на площадката, научила съм го да пита за разрешение за чужда вещ, заиграва се и с по- големи деца, виждам че търси компания на разбиращи и мислещи деца. Като му ръмжат и го изблъскват, правейки се че не го виждат, се учудва, а вече и се страхува.
Детето ми съчувства и на пострадали животни, изпитва емпатия, просто си го носи.

Ами аз го дадох за пример точно,защото беше екстремно. Имам достатъчно деца и опит "на терен", за да ме изненадат, но въпросната успя.

Точно!Синът ми е на 3г и половина, вече си играе самостоятелно и няма нужда да стоя до дупето му както като беше на 1г. Само ме поглежда за одобрение като иска да прави нещо, което мисли, че не е Ок.
Та в този ред на мисли аз стоя на пейката и си го наблюдавам и почивам. Не ме дразни ако някое детенце мине покрай мен или се спре, но да ми виси в краката и аз да трябва да го пазя да не се удари или падне няма как да стане. Майката беше обърнала гръб и сладко приказваше по телефона с кафето в ръка на другия край на площадката ,а дъщеря и на около година и половина (токущо проходила) стоеше пред мен и очакваше да я забавлявам и то не 5-10минути ами към половин час..
 Може да съм странна за някой, но трудно се радвам и умилявам от чужди деца, особено на непознати.  За мен съществува само моето.
Преди 3години го водех с количката на площадката до нас и сядах на по крайна пейка, гледах децата и чаках момента в който и той ще ходи и ще си играе така. Веднъж пак в този период едно момиченце пак много малко отиде и бръкна в кошчето и изкара фас който се засили да лапа, майката не я забелязваше изобщо . Станах и отидох до нея да и кажа, че е мръсотия и да не го лапа. Съвсем мило го обясних и в този момент майката ме видя и ми се изрепчи коя съм била аз да говоря на детето и.. Ами казах и , че явно е трябвало да я оставя да изяде мизерията..
А да не отварям темата за тези със гъсти зелени сополи пак по площадките.
Затова по назад писах, че ходим на скатани и по пусти , защото ми е важно детето да играе на спокойствие и да е усмихнат през цялото време, без да го ръчкат, избутват, удрят и тн.

Интересно. Аз никога не съм се чувствала задължена да гледам и забавлявам чужди деца по площадките, или където и да било. Също не са ми висели мъници в краката. Как все на такива попадате- мистерия.

Защо усещам , че всички които пишете подобни мнения сте именно тези с бутащите се деца в хората?
Не е заяждане, но от прочетените 130мнения от вчера до днес оставам с такова впечатление.

То всички родители едвам се събират/разбират по площадките , вие децата 😆 Моят е на година и четири месеца и ми е мъка да го извеждам по площадки с много деца. Той самият не е много внимателен (често опитва да хапе, бута, скубе, дърпа), друго, че и още много са като него. Научих се обаче да не приемам лично нещата. Някой не му дава играчка - ок, обяснявам, че не си я дава, друг го бута - пазя си го, но не се обиждам на 3-4-5 годишно от името на моето. Като цяло ако по-големи са се заиграли не му давам да им се намесва в игрите, освен ако не видя, че ще е добре дошъл (което е рядкост). Ако ми се занимава, аз самата почвам да общувам с тях - разпитвам ги за играта/играчките, хваля ги, измислям някоя ситуация и така постепено пробутвам и моето в играта. Успеваемостта  е почти 100%. Но като цяло ги разбирам защо не искат да споделят. Не го водя на места, на които по-големите тичат, скачат, лудеят, за да не създавам проблеми за всички.
От своя страна, аз съм се научила кога мога да очаквам проява на агресия от негова страна и в повечето случай успявам да му отвлека вниманието. Ако все пак успее да докопа някое дете, го отстранявам, уверявам се, че то добре, обяснявам кратко и със строг то  на моето какво е сгрешило и оставяме люлката/играчката/пързалката. Не повишавам тон, не бия, не обиждам, не заплашвам - нито детето, нито баща му, нито колежката, нито които и да е.