Майка ми онзи ден се отплесна в спомени за колегите си и разказва за един, който след празунване на рождени дни на колеги или разни други празници, на които има почерпка, канел гаджето си да вечерят след работа с останалата храна. И двамата млади, работещи хора.
- Публикувана: 24 окт. 2019, 15:42 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 12:35 ч.
"Селски" номера и пинизи - тема 2
Някои магазини се усетиха и орязаха тази възможност и с право. Пак може да се връща, но с условие да не е ползван уреда и да е в ненарушен търговски вид. Преди години съм виждала с очите си пасатор 3 в 1, върнат с остатъци от брашно/тесто по него или позамит, но с капките по него. Отвратителна практика, наистина. Също уред за шлайфане на стени с един пръст бял прах по него. Буквално някой си е свършил работата и го е върнал, без дори да го почисти. Изобщо не знам как тези уреди са ги приели, че и бяха изложени в търговска зала за продажба на редовна цена.
А дреха неизпрана да облека...брррр. Дори якетата си пера преди да ги нося. За мен е супер нехигиенично.
А дреха неизпрана да облека...брррр. Дори якетата си пера преди да ги нося. За мен е супер нехигиенично.
Майка ми онзи ден се отплесна в спомени за колегите си и разказва за един, който след празунване на рождени дни на колеги или разни други празници, на които има почерпка, канел гаджето си да вечерят след работа с останалата храна. И двамата млади, работещи хора.
Случвало се е да поръчам нови неща от онлайн магазини, получавала съм носени обувки, също и рокля, миришеща на пот. И да, селски номер си е да носиш нещо и след това да го върнеш. Защото другите клиенти очакват да получат нова стока, евентуално само мерена.
Цитат
От роднини в САЩ знам, че там е много масово купуването на коледна/хелоуинска украса и после връщане на същата.
Въпросните са толкова евтини.
И съжалявам да го кажа, но съм чувала, че определени прослойки на обществото си живеят по този начин.
В началото много им правило впечатление, защото са се преместили в САЩ, в годините, когато тук нямаше никакви потребителски права. Обясняваше ни точно за празничната украса. Не каза дали те са го правили, а даде пример.
Според него (а и според мен) магазините са си калкулирали този разход. За големите вериги, въртящи милиарди оборот, едва ли е проблем. Неприятно е за малките магазинчета и бизнеси.
Аз, категорично не мога да си го представя за мен. Не е моя начин...
Случвало се е да поръчам нови неща от онлайн магазини, получавала съм носени обувки, също и рокля, миришеща на пот. И да, селски номер си е да носиш нещо и след това да го върнеш. Защото другите клиенти очакват да получат нова стока, евентуално само мерена.
Това ми напомни на един "бутик" за дрехи с уж уникални бройки - супер готини, но реално се оказа, че жената, която го държи поръчва дрехи за нея и семейството - носят ги, после ги предлагат като чисто нови и бутикови в магазина им.
Майка ми онзи ден се отплесна в спомени за колегите си и разказва за един, който след празунване на рождени дни на колеги или разни други празници, на които има почерпка, канел гаджето си да вечерят след работа с останалата храна. И двамата млади, работещи хора.
И аз не мога да си обясня колко нагъл трябва да си, за да купиш нещо временно, колкото да ти свърши работа и след това хайде обратно. Случвало ми се е да получена носена пола от Зара. Носеше се аромат на познат парфюм от нея. А връвчицата на етикета беше срязана и след това завързана обратно.
Подсетихте ме за банкетите - виждала съм хора как си носят торбички и слагат вътре храната с оправдание, че е за кучето.
А връвчицата на етикета беше срязана и след това завързана обратно.Подсетихте ме за банкетите - виждала съм хора как си носят торбички и слагат вътре храната с оправдание, че е за кучето.
Сетих се и за друго, което за мен си е селски номер и пиниз.. Имам позната, има си възможности, но винаги цепи стотинката. Говорим за жена, не за тийн. Беше ме поканила на рождения си ден - в едно много пропаднало заведение, тип селския мегдан. Бяхме около 15-тина човека, като предварително бе поръчала хапки - кашкавал, сирене, пилешки и подобни. Нямаше чиния за всеки - всичко беше разположено в няколко плата, от които трябваше да се взима. Почувствах се на детски рожден ден или не знам и аз на какво събитие. Едни свариха с ръце, други с вилици.. ние с ММ почти нищо не докоснахме. После ми се жалва, че не била изядена всичката храна и видиш ли все едно пари на вятъра.
Същата за мой празник ми подари някакви стъкларии, които по всяка вероятност са ѝ били подарени на нея и се е чудила какво да ги прави - принципно ме познава и знае, че не харесвам подобен тип неща, камо ли да имам нужда от тях, от култура нищо не казах, но за мен това си е грозна постъпка. Иначе самата мацка е супер точна - можеш да проведеш разговор с нея, приятна компания е, но тези изпълнения ми идват в повече.
Не разбирам такъв тип събирания. Аз за мои празници преценявам възможност и събирам близки хора в заведение, всеки да си поръча каквото пожелае.. и това е.
Същата за мой празник ми подари някакви стъкларии, които по всяка вероятност са ѝ били подарени на нея и се е чудила какво да ги прави - принципно ме познава и знае, че не харесвам подобен тип неща, камо ли да имам нужда от тях, от култура нищо не казах, но за мен това си е грозна постъпка. Иначе самата мацка е супер точна - можеш да проведеш разговор с нея, приятна компания е, но тези изпълнения ми идват в повече.
Не разбирам такъв тип събирания. Аз за мои празници преценявам възможност и събирам близки хора в заведение, всеки да си поръча каквото пожелае.. и това е.
Това ми напомни за една колежка, която след празнуване на рожден ден на колега, обра остатъците, включително парчета, които са ядени, да ги носи на мъжа си. И не бяха хора, които нямат пари.
Да, често се среща, тук има една жена, която винаги събира, не нахапани остатъци,но това, което е останало за ядене и пиене, накрая го прибира. Примерно от работно събиране даже малките бутилки с минерална вода и безалкохолно беше прибрала, ядки, сладки и пр. От детско събиране за дядо Коледа, който да раздава подаръци, които ние сме си занесли, платили сме куверт за децата с някаква консумация за тях, накрая беше обрала масите. И други хора си прибираха примерно парчето торта, което детето не иска да яде, но тя си поиска тарелки от заведението явно и събра няколко тарелки кюфтета и кебапчета и няколко парчета торта. И от всяко събиране, на което ходи, все прибира накрая, не знам как става номерът.
Майка ми онзи ден се отплесна в спомени за колегите си и разказва за един, който след празунване на рождени дни на колеги или разни други празници, на които има почерпка, канел гаджето си да вечерят след работа с останалата храна. И двамата млади, работещи хора.
Това някакси ми се ядва - платено е, като не се изяде - ще се изхвърли. Обаче на последната Задушница, в църквата, докато храната за подавки е наредена на масите и се чака свещениците да започнат панихидата, имаше хора, които вървяха и си взимаха от оставената храна. От тук парче кекс, от там парче баница, някой и друг бонбон, такива работи. И ако единият от тези хора беше пенсионер, то имаше и някакви девойки от определен етнос, които даже коментираха какво точно искат - все бяха неща като бонбони Рафаело или десертчета Милка. Надигнах глас, че не може така, скарах се на двама-трима, поне да изчакат храната да се освети и хората да раздадат. И не, това не е като да събереш оставената храна по гробовете. Храната по гробовете (доколкото е редно изобщо да се оставя) ако не я вземе някой човек, ще остане за кучетата или за мравките, а храната в църквата, хората са я занесли и след панихидата ще я раздадат за Бог да прости. Ако такива хора изчакат и после се помолят - надали някой ще им откаже да им даде нещо за ядене, но те просто нахалстват и не се съобразяват.
Може да не изглежда добре прибирането на храна, но помислете прагматично - нали после ще го прибере заведението и едва ли ще изхвърлят неядена храна. Все някой ще го прибере, може да е някой от кухнята, напр. да храни прасе.
Нали се шегувахме с американците как си искали doggie bag. Българите се самоопределят като бедни, обаче в кръчма трябва да даваме вид на много ларж.
Да кажат съфорумките, живеещи в САЩ, но ми се струва, че яденето в заведение не е евтино, особено с 15-20% бакшиш. Защо да оставяш половината, ако порцията е огромна?
Нали се шегувахме с американците как си искали doggie bag. Българите се самоопределят като бедни, обаче в кръчма трябва да даваме вид на много ларж.
Да кажат съфорумките, живеещи в САЩ, но ми се струва, че яденето в заведение не е евтино, особено с 15-20% бакшиш. Защо да оставяш половината, ако порцията е огромна?
