Публикувана: 24 окт. 2019, 15:42 ч.
Последно мнение: 8 май 2024, 20:21 ч.

"Селски" номера и пинизи - тема 2

407 480
6 062
1

# 2 070 29 ян. 2021, 21:38 ч.

Мнения: 3 324

Работата ми е със стари книги, тези от соца специално почти всички всички са с посвещение. На мен ми е много мило да ги чета, това е било съвсем нормално. Виждала съм много сладурски надписи с детски почерк от типа на"От Гошко за мама и тате 1982г." Също така и не само подаряващите книги от приятели или роднини слагат такива посвещения. Има страшно много с "Еди кой си съюз/училище/завод награждава ..... за успех/принос" и т.н.
Селското ми е да видя какво са ползвали за да си отбелязват страниците. Grinning

# 2 071 29 ян. 2021, 21:38 ч.

Мнения: X

Обожавам подарени книги с послание. Като картичка, но с много повече съдържание и мисъл.
Имам и книга за постижения в училище и ми е супер хубав спомен. Също е надписана.
Не виждам абсолютно нищо селско в това.

# 2 072 29 ян. 2021, 21:43 ч.

Мнения: 8 561

Аз имам подарена книга от баща ми и надписана вътре. Баща ми вече не е между живите, но посланието написано вътре в книгата го зная на изуст, а ако ми го беше казал твърде вероятно бих го забравила защото тогава бях на 18г.

# 2 073 29 ян. 2021, 21:44 ч.

Мнения: 10 885

Имам една единствена книга с надпис - енциклопедия на пътешественика, подарена за рожден ден. Толкова красиво е изписано, толкова мили думи са, свързани с книгата и мен, от толкова любими приятелки, че се умилявам всеки път като го видя. Селско е последната дума, за която се сещам.

# 2 074 29 ян. 2021, 21:47 ч.

Мнения: 723

И аз имам такава книга, надписана от класната ми. Много ми е скъпа. Пазим и първата готварска книга, подарък на мама от татко, с посвещение, в негов стил, с типичния му хумор. Но такива селяни сме ние ...

# 2 075 29 ян. 2021, 21:48 ч.

София
Мнения: 2 666

Цитат на: vita в пт, 29 яну 2021, 21:43

❤

Скрит текст:

Вчера бе годишнина от смъртта на моя баща, какво не бих дала за книга с послание за спомен от него Simple Smile

# 2 076 29 ян. 2021, 21:50 ч.

Мнения: 3 324

Явно има хора, които са просто по-педантични към вещите си. Искат подаренето да им е изрядно чисто и хубаво. Няма нищо лошо, ама чак пък селско... може да предупредиш ако още някой ти подарява книги с посвещение, че предпочиташ посвещението в красива картичка. Все пак не всички дарствени надписи са от любимите ни хора, може любимата ни книга да е с посвещение от някой неприятен бивш/бивша Grinning

П.П. Големи прегръдки ви изпращам момичета, аз нямам книга с посвещение от баща ми, но понеже беше човека с най-красивия почерк, когото познавах, все го карах да ми надписва бележниците. Пазя си всички бележници до 5-ти клас, когато се спомина.

# 2 077 29 ян. 2021, 21:56 ч.

Мнения: 10 399

И аз скоро намерих книгата, която майка ми ми беше подарила за първия ми учебен ден, в първи клас. Знам надписа, той е много кратък, не я отворих, защото щях доста дълго да си поплача.

# 2 078 30 ян. 2021, 08:41 ч.

Мнения: 3 324

Хайде малко да разведрим темата с приятелите и познатите "селяни", които обичат да се вайкат за измислените си комплекси. Особено често срещано при по-младите девойки. Всички сме имали по един такъв пример в живота си.
Например:
Приятелката с тяло на манекенка как постоянно се оплаква че е ужасно дебела на нейните реално ужасно дебели приятелки.
Това е един от най-често срещаните примери, но могат да се срещнат много разновидности на хора, които използват твоите проблеми за да се почувстват те по-добре. Реално търсеният отговор е винаги само един "Неее, ти си перфектна, виж ме мен, ако ти си дебела, то аз съм годзила"
П.П. Когато пораснах им хванах цаката на хора от този тип и когато започнах да връщам отговор от типа на "Да, верно вземи се в ръце, виж ги тези бедра какви са големи", и спряха автоматично да ми се вайкат. Grinning

Последна редакция: сб, 30 яну 2021, 08:48 от Glossycherry

# 2 079 30 ян. 2021, 09:20 ч.

Мнения: 352

Надписването на книги ме уби. Повечето стари колекции с книги (не говоря само за България) съдържат томчета с посвещения и надписи, това дори ги прави по-ценни. В този смисъл надписването на книги даже си е белег на цивилизованост Grinning

Прясно, прясно селско изпълнение да споделя - вървя си към работа преди малко, улиците празни, тук-таме някой заблуден автомобил. Прекосявам малък парк с детска площадка и какво да видя - един мъж, разхождащ кучето си (на детската площадка), щастливо препикава пространството около едно кошче за боклук.

# 2 080 30 ян. 2021, 10:21 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 251

Аз пък пиша името си на предната и задната корица от вътрешната страна и датата, на която е купена книгата. След един много грозен спор с приятелка, че моя книга е нейна. Вече и не давам книги.

# 2 081 30 ян. 2021, 10:23 ч.

Мнения: 10 885

Е, поне няма хора и дъжда ще го измие Joy

Преди време, беше топло, в пика на пандемията, един неандерталец се изсекна насред детската площадка, беше пълно с деца и хора. Никой нищо не каза, не зная и дали някой го видя. Но аз не посмях да се обадя, защото беше 150 кила, без врат. Много ме е яд на такива селяни, но ме е и страх да направя забележка, защото не знам колко луд може да е. То надали ще е много интелигнетен и културен...