С какво ви дразнят свекървите? – 116

  • 31 049
  • 753
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: X
А нали много хора са и тъщи и свекърви. Как ще си толкова благороден и безкористен към зетя , а махленска скандалжийка със снахата - няма начин просто. Мъжете просто не са толкова дребнави да правят целодневен анализ на тъщата какво им е поискала, готви ли в кухнята, която е дарила и пр. Изобщо това делене на хората - мъжки , женски родители е много гадно и конфликтно. Аз виждам, че гадният със снахата е гаден и със зетя. Онзи просто по- късно ще се усети или изобщо няма да издребнява щом са му спестили усилията да строи дом.
    А служебните отношения -са формални отношения т. в семейството са си направо обидни. И обикновено водят до преустановяване - което си е чиста радост за някои.

Последна редакция: чт, 14 ное 2019, 15:32 от Анонимен

# 241
  • София
  • Мнения: 35 403
Не толкова, че защитавам нещо или някого, по-скоро заставам срещу "Някога съм дала на сина, очаквам снахата да...". Основните очаквания трябва да са насочени към сина. Другото, срещу което реагирам (сега и преди) е конкретно очакването за раболепие от снаха към свекъри. Защото това, което Явче Мравче описа, което съм чела и при КАГ, и при други хора, е точно раболепие, а не уважение и/или възпитание.

# 242
  • Мнения: X
КАГ, си мисли, че има право да управлява кухнята у младите, ако е дала жилище. Абсурт смята, че по дифолт ѝ се дължи козируване, ако е дала жилище. Авчемравче, смята, че трябва да ѝ се мълчи и не могат да ѝ се правят забележки, ако е дала жилище. Птица при всякави обстоятелства вижда жилище дадено от свекървата, макар и да не е такъв случая, а снахата просто се е оплакала за нещо (все трябваше да влезем в "нормална" комуникация Joy)

А Уиш пусна Хамстера в даденото от нея жилище.  Joy

Сега сериозно, мисля че "изтъргуването" на жилище срешу уважение е малоумно. Давайки жилището, аз съм се погрижила за своето дете, не за чуждото. И точно заради своето дете е редно, ако му дам жилище, да го направя с пълното съзнание, че това ще е негов дом и на половинката му, а не мой. Нормално е, ако имам възможност, като родител, да се погрижа за детето си. Толкова. Нямам очаквания, че върху това ще се базират отношенията ни. Имала съм, дала съм. Ако нямах, нямаше да дам и от това нямаше да съм нито по-добър, нито по-лош родител.

 

Колкото и да съм наблюдавала през годините, броят на тъщите, които се бъркат така безогледно в семействата на децата си, е много по-малък от този на свекървите, правещи същото.
Съдбата е голяма шегаджийка. Най-най-безогледно месещата се в отношенията на младото семейство е една моя далечна роднина, която е собственик на една от новопостроените кооперации до Министерството на земеделието. На първия етаж от кооперацията живеят нейните свекъри, на втория- тя и мъжа ѝ, на третия- сина и снахата, а на четвъртия- дъщерята и зетя. Ти представяш ли си как се прибира зетят докато мине три етажа фейс контрол и додрапа с последни силици до четвъртия?  Joy

# 243
  • София
  • Мнения: 35 403
Сърдечност по задължение? Никак не ми звучи добре. Ако някой изисква такова нещо от мен, директно строя Берлинската стена. Без значение какъв ми се пада.
За мен сърдечност, близост, приятелство се изграждат с години и възникват между хора с близки "кръвни групи",  а не по задължение.
Въобще не го искам, щом не ти е по силите да отговориш на доброто с добро (казах вече - достатъчно всеотдайна и добронамерена мога да бъда). Не сме едни и същи кръвни групи, устройва те служебно - такова ще е. Но после да няма рев по форумите, че свека не се интересува от вас, не ви търси и не тича през глава да вземе децата да ги погледа.
Не само, че не съм ревала където и да било, че свекър, свекърва или друг не се интересува от нас, ами н-пъти в н-теми съм писала, че нашето дете е наше задължение. Винаги съм реагирала отрицателно, когато някой напише, че бабата не им гледала детето.

Тя берлинската стена вече е построена под една или друга форма. Представата за свъкърва достатъчно говори за нагласите за общуване и превантивните отбранителни действия (най-добре по-далеч; внуците при подсвирване, щото инак не ставаш за баба и синът срещу майка си за добро на жена си). Въпросът е, че аз няма да си правя труда да разбивам с глава берлинската ти стена. Просто не ми е важно.
Тук си стискаме ръцете – това положение мен ме устройва, а в доста случаи е желано.

# 244
  • Мнения: 32
И защо гледате само жилището,ако живеехме в мой имот,дали това ми дава правото да ръкомахам с пръст на свекърва ми?
Първото дете е кръстено на свекър ми,това някой прочете ли го?По желание на мъжа ми.Той каза:Майка ми не заслужава да кръщавам на нея.
Второто го кръстих на майка си........защото и аз имам родители.
Защо и двете ми деца трябва да са на свекърите?
Защото сигурно са ме подслонили в техният апартамент?
И не четете между редовете,не се оплаквам,че не ми гледа децата,а че не съм заслужила това държание.И че не ги е гледала толкова много,че да ми слага ред.Няма да ги гледа,проблем няма,аз работя и от вкъщи когато се налага,така,че не ме бърка.
А относно това да се казват изискванията,ми да каже ,че не иска да живея в нейния апартамент,що не си каже на сина й да се изнасяме?

# 245
  • Мнения: 761
Anakarenina@, не сте крива-това в отговор на последния въпрос от поста Ви. Нямате взаимна търпимост със свекърва си, а живеете на един етаж. Изключително неприятно и нежелано обстоятелство от никого е това, признавам си. Права е Ма ко, че тук свекървата не е дала апартамента, за да изисква „послушание”, но типично по форумски ѝ се приписва тази заслуга. Прочетох много внимателно поста Ви няколко пъти, за да не изпадна в собствени интерпретации. Относно децата-предпочита каката, защото с бебето е по-трудно. Не се съобразява с мнението Ви, защото не Ви уважава-съдя по цялостно описаното ѝ държание. Вие на свой ред ѝ отговаряте със същото, разбирам го изцяло.
Относно имената на децата-първото е желание на мъжа Ви, честно е за второто Вие да си изразите волята, макар  последното ми изречение да не съответства на живота в този век.
От всичко, което Ви написах, искам да излезе, че колкото и неприятно да Ви е, ще трябва да се научите да я търпите. Не казвам тя да Ви обижда, а Вие да мълчите, но ѝ отговаряйте, без скандали, така, както сте ѝ казали, че сте майка на децата.
Съжалявам, ако написаното от мен Ви прозвучи като поучение, в никакъв случай не съм го целяла.

# 246
  • Мнения: 3 571
Обратно на изказано по-горе мнение, според мен свекървата, като по-опитна в изграждане на отношения, трябва да зададе тона на взаимни компромиси. Нито една не е нужно да премълчава, важен е начинът, по който се опонира.

# 247
  • София
  • Мнения: 24 839
Анакаренина/b], добро попадение- отъждествяването с трагичната и неразбрана, и неуважена героиня е поразително!
Само че, аз не си падам по сълзливите истории, затова ще ти кажа как те виждам отстрани.

1. Кривиш си душата, че си била уважавала свекърва си до един момент-не е вярно, виж саразма, с който описваш живота ѝ с любовника", виж си недоволството, че заради него ти била отказвала да гледа детето ти, виж си липсата на всякаква емпатия към две възрастни жени, на които оставяш бебе за гледане в момент, в който го отказваш от шише......
Дори няма да засегна въпроса, че този "сърцераздирателено-обиден" за теб, случай е бил преди 10 години, ама го помниш в детайли и го ползваш като доказателство колко не струва жената......
2.Силно обидена си на свекървата, че не прави нещата така, както искаш- гледа и разхожда голямото ти дете, а не иска да дондурка малкото, че и двете накуп.
А, защо не си обидена на свекър ти, на когото и дете си кръстила, че не иска да ти ги гледа?
А, защо и на твоята мама не си се засегнала, че хем си ѝ кръстила внуче, хем тя си е била камшика в странство и не иска, и не иска да се върне, че да ти гледа децата?

Да позная ли, че както свекърът ти, така и мама ти не те бръснат за нищо и не те отразяват, докато свекървата ти се връзва и ти затова се чудиш как да се направиш на велика? Как да си намериш за какво да изискваш "уважение", че да се чувстваш значима в собствените си очи?
Примерът с детето, пишещо домашно/учещо в стаята, в която бабата ще си играе с малкото е показателен точно колкото и онзи- с бибероната.

# 248
  • Мнения: 32
Anakarenina@, не сте крива-това в отговор на последния въпрос от поста Ви. Нямате взаимна търпимост със свекърва си, а живеете на един етаж. Изключително неприятно и нежелано обстоятелство от никого е това, признавам си. Права е Ма ко, че тук свекървата не е дала апартамента, за да изисква „послушание”, но типично по форумски ѝ се приписва тази заслуга. Прочетох много внимателно поста Ви няколко пъти, за да не изпадна в собствени интерпретации. Относно децата-предпочита каката, защото с бебето е по-трудно. Не се съобразява с мнението Ви, защото не Ви уважава-съдя по цялостно описаното ѝ държание. Вие на свой ред ѝ отговаряте със същото, разбирам го изцяло.
Относно имената на децата-първото е желание на мъжа Ви, честно е за второто Вие да си изразите волята, макар  последното ми изречение да не съответства на живота в този век.
От всичко, което Ви написах, искам да излезе, че колкото и неприятно да Ви е, ще трябва да се научите да я търпите. Не казвам тя да Ви обижда, а Вие да мълчите, но ѝ отговаряйте, без скандали, така, както сте ѝ казали, че сте майка на децата.
Съжалявам, ако написаното от мен Ви прозвучи като поучение, в никакъв случай не съм го целяла.
Напротив,много хубаво сте ме разбра ли!

# 249
  • при късмета
  • Мнения: 25 551
Не толкова, че защитавам нещо или някого, по-скоро заставам срещу "Някога съм дала на сина, очаквам снахата да...". Основните очаквания трябва да са насочени към сина. Другото, срещу което реагирам (сега и преди) е конкретно очакването за раболепие от снаха към свекъри. Защото това, което Явче Мравче описа, което съм чела и при КАГ, и при други хора, е точно раболепие, а не уважение и/или възпитание.
Точно
Уиш, ти се благодари, че не излезе виновна за хамстера. Ама така е, като не ходиш, не контролираш какво става в имота и не даваш акъли как да гледат хамстера. Засрами се, излагаш свекървенската гилдия

Сигурна ли си в това? Ако зетят се държи невъзпитано или нахално, мислиш ли, че и на него няма да му се припомни в чия къща живее Simple Smile
Просто тъща и зет нямат същите сблъсъци и на същото поле като снаха и свекърва, затова и драмите във втория случай са по-чести и по-големи. А и колкото да сме еднакви Wink, обикновено мъжете са по-широкоскроени от нас и не се взират под лупа във всяка подробност. Ама коя как погледнала, пък преместила чашка, пък изкоментирала нещо...
Нямат същите сблъсъци, защото тъщите нямат всички тези претенции към зетьовете, които вече изредих. Затова  е и по-малко вероятно, на тъщата да се стори, че се държи невъзпитано и не се вписва в претенциите ѝ

# 250
  • Мнения: 32
Анакаренина/b], добро попадение- отъждествяването с трагичната и неразбрана, и неуважена героиня е поразително!
Само че, аз не си падам по сълзливите истории, затова ще ти кажа как те виждам отстрани.

1. Кривиш си душата, че си била уважавала свекърва си до един момент-не е вярно, виж саразма, с който описваш живота ѝ с любовника", виж си недоволството, че заради него ти била отказвала да гледа детето ти, виж си липсата на всякаква емпатия към две възрастни жени, на които оставяш бебе за гледане в момент, в който го отказваш от шише......
Дори няма да засегна въпроса, че този "сърцераздирателено-обиден" за теб, случай е бил преди 10 години, ама го помниш в детайли и го ползваш като доказателство колко не струва жената......
2.Силно обидена си на свекървата, че не прави нещата така, както искаш- гледа и разхожда голямото ти дете, а не иска да дондурка малкото, че и двете накуп.
А, защо не си обидена на свекър ти, на когото и дете си кръстила, че не иска да ти ги гледа?
А, защо и на твоята мама не си се засегнала, че хем си ѝ кръстила внуче, хем тя си е била камшика в странство и не иска, и не иска да се върне, че да ти гледа децата?

Да позная ли, че както свекърът ти, така и мама ти не те бръснат за нищо и не те отразяват, докато свекървата ти се връзва и ти затова се чудиш как да се направиш на велика? Как да си намериш за какво да изискваш "уважение", че да се чувстваш значима в собствените си очи?
Примерът с детето, пишещо домашно/учещо в стаята, в която бабата ще си играе с малкото е показателен точно колкото и онзи- с бибероната.

Аз не играя в  театър” Сълза и смях”
И да казвам,че щом тогава когато ми е била нужна,когато съм била млада майка с бебе и съм имала нужда да поема въздух,тя е избрала да бъде с мъжа си,вместо да помисли за сина си и снаха си,да им бъде в помощ,да бъде до внучето си!Нейно решение,после няма тогава да изисква кой да гледа!
А майка ми не е отишла от хубаво в чужбина!И ти не си никоя,за да ми кажеш,че тя не ме бръсне!Много злобно от твоя страна!

Последна редакция: чт, 14 ное 2019, 15:59 от Anakarenina@

# 251
  • София
  • Мнения: 1 384
....Защото това, което Явче Мравче описа, което съм чела и при КАГ, и при други хора, е точно раболепие, а не уважение и/или възпитание.
Категорично не е раболепие. Точно уважение и зачитане е, даже една идея повече от нормалното партньорство заради възрастовата разлика - почтително отношение към по-възрастен човек.

# 252
  • София
  • Мнения: 35 403
....Защото това, което Явче Мравче описа, което съм чела и при КАГ, и при други хора, е точно раболепие, а не уважение и/или възпитание.
Категорично не е раболепие. Точно уважение и зачитане е, даже една идея повече от нормалното партньорство заради възрастовата разлика - почтително отношение към по-възрастен човек.
Сега, за уважението към по-възрастните вече съм със смесени чувства. За да съм точна – държа се възпитано с възпитаните хора.
Освен това ние говорехме за благодарност и уважение на база жилище, а не за уважение на база възраст.

# 253
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 669
Сърдечност по задължение? Никак не ми звучи добре. Ако някой изисква такова нещо от мен, директно строя Берлинската стена. Без значение какъв ми се пада.
За мен сърдечност, близост, приятелство се изграждат с години и възникват между хора с близки "кръвни групи",  а не по задължение.
Въобще не го искам, щом не ти е по силите да отговориш на доброто с добро (казах вече - достатъчно всеотдайна и добронамерена мога да бъда). Не сме едни и същи кръвни групи, устройва те служебно - такова ще е. Но после да няма рев по форумите, че свека не се интересува от вас, не ви търси и не тича през глава да вземе децата да ги погледа.
Не само, че не съм ревала където и да било, че свекър, свекърва или друг не се интересува от нас, ами н-пъти в н-теми съм писала, че нашето дете е наше задължение. Винаги съм реагирала отрицателно, когато някой напише, че бабата не им гледала детето.

Тя берлинската стена вече е построена под една или друга форма. Представата за свъкърва достатъчно говори за нагласите за общуване и превантивните отбранителни действия (най-добре по-далеч; внуците при подсвирване, щото инак не ставаш за баба и синът срещу майка си за добро на жена си). Въпросът е, че аз няма да си правя труда да разбивам с глава берлинската ти стена. Просто не ми е важно.
Тук си стискаме ръцете – това положение мен ме устройва, а в доста случаи е желано.
Нямам предвид конкретно теб, а всевъзможните негативни проявления на отношенията снаха-свекърва в темата. На мен ми е ясно отколе, че за теб свекърите трябва още приживе да се държат все едно вече имат надгобни паментици. Имаш си лични съображения за това, уважавам ги. Не ги проектирай обаче върху моите изказвания, защото аз съм различна от това, което познаваш.

# 254
  • Мнения: X
Това е интересно, да мълчиш на свекървата, понеже е по-възрастна.

Общи условия

Активация на акаунт