Първият ден от болничния вече няма да се плаща

Да, зависи от работодателя.
Като цяло не са ми правили проблем. Дори съм искала неплатена от днес за утре по спешност. Откази рядко съм получавала, но се е случвало.
Ама е имало случаи и аз да тропна с краче и да кажа, че просто няма да ме има и ако ще.
Случвало ми се е да трябва да ходя спешно на лекар. Отказа ми. Спретнах скандал и отстъпи.
Не може да имам сериозен проблем със здравето и да ми се отказва.
Ако припадна на работата, какво ще прави. Ще ме ритне и ще каже - "ставай да работиш ли".
Че дори мога и да го осъдя.

При нас тропането с краче не работи. Показват ти вратата. Ако припаднеш....въпрос на доказване, досега не се е случвало, защото може да си вземеш БОЛНИЧЕН без разрешение от работодателя.

Тогава тези работодатели, които не пускат служителите си на преглед си просят и заслужават да плащат болнични.
Имах един шеф е бил такъв. Не му пукало за хората. То и не е нужно. Но все пак това не са роботи, а хора. Всеки може нещо да му стане.
Та си изпати от няколко служителя и започна да се съобразява.
Има хора отстъпват, сменят работата или напускат.
Но се намериха хора, които му дадоха да разбере, че може и да бъде осъден.
И сега се съобразява. Пак не му пука. Но трудно намира кой да му работи и затова се приземи.
Едно време са чакали на опашка за работа при него, а сега с месеци не може да намери хора.
Защото хората вече се научават да не търпят и да нямат робско мислене.

Ами те затова си вземат болничен, него не можеш да откажеш...  Няма как първо да се вземе отпуск, а после да се резервира. Това са ранни резервации /примерно януари за август/. Такива резервации правят не само българите и обикновено са с плащане на неустойки или дори губиш цялата сума.Твоето мислене ясно показва защо хората са принудени да си вземат болнични. Няма да крия, че твоя подход не ми харесва. Едва ли настройването на хората един срещу друг е ок за атмосферата.

Все пак не сме роби.
Всеки нормален човек планира отрано, не чака последния момент и да плати тройно.

Не си съвсем коректна.
Не можеш ей така от днес за утре да поискаш отпуска, защото си видял евтина екскурзия.
Но може просто да питаш началника, може ли от тази до тази дата. И се пита предварително. Защото в една фирма не работиш само ти, а има и други хора, които също може би имат правото да си резервират. Затова има и график на отпуските.
Не считам за читав служител, който не се съобразява нито с естеството на работата, нито от това кой може да го замести.
Аз дори съм си отлагала отпуската за няколко дни, защото нямах заместник. А работата е специфична, трябва обучение.
Само че в един момент ми писна и му заявих, че за един ден отпуска мога да си отложа ангажимента. Но утре може да се разболея по-сериозно, а като искам да отида на море, кой ще върши работата? Та му казах, че другия месец излизам от еди коя си дата, защото повече компромиси няма да търпя. Ела да видиш как намери бързичко заместник 

Така е, трябва да се съобразяваме. Но дали има диалог... дали причината да не се пита е в липса на такъв? Аз не разбрах в тази фирма имат ли график на отпуските. Ако имат и човека не го спазва, когато резервира е друго.

За ранно записване през ноември да речем, да искам отпуска за август другата година и тогава да плащам е мисия невъзможна. Така че съвсем в реда на нещата е хората да си имат резервация преди да искат свещеното разрешение от работодател. То от такива киселяци ми е писнало, ако може да си на разположение 24/7 през цялата година....ами не става. И служителите имат право на евтини почивки, не може да се съобразяват все с естеството на работата. Затова не се държи персонал на санитарния минимум и нещата се планират от рано.

Случвало ми се е да имам планове за 5 месеца напред и съм питала. Отговорът е бил - Действай, ще го измисля.
Лично аз съм отговорен човек. И не мога ей така да си бия камшика и цялата фирма заради мен да спре да работи.
Затова понякога съм правила компромиси и затова, че съм правила съм получила и отношение, но пак на моменти ми е писвало.
R_penkova, причината да не се пита понякога е във служителя. Има нахални хора не се съобразяват. Затова има и предварителни графици.
Вече е въпрос на диалог, ако изникне нещо.
Днес заместя примерно колежката за нещо спешно да си свърши, утре тя ще ми помогне. За шефа е важно работата да се свърши.

Дами, пътувам и ми е трудно да пиша дълго от телефона. Да, правим график на отпуските. И не, не държим броя на служителите на санитарния минимум. Но когато си търговски представител за определен район, обикновено си само ти в него. Когато отсъстваш, те замества колега от съседния район.  В началото на годината призовавам колегите да започват да се разбират помежду си за отпуските. Те си знаят кой кого замества. Когато се разберат, си пишат молбите и аз ги уважавам. Само че рядко това става бързо. Има един период на ослушване, съгласуване с половинките, ангажименти на децата и т.н. Принципно никой не бърза чак толкова с организацията на отпуската си и много рядко правят ранни резервации например от януари за август. Точно срещу тези резервации пък не само че нямам против, но силно ги приветствам, защото помагат на доброто планиране. В нашия случай става дума по-скоро за устно разбиране между колегите в голям град кой кога ще почива. За да прецака колежка, хитрушкото грабва офертата, казва
ми, че била last minute и нямал време за мислене и съгласуване и я платил. Само че така прецака колежка, майка с две деца, която искала да почива точно тогава и го е казала на вътрешната им среща. Аз това го разбирам по-късно. Следващата година пак подобен номер - пак невероятна оферта, пак никакво време за съгласуване, като този път заради почивката не можеше да отиде на събитие в региона и трябваше да го замести колежка, чието малко дете има РД. По тази причина не допуснах номера трети път.
Та, момичета, била съм и от двете страни и не, от другата не е по-лесно. Не бързайте с обвинения и квалификации.
Ето и горещ въпрос от мен, помогнете, моля 😊 Преди малко пък ми звънна колежка от офиса - една от представителките ни в София е изпратила болничния си лист (за един ден, остър тонзилит на 3-годишното и дете). Какъв е проблемът? Болничният лист е издаден от лекар в малък град на 135 км от София. Въпросният лекар е леля на колежката (знаем го от нея самата, ние сме във фарма бранша). Колежката и семейството и не са били там тези дни. Явно прегледът е направен по телефона и болничният е изпратен по куриер. Може детето въобще да не е било болно... Лошото е, че колежката от офиса се поразровила днес и установила, че 6 от 13-те болнични листа на колежката от тази година, са издадени от леля... Какво бихте направили Вие на мое място?

Защо чак за 6-тия болничен се установява, че е направен от лекарят леля на 135 км. от София? От теб си зависи, дали ще се оставиш да те правят на маймуна.

Проведи разговор с въпросната персона.
Като и намекнеш, че ако не спре, ще оспорваш болничните.
Може и да се уплаши и да и дойде акъла.
Ако не се съобрази - оспорвай всеки болничен и да не ти дреме. Като почнат да и бавят изплащането може и да стопли.
Имах колежка с болнаво дете. Но тя не взима болнични под предлог, че детето е болно. Тя си държи на работата. Но е факт, че детето и боледува редовно.
Но има майка, сестра, леля и съпруг. Които и помагат и тя може да не взима болничен.
Веднъж обаче така се наложи, че 3 седмици седя с детето в болница.

Не е правилно така да се поставя въпроса. Ако майката избере да бъде с болното си дете, това не значи, че не си държи на работата и е безотговорна, Означава, че държи на детето си повече, което е напълно нормално.

А всъщност какъв е проблемът лелята да преглежда детето и да издава болнични? Може би на нея имат по-голямо доверие. Аз бих била суеверна да пиша детето си болно по документи ако то е здраво. А относно това до тарикатите, лесно е да се откаже отпуск при три или четири рецидива, но пък може и да се пренареди организационно, не да бъде оставен един човек за един ресор без възможност за замяна. Ми не дай си боже утре стане непоправимото и какво - фирмата спира да работи ли?

На мен това ми прави впечатление


За мен това е очевидна измама.

Има майки не са суеверни. И използват децата си. Като моята колежка. Беше близка с една друга. Бях настрани, когато и каза, че другата седмица ще ходи с мъжа и детето извън града.
Другата седмица отивам и питам началника защо липсва въпросната. Детето е много болно.В случая аз си мълча и не се намесвам, нито ще ходя да казвам на шефа.


Така е. И шефа и е казал неведнъж да ходи да си гледа детето и да не се притеснява. Ама тя е съвестна, работата трябва да се върши, няма кой.
Има и друг аспект. Тя взима висока заплата, но е на минимална. Тоест предпочита да не излиза в болнични за да вземе повече пари.