Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 12 374
Е, предполага се, че са уроци, които сме извлекли от живота, а не псевдо дълбоки мисли, прочетени в някоя социална мрежа.
Нещата, които аз например съм изредила, са лично преживени, осъзнати и приложени на практика. Но това са моите лични преживявания, не мога да отговарям за другите потребители.

# 121
  • Мнения: 30 802
По отношение на някои уроци, бих казала, че съм ги научила в пределно късен момент. За някои хора тия неща се автоматизират в детството или изобщо не стоят като проблем. Обаче хубавото на бавното научаване е, че после може съзнателно да формулираш проблема и да разбереш какво е наученото.

Например в моя живот един от дефектите ми е, че предпочитам да има авторитет и начин, по който се правят нещата. Но то не е изцяло дефект, защото пък понякога хич не е продуктивно да откриваш топлата вода, хубаво е да има улеснения и трикове и просто да си следваш рецептата без много опити за креативност. Та опитвам се да балансирам кога да действам иновативно и кога по-шаблонно, като коректив вече ми е личното спокойствие, кеф и гладкост на битието. Все по-често успявам да не се притеснявам, ако не правя нещата по правилата, но и да не се обиждам на basic bitch, ако не правя нещата оригинално, ами по базов модел.

Изобщо - превърнала съм се в гадна невестулка, но осъзнавам, че повечето хора също са така, не са светци и ангели, а правят каквото им изнася. И ако аз се правя на светец и ангел, накрая плащам масрафа на тия, дето си гледат интереса.

# 122
  • Мнения: X
От моя живот? Че е много важно да можеш да казваш НЕ.
Че не трябва никога да тръгваш с "голямата кошница", например всичките си ресурси да влагаш в едно нещо, един човек, една идея.
Че не трябва да търсиш гуру отвън себе си
И че няма разрешение на нищо отвъд теб самия като личност
Горе-долу това са темите в моя живот, това са и уроците.

# 123
  • Мнения: 3 439
Всичко се връща. Това е най-същественото научено от мен до момента. А зад тези три думи хората биха могли да научат много.

# 124
  • Мнения: X
Оф, не знам, наистина е правилна приказката 'човек се учи от собствените си грешки'. Чак пък друг да гледа моя живот и да се учи от моите грешки, не знам, не се и сещам някой дотолкова запознат.

На какво се научих аз - че нищо не е чак толкова важно. И някак спря да ми пука за много неща, започнах да си гледам себе си и здравето си, защото това е от по-важните неща.
Не става и с кански усилия, аз бях от хората, които много се пънеха за какво ли не, да, имам резултати зад гърба си, но имам и неща, които изобщо не се случиха, защото не зависят само от мен. Та урокът е - правиш каквото трябва, пък да става каквото ще, един вид. Не можеш да контролираш всичко, т.е. нещата, които зависят от другите хора.
В този ред на мисли се уча на начини да повлияя на другите хора. Един вид те да видят ползите за себе си от преследването на каузата, която искам аз да постигна. Но доста неуспешно, защото за мен това е манипулация и ми грознее. Ами ако това не е добро за тях и аз съм човека, който ги е насочил в грешна за тях посока? Не знам дали бих могла да живея с тази мисъл. Не знам дали бих могла да поема тази отговорност, някой ден човекът да каже - ако не бях правил това и това /за което аз съм го насочила, защото е било удобно за мен/, щях да съм по-щастлив, реализиран или каквото там.. по-нещо си.

# 125
  • Мнения: 50 739

В този ред на мисли се уча на начини да повлияя на другите хора. Един вид те да видят ползите за себе си от преследването на каузата, която искам аз да постигна. Но доста неуспешно, защото за мен това е манипулация и ми грознее. Ами ако това не е добро за тях и аз съм човека, който ги е насочил в грешна за тях посока? Не знам дали бих могла да живея с тази мисъл. Не знам дали бих могла да поема тази отговорност, някой ден човекът да каже - ако не бях правил това и това /за което аз съм го насочила, защото е било удобно за мен/, щях да съм по-щастлив, реализиран или каквото там.. по-нещо си.
В момента и аз съм на такъв кръстопът...хем си знам да не давам непоискан акъл и да не влияя много много, но явно не съм усвоила урока добре и още има да уча...

# 126
  • Мнения: 10 661
О,напротив и от враговете си можем да се поучим.
А от приятелите най -вече.Когато попаднат в някоя ситуация и реагират по определен начин и сгрешат, бих се замислила на мен ако се случи същото,как бих реагирала,сигурно по друг начин след като съм видяла ,че този метод не работи.

Последна редакция: пн, 18 ное 2019, 11:38 от *Амбър*

# 127
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Че не трябва да се жениш след 3 мес познанство.  Laughing

# 128
  • Мнения: 3 186
Ама всички тези уроци...научени ли са..или са просто изводи до които сме достигнали? Поуки. Ама дали успяваме да ги въплатим в живота си?

Би трябвало да са понаучени и успешно да се прилагат. Невинаги се получава.

Моят ненаучен урок е да бъда благодарна и да ценя това, което имам. Много ми е трудно в това отношение.

# 129
  • Мнения: X
Била съм и твърде доверчива, може би това е нещо, което може да видят другите. Някак си по себе си съм съдила, аз в 99% от случаите, когато кажа нещо, после го правя. Късно разбрах, че хората хич не им пука и си говорят само за да си проветряват устата.

# 130
  • Мнения: 2 145
Че не е необходимо да бъдеш на голямо място, за да вършиш големи неща.

# 131
  • Мнения: 5 996
С даването на непоискан акъл - ако някой поради този акъл сбърка посоката, вероятно и той трябва да научи своя урок - да разчита на своя акъл, а не на чуждия. Абе в живота всичко е по 3,14. Няма грешки. Няма празно. Хората така се срещат и взаимодействат в живота, че взаимно да си получат уроците.

# 132
  • Мнения: 18 326
Оф, не знам, наистина е правилна приказката 'човек се учи от собствените си грешки'. Чак пък друг да гледа моя живот и да се учи от моите грешки, не знам, не се и сещам някой дотолкова запознат.

На какво се научих аз - че нищо не е чак толкова важно. И някак спря да ми пука за много неща, започнах да си гледам себе си и здравето си, защото това е от по-важните неща.
Не става и с кански усилия, аз бях от хората, които много се пънеха за какво ли не, да, имам резултати зад гърба си, но имам и неща, които изобщо не се случиха, защото не зависят само от мен. Та урокът е - правиш каквото трябва, пък да става каквото ще, един вид. Не можеш да контролираш всичко, т.е. нещата, които зависят от другите хора.
В този ред на мисли се уча на начини да повлияя на другите хора. Един вид те да видят ползите за себе си от преследването на каузата, която искам аз да постигна. Но доста неуспешно, защото за мен това е манипулация и ми грознее. Ами ако това не е добро за тях и аз съм човека, който ги е насочил в грешна за тях посока? Не знам дали бих могла да живея с тази мисъл. Не знам дали бих могла да поема тази отговорност, някой ден човекът да каже - ако не бях правил това и това /за което аз съм го насочила, защото е било удобно за мен/, щях да съм по-щастлив, реализиран или каквото там.. по-нещо си.

Малко ти е късно да се учиш как да повлияваш на хората с посочената от теб цел. Това не се учи, надгражда се, ако го носиш в себе си и поемаш първо в посока, вярна за теб, а не за другите. Който иска, ще те последва, вече повлиян. Да не говорим, че така написаното, изглежда като самоцел.

# 133
  • Мнения: 5 996
Съвсем пресен ми е тоя урок - с даването на непоискан акъл и следването на такъв. В резултат на този..взаимен урок почти унищожихме 30 годишно приятелство при все, че никой не е имал лоши намерения, а точно обратно...с което пък идваме до друга истина "пътят към ада е покрит с добри намерения". Урокът се случи чак сега...след 30 г защото преди имаше ограничаващ фактор за случването му. И...да знаете , уроците винаги болят. Ако си въобразяваш, че си научил някакъв урок по приятен и безболезнен начин...най-вероятно се самозаблуждаваш. Ето това е още един урок...от моя живот.

# 134
  • Мнения: 37 261
ако урокът е приятен и безболезнен, просто не го научаваш Simple Smile
или поне аз приемам темата като насочена към онези уроци, които трябва да изстрадаш, за да научиш

Общи условия

Активация на акаунт