Отговори
# 180
  • Мнения: X
Разбира се. Човек се възхищава най-много на качества, които самият той не притежава. Инак все едно се възхищава на себе си, което също е вариант, но просто е безпредметно при сравнително здравите психически Wink
И които качества би искал да притежава.
Харесвам хора, които приличат на мен, но се възхищавам на тези, които с нещо ме превъзхождат. Разбира се според собствената ми оценка.

А по другия въпрос - например имам проблем с пубера. Какъв е смисълът да се оплаквам на приятелки, които сега са с бебета? Някои започват да сипят съвети, които са чисто теоретични и недаващи резултат или отдавна изпробвани или които биха били подходящи за друго дете. По-скоро полезни неща намирам тук, където има много и различни хора и от стотиците ще се намери някой, който подхожда подобно на мен, чието дете /за конкретния казус/ прилича на моето и т.н. И изобщо хората са толкова различни, изобщо е много трудно да получиш работещ за теб съвет от когото и да било. Различна опитност, различни житейски обстоятелства, различна помощ от околните, различни принципи и ценностна система, различен начин на живот. Споделям с две думи понякога, казвам - ще го мисля и парирам опитите за съвети.

Последна редакция: ср, 20 ное 2019, 16:11 от Анонимен

# 181
  • Мнения: 6 034
Да разбира се, че бях и донякъде защото аз съм в другата крайност....но не е само това. Аз видях с очите си как един човек в напълно безпомощно състояние НЕ загуби достойнството си докрая! Ако щете ми вярвайте той не будеше съжаление, той будеше уважение! Въпреки всичко.  Въпреки памперсите, въпреки че беше напълно зависим от хората които се грижеха за него. 

# 182
  • Мнения: 5 261
Много различна от моята гледна тозка за нещата. За мен нещата по принцип са хубави. Само глупавите минават умишлено през трудното и търсят проблеми където ги няма. Да конфликтите се разрешават, но се и забравят. Не може да се мъкне товара на толкова много негативизъм и това да се нарече духовно извисяване.

 Всеки има рана. И от там започва всичко. Раната ни променя. А при някои промяната се изразява в това да си сложат розовите очила, както пише в съвременните книги за позитивно мислене. Но това не променя товара, който носят.  Факт е, че  изводите за живота се правят като се гмурнеш в дълбокото,  а в дълбокото се озоваваш след като познаваш болката. И пак стигаме до въпроса за раната.
Не споря, разсъждавам си над това мнение.

Aз нямам розови очила, но и черни нямам. Гледам си нещата каквито са си и изобщо не се дълбая по въпроси с рани, травми и пр. Занимавам се с нещата както ги виждам и не се опитвам да ги преанализирам през разни призми на тежки изживявания.
НЕ се занимавам да измислям проблеми преди да са се появили . Когато се появят се оправям с тях по най-малкото съпротивление . Ако не мога карам както мога.

Т.е. не се занимвам с хипотези. Занимавам се с факти. И не се занимавам с минали неща. Не намирам смисъл. Те са минали.

Да разбира се, че бях и донякъде защото аз съм в другата крайност....но не е само това. Аз видях с очите си как един човек в напълно безпомощно състояние НЕ загуби достойнството си докрая! Ако щете ми вярвайте той не будеше съжаление, той будеше уважение! Въпреки всичко.  Въпреки памперсите, въпреки че беше напълно зависим от хората които се грижеха за него. 

Само не разбирам какво искаш да кажеш. Аз пък вчера излизайки от магазина без торбичка , но с 10 тина предмета в ръцете си изпуснах ключа от колата и едно супер мило и узмихнато момиче искаше да ми го подаде. Аз обаче вече се бчх навела да си го взема и благодарих. Но ми стана много приятно непринудената усмивка на момичето как ме накара да се усмихна по същия начин. Почушствах се супер.
Което не става като видя страдащ инвалид. Там ми става мъчно. А аз предпочитам да се усмихвам. И да се радвам и да ми харесва . Живота ми е твърде кратък за да преживявам проблемите на другите. Тнкс.

# 183
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Истински ценните уроци се научават едва като достигнеш дъното. Но трябва да ти се случи за да го разбереш.
Ние не откриваме топлата вода, хората са го установили преди хилядолетия.

# 184
  • Мнения: 10 675
bella_ciao,май наистина не разбираш за какво говори pandorina и другите( не се заяждам).Никой не говори за черногледство,негативизъм,вторачване в драми.Става въпрос за справяне с житейските трудности,които присъстват във всеки един живот-болести,загуби на близки хора и прочее.Говорим за смелостта,за достойнството,за силата на духа да преживееш такива трудности.Такива преживявания се случват,не се избират съзнателно дали да ги изживееш,дали да се усмихнеш или да подминеш,това са изпитания в които си проличава силата и издръжливостта на човешкият дух.
А  да се усмихнеш на някого,да помогнеш на някого това зарежда,факт.Мен например ме зарежда с настроение и хубавото време,музиката,книгите изобщо има толкова прекрасни неща в живота.

# 185
  • Мнения: 5 261
*Амбър* направи ми впечатление как страданието и травмите се представят като единствено средство за духовно израстване, което не е така. Те може много лесно да се превърнат в духовна нищета и духовно опустошение. Както и психично. Както и да е.
Аз нищо друго не написах, освен че според мен щастието, красотата, добротата и радостта са духовно извисяващи.
А иначе да, добития опит за справяне със ситуации е ресурс.
Но не е задължително да е свързан с болка, страдания, травми и пр. преодолени нещастия.
Както казах красотата и любовта в детството носят по-добра основа и повече ресурси от грубостта и нещастието.
Т.е. аз разбирам какво казват, но отхвърлям едностранния поглед.

# 186
  • Мнения: 18 326
Красотата и любовта в детството невинаги съпътстват целия живот в този период. Защо намеси страдащия инвалид?  И какво правиш, като ти стане мъчно? На хубавото всекиму е лесно да се усмихва Simple Smile
Въобще -  безкрайни и ненужни оправдания за личните ти възгледи.

# 187
  • Мнения: 5 261
Някой друг го намеси. Аз само цитирах.
Останалото ... да , аз оправдавам моите , ти твоите ... всеки неговите.

# 188
  • Мнения: 18 326
Зададох въпросите на база това, което сама си споделила за себе си.

# 189
  • Мнения: 50 760
Може би умението, да виждаме красотата и доброто, дори в моменти на големи трудности и изпитания е ценно. Не е лесно.

# 190
  • Linz
  • Мнения: 11 630
bella_ciao, духовното пробуждане е свързано с разпознаване и разграничаване от егото, което за да се случи, егото трябва да те повлече надолу докато удариш дъното... едва тогава осъзнаваш, че ти не си егото и неговите емоции, и мисленето ти се променя кардинално, от там и целия живот. Започваш да гледаш на света с други очи, да разбираш защо нещата са такива, каквито са и всичко придобива нов, по-дълбок смисъл. "Духовната нищета и духовното опустошение" предхождат този процес.
Духовното е именно психично.
Тогава осъзнаваш, че инвалида не е непременно страдащ, а богат и красив въобще не значи щастлив... въпрос на възприятия е... дори смея да твърдя, че първият има повече потенциал за щастие. Не проектирай своите възприятия върху другите- много вероятно е да те водят в съвсем грешна посока.

# 191
  • Мнения: 5 261
SaRaNia не съм съгласна и нищо не проектирам. Аз само казвам какво мисля аз. Всички втурнахте да ме обирвате и да ми обяснявате как аз съм в грешка при това с такава настървеност, че направо не разбирам как сте се разграничили от егото си въобще. За да сте толкова конкретни и настоятелни на своето  … значи се държите доста егоистично.
НЕ съм съгласна, че човек е задължително да удря дъното за да е духовно извисен. Съжалявам, но не съм.
И моля спрете да ми приписвате действия. Не проектирам нищо. Вие проектирате и то с лазера направо.
Не се ли усещате?
Да не говорим че духовно и психично не са едно и също и т.н.

# 192
  • Мнения: 2 427
bella_ciao,  щастието, красотата, добротата - са духовно извисяващи - това са твои думи и това е чудесно.  Би ли дала пример?

# 193
  • Мнения: 5 261
За какво пример? Ти имаш ли идея какво искаш да знаеш. Та ти дори не си прочела какво написах.
За какво да пиша? Кажи по-добре на какво се базира твоя поглед върху тематиката? След като има толкова много контрапримери?

 И другото което казвам е “ аз не споря. Нямам напротив да си стоите духовно извисени , страдащи, нещастни и търсещи сблъсък с дъното , за да намирате смисъл. Щом ви е такъв мирогледа за мен е ок. Аз само казвам , че моя не е такъв. За какво да ви давам докзателства ? Нямам никакво намерение а и няма смисъл.

# 194
  • here and now
  • Мнения: 5 565
Идеята е, че може да знаеш нещо, но в момент на изпитание го осъзнаваш.
Нещо като теорията и практиката. На теория е така, на практика пак е така, ама малко по-различно.
Ама и аз го обясних...

Общи условия

Активация на акаунт