pandorina,Вие ме разбрахте!По-добре едва ли бих могла да го формулирам.
- Публикувана: 15 ноем. 2019, 20:24 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2020, 22:56 ч.
Кой е най-големият урок, който хората биха могли да научат от живота ви?
Много различна от моята гледна тозка за нещата. За мен нещата по принцип са хубави. Само глупавите минават умишлено през трудното и търсят проблеми където ги няма. Да конфликтите се разрешават, но се и забравят. Не може да се мъкне товара на толкова много негативизъм и това да се нарече духовно извисяване.
Любопитна тема.
Животът постоянно ме учи на разни неща.
Като усетя, че съм на края на силите си, лежейки на смъртния си одър, ще се разпиша тук със съвет за идните поколения.
Ако не го направя, да знаете, че ме е блъснал някой мерцедес примерно. Тогава изводът ще е: животът е пълен с изненади...или просто прочетете онова изказване на Форест Гъмп за животът и кутията със шоколадови бонбони.
Животът постоянно ме учи на разни неща.
Като усетя, че съм на края на силите си, лежейки на смъртния си одър, ще се разпиша тук със съвет за идните поколения.
Ако не го направя, да знаете, че ме е блъснал някой мерцедес примерно. Тогава изводът ще е: животът е пълен с изненади...или просто прочетете онова изказване на Форест Гъмп за животът и кутията със шоколадови бонбони.
Много различна от моята гледна тозка за нещата. За мен нещата по принцип са хубави. Само глупавите минават умишлено през трудното и търсят проблеми където ги няма. Да конфликтите се разрешават, но се и забравят. Не може да се мъкне товара на толкова много негативизъм и това да се нарече духовно извисяване.
Всеки има рана. И от там започва всичко. Раната ни променя. А при някои промяната се изразява в това да си сложат розовите очила, както пише в съвременните книги за позитивно мислене. Но това не променя товара, който носят. Факт е, че изводите за живота се правят като се гмурнеш в дълбокото, а в дълбокото се озоваваш след като познаваш болката. И пак стигаме до въпроса за раната.
Не споря, разсъждавам си над това мнение.
Алба...недей чака до смъртния си одър, че много често на човек тогава не му е да преподава уроци...ако изобщо е в съзнание...
Дреме му на някой за моите поуки. Всеки живот е различен, а поуките са общо взето еднакви или напълно противоречащи си. Ако за мен има значение едно, за друг ще е друго. Пък и забелязвам, че колкото повече съветваш някого за нещо, той толкова повече си прави каквото си иска. Колкото и да гледаш и да се учиш от хората, повечето изводи, дето ще ти се запечатат в кратуната, се правят на собствен г@з.
Тези, общовалидните поуки отдавна са дефинирани от разни по-мъдри от мен хора, че да ги преповтарям. Затова и писах, че ако все пак доживея да ми се случи някоя уникална по рода си поучителна ситуация, на драго сърце ще я споделя с вас. А ако не успея, значи така е трябвало, ще си остане моя тайна завинаги.
В един момент се бях заела да събирам такива извлечени от живота поуки на близки около мен хора вече на възраст...но все още с всичкия си. Хора, които ценя разбира се, не на всеки. Хора с достоен живот. Със съхранена жизненост и дух. Пазя си ги...някои от тези хора вече не са между живите. А някои за съжаление не успях да интервюирам, но пак са ми преподали урок но не като ми казват нещо, а само като съм ги наблюдавала и някои неща в тях са ме впечатлили. Например това, никога да не се оплакваш. Човек, който независимо как е, може червата му да се влбачат...на въпроса "как си" задължително ще каже "екстра". Особено силно това ме впечатли, когато този човек бидейки на смъртния си одър (почина дни сле това)...не можеше да се движи, да се храни....но когато го попитах "как си" той успя да изрече /макар и трудно/ "екстра"! Този човек умираше но не му и хрумна да се оплаче. Никога няма да забравя това и вече ще се срамувам когато за щяло и нещяло аз се оплаквам....така, че понякога и така се получават уроци - без да ти преподават специално.
Не мисля, че ако не се оплаква е капитулирал. Поне този човек никога не е капитулирал.
Иначе и аз съм била на принципа че като споделиш някой дерт може отнякъде да изскочи решение. Но зависи какво и пред кого споделяш. Защото съм забелязала, че след като си споделил проблем после отношението към теб се променя. Дори в момента да подходят уж приемащо, съпричастно...виждаш, че вече те гледат с други очи, някак по-отвисоко. Авторитетът ти (или репутация) рязко спада. Разбира се не говорим за приятелите..там пък има друго - впускат се да ти дават акъл или да те "спасяват" така, че после ставаш пишман, че си споделил...или пък почват да ти набиват канчето и да ти изтъкват къде точно си в грешка, което също натежава когато и без това си разклатен...Та имайки предвид всичко това май по-добре е да не се оплакваш и да не споделяш много много.
Иначе и аз съм била на принципа че като споделиш някой дерт може отнякъде да изскочи решение. Но зависи какво и пред кого споделяш. Защото съм забелязала, че след като си споделил проблем после отношението към теб се променя. Дори в момента да подходят уж приемащо, съпричастно...виждаш, че вече те гледат с други очи, някак по-отвисоко. Авторитетът ти (или репутация) рязко спада. Разбира се не говорим за приятелите..там пък има друго - впускат се да ти дават акъл или да те "спасяват" така, че после ставаш пишман, че си споделил...или пък почват да ти набиват канчето и да ти изтъкват къде точно си в грешка, което също натежава когато и без това си разклатен...Та имайки предвид всичко това май по-добре е да не се оплакваш и да не споделяш много много.
Пандорина, ти си се впечатлила от това, че той не се оплаква, защото това ти изглежда като държание на силен човек да речем. Но само той си знае какво стои зад неговото нежелание да товари хората с проблемите си. Ако го беше питала какво ценно за себе си е извлякъл от живота, сигурно щеше да ти каже нещо, което съвсем няма връзка с това.
А ти колкото и да се насилваш да си като него, природата ти е различна. Трябва едва ли не да си промениш всичките предварителни настройки.
И понеже имам навика доста задълбочено да се самонаблюдавам, забелязвам, че ако силно се впечатля от някой човек, то в повечето случаи като поведение е твърде различен от мен. От друга страна когато се е случвало някой да сподели какви черти харесва в мен, те най-често са някакви, за които аз дори не подозирам, че са ми силни страни. Има огромна разлика между самовъзприемане и възприемане от наблюдател. Затова и мисля, че истински добрите уроци, които можеш да дадеш на друг човек са непреднамерени.
А ти колкото и да се насилваш да си като него, природата ти е различна. Трябва едва ли не да си промениш всичките предварителни настройки.
И понеже имам навика доста задълбочено да се самонаблюдавам, забелязвам, че ако силно се впечатля от някой човек, то в повечето случаи като поведение е твърде различен от мен. От друга страна когато се е случвало някой да сподели какви черти харесва в мен, те най-често са някакви, за които аз дори не подозирам, че са ми силни страни. Има огромна разлика между самовъзприемане и възприемане от наблюдател. Затова и мисля, че истински добрите уроци, които можеш да дадеш на друг човек са непреднамерени.