Ох AbsurT...от километри ти личи, че имаш някакъв свекървенски комплекс. Ми да, много ясно. Майка ми не ме напряга и предпочитам да съм с нея, вместо с на мъжа ми майка му. Аман от т'ва да бъдем едни такива кроящи схеми как да е щастлива родата на всички. С който ми харесва, с него ще се виждам. С майка ми ми е приятно, със свекърва ми не. Толкоз😀 Да не пише някъде в удостоверението за брак, че съм длъжна да обичам на мъжа ми майка му, като своя. Нито ми е работа да я предразполагам или да й угаждам. На нито една жена не е. Тя деца си има и това си е тяхна работа, а не на снахи и зетьове.
Аз съм тъща, ама толкова склерозирало мислене от страна на дъщеря ми, би ме накарало да се чувствам провалена като родител. Винаги съм я учила, че ако иска да се чувства добре и да я уважават, трябва да не прави на другия това, на което на нея не иска да й правят.
Сложно ти е осмислянето, явно, но има една истина-"каквото повикало-такова се обадило".
Колкото по- гадно се държиш, толкова по-гадно ще ти отвърнат.
И ще рефлектира върху децата накрая.
Кой е казал гадно да се държи човек? Или за теб задължително липсата на интерес към отношения с някого задължително означава злоба и селски изцепки? Не може ли просто служебно да си общуваме със "Здравей, как си?", пък синът/дъщерята да си общуват с тях както и колкото искат? Или трябва да се говори на "майко" и да ходя да им сервирам?
От "каквото повикало-такова се обадило" съм на принципа, че нищо не викам и не ща да ми се обаждат😉
Няма ли право мама да си го поглези да хапне нещо вкусничко поне 10на дни в годината 
