С какво ви дразнят свекървите? – 117

Накратко свека е начетен, интелигентен човек с тотална липса на човешки добродетели, съобразителност и зачитане на чуждо мнение! Страда от патологична алчност, крайно пресметлива в действията и постъпките си, не приема чуждо мнение и налага своето, на всяка цена! 
С ММ живеем самостоятелно в наше жилище, не ни помага с нищо и не зависим по никакъв начин от нея.
Едвам я понасям, макар да се виждаме рядко и за кратко!
Давам ви само няколко примера, защото за нея роман може да се напише...

*  Много ми е неприятно, когато дойде у дома да види внучето си и започва от вратата да раздава команди на ММ. Закачи ми якето, донес и ми вода, къде е еди коя си играчка...донеси я и т.н.. ММ изпълнява, а аз се чудя как да реагирам за да няма безкрайно обидени!

* В един момент от престоя й започва да наглася и домът ни... да сме подредили мебелите еди как си, да купим еди какво си за тая и тая стая, на подредя дадено нещо по нейн стандарт! Всеки път аз или ММ или и двамата й казваме, че това си е наша работа, а тя заявява "Аз само казвам!", повтаряме, че не сме я питали, но тя го прави всеки път...просто не спира!
Това ме побърква!

* Винаги и във всяка тема обяснява Тя как прави дадено нещо, Тя как знае, как може, как е измислила, навремето как е правила, колко невероятна майка е и т.н.. Много ме напряга, защото сме слушатели- заложници!
Има ли начин за реакция без да има обидени?

* Много се дразня, че винаги ме прекъсва в разговор с нея или с другите гости, без да ме изслуша и започва да нарежда и обяснява, поучава без дори да има нужда! Злепоставя ме по този начин! Сякаш аз нямам капацитета да сглобят едно изречение...постоянно ме прекъсва, не мога мисълта си да довърша!

* Напоследък започва много да се опитва да се бърка по отношение на детето! По всички въпроси...относно градината как трябва тя да го гледа, относно хранене, възпитание, обличане...всичко, всичко и то по-нахален начин!
С ММ няколко пъти категорично заявяваме, че това не е нейна грижа, а тя пак започва "Аз само да кажа...само казвам"...и така всеки път "Само ни казва" едно и също.  Това вмешателство трябва да спре сега, защото в бъдеще ще се задълбочи, но тя не се разбира от дума!

* Може да е смешно и маловажно за някои от вас, но много ме дразни когато сме с повече гости, без значение къде, тя постоянно дърпа детето да го гушка, то се дърпа , аз го взимам. Тя след две минути пак почва да го тормози. Казвам й "Не виждаш ли, че не иска да го гушкаш. Остави го да си играе около нас." Тя заявява на висок тон, че само днес ще го вижда и после чак след месец и сега ще го гушка 😠 и пак се почва тормоз над детето. То е още малко, но бих искала да разгранича тези нагони и да стане е ясно,  че с детето се занимаваме само аз и ММ.


Ох...много дълго стана, ще прощавате!
Може и аз да съм в грешка, може да се вглеждам прекалено много в някои неща...Не знам!
Ако има и други в подобно положение давайте идеи как се махат капаците на кон? По какъв начин да й се каже, веднъж за винаги, че да спре да налага нейните стандарти и поведение?
Весело посрещане на празниците!

Не ме дразни това, че иска дадено нещо, когато ни е нагости, разбира се! Винаги, когато идва човек у дома слагам на масата дребни сладки или сладкиш, нещо за пиене, а ако вечер си устройваме и трапеза! Не, не това ме дразни!

Тя се държи с ММ, като със слуга! Пред мен, пред детето, пред други гости, а не само когато е сама! Винаги!

Извинете ме, но не ми е приятно да застане по средата на стаята и с диригентски маниер да започва да нарежда...не виждам какво ще й стане ако вземе сама играчка на детето, от секцията с играчки или си вземе телефона от масата, например!

Далеч съм от мисълта да ми рови в шкафчетата и да си сипва сама каквото и да е, разбира се, че бих се издразнила! (Въпреки, че в началото на връзката ни ровеше по хладилника и по гардеробите, уж да видела как сме ги подредили, още първияТ път й казах, че това са лични неща и за мен не е удобно да рови така! Това беше последния път, в който се съобрази за нещо с мен - преди 10 години!)

Начина, мили хора, начина, тонът, маниера, не искам детето ни и други роднини да ме питат после "Как издържам да не се намеся?", "Винаги ли е такава?" и какво ли още не в този стил.

Имало е случаи, на семейни събирания, да говорим с нея предварително и ММ да говори с нея на саме, но нииищо...дори скоро, на едно събиране по повод празник на детето ни, изведнъж се развика "Колко пъти да ти казвам да ми донесеш чантата?" на ММ!  Чантата й е в коридора!
 В суматохата мъжът ми забравил и тя побесня! Няма да ви казвам колко съжалително ни гледаха останалите роднини, то си беше зрелищно с голямо количество драма, де! Страшна излагация! За чантата, дами и господа, за чантата! Това също ме наранява, по някакъв начин се чувствам унижена и аз и мъжът ми...
То направо излиза, че когато ни е нагости трябва да й кусаме с лъжичка в устата...

Не знам...дано ме разберете правилно...отношението й ме наранява!
Да, ММ е нейн син и навярно някога е бил и нейн слуга, но вече е мъж, здраво стъпил на краката си и подобно отношение не ми допада.

Лошото и тук и във всички останали примери е, че колкото и да сме говорили с нея, кротко, дипломатично, колкото и да сме й се молили да зачита нашите решения, мнения, личности, да се изслушваме и да не се налагаме един на друг, ефект няма. Започва се с дежурните "Аз знам", "Само ви казвам как ще е по- добре", "Аз съм му майка" и т.н...