Бях любовница.

  • 12 663
  • 134
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: X
Хахахахаха😂😂😂
А тука се късаха да повтарят, че след 50 г не им ставало. 😊😊😊
Да питат тази девойка млада........, смятай колко не му е станало на 58 годишния  щом младото яре сънува и бълнува още по него ! 👏👏👏

# 106
  • Мнения: 3 505
Скрит текст:
Много е лесно да се съди, винаги отстрани знаем какво трябва и какво не, кое е морално, и кое е добре за нас, и кое не. Е, понякога да бягаш от нещо, или да си казваш на мен никога, е все едно да си го накъсметиш. В дадената история силно ме впечатли как не сте спали заедно, защото такава близост, води естествено до интимност. Първо като пеочетох, си казах, тя го мисли, точно понеже не е спала с него, обаче това е на пръв прочит. Изпуснах на колко години си и че реално още си наивна, но някак чиста. Браво, за което.
При мен влюбването се случи когато
бях на 14 години
Скрит текст:
и имахме неформални разговори покрай други хора, и ми помогна с някои неща от ежедневието ми,
беше тогава на 43 години, хлътнах по ума му
Скрит текст:
и как общуваше с мен. Имах още тогава желание към него. След години сме си говорили и пак силно съм се привличала, но никога не съм си мислила, че може да стане нещо. След още много години се срещнахме и бяхме заедно часове, в които говорихме и говорихме, и накрая нз какво се случи и как, но ме целуна и останах с него през нощта. Бях в еуфория поне седмица, започнахме да се виждаме, само за секс, той на 58, аз на 29 години, шок или не за вас, харесвах ума му и интелигентността му. Мина малко време и както не ми пукаше, нещо се задейства в мен, тотално се сaмообвиних, мина ми еуфорията и спрях да контактувам с него. Дълго го изживявах като грешка и се обвинявах, докъде съм си позволила да стигна. Точно една година не можех да погледна мъж и не съм и искала, толкова се опарих. Казах на леля ми, тя го познава добре, не ме осъди.
Дадох си сметка, че цял живот съм го възхвалява и съм му се възхищавала и бам всичко е било заблуда.
Скрит текст:
Той ме търсеше след това, но не съм му обяснявала нищо. Само че понякога разговаряме на сън, сънувам го периодично и не си обяснявам защо. Пожелавам ти да не плачеш за мъж никога, бъди обичана жена!
Тъкмо да напиша какъв ум и разум при "дъртак", омайващ "детската градина", това е по-скоро явен педофил, а ти сама си се светнала, че си си имала работа с един ....идиот-меко казано.
Доста време ти е отнело....явно липсва силно родителско тяло.
Една добра, отговорна майка на място, би била много полезна на дъщеря си в такива моменти....Да, тийновете обикновено не слушат и не чуват, но все нещо им остава в акъла от всички родителски тиради.И върши работа в подходящия момент....

Пп:идея нямам какви общи теми биха могли да имат хора от различни светове...ама това си е моя ...чуденка.   Smiley
Просто е - тя му се възхищава, а той обича да му се възхищават. Не иде реч за педофилия, правили са за сефте секс 15 години по-късно.

# 107
  • Мнения: 1 866
Нищо педофилско, съвсем обикновени неща от ежедневието, които ми е помагал и ми е оставил трайна следа, това е успял човек в живота, уважаван, не съм била съблазнявана, той не ми е правил никакви намеци на 14 като бях просто си хлътнах и си бях влюбена известно време. Нито е знаел, нито съм показала с нещо, не е целял и не се е възхвалявал сам. То сексът не беше основното, по- скоро какъв човек е, опитът му, какъв човек е, това винаги ме е привличало,  извън ситуацията, в която сама се набутах.

Последна редакция: пт, 06 дек 2019, 11:07 от passionbiojuniper

# 108
  • Мнения: X
Скрит текст:
Скрит текст:
Много е лесно да се съди, винаги отстрани знаем какво трябва и какво не, кое е морално, и кое е добре за нас, и кое не. Е, понякога да бягаш от нещо, или да си казваш на мен никога, е все едно да си го накъсметиш. В дадената история силно ме впечатли как не сте спали заедно, защото такава близост, води естествено до интимност. Първо като пеочетох, си казах, тя го мисли, точно понеже не е спала с него, обаче това е на пръв прочит. Изпуснах на колко години си и че реално още си наивна, но някак чиста. Браво, за което.
При мен влюбването се случи когато
бях на 14 години
Скрит текст:
и имахме неформални разговори покрай други хора, и ми помогна с някои неща от ежедневието ми,
беше тогава на 43 години, хлътнах по ума му
Скрит текст:
и как общуваше с мен. Имах още тогава желание към него. След години сме си говорили и пак силно съм се привличала, но никога не съм си мислила, че може да стане нещо. След още много години се срещнахме и бяхме заедно часове, в които говорихме и говорихме, и накрая нз какво се случи и как, но ме целуна и останах с него през нощта. Бях в еуфория поне седмица, започнахме да се виждаме, само за секс, той на 58, аз на 29 години, шок или не за вас, харесвах ума му и интелигентността му. Мина малко време и както не ми пукаше, нещо се задейства в мен, тотално се сaмообвиних, мина ми еуфорията и спрях да контактувам с него. Дълго го изживявах като грешка и се обвинявах, докъде съм си позволила да стигна. Точно една година не можех да погледна мъж и не съм и искала, толкова се опарих. Казах на леля ми, тя го познава добре, не ме осъди.
Дадох си сметка, че цял живот съм го възхвалява и съм му се възхищавала и бам всичко е било заблуда.
Скрит текст:
Той ме търсеше след това, но не съм му обяснявала нищо. Само че понякога разговаряме на сън, сънувам го периодично и не си обяснявам защо. Пожелавам ти да не плачеш за мъж никога, бъди обичана жена!
Тъкмо да напиша какъв ум и разум при "дъртак", омайващ "детската градина", това е по-скоро явен педофил, а ти сама си се светнала, че си си имала работа с един ....идиот-меко казано.
Доста време ти е отнело....явно липсва силно родителско тяло.
Една добра, отговорна майка на място, би била много полезна на дъщеря си в такива моменти....Да, тийновете обикновено не слушат и не чуват, но все нещо им остава в акъла от всички родителски тиради.И върши работа в подходящия момент....

Пп:идея нямам какви общи теми биха могли да имат хора от различни светове...ама това си е моя ...чуденка.   Smiley
Просто е - тя му се възхищава, а той обича да му се възхищават.
Скрит текст:
Не иде реч за педофилия, правили са за сефте секс 15 години по-късно.
Всички обичат да им се възхищават...човешко е.
Но, кой на 40+ умира от кеф да му се възхищават деца?!
Ако си ти, би ли се ласкала, че ти се възхищава едно хлапе?
Или ако си на 30+, да се радваш, че 5 годишното ходи след задника ти и те копира?
Това са някакви ...инфантили.
Да ми се възхити мъж от моята "черга" и възраст, да готино е да те оценят.
Да ми се възхити някакъв 15 годишен..ами, изобщо няма да го отразя.За Бога, той още "мирише на мляко"...
Да, знам, че мъжете са особена "порода", но няма читав мъж, особено над 40-50, забелязващ/провокиращ вниманието на дечурлига.
Това са 30 години разлика...

# 109
  • Мнения: 1 488
Kъм авторката на темата, любовница, любовница, но не в действителност. Няма за какво да изпитваш вина. Той е човекът, който носи отговорност, той трябва да изпитва вина. Но едва ли. Той е женения, не ти. Ще го забравиш, ще ти мине.

Към passionjuniper, като най  накрая преспа с чичото(дядото), ти просветна, че и той е човек като другите и не толкова специален.😁

# 110
  • Мнения: 3 505
Скрит текст:
Скрит текст:
Много е лесно да се съди, винаги отстрани знаем какво трябва и какво не, кое е морално, и кое е добре за нас, и кое не. Е, понякога да бягаш от нещо, или да си казваш на мен никога, е все едно да си го накъсметиш. В дадената история силно ме впечатли как не сте спали заедно, защото такава близост, води естествено до интимност. Първо като пеочетох, си казах, тя го мисли, точно понеже не е спала с него, обаче това е на пръв прочит. Изпуснах на колко години си и че реално още си наивна, но някак чиста. Браво, за което.
При мен влюбването се случи когато
бях на 14 години
Скрит текст:
и имахме неформални разговори покрай други хора, и ми помогна с някои неща от ежедневието ми,
беше тогава на 43 години, хлътнах по ума му
Скрит текст:
и как общуваше с мен. Имах още тогава желание към него. След години сме си говорили и пак силно съм се привличала, но никога не съм си мислила, че може да стане нещо. След още много години се срещнахме и бяхме заедно часове, в които говорихме и говорихме, и накрая нз какво се случи и как, но ме целуна и останах с него през нощта. Бях в еуфория поне седмица, започнахме да се виждаме, само за секс, той на 58, аз на 29 години, шок или не за вас, харесвах ума му и интелигентността му. Мина малко време и както не ми пукаше, нещо се задейства в мен, тотално се сaмообвиних, мина ми еуфорията и спрях да контактувам с него. Дълго го изживявах като грешка и се обвинявах, докъде съм си позволила да стигна. Точно една година не можех да погледна мъж и не съм и искала, толкова се опарих. Казах на леля ми, тя го познава добре, не ме осъди.
Дадох си сметка, че цял живот съм го възхвалява и съм му се възхищавала и бам всичко е било заблуда.
Скрит текст:
Той ме търсеше след това, но не съм му обяснявала нищо. Само че понякога разговаряме на сън, сънувам го периодично и не си обяснявам защо. Пожелавам ти да не плачеш за мъж никога, бъди обичана жена!
Тъкмо да напиша какъв ум и разум при "дъртак", омайващ "детската градина", това е по-скоро явен педофил, а ти сама си се светнала, че си си имала работа с един ....идиот-меко казано.
Доста време ти е отнело....явно липсва силно родителско тяло.
Една добра, отговорна майка на място, би била много полезна на дъщеря си в такива моменти....Да, тийновете обикновено не слушат и не чуват, но все нещо им остава в акъла от всички родителски тиради.И върши работа в подходящия момент....

Пп:идея нямам какви общи теми биха могли да имат хора от различни светове...ама това си е моя ...чуденка.   Smiley
Просто е - тя му се възхищава, а той обича да му се възхищават.
Скрит текст:
Не иде реч за педофилия, правили са за сефте секс 15 години по-късно.
Всички обичат да им се възхищават...човешко е.
Но, кой на 40+ умира от кеф да му се възхищават деца?!
Ако си ти, би ли се ласкала, че ти се възхищава едно хлапе?
Или ако си на 30+, да се радваш, че 5 годишното ходи след задника ти и те копира?
Това са някакви ...инфантили.
Да ми се възхити мъж от моята "черга" и възраст, да готино е да те оценят.
Да ми се възхити някакъв 15 годишен..ами, изобщо няма да го отразя.За Бога, той още "мирише на мляко"...
Да, знам, че мъжете са особена "порода", но няма читав мъж, особено над 40-50, забелязващ/провокиращ вниманието на дечурлига.
Това са 30 години разлика...
Те са станали любовници, когато тя е била на 29. От написаното оставам с усещането, че са се запознали, когато тя е била на 14 и са имали някаква комуникация през годините.

# 111
  • Мнения: 24 467
Едва ли някой ще седне да се занимава със самонасочване на това, в кого да се влюби. Но кога да не си вреди излишно и сериозно, вкл. с излишни съжаления, самообвинения и самонавивания - да, учи се.
Както и да не оглупяваш от любов към човек, който очевидно не ти носи позитиви.
За ден се съмнявам да ти се получи, но е излишно да се товариш с месеци. И човек може да си помогне и сам.
Стига да иска и да си е изяснил, какви са му целите.
Подчертаното ме интересува.
Ама пак не даваш повече инфо  Laughing


Ами добре би било да конкретизираш какво искаш да знаеш.
Мога да ти препоръчам по-подробна литература, ако наистина те интересува. Тук е несериозно да се предполага дори, че ще се постват цели книги, но ги има. Човек може да си контролира и насочва чувствата и без книги. С тях обаче е по-лесно.
...
Това, с педофилията, тук е или шега или някой не е наясно какво означава това отклонение. И в двата случая е неуместно. Както неуместно се използват и купища други епитети за хора, за които това е неподходящо.

# 112
  • Мнения: 1 866
Може  ли  книгата или книгите по този въпрос, благодаря.

# 113
  • Мнения: 40 597

Ами добре би било да конкретизираш какво искаш да знаеш.
Мога да ти препоръчам по-подробна литература, ако наистина те интересува. Тук е несериозно да се предполага дори, че ще се постват цели книги, но ги има. Човек може да си контролира и насочва чувствата и без книги. С тях обаче е по-лесно.
...
Това, с педофилията, тук е или шега или някой не е наясно какво означава това отклонение. И в двата случая е неуместно. Както неуместно се използват и купища други епитети за хора, за които това е неподходящо.

Конкретизирам.
Примерно как да не оглупяваме от любов при несподеленни отношения.
А също и при споделени, но с доста проблеми във взаимоотношенията.

# 114
  • Мнения: X
Аааа, отказвам се. Искам да си оглупявам от любов. Иначе.....тъпо и нагласено.

# 115
  • Мнения: 24 467

Ами добре би било да конкретизираш какво искаш да знаеш.
Мога да ти препоръчам по-подробна литература, ако наистина те интересува. Тук е несериозно да се предполага дори, че ще се постват цели книги, но ги има. Човек може да си контролира и насочва чувствата и без книги. С тях обаче е по-лесно.
...
Това, с педофилията, тук е или шега или някой не е наясно какво означава това отклонение. И в двата случая е неуместно. Както неуместно се използват и купища други епитети за хора, за които това е неподходящо.

Конкретизирам.
Примерно как да не оглупяваме от любов при несподеленни отношения.
А също и при споделени, но с доста проблеми във взаимоотношенията.

Никога не ми е съставлявало проблем това.
Конкретно /за себе си пиша, както вече писах, мога да посоча и по-сериозна литература с принципни предложения за управление на чувствата/ - спирам или намалявам до санитарен минимум /при невъзможност за първото/ личните контакти, намирам си занимания, които ангажират ефективно ума ми, комуникирам с други хора и не се самозалъгвам за отношенията си този, точно, човек. Вкл. и при проблемни взаимоотношения не се залъгвам, че ще се променят ей-тъй, от само себе си или ако понатисна. Като са проблемни и това ми пречи - не ги поддържам и толкоз.
Човек трябва да поузрее, че ако нещата в личните отношения не се случват с лекота и не носят предимно удоволствие, е по-добре да не са много лични и близки и да не ги приемаме по такъв начин.

Аааа, отказвам се. Искам да си оглупявам от любов. Иначе.....тъпо и нагласено.
Аз - не.
Не ми се хаби време и емоция за нещо, дето е очевидно, че ми носи повече негативи, отколкото позитиви.
Тук си хортуваме за това - как да се справим с емоциите при некачествена /общо казано/ връзка.

# 116
  • Мнения: X

Ами добре би било да конкретизираш какво искаш да знаеш.
Мога да ти препоръчам по-подробна литература, ако наистина те интересува. Тук е несериозно да се предполага дори, че ще се постват цели книги, но ги има. Човек може да си контролира и насочва чувствата и без книги. С тях обаче е по-лесно.
...
Това, с педофилията, тук е или шега или някой не е наясно какво означава това отклонение. И в двата случая е неуместно. Както неуместно се използват и купища други епитети за хора, за които това е неподходящо.

Конкретизирам.
Примерно как да не оглупяваме от любов при несподеленни отношения.
А също и при споделени, но с доста проблеми във взаимоотношенията.

Никога не ми е съставлявало проблем това.
Конкретно /за себе си пиша, както вече писах, мога да посоча и по-сериозна литература с принципни предложения за управление на чувствата/ - спирам или намалявам до санитарен минимум /при невъзможност за първото/ личните контакти, намирам си занимания, които ангажират ефективно ума ми, комуникирам с други хора и не се самозалъгвам за отношенията си този, точно, човек. Вкл. и при проблемни взаимоотношения не се залъгвам, че ще се променят ей-тъй, от само себе си или ако понатисна. Като са проблемни и това ми пречи - не ги поддържам и толкоз.
Човек трябва да поузрее, че ако нещата в личните отношения не се случват с лекота и не носят предимно удоволствие, е по-добре да не са много лични и близки и да не ги приемаме по такъв начин.

Аааа, отказвам се. Искам да си оглупявам от любов. Иначе.....тъпо и нагласено.
Аз - не.
Не ми се хаби време и емоция за нещо, дето е очевидно, че ми носи повече негативи, отколкото позитиви.
Тук си хортуваме за това - как да се справим с емоциите при некачествена /общо казано/ връзка.
Че тя любовта не е ли точно щастието, удоволствието и радостта да сте заедно ?

# 117
  • Мнения: 24 467
За друго си говорим в момента. И друго ме питаха.

# 118
  • Мнения: 40 597
Джуди, дай литература.

# 119
  • Пловдив
  • Мнения: 2 137
Всичко, което разбирам от изписаното от Джуди, че е някаква тактика на самоубеждаване. Убеждаваш се, че това, което изпитваш не е любов /влюбване/, най-малкото, защото не е подходяща и не те кара да се чувстваш добре. Правиш това, за да се чувстваш по-добре и да си дадеш възможност в живота си да има "качествена" любов.
Всичко това звучи много добре и логично.
Най-малката причина да не работи, обаче, според мен е: Любовта не е нещо, в което със самоубеждаване си се оказал. Аз имам и други проблеми /лично мои си/, че не вярвам, че "качествената" любов просто ме чака зад ъгъла и в момента, в които се откажа от тази, която не ми е съвсем удовлетворяваща ще ми дойде щастието. Не ме устройва и просто да си живея без никаква любов.

Общи условия

Активация на акаунт