Бях любовница.

Не е нужно нито с нещо да й го е "доказал", нито тя да пише за това тук, нито дори да се сеща лично за това, най-вече, защото й е болезнено.
Писах, че е напълно възможно да е така и то Е възможно. Дали реално е тъй - това са вече въпроси, на които даже тя не знае точния отговор. Ка-моли тукашни разни хора, дето обсъждат чужди съдби, за които почти нищо не знаят.
За наличието на нещо "мъжко" в постъпката му не съм обсъждала. Защото не смятам, че това също ще помогне на авторката на темата. Безсмислено залитане е и това. Както и това, как се чувствала съпругата му - ми това тая съпруга си знае и авторката нито ще й помогне, нито е добре въобще да се меси, че и да го мисли. И да е по-зле оня жена, какво от това? Да не би тя да е направила нещо лошо, че това да е успокоително, един вид възмездие?
Въобще дружното оплюване на непознат човек, без да се види каква му е позицията, на никого не помага. Даже на страната, която се счита за "пострадала". От самонавивания в разни посоки и на посоки полза никаква.
Жената страда и й се ще, най-вероятно, това страдание да се преустанови. То с оплюване на този човек няма да се получи. Най-много в добавка да вземе да се сдобие и с озлобление, което си е пак страдание. За нея.
Затова е добре тя първо да си изясни какво чувства в момента и какво иска, тя, самата, от бъдещето си във връзка с повдигната от самата нея тема.
До тук какво е направила е ясно. Добре е постъпила, макар и доста позакъсняло да е, но тя си го знае и това. Въпросът е от тук - нататък как се вижда самата тя. Дано си е намерила и започнала нова работа, че да има за хляба и времето й да е поуплътнено. Дано има приятелки, с които да говори и които са запознати с нейната история по-реално и детайлно. И дано тоз човек не й е първата такава тръпка.

Злоба и оплюване няма .На база предоставени факти , явно тя не е приоритет за мъжа . Не е бесмислен анализа , че тя е намесена в чуждо семейство . Целта е да осъзнае , че той е минало и вредно настояще . Заблудата , че я " обичал " може само да подхрани нови надежди или реабилитация. Обичта се показва , докадва и споделя с друг.
 На авторката и пожелавам хармонична връзка със сериозен мъж .

Ако я обичаше, нямаше да изчезне щом заплаши да каже на половинката му.

Благодаря за съветите и коментарите, наистина. Оценям го! Просто исках чуя гледни точки, тъй като както казах, имам с кого да споделям, но не и тази история. Но може и да се престраша, знам ли. Да, мога да се похваля и с намирането на работа, дори имам възможност за израстване и възможност за по-добри доходи от предната ми работа. И във всяка свободна секунда обаче мислите ми превземат акъла тотално... Сигурно ако се видя отстрани ще се смея на глупостта си, да мисля нон-стоп за човек, на който му е все едно за мен, а и за когото и да е друг като цяло

Забавлявай се, момиче! Да имаш поводи да се смееш с други хора. Ще ти мине.

Не съм имала сериозната връзка досега. Не съм затворена личност, реално може да е психологически проблем, но не съм го отдавала на това. Просто не съм се влюбвала, само веднъж преди години, в тинейджърските ми още, но тогава всичко свърши за по малко от година.

Нещо такова си представях и аз.
Е, нищо, повярвай - преживява се и първата нещастна любов. Гледай да има и други любови след това, обаче. И гледай да не са с обвързани хора, че губиш време и емоции. Чувствата могат да се управляват и това се учи.
Запълни си времето с нещо смислено и интересно и комуникирай лично с приятели и бризки, не се изолирай, че ще се самонавиваш дълго и безплодно. Не обвинявай ни себе си, ни него. Приеми го просто като нужен житейски опит. И се радвай, че работата не се е задълбочира. Я си представи едно дете на самотна майка, примерно. Леко си минала. Почерпи се  по тоя повод, купи си нещо, да се порадваш, награди се.


Ами, няма! Пълно е с оплювки по някакъв мъж, дето не го познавате. Тотално безсмислено. Особено за авторката.
Любовта има най-различни проявления. Само толкоз ще напиша, поже и тази това е безсмислено, когато единият участник в ситуацията липсва.
Иначе анализи могат всякак да се правят. Упражнявайте се. Без друго няма кой да ви каже обективно наред ли са или са тотално погрешни.
Но е добре темата да е и конструктивна, освен пълна с емоционални нападки по някой, дето го няма и не го е еня, както и с безсмислени анализи, изкарващи топката по тъча.

Как се управляват чувствата ? Това наистина ли се учи ?

Има си цяла наука даже.
Е, човек първо трябва да поиска. Не са чак толкоз много тия, дето го искат. 😉
Привидно по-лесно е да се пуснеш по течението.

Judy, как точно се управляват чувствата? Дай повече инфо.
Тоест може да си избираме в кой да се влюбим?
Или да разлюбим някой набързо за ден примерно, ако нещо не се получи?

Едва ли някой ще седне да се занимава със самонасочване на това, в кого да се влюби. Но кога да не си вреди излишно и сериозно, вкл. с излишни съжаления, самообвинения и самонавивания - да, учи се.
Както и да не оглупяваш от любов към човек, който очевидно не ти носи позитиви.
За ден се съмнявам да ти се получи, но е излишно да се товариш с месеци. И човек може да си помогне и сам.
Стига да иска и да си е изяснил, какви са му целите.

След като си на ясно със себе си и искаш да го забравиш ще стане, два месеца са малко време.След година пак ще си говорим,много време звучи знам, но това е реалността аз говоря от собствен опит
 (разбира се всички сме различни) не съм била в точно такава ситуация, но разбитото сърце си е разбито не зависимо по какъв начин, трябваше ми година и половина за да кажа,че като се сещам за него не ме боли и като се появи и нов човек всичко ми остана в миналото, все едно не се е случвало, така че няма вариант в който да не го преживееш, но не се връщай колкото и да те моли и да ти говори глупости той просто си разнообразява скучния живот с теб.

Много е лесно да се съди, винаги отстрани знаем какво трябва и какво не, кое е морално, и кое е добре за нас, и кое не. Е, понякога да бягаш от нещо, или да си казваш на мен никога, е все едно да си го накъсметиш. В дадената история силно ме впечатли как не сте спали заедно, защото такава близост, води естествено до интимност. Първо като пеочетох, си казах, тя го мисли, точно понеже не е спала с него, обаче това е на пръв прочит. Изпуснах на колко години си и че реално още си наивна, но някак чиста. Браво, за което.
При мен влюбването се случи когато бях на 14 години и имахме неформални разговори покрай други хора, и ми помогна с някои неща от ежедневието ми, беше тогава на 43 години, хлътнах по ума му и как общуваше с мен. Имах още тогава желание към него. След години сме си говорили и пак силно съм се привличала, но никога не съм си мислила, че може да стане нещо. След още много години се срещнахме и бяхме заедно часове, в които говорихме и говорихме, и накрая нз какво се случи и как, но ме целуна и останах с него през нощта. Бях в еуфория поне седмица, започнахме да се виждаме, само за секс, той на 58, аз на 29 години, шок или не за вас, харесвах ума му и интелигентността му. Мина малко време и както не ми пукаше, нещо се задейства в мен, тотално се сaмообвиних, мина ми еуфорията и спрях да контактувам с него. Дълго го изживявах като грешка и се обвинявах, докъде съм си позволила да стигна. Точно една година не можех да погледна мъж и не съм и искала, толкова се опарих. Казах на леля ми, тя го познава добре, не ме осъди. Дадох си сметка, че цял живот съм го възхвалява и съм му се възхищавала и бам всичко е било заблуда. Той ме търсеше след това, но не съм му обяснявала нищо. Само че понякога разговаряме на сън, сънувам го периодично и не си обяснявам защо. Пожелавам ти да не плачеш за мъж никога, бъди обичана жена!

Подчертаното ме интересува.
Ама пак не даваш повече инфо 

Тъкмо да напиша какъв ум и разум при "дъртак", омайващ "детската градина", това е по-скоро явен педофил, а ти сама си се светнала, че си си имала работа с един ....идиот-меко казано.
Доста време ти е отнело....явно липсва силно родителско тяло.
Една добра, отговорна майка на място, би била много полезна на дъщеря си в такива моменти....Да, тийновете обикновено не слушат и не чуват, но все нещо им остава в акъла от всички родителски тиради.И върши работа в подходящия момент....

Пп:идея нямам какви общи теми биха могли да имат хора от различни светове...ама това си е моя ...чуденка.