Здравейте, всички сте чували историите за свекърва и снаха и разправиите между тях, въпросът е къде е тънката граница в разбирателството. В началото всичко беше по мед и масло, като приятелка на мъжа ми, бях поканена на годишнината на майка му, запознах се с роднините му, бях приета топло. След месец забременях, майка му като научи се разплака, запрегръща ме, разцелува ме и ... след няколко месеца с мъжа ми се готвехме за сватба. Преди сватбата той замина за чужбина за два месеца, а аз се върнах в родния ми град. На изпращането ми всичко беше чудесно, ще се чуваме звънним, ще идват да ме виждат, майката заедно с безценната сестра. Но в един момент всичко се промени. Никой не ми звънна през тези месеци. С мъжът ми се карахме доста, обвиняваше ме, че не звънна на семейството му и т.н. Той се прибра и аз се върнах в неговата къща. Бях приета отново с целувки... След месец се омъжихме, а след още два месеца се роди детето ни... С него постоянно се карахме, много пъти ме е обвинявал, че не приемам сестра му, имам против майка му, че съм вечно намръщена и недоволна. Че никой в тази къща не ми угоди. Аз се опитвах да му обясня, че искам на мен да споделя, нервирах се че всичко казва на сестра му включително неща който съм споделяла за мен. Мина се месец след раждането на бебето, пак в кавги за това че не искам да оставям детето на родителите му, че не я давам. Майка му и баща му се качваха всеки ден на втория етаж да я взимат. Свекървата сложи легло и на първия етаж, казаха че това е нейна стая. Сестра му започна да изявава желание да я гледа, включително мъжът ми един път ми го каза да я оставим на сестра му. През този месец аз се чувствах, че все едно съм някаква кобила родила дете, но не и майка. В един прекрасен момент му казвам, че искам да отида в родния ми град за няколко дни. Една от вечерите се скарваме доста, аз казвам нещо грубо в яда си, че искам да се разведем.... минаха се няколко дена докато не дойде с родителите му и стана огромен скандал. Свекървата нападна майка ми, че се меша във връзката ни, изля върху мен всичките неща който е таяла от самото начало, мъжът ми я подкрепяше и си тръгнаха... Аз си останах с детето в къщата на родителите ми. А от мъжа ми нямаше и следа. Та се чудя нещо нередно ли съм направила, или той има прекалено голямо влияние от майка му (смея да кажа и от сестра му) и нормално ли е да не потърси детето си...
Съдейки по себе си и поредната история за свекърва и снаха, че и пак сестра, не бих се омъжила никога повече за мъж със сестра. Навярно има и свестни семейства, в които роднините си седят където им е мястото и не се бъркат.
Аз си тръгнах от семейство, в което не бях на първо място с децата. И сестра имаше, и свекър, и свекърва, ние като сателити около тях, и едно мекушаво мамино синче, което нямаше т...ки да защити семейството си, което бяхме аз и децата, а не мама, тате и сестрата....
Не стой в такова семейство. Не знам, аз нямах нерви да издържа на манипулациите им, сега ме тормозят чрез децата, но поне не се налага цял ден да ги виждам и чувам.
Защо ти е мъж, който не иска да чува детето си ? Не е нормално. Нека седи при мама, тате и сестрата, да го утешават. Моят все още е с тях, а чукна вече 56 г. Сам. Щото като видят мама, тате и неомъжената стара мома-сестра, кандидатките бягат надалеч 🙂
