Частни училища - информативна тема 31

Има разлика между работа с книжки, защото на детето му е интересно и работа с книжки, с цел подготовка за конкретен изпит.
Моето дете със сигурност не е гений, но и не е намерена в някоя пещера, както някой по-нагоре беше написал. Не съм я оставила да виси пред ТВ/таблет заради самара нея. Което пък явно се е оказало изключително правилен ход.
В градината се занимаваха адски много с тях, тя често се прибираш вдъхновена и вкъщи обясняваше за задачите, които решават, търсехме заедно подобни.
Аз май и миналата година бях писала - бяхме решили да запишем детето в ОТ, защото е на десет минути от вкъщи. Както знаете, там изпит няма, а и записването е чак от първи клас. Даже там някъде си бях писала с Бърди и съвсем бях категорична, че ОТ ще е училището. Тоест, тя щеше да има още година в градината. Между Коледа и НГ мъжът ми пусна мухата за СС. Записах я след коледната ваканция. Имала съм колко, десет дни до изпита.
Но това е за ПУК. След първи клас мисля е доста по-сложно.

Пипи, за мен това пък е готвене за живота, а не за конкретно училище. Дали щях да си запиша децата в кварталното или в някое частно с изпит все щях да им взимам книжки със задачки, да ги уча да броят бобчета, да познават буквите и всякакви други неща. На 6-7 години не можеш да очакваш децата да са един абсолютно бял лист и до сега само да са тичали по поляната, освен ако не живеете някъде далече от цивилизацията и по цял ден не си сред гората с тези деца.
Моите деца, ако ги оставех да правят каквото искат ако не са навън, щяха да стоят пред телевизора само. Ами разбира се че ще им осигурявам и алтернативни занимания извън "мозъчната дъвка".

П.П. Моите сами си избираха и избират и сега книжки в магазина. Сериозно ли не познаваш подобни деца?
А относно фината моторика - на 6 години не би трябвало да има дете което до сега не се е занимавало с нищо. Всички са посещавали детска градина и къде доброволно, къде доброзорно са извършвали дейностите залегнали в учебните програми.

Абсолютно съгласна с Онна. Аз под готвене специално за изпита разбирам да седнем  от сега до 18-ти и да изрешаваме по 5 пъти де що сборник има.  Във времето от 0години до 5 години сме  се занимавали. За помагала решавали  сме Крокотаците- Когато е била на 4 -този за  за 4 годишни, после  за 5 годишни. Има на Фют -Голяма книга за детската градина и нещо като "бързи , смели , сръчни" -ама по друг начин се казваше. Общо да са 5-6 помагала. Не е решавала този за НУКК.  Разпечатвала съм лабиринтите от сайта на Крокотака- ама това й е хоби-решава и най-сложните-в началото сме я насочвали, разбира се- хитрини , че ако закъса , може да тръгне и отзад напред. Реди много пъзели  от малка , намира елементите от раз -аз мога да търся и 10 мин . и не го виждам . Играли сме на животни с буквата.../ето ви звуков анализ/. И даже ще ви призная една голяма тайна - рисува много, много  добре ,НО ръцете без пръсти . Аз тактично, да не се обиди , че нещо не харесвам рисунките , като наближи датата на изпита започнах да й казвам да ги рисува с  пръсти, ама не. Накрая в деня преди изпита й казах в прав текст-виж, ако там те накарат да нарисуваш човек, рисувай с 5 пръста, а тя: Ама как -това е грозно, все едно стърчат някакви клечки, а и хората са в далечината, не се виждат пръсти . Мда, явно или не е рисувала там човек, или психоложката е разбрала по някакъв начин, че туй дете ще да знае , че хората имат по 5 пръста на всяка ръка.

Полезен съвет за петте пръста, ще обърна внимание на малкото ако решим да кандидатстваме в топ училище. А зъбите 32 ли трябва да ги рисува, че да не се заяде психоложката и за това?

Това за 5-те пръста  беше много модерно по едно време  в тема- ето и аз се поддадох, ама детето ме отряза.
А за зъбите, как 32 ? Та вие не кандидатствате за 8-ми клас, максимум 20.

Детето ми продължава да има проблем с финната моторика. Никога не е оцветявало не понася тази дейност. И към днешна дата оцветяването е свързано със защриховане. Пише грозно, понякога само не си разчита какво е написало. Има задачи който не са признати на състезания само защото не е ясно цифрата дали е 3, 8, 0.
Не е занимавано целенасочено със задачи. Беше в добра градина и у дома сме инграли на задачи в зависимост от възрастта.
В училището към немското посолство на изпита беше низало герданче за Мечо. Бяха  дали да изреже птица. Подозирам че нищо не е направило защото му бяха дали и второ пиле да изреже. До ден днеш ми носи за разни проекти да му изрязвам аз.

В Питагор на изпита за ПУК психоложката сподели, че качеството което търсят най-много у децата, е издръжливост. Досега имам две приети деца и нямат спомен някой да е оценил логическото им мислене. Имаха задачи за памет например. Имаха "Кой е поканил пръв другия в "Лисицата и щъркела". На колежка детето не беше прието с коментар, че лесно се разсейва и губи интерес. На друга с коментар - защото не може да стои на едно място, въпреки че е умен.

Ние в крайна сметка сме в Света София, където също мисля, че най-много търсят деца, които работят с интерес, с търпение и задържат дълго време вниманието си - това са предпоставки за добра концентрация и постоянство. Най-честите забележки на всички деца от училището в дневника са, че лесно се разсейват и губят концентрация. Знам за няколко отказа от типа "много е умен, с лекота решава логически задачи, но много се разсейва". Всички слаби оценки се обясняват с "липса на концентрация" и "чист мързел".

Знам за няколко медалиста по състезанията от ЕСПА, които не бяха приети в Света София, защото преди изпита в ПУК бяха в ДГ, където само лепяха и оцветяваха - т.е. не бяха хващали молив да развиват фината моторика с пунктири, точки и т.н., а за логически задачи да не говорим. След първи клас на пробните за СС заемаха първите места - т.е. говорим за много умни и способни деца. Тази мантра с дете, неподготвяно по никакъв начин, пък прието, я забравете. Все с нещо е било подготвяно детето - я в детска градина, я по-нестандартен начин с игри от време на време, я по друг.

На същото мнение съм като Аш.
Дали ще прави задачи от книжки с мама, дали с по-големите брат и сестра, дали в детската градина, дали мама ще му осигури книжки и ще го подтиква да ги прави само, все е подготовка.
Детето не е оставено на самотек.
Просто не всички, чиито деца са приети, са ги подготвяли с "три пъти минаване на Азбуките".

А как да кажат, че са минали три пъти азбуките (примерно), като това ще бъде разтълкувано най-вероятно в две направления, при това негативни - тормозите детето да учи и му вземате детството заради личните си амбиции + детето не е чак толкова умно, щом се налага да минавате толкова пъти азбуките, виж моето колко е умно и влезе на майтап, а аз не съм амбициозна. Същото е и при кандидатстването в седми клас. Защо така се подценява трудът и времето, които са вложени? Ако беше олимпиада, щеше да се наблегне на  усилията с цел да се покаже, че медалът е заслужен, обаче щом е за кандидатстване, веднага майките, които искат подготовка за децата си стават амбициозни кучки, а децата средно ниво, напомпано за изпита. Разнобой се получава, едно привидно широкоскроено виждане, когато детето е постигнало висок резултат и е класирано. Обаче същото ли щеше да е отношението, ако детето не беше влязло? Със сигурност не, защото ако не се обвини процедурата, то вероятно човек  ще съжали, че не е готвил повече детето. Затова съм скептична по отношение на степента на подготовка. От десет родители един ще каже истината, а доста ще спести или ще преувеличи. Не е честно спрямо децата да се омаловажава техният труд и време.

Здравейте!
Напълно съгласна съм с горните мнения.
Да споделя и нашия опит:
Преди две години дъщеря ми кандидатства за ПУК в 2 училища - “Света София” и “Питагор”. Приеха я и в двете, избрахме “Света София”.
За подготовката - работеха много добре в детската градина, държавна, квартална, но много желана. Паднаха ни се добри учителки, които много се занимаваха с децата. Въпреки усилията им ясно се забелязваха  големи разлики в нивото и знанията на отделните деца, защото все пак всичко зависи от конкретното дете, а децата са различни.
Относно домашната подготовка - дъщеря ми също много обича книжки и сама ги избира като сме в книжарница. И до сега е такава, дори се сърди, ако не й купя харесаната от нея. Бях взела няколко от подходящите за възрастта й и понякога вечер или събота/неделя тя сама сядаше и правеше по някоя задача. Оцветяваше, правеше лабиринти и тн. Ние понякога я подканяхме, но нищо не е било с натиск или свръх амбиция от наша страна. Можеше да стои концентрирана много време, това споделяха учителките й, а и аз го виждах.
В подобен тип учебни заведения се търси точно това - концентрация, разбиране на условието и внимателно изпълняване на поставените задачи.

Не разбирам този негласен срам от положения труд.  Таланта стига до един момент, докато полагането на съзнателни и целенасочени усилия е умение полезно за цял живот.  Дори детето ми да е гениално, искам да е научено, че подготовката и усилията дават резултат и са важни за постигане на високо ниво във всяка сфера на живота.

Анди, права си, но не в конкретната ситуация за ЧУ. Минаването по три пъти на Азбуката е необходимо за влизането в НУКК, а така също и за Шилер, където форматът на изпита е чист тест, няма събеседване с психолог и се явяват изключително много деца. Просто за частните училища не е необходимо чак такова престараване.

А за Шилер и НУКК няма как дете на 5 г. (Шилер) или 6 г. (НУКК) да реши теста от 15 стр. (в Шилер), без да е решавало задачи от този тип преди това, за Нукк-овските няма да коментирам - те стават все по-трудни и там пък съвсем няма шанс без подготовка. Може едно-две деца без никаква подготовка да се промъкнат случайно през цедката - но това са абсолютни единици. Такива деца могат и да печелят медали по състезания без никаква подготовка, но най-много до 1 клас, първи срок. После няма да стане. Медалистите от нашето училище са на индивидуална, извънкласна подготовка, с решаване на поне една тема от сборник на седмица за домашно. Това е реалността.

Но за влизане в СС детето стига и веднъж да е минало едната Азбука или еквивалентно количество и тип задачи в различни периоди и съответно детето да има качества, които не противоречат на идеите на училището - т.е. да не е много палаво, да може да задържи вниманието си, да не се инати, като го повикат да седне да решава задачите и т.н.

За протокола - до втора група в ДГ бяхме в най-елитната квартална общинска ДГ (може би една от най-известните в София), където децата не научиха абсолютно нищо. Не знаеха от коя страна се хваща молива и бяха 35 деца в група с 1 учител. С такава подготовка не мисля, че бихме имали шанс нито за Питагор, нито за СС. От началото на трета група, когато в края на зимата, се случи кандидатстването, се преместихме в частна градина, в която решаваха логически задачи и правеха звуков анализ. Мисля, че това помогна изключително много.

Заради клишето, че на гениалните или поне умните, всичко им се получава с лекота, а ако не е с лекота, значи не е достатъчно умен човекът. А парадоксът е, че борбата е за една шепа държавни и частни училища, в които всички родители са амбициозни за децата си и всъщност търсят активна работа с децата от страна на учителите, което пак завърта колелото към труда, независимо от степента на умност. Аз съм твърдо за подготовката, пък каквото стане. Много често само умността не стига, а трудът надделява, а за да се труди едно дете, то трябва да е зряло и устойчиво психически.

Това е есенцията - без труд (през всичките години на детството) не може да се получат образование, грамотност, знание на чужд език и т.н.

Родителите на Моцарт или на Матилда едва ли пишат в тази тема

Всички потвърждаваме, че с децата е работено. Не ударно от вчера за днес. Още повече , че става дума за ПУК. Тук оценката е комплексна и има субективен елемент. Ето на Хоуп детето с проблем в моториката (може би само според нея) е прието- оценили са, че е много добър  математик и са решили, че КОНКРЕТНО това дете може и да не изрязва  по съвсем права линия (надделяла е учителката по математика над психоложката . Друго( познато) дете в същото училище , което четеше почти гладко и смяташе доста добре( не е генийче обаче), не го приеха точно заради моторика (в прав текст е обяснено на майката),  но не беше решавало никога задачи от тези с мрежа- май е имало нещо огледално , а е родено и в края на годината, което също има значение. Затова е добре да се мине един Крокотак или други подобни.
Три пъти минаване на Азбуките или на каквото и да е , е в случаите когато  има нужда от наизустяване и се състезават децата и за  скорост. Явно от наизустяване ( на странни, безсмислени неща) има нужда  на матурите  за 7 клас и затова са тези курсове, но в никакъв случай не може да се сравнява това с кандидатстване в ПУК, както се опитва Андариел да внуши. 
Кандидатстването за първи клас в ЧУ е друго (защото в училище с пук-четата е работено ежедневно по 10 часа) и съответното дете трябва да навакса в къщи това.