А какво лошо има в това, някой да иска да бъде учител!
- Публикувана: 20 дек. 2019, 20:52 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2019, 11:24 ч.
Той е стиснат..
Абсолютно нищо лошо няма, ако си подсигурен с жилище или походящ мъж и учителството ти не служи за оцеляване. Тук и двете липсват.
Здравейте!
Скрит текст:
Има ли шанс той да се промени и ако да - как? 🥺🙁От много време Ви чета и дълго време обмислях как да си формулирам проблема, за да получа адекватен съвет. Четях темите с надеждата да намеря отговор на въпросите си, но ..нищо.
Аз съм на 22 години, а моя приятел е на 26. Заедно сме от пет години, а от три живеем заедно - на семейни начала. И след тези въведения да си дойдем на проблема: бюджетът ни е общ. Аз давам целия си доход, а той - колкото прецени. Взима доста висока заплата и може да си позволи(м) много неща, но въпросът е, че той НЕ ЖЕЛАЕ. Дава само една част от дохода си, защото останалите иска да ги спести - не спестява за нищо конкретно, а просто така "за спорта". А когато сме говорили за сватба, което на мен ми е мечта, той защитава позицията, че това е най-безсмисленото харчене на пари..което също ме наранява.
И за да илюстрирам още по пълно проблема разказвам случка от днес. Бяхме в голяма верига магазини и аз се загледах по един хранителен продукт (4лв) и се зачетох по етикета. В този момент той дойде, взе ми от ръцете храна и я върна на стелажа и ми каза да тръгваме. Дребен, но според мен много показателен пример.
Постоянно ми иска отчет колко пари съм взела от бюджета ни, какво съм купила, колко са стрували нещата и т.н. Аз се чувствам сякаш трябва да искам позволение от него дали мога да купя чай, червило или тоалетна хартия.
Това нормално ли е според вас? И всички това според мен се корени в целта му да се спестят някакви пари, независимо дали са 2,3,4 или 10.. А не ми се мисли, когато/ако един ден имаме деца и ще трябва да се купуват нещата за отглеждането му. Сигурно ще спорим за цената на памперсите..
И като заключение ще уточня и повторя, че финансово сме добре и може (на теория) да си позволим много неща и стиснатостта му не е породена от нисък доход.
Аз съм на 22 години, а моя приятел е на 26. Заедно сме от пет години, а от три живеем заедно - на семейни начала. И след тези въведения да си дойдем на проблема: бюджетът ни е общ. Аз давам целия си доход, а той - колкото прецени. Взима доста висока заплата и може да си позволи(м) много неща, но въпросът е, че той НЕ ЖЕЛАЕ. Дава само една част от дохода си, защото останалите иска да ги спести - не спестява за нищо конкретно, а просто така "за спорта". А когато сме говорили за сватба, което на мен ми е мечта, той защитава позицията, че това е най-безсмисленото харчене на пари..което също ме наранява.
И за да илюстрирам още по пълно проблема разказвам случка от днес. Бяхме в голяма верига магазини и аз се загледах по един хранителен продукт (4лв) и се зачетох по етикета. В този момент той дойде, взе ми от ръцете храна и я върна на стелажа и ми каза да тръгваме. Дребен, но според мен много показателен пример.
Постоянно ми иска отчет колко пари съм взела от бюджета ни, какво съм купила, колко са стрували нещата и т.н. Аз се чувствам сякаш трябва да искам позволение от него дали мога да купя чай, червило или тоалетна хартия.
Това нормално ли е според вас? И всички това според мен се корени в целта му да се спестят някакви пари, независимо дали са 2,3,4 или 10.. А не ми се мисли, когато/ако един ден имаме деца и ще трябва да се купуват нещата за отглеждането му. Сигурно ще спорим за цената на памперсите..
И като заключение ще уточня и повторя, че финансово сме добре и може (на теория) да си позволим много неща и стиснатостта му не е породена от нисък доход.
Ще става все по-стиснат и по-стиснат.
Обикновено лошите "качества" се засилват с годините....
Въпросът е, ти защо си с него?
Ако искаше по-богат, ще намери бе, пич! Има много по-богати от мъже с доход около 1200лв., делящи общ апартамент с няколко човека на 26 години. За едно излизане в Студенстки град ще го намери.
Иначе не виждам кой знае какви драми, на 22 и аз съм живял по квартири с други хора, и на мен не са ми стигали парите за всичко дето искам от магазина (но съм имал акъл сам да си го върна на рафта, а не да чакам някой да ми го дръпне). В края на краищата момъкът не ѝ е мъж, негови са си парите, като не му се дават пари не е длъжен да ги дава за нея, тя пък не е длъжна да стои с него. Ако иска да се поглези с нещо, има жив и здрав баща момичето доколкото разбирам, за съжаление той не се интересувал от нея, което е грехота - да пуснеш младо момиче от друг град студентка в София и да не се поинтересуваш как живее и има ли пари да си купи каквото ѝ се дояде от магазина. Аз имам дъщеря също, не мога да си представя да я оставя в такава ситуация - в друг град, сама с някакъв, който ѝ дърпа от ръцете нещо, което ѝ се дояло, но му се свидило да го купи. Но това съм аз, пък нейният баща е друг човек явно, нейното гадже също е друг човек и кои сме ние да го съдим. Само ще отбележа, че явно така се мъчат един друг. Има на света и жени спестовници, на този момък повече би му отивала някоя такава, та да не купуват скъпи работи, а да трупат заедно и да си броят парите и да им се радват.
Не съм чела цялата тема, но от последните няколко страници направо ме втресе. Авторке, основният проблем изобщо не е, че той е стиснат, а че изцяло те контролира. Ти си една безгласна буква до него, която сама (най-вероятно с негова помощ) си е вменила, че заради финансовата зависимост е длъжна да му се подчинява и да се съобразява напълно с него. Това НЕ СА партньорски отношения, а такива между упражняващ контрол и зависим и всъщност според мен вече са в плоскостта психически насилник - жертва.
Ти ходиш ли някъде без него ? Чувстваш ли се длъжна да поискаш разрешение? Помисли дали изобщо има случаи, в които просто го информираш, че ще направиш нещо и дали вътрешно ти е спокойно да го правиш без неговото одобрение.
Защо не излизаш с колегите от университета? Защо нямаш собствена приятелска среда? Колкото и да сте ограничени финансово, майка ти е за убиване да те остави да бъдеш малката булка от деня след завършването ти и да бъдеш напълно зависима от мъж. Та ти си тръгнала с него като дете! Изключително важно е за самата теб да се махнеш възможно най-бързо и задължително да поживееш и да се оправяш сама. Да ти падне успехът или да се наложи да прекъснеш е направо смехотворен проблем в сравнение с тази заучена безпомощност, от която, само разчитайки на себе си, можеш да се измъкнеш.
Помисли и си отговори, ако сега кажеш на приятеля си, че искаш да работиш като сервитьорка или да чистиш,за да имаш допълнителен доход, каква ще е реакцията му? Ако неговото мнение е отрицателно, но ти сама вземеш противоположното решение, какво ще каже/направи? Ако отношенията са ви нормални и неговият проблем е, че е стиснат, би трябвало да приветства нещо такова, а и да не е много за, да те остави ти да си решиш. Но ми се струва, че няма да е така. Има хиляди възможности за почасова работа за студенти в СФ, стига да искаш. Във всеки момент от живота си като възрастен, ако си здрава, права и без деца, би трябвало да можеш сама да си подсигуриш покрив и храна. Иначе винаги ще търсиш този модел на зависимост и пак ще срещнеш подобен типаж, на когото да си подчинена домашна прислужница.
Ти ходиш ли някъде без него ? Чувстваш ли се длъжна да поискаш разрешение? Помисли дали изобщо има случаи, в които просто го информираш, че ще направиш нещо и дали вътрешно ти е спокойно да го правиш без неговото одобрение.
Защо не излизаш с колегите от университета? Защо нямаш собствена приятелска среда? Колкото и да сте ограничени финансово, майка ти е за убиване да те остави да бъдеш малката булка от деня след завършването ти и да бъдеш напълно зависима от мъж. Та ти си тръгнала с него като дете! Изключително важно е за самата теб да се махнеш възможно най-бързо и задължително да поживееш и да се оправяш сама. Да ти падне успехът или да се наложи да прекъснеш е направо смехотворен проблем в сравнение с тази заучена безпомощност, от която, само разчитайки на себе си, можеш да се измъкнеш.
Помисли и си отговори, ако сега кажеш на приятеля си, че искаш да работиш като сервитьорка или да чистиш,за да имаш допълнителен доход, каква ще е реакцията му? Ако неговото мнение е отрицателно, но ти сама вземеш противоположното решение, какво ще каже/направи? Ако отношенията са ви нормални и неговият проблем е, че е стиснат, би трябвало да приветства нещо такова, а и да не е много за, да те остави ти да си решиш. Но ми се струва, че няма да е така. Има хиляди възможности за почасова работа за студенти в СФ, стига да искаш. Във всеки момент от живота си като възрастен, ако си здрава, права и без деца, би трябвало да можеш сама да си подсигуриш покрив и храна. Иначе винаги ще търсиш този модел на зависимост и пак ще срещнеш подобен типаж, на когото да си подчинена домашна прислужница.
Най-вероятно част от проблема се крие и в това, че той ми е най-близкият човек. От една страна слагам това, че с него съм от 17-годишна.
Но взимам предвид, че аз без него ще съм тотално самотна. Знаете ли кой ми се обажда за рождения ден? Майка ми, брат ми, една приятелка и той. Нямам близки хора и той ми дава по някакъв странен начин близостта, от която имам нужда.
Имала съм поводи да го напусна, но нв съм го правила от страх, че ще остана сама и не в битов план, а в емоционален - да няма на кого да се обадиш вечер, да няма кой на теб да се обади. И преди да си помислите, че става дума за изневяра - не е това, но няма да Ви кажа, че съвсем ще го "изядете" 😐
Но взимам предвид, че аз без него ще съм тотално самотна. Знаете ли кой ми се обажда за рождения ден? Майка ми, брат ми, една приятелка и той. Нямам близки хора и той ми дава по някакъв странен начин близостта, от която имам нужда.
Имала съм поводи да го напусна, но нв съм го правила от страх, че ще остана сама и не в битов план, а в емоционален - да няма на кого да се обадиш вечер, да няма кой на теб да се обади. И преди да си помислите, че става дума за изневяра - не е това, но няма да Ви кажа, че съвсем ще го "изядете" 😐
Мило момиче, чета темата сякаш от любопитство към историята ти, защото в някои емоционални аспекти се разпознавам, а и защото пишеш интелигентно и ти симпатизирам. Нека ти споделя малко от моя опит и дам съвет. Моля те изчети го. Относно страха от самотата - аз изгубих 8 години в неподходяща връзка. Имахме доста различия, трудно напасване и червени лампи от началото. Но явно се бях вкопчила в човека, не осъзнавах нуждата за промяна още отначало и да си хвана пътя, чувствах се сама без него, той беше доста затворен и покрай него се изолирах дълго от приятели и хора, иначе пък ме ревнуваше ако искам да отида с приятелки на диско (бях на твоята сегашна възраст). После той пътуваше и все ни давах още време и шанс и се надявах нещата да се оправят. Причините у себе си осъзнах късно - ниско самочувствие, неувереност, страх от промяна, недобър семеен модел. Годините понапреднаха и пак не можахме да намерим 1 общ път към визията ни за основни неща - бит, финанси, семейство и дете - а почнаха скандалите. Парите като фактор - в началото много бедно студентство за него, чакаше го много доходоносна професия, после почна да изкарва много, но и пестеше много. Държеше да спести за първо жилище кеш, ОК. Бяхме като на семейни начала, заедно под наем. Винаги съм работела нормална работа и покривала разходите си, по едно време той изкарваше хиляди. Имаше някакъв страх да не е използван сякаш, нямаше доверие, веднъж не ми е оставил 1 лев да имам за зор заман докато го няма, иначе грижовен... Веднъж за пари (от неговите) за нещо спешно трябваше да се примоля на родителите му, бях пред заплата, беше ми обидно. За кратките ни почивки винаги давах половината, организирах, търсех евтини билети. Това не попречи да ми вдигне луд скандал, че не бил разбрал, че за нискотарифно летище трябва да платим освен билети и трансфер... Щеше да се изнася заради това. Или когато сменях работа и в 1 ден имах 3 интервюта, а той вкъщи и ме остави сама да ходя, после ми вдигна луд скандал, че от търчане и стрес къде да паркирам съм чукнала леко колата му. Таратайките са важни! За наказание аз търсех нов фар по обяви, докато той си седеше вкъщи. Ето ти примери за видове емоционален тормоз, виж как изглежда отстрани. Не знам кое ми преля чашата, не вярвах да се реша на промяна, но успях. Мислих планирах, изведнъж скоростно и със замах се изнесох. Почнах от 0, под наем и сама. Страхувах се вътрешно, но някак се отърсих. Да, имах подкрепа от семейството, но повече морална, това е незаменимото. Когато най не очаквах и имах нужда срещнах някакви хора, намерих хоби. Смених отново работата. Имах 1 друга кратка връзка, сега отново съм сама. Търся това, което ми липсва. А започнах 30-те. Но за миг не съжалявам. Рестартирах се психически. Това е ключово важно, да се самооцениш и да не се изолираш в сянката му, не зависиш от него. Той те потиска. Да има 2 коли и 2 жилища и да живеете така с чужди хора за мен е патология. Имаш нужда от друго отношение, но първо сама опитай да си го дадеш.
[quote author=Aybie link=topic=1164478.msg39879970#msg39879970
С майка ми сме в нормални отношения. Подслон при нея не мога да търся, защото тя е в друг град, а аз уча в София. А финансово не ми помага, защото не взима огромна заплата - държавен служител е, и с парите си отглежда 16-годишния ми брат.
Баща му е човек, който е съвършен егоист. Той напусна майка ми и прецени, че е напуснал и децата си. Той е стиснат не само на пари, но и на емоции ..Когато станах на 18-години знаете ли как ми чистити празника? Каза ми - "Вече си на 18 години и твоите проблеми са си само твои." Той осъзнава, че ако ме потърси може да се наложи и пари да ми даде, затова просто е преценил да не ме търси.
[/quote]
1. Майка ти, след като е държ. служител, без проблеми може да вземе от която и да е банка кредит с добра лихва, за дълъг срок на изплащане, и да финансира образованието ти.
2. Баща ти просто не искам да го коментирам! Сега се вземи в ръце и заведи дело за издръжка, пък нека ти философства как твоите проблеми са си само твои! С такива индивиди подходът трябва да е друг! Стегни се, не се изживявай като жертва, защото не си, млада и здрава си!
3. ПроучИ възможностите за настаняване в общежитие и стипендия.
4. Не си самотна, момиче, имаш майка и брат! Сега е на 16 г., ще порасне и дай Боже, ще сте си близки и опора един на друг!
С майка ми сме в нормални отношения. Подслон при нея не мога да търся, защото тя е в друг град, а аз уча в София. А финансово не ми помага, защото не взима огромна заплата - държавен служител е, и с парите си отглежда 16-годишния ми брат.
Баща му е човек, който е съвършен егоист. Той напусна майка ми и прецени, че е напуснал и децата си. Той е стиснат не само на пари, но и на емоции ..Когато станах на 18-години знаете ли как ми чистити празника? Каза ми - "Вече си на 18 години и твоите проблеми са си само твои." Той осъзнава, че ако ме потърси може да се наложи и пари да ми даде, затова просто е преценил да не ме търси.
[/quote]
1. Майка ти, след като е държ. служител, без проблеми може да вземе от която и да е банка кредит с добра лихва, за дълъг срок на изплащане, и да финансира образованието ти.
2. Баща ти просто не искам да го коментирам! Сега се вземи в ръце и заведи дело за издръжка, пък нека ти философства как твоите проблеми са си само твои! С такива индивиди подходът трябва да е друг! Стегни се, не се изживявай като жертва, защото не си, млада и здрава си!
3. ПроучИ възможностите за настаняване в общежитие и стипендия.
4. Не си самотна, момиче, имаш майка и брат! Сега е на 16 г., ще порасне и дай Боже, ще сте си близки и опора един на друг!
Абе някой сеща ли се, че тя като си дава всичките пари, вероятно никога никъде не излиза?
Съответно почти не общува с нови хора. Може би колегите от университета все пак. А, да я предупредя! Като завърши, ще стане още по-зле, защото ще загуби средата да се среща с хора въобще. Тогава ще стане още по-затворена и самотна.
Съответно почти не общува с нови хора. Може би колегите от университета все пак. А, да я предупредя! Като завърши, ще стане още по-зле, защото ще загуби средата да се среща с хора въобще. Тогава ще стане още по-затворена и самотна.
А какво лошо има в това, някой да иска да бъде учител! Напротив, ако наистина това иска момичето, шапка му свалям! Дано има повече такива млади хора!
Трябва ли всички да бъдат магазинни управители или да слугуват на чужденците по кол центровете.
Трябва ли всички да бъдат магазинни управители или да слугуват на чужденците по кол центровете.
Нищо лошо не виждам в училстването. Но сред ССФ не е популярно и не е достатъчно престижно.
Плюс това, ако стане учителка авторката, сама ще се научи да избягва скъпите щандове и магазини.
Колко е давността на съденето за издръжка?
Според ССФ престижните професии се броят на пръстите на едната ръка. Ако я слушахме нея, всички, които учат нещо по-различно от право, по-добре да ходят да копаят на нивата, че за друго не стават.
Не знам четири лева за какъв скъп щанд се броят. Момичето не е отишло да си купува чанта на Шанел.
Не знам четири лева за какъв скъп щанд се броят. Момичето не е отишло да си купува чанта на Шанел.
Написаното от Djaky e много резонно. Имаш законова възможност да съдиш баща ти за издръжка, докато учиш. Има и добри възможности за студентски кредити с ниски лихви и връщане, след като завършиш.
Така се прави - спираш да се изживяваш като жертва, да се сравняваш с другите, вземаш си акта за раждане в ръка, момиче, и право при читав адвокат! Хонорара ще си го търси от баща ти. Развел се бил и с децата си! Майка ти има вина, за мен е така!
Не знам четири лева за какъв скъп щанд се броят. Момичето не е отишло да си купува чанта на Шанел.
Тук са големите неясноти. Аз си представям някое сиренце 100г за 4лв., вие - имитиращ продукт. Авторката влиза-излиза от форума, но не уточни предмета на нашата драма.
Аз си помислих за ония сиренца пушени май бяха, дето за 3-4 сплескани топченца с много червен восък опаковани (да не казвам марка), те са за около 4лв., а са може би под или около 100гр. Ами това не е продукт за приход 450лв. или ако се закупи веднъж в месеца, то следва да се компенсира от друго.
Основния проблем на девойката е, че не може да си управлява сама финансите и предполагам затова мъжа е взел тази й функция. Тя обяче не иска съвет как да се справи с нейния проход, а как да накара мъжа да харчи неговия приход по нея.
Основния проблем на девойката е, че не може да си управлява сама финансите и предполагам затова мъжа е взел тази й функция. Тя обяче не иска съвет как да се справи с нейния проход, а как да накара мъжа да харчи неговия приход по нея.
Според мен основният проблем на момичето е друг: прекалено отстъпчива, мекушава, ранима... Нормално, на 22 е. Авторке, иди си още тези дни при майка ти (пък и празници са!) и проведи един откровен разговор с нея. Може би и нея заблуждаваш, че си добре. Не си! Вземете заедно решение, длъжна е да те подкрепи! Как ли не, детето ми ще готви първо, второ и трето и ще слугува на един смотльо за единия подслон!
