Дали не сбърках с него?

Здравейте!
Нова съм, но отдавна чета теми. Реших да си направя профил за да споделя нещо, което ме мъчи. Не знам дали ще бъда разбрана правилно, но приемам съвети и критика.
На 26г. съм, омъжена от година и половина, а от 6 месеца и щастлива майка. Мъжът ми е на 31г. Детето ни е желано и от двама ни. След раждането на синът ни забелязах, че той гледа да се скатава, просто не му се занимава с малкия. Винаги, когато е в нас, мрънка че му било скучно, не се застоява много, излиза. Даже и на тези празници аз пак съм сама с детето, защото на него му било скучно в нас. Аз също искам понякога да изляза, но той твърди, че трябва да си гледам детето. Не е лош баща, но не мога и да кажа, че се занимава с него, бързо му омръзна и все повтаря, че малкия не бил интересен все още. Не мога да разчитам на него да се оправи с детето за няколко часа.
Мисълта, която ме мъчи, е че понеже той е отгледан в семейство с ценности, просто е видял че сега му е момента да създаде семейство и деца. Желанието в него на моменти изцяло липсва, според мен ако не е бил часовникът му, който тиктака, нямаше да сме заедно, защото човекът има други приоритети. Лошото е, че иска и второ дете и то скоро, а аз не искам и да чуя за това. Когато говорим за това, той не ме разбира или просто така му изнася. Не знам дали ще ме разберете правилно, нямам нищо против той да излиза с приятели, аз също го правя, когато има кой да ми гледа детето. Не виждам радостта и отдадеността в него от както синът ни се роди. А може би моите очаквания към него са прекалено високи...