Да се оплачем... 2020

  • 2 115 821
  • 42 098
  •   1
Отговори
# 28 125
  • Мнения: 20 421
Днес станах обект на опит за измама. Пуснала съм обява в олх, продавам количката на дребната. Свърза се с мен някаква англоезична естонка по вайбър (имаше си снимка на вайбър, разпита ме съвсем като купувач) да я купува с уговорката да ми преведе пари и да организира куриер да я вземе. Някакви мейли от пейпал започнах да получавам уж с плащане, но сумата беше по-висока и включваше и транспортни разходи. На изненадата ми защо ми превежда толкова (в сметката нямаше нищо) се оказа, че трябва да преведа пари на куриера. Joy Чак тогава се усетих да видя мейла от пейпал, че е алабала@gmail.com . Лошото е, че си дадох адреса като пълен идиот. Изобщо не предположих, че с обява в олх някой ще тръгне да ме бройка. Та, внимавайте! Аз за такава измама не бях чувала.

# 28 126
  • Мнения: 35 645
Мразя човека, в който съм се превърнала. Кълбо от нерви. Гледам снимки на другите деца. Всички усмихнато, щастливи. Моето или мрънка или реве. Как не му видях усмивката 3 седмици, братче? Тая седмица вече ще пиша час за психолог. Трябва някой страничен да погледне ситуацията. Не баба, не мама.

# 28 127
  • Мнения: 21 813
Мразя човека, в който съм се превърнала. Кълбо от нерви. Гледам снимки на другите деца. Всички усмихнато, щастливи. Моето или мрънка или реве. Как не му видях усмивката 3 седмици, братче? Тая седмица вече ще пиша час за психолог. Трябва някой страничен да погледне ситуацията. Не баба, не мама.

Това е интелигентно решение. Успех!

# 28 128
  • Мнения: 3 355
Джолева, радвам се, че си добре и си си у дома! Почивай си активно и не се напрягай излишно!
Пийк, ти си като пренавита приужинка. Това с психолога е добра идея, знам, че отстрани е лесно да се дават съвети и на чужд гръб и сто тояги са малко, но за да е по-спокойно детето  и ти трябва да си по-спокойна. Те ни усещат, дори когато се опитваме да замажем ситуацията. Баткото ревнува, но явно усеща, че сте напрегнати и нервни. Надявам се скоро да се успокои и нещата да се нормализират. След всичко, което си преживяла би трябвало да си разбрала, че стреса и нервите не водят до нищо добро. Намери начин да се отпуснеш и да не се връзваш и да си хабиш нервите излишно.
За да съм по темата, оплаквам се, че е неделя вечер, понеделника тропа на вратата, в средата на седмицата ще правим струване - 1 година откакто почина баба.

# 28 129
  • Мнения: 20 421
Пийк, и моето е вечна кривотия. Сега, както пак ме боли и се притеснявам дали няма да ме турнат за още половин година на кортикостероиди, на моменти едва я издържам. Или е “искам”, или е рев. И се дразни със сестра си страшно много. В събота ме побърка - искам това, искам онова, рев, рев, искам, рев...После и голямата - още не беше закусила, три пъти ме попита “може ли” (може ли да ми купиш, може ли да отида някъде, може ли не знам си какво). Добре че бяхме планирали преход и ги пратих у бабин дом за един ден. Не отидохме никъде, ами останахме вкъщи и гледахме сериал. Ей така на спокойствие, без нерви.

Оплаквам се, че ЩЗ хем ме боли по-малко, хем вечер ми става зле, когато ме заболи. Днес и главата ме заболя, и ми прималя, чувствах се страшно отпаднала. След един Нурофен живнах. Пак трябва да се ходи по лекари и изследвания. Аман!

# 28 130
  • Мнения: 3 439
Мразя човека, в който съм се превърнала. Кълбо от нерви. Гледам снимки на другите деца. Всички усмихнато, щастливи. Моето или мрънка или реве. Как не му видях усмивката 3 седмици, братче? Тая седмица вече ще пиша час за психолог. Трябва някой страничен да погледне ситуацията. Не баба, не мама.

Това е интелигентно решение. Успех!

Не, не е. И двете си деца никой не познава по-добре от теб. Аз не съм пример за никого, но винаги се възхищавам на родители с повече от едно дете, понякога е въпрос на оцеляване. Пийкок, ти си страхотен родител. Не спирай да вярваш в собствените ти възможности. Ще се справиш. Мъжът е на заден план. Успокой се и децата ще са добре. Вярвам, че и сега е така, просто имате нужда са се аклиматизирате. Дай си време. Отговорностите ти са много и предполагам се чувстваш сама. Само, че и мъжът ти се чувства така, сигурна съм. Трудно ви е, но ще се справите и ще влезете в коловоза.
Аз пак си купих цигари. Но не искам да се оплаквам. Ще се справя, както и всички вие.

# 28 131
  • Мнения: 21 813
Тя заради себе си ще отиде на психолог, не заради триседмичното бебе Simple Smile

# 28 132
  • Мнения: 3 439
Мислиш ли?

# 28 133
  • Мнения: 75 465
Ще води баткото...така разбрах аз.

# 28 134
  • Мнения: 21 813
Психолог на дете, което няма три години - едва ли.

# 28 135
  • Мнения: 3 439
Объркана е, чуди се какво да прави. Някой с две и повече деца да даде кураж, че от мен звучи тъпо 🙂

# 28 136
  • Мнения: 75 465
Нали са здрави...да се успокои. Лежерно да го дава...

# 28 137
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 065
Пийк, делегирай голямото дете на баща му да го води на интересни места. Но и не забравяй, че 3 годишните са все още много привързани към майките си и може да иска внимание и да ревнува. Опитвай се да го включваш в грижите за бебето - да подава памперси, да подава залъгалки, нещо такова.

П.П. Психическото здраве на един човек също е от значение както физическото.

# 28 138
  • София
  • Мнения: 13 949
Аз съм с две момчета. Като се роди малкия големия беше някакъв ужас, той много ме ревнува. Всичко мина и замина. Не бих ги завела на психолог. Много говорене, игри, обръщане на внимание. Нещата се оправиха когато започнаха да си играят заедно.
Стискам палци всичко да се нареди при Пийк.

# 28 139
  • Мнения: 8 604
Моят син, когато се роди малката през една много студена зима, живееше за малко у свекърва ми. Идваше в петък, а в неделя жално питаше-Аз кога ще си тръгвам?
И аз бях кълбо от нерви и съжалявам за много неща, но няма връщане назад.

Общи условия

Активация на акаунт