Здравейте,
за първи път пиша тук, но платформата е уникална по рода си и се "престраших"
В голяма психологическа дилема съм и ми трябват искрените мнения на всеки от вас , независимо какви са те. Понеже смятам, че нещата са малко сложни , ще се опитам да обясня ситуацията. Извинявам се, ако разтеглям прекалено много локуми, но за да разберете въпросите ми ще е нужно да опиша ситуацията си.
Предварително ви благодаря за отделеното време, ЦЕНЯ ГО !
Аз съм мъж в средна възраст. Семеен с две малки ангелски деца. Първи брак. Със съпругата ми се много щастливи вече 16-17 години (ученическа любов). Преживели сме какво ли не, от мизерия през висши образования , успешни кариери и т.н. Абе почти идилия..... до онзи ден
Преди да опиша проблема си ще се опитам да направя малко уточнения за да бъде по-ясна картинката:
От известно време съпругата ми беше ужасно нервна. Нападаше ме безпричинно разплакана с думите "Ти си мислиш, че съм като останалите жени, нали !?!" Като я питам , какво става, все нещо измисля че съм виновен , че съм я ядосал и т.н. Понеже се познаваме доста добре ми беше ясно, че нещо я мъчи, но не иска да ми каже. Та започнах да настоявам да ми каже какво има и отговора винаги беше един и същ "Нищо ми няма, ти си въобразяваш че има проблем". Все така .....та до преди няколко дена
След уговорки, че се обичаме безкрайно и успокоения от моя страна, че може да разчита на разбиране от моя страна, ми призна че ми е изневерила! Викам си, ОК, ще се преживее, ама щом сме на тема откровения поне да си каже всичко. Оказва се, че изневярата е едноседмична афера (6-7 пъти секс с един и същи човек) преди 15 години. (сигурно повечето от вас се смеете в момента). Аз през това време бях в чужбина за 2 години, а тя още ученичка ! Замислих се.....семейство , брак, ала бала, няма къде на ходя и..... за малко да умра (не се шегувам), получил съм някакъв шок с кръвно над 200 , заеквания, липса на адекватност и т.н. , но постепенно нещата отшумяха . НЕ Е ИМАЛО скандали, сценки пред децата или приятели, бой , обиди и каквото и да било (зрели хора сме все пак). Поведение, което засягаше само нас двамата и разбира се бърза медицинска реакция че да не пукна (наистина за малко беше )
Оказва се, че през целия брак е била гузна за постъпката си и не е посмяла да ми каже за да не ме загуби. Ако ми беше казала преди години, наистина щеше да се разделим, защото отношенията ни и любовта ни не бяха на сегашното ниво. Та с времето вече не е издържала да крие и съвестта е започнала да я тормози прекалено много , заради което ми е казала , за да и олекне. Разказа всичко с ПОДРОБНОСТИ , както сме свикнали да си говорим (ужас ви казвам). След като се закле в децата (да срамувам се че я накарах да го направи) ми каза че НИКОГА след това не е повтаряла. 1 Седмица секс като ученичка 12ти клас преди 15 години и това е (вярвам и). Макар че ми беше ужасно (никога не ми е било по-ужасно) се стегнах, разбрахме се и .................разбира се простих
Сега малко уточнения за мен и преминавам към същинските въпроси.
НИКОГА през съвместния ни живот не съм лъгал!
НИКОГА не съм изневерявал, въпреки че понякога ми се е искало. Харесван мъж съм и съм имал предложения, някои от които заради парите, други заради самия мен, а трети за да е по интересно от близки наши приятелки.
Нямам някакви особени комплекси , телосложението си определям като доста добро. Един от най-големите ми кусури може би определям само в това, че съм страшно емоционален. Абе някоя от вас може да каже направо "психар" (в рамките на шегата). Научил съм се да слушам винаги главата си, а не оная си работа и моментните ми настроения. Ако има психолог измежду вас може би ще се сети за sum - ego - super ego , при мен super ego наистина е супер.
Никога не съм кръшкал и тук идват въпросите ми.
Въпрос 1. Чудя се дали съм реагирал правилно. Според всички с които говорих (много мъже и жени) , сега имам моралното право да кръшна и аз. Ама сега сме женени, нивото и дълбочината на отношенията ни са на много по-високо ниво (не сме ученици), имаме деца. Та според повечето хора трябва да го направя за да се почувствам по-добре. Също така с меката си реакция (не съм я гонил, бил, унижавал и т.н.) сега щяла да си прави каквото иска защото е минала лесно (това приятел ми го обяснява , но не го вярвам)
[/list]
Притеснявам се че нещо не съм нормален. Не е нормално всички да ми казват, че трябва да го направя за да ми олекне. Според вас дали наистина ще ми олекне (тежко го преживявам наистина) при положение че изпитвам болка, но нямам и капчица желание за мъст? Някои от вас са имали подобна ситуация. Как беше олекна ли ви ?
Въпрос 2. Според същите приятели (жени и мъже) не е нормално да не кръшна толкова години. Липсата на кръшкане говори, че вероятно имам някакъв проблем или ме е страх от другите жени или нещо не съм вред и т.н. Понеже всички кръшкали, затова било нормално, а аз излизам ненормален. Сега съм объркан, дали това че съм се въздържал толкова години заслужава ПОДИГРАВКА (имаше вече такава) или заслужава похвала ? За мен е важно да знам дали съм МЪЖ на място (стремя се да съм такъв) или съм тъпанар, който изпуска живота? (пак да кажа че с жена ми НИЩО никога не ми е липсвало).
Въпрос 3. Ненормално ли е толкова да си споделяме? Тук вероятно ще е нужен психолог. Чрез споделянето на всичко, сме достигнали ниво на доверие, което не съм виждал никъде другаде. Това обаче пък е и причината да се е чувствала гузна, за нещо което е направила много преди да постигнем такова ниво на доверие. Това което ме тормози е , че ако и се прииска да кръшне отново няма да посмее заради това, че нямаме тайни. (уточнявам, че засега няма особено желание да кръшка , защото засега си има от всичко в повече: секс, признание, внимание, любов, романтика и каквото се сетите). Притеснявам се да не я задушавам с тази липса на тайни, но в същото време тя оценява нивото ни на отношения и самата тя желае да си споделяме ВСИЧКО. И сега съм малко объркан, не искам да я задушавам. Искам просто да сме щастливи
Ще бъда благодарен за всеки ваш коментар, защото съм доооооооста объркан.
На всички прочели целия пост казвам РЕСПЕКТ
за първи път пиша тук, но платформата е уникална по рода си и се "престраших"
В голяма психологическа дилема съм и ми трябват искрените мнения на всеки от вас , независимо какви са те. Понеже смятам, че нещата са малко сложни , ще се опитам да обясня ситуацията. Извинявам се, ако разтеглям прекалено много локуми, но за да разберете въпросите ми ще е нужно да опиша ситуацията си.
Предварително ви благодаря за отделеното време, ЦЕНЯ ГО !
Аз съм мъж в средна възраст. Семеен с две малки ангелски деца. Първи брак. Със съпругата ми се много щастливи вече 16-17 години (ученическа любов). Преживели сме какво ли не, от мизерия през висши образования , успешни кариери и т.н. Абе почти идилия..... до онзи ден
Преди да опиша проблема си ще се опитам да направя малко уточнения за да бъде по-ясна картинката:
От известно време съпругата ми беше ужасно нервна. Нападаше ме безпричинно разплакана с думите "Ти си мислиш, че съм като останалите жени, нали !?!" Като я питам , какво става, все нещо измисля че съм виновен , че съм я ядосал и т.н. Понеже се познаваме доста добре ми беше ясно, че нещо я мъчи, но не иска да ми каже. Та започнах да настоявам да ми каже какво има и отговора винаги беше един и същ "Нищо ми няма, ти си въобразяваш че има проблем". Все така .....та до преди няколко дена
След уговорки, че се обичаме безкрайно и успокоения от моя страна, че може да разчита на разбиране от моя страна, ми призна че ми е изневерила! Викам си, ОК, ще се преживее, ама щом сме на тема откровения поне да си каже всичко. Оказва се, че изневярата е едноседмична афера (6-7 пъти секс с един и същи човек) преди 15 години. (сигурно повечето от вас се смеете в момента). Аз през това време бях в чужбина за 2 години, а тя още ученичка ! Замислих се.....семейство , брак, ала бала, няма къде на ходя и..... за малко да умра (не се шегувам), получил съм някакъв шок с кръвно над 200 , заеквания, липса на адекватност и т.н. , но постепенно нещата отшумяха . НЕ Е ИМАЛО скандали, сценки пред децата или приятели, бой , обиди и каквото и да било (зрели хора сме все пак). Поведение, което засягаше само нас двамата и разбира се бърза медицинска реакция че да не пукна
(наистина за малко беше )Оказва се, че през целия брак е била гузна за постъпката си и не е посмяла да ми каже за да не ме загуби. Ако ми беше казала преди години, наистина щеше да се разделим, защото отношенията ни и любовта ни не бяха на сегашното ниво. Та с времето вече не е издържала да крие и съвестта е започнала да я тормози прекалено много , заради което ми е казала , за да и олекне. Разказа всичко с ПОДРОБНОСТИ , както сме свикнали да си говорим (ужас ви казвам). След като се закле в децата (да срамувам се че я накарах да го направи) ми каза че НИКОГА след това не е повтаряла. 1 Седмица секс като ученичка 12ти клас преди 15 години и това е (вярвам и). Макар че ми беше ужасно (никога не ми е било по-ужасно) се стегнах, разбрахме се и .................разбира се простих
Сега малко уточнения за мен и преминавам към същинските въпроси.
НИКОГА през съвместния ни живот не съм лъгал!
НИКОГА не съм изневерявал, въпреки че понякога ми се е искало. Харесван мъж съм и съм имал предложения, някои от които заради парите, други заради самия мен, а трети за да е по интересно от близки наши приятелки.
Нямам някакви особени комплекси , телосложението си определям като доста добро. Един от най-големите ми кусури може би определям само в това, че съм страшно емоционален. Абе някоя от вас може да каже направо "психар" (в рамките на шегата). Научил съм се да слушам винаги главата си, а не оная си работа и моментните ми настроения. Ако има психолог измежду вас може би ще се сети за sum - ego - super ego , при мен super ego наистина е супер.
Никога не съм кръшкал и тук идват въпросите ми.
Въпрос 1. Чудя се дали съм реагирал правилно. Според всички с които говорих (много мъже и жени) , сега имам моралното право да кръшна и аз. Ама сега сме женени, нивото и дълбочината на отношенията ни са на много по-високо ниво (не сме ученици), имаме деца. Та според повечето хора трябва да го направя за да се почувствам по-добре. Също така с меката си реакция (не съм я гонил, бил, унижавал и т.н.) сега щяла да си прави каквото иска защото е минала лесно (това приятел ми го обяснява , но не го вярвам)
[/list]Притеснявам се че нещо не съм нормален. Не е нормално всички да ми казват, че трябва да го направя за да ми олекне. Според вас дали наистина ще ми олекне (тежко го преживявам наистина) при положение че изпитвам болка, но нямам и капчица желание за мъст? Някои от вас са имали подобна ситуация. Как беше олекна ли ви ?
Въпрос 2. Според същите приятели (жени и мъже) не е нормално да не кръшна толкова години. Липсата на кръшкане говори, че вероятно имам някакъв проблем или ме е страх от другите жени или нещо не съм вред и т.н. Понеже всички кръшкали, затова било нормално, а аз излизам ненормален. Сега съм объркан, дали това че съм се въздържал толкова години заслужава ПОДИГРАВКА (имаше вече такава) или заслужава похвала ? За мен е важно да знам дали съм МЪЖ на място (стремя се да съм такъв) или съм тъпанар, който изпуска живота? (пак да кажа че с жена ми НИЩО никога не ми е липсвало).
Въпрос 3. Ненормално ли е толкова да си споделяме? Тук вероятно ще е нужен психолог. Чрез споделянето на всичко, сме достигнали ниво на доверие, което не съм виждал никъде другаде. Това обаче пък е и причината да се е чувствала гузна, за нещо което е направила много преди да постигнем такова ниво на доверие. Това което ме тормози е , че ако и се прииска да кръшне отново няма да посмее заради това, че нямаме тайни. (уточнявам, че засега няма особено желание да кръшка , защото засега си има от всичко в повече: секс, признание, внимание, любов, романтика и каквото се сетите). Притеснявам се да не я задушавам с тази липса на тайни, но в същото време тя оценява нивото ни на отношения и самата тя желае да си споделяме ВСИЧКО. И сега съм малко объркан, не искам да я задушавам. Искам просто да сме щастливи
Ще бъда благодарен за всеки ваш коментар, защото съм доооооооста объркан.
На всички прочели целия пост казвам РЕСПЕКТ
.
