Точно които твърдят силно ,че нямат психически проблем имат някакъв.
- Публикувана: 11 ян. 2020, 07:02 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2021, 23:32 ч.
Аз съм Хикикомори
Аз не съм пълнолетен да съм самостоятелен и родителите ми ме карат да излизам и правя неща които не искам,когато кажа защо не искам става по зле.
С момичетата нямам много контакт,те са говорили с мен и се е случвало и момиче да ме следи до нас да види къде живея и да искат нещо повече,но аз не мога да говоря добре с други хора,пак се получава нещо като ужас в мен и само искам да изчезна от там.Още повече че заради момиче се скарах и с най добрия ми приятел.Аз даже не знаех,че той харесва същото момиче,което е харесвало мен и тя искаше да излиза с мен,той помисли че аз го правя нарочно и че съм "предател" и ме нападна в училище,хвана ме за косата,започна да ме удря,итова беше края,повече не съм искал и да се сприятелявам с никой.
За море и екскурзии нямам желание,предпочитам да гледам клипчета с медитации и най различни неща докато съм в стаята си.
С момичетата нямам много контакт,те са говорили с мен и се е случвало и момиче да ме следи до нас да види къде живея и да искат нещо повече,но аз не мога да говоря добре с други хора,пак се получава нещо като ужас в мен и само искам да изчезна от там.Още повече че заради момиче се скарах и с най добрия ми приятел.Аз даже не знаех,че той харесва същото момиче,което е харесвало мен и тя искаше да излиза с мен,той помисли че аз го правя нарочно и че съм "предател" и ме нападна в училище,хвана ме за косата,започна да ме удря,итова беше края,повече не съм искал и да се сприятелявам с никой.
За море и екскурзии нямам желание,предпочитам да гледам клипчета с медитации и най различни неща докато съм в стаята си.
виждам, че почти съм познала в поста си назад.Имаш проблеми с всичко и всички, светът е прекалено гадно настроен към теб. мисля, че нищо ти няма, психически си добре, просто не можеш да понясаш останалите хора.
Прочети Жак Превер. Той твърди: Адът-това са другите! Така че не си сам, не си и пръв.И преди, и след теб ще има такива.
На колко точно си?
Сигурно все пак ходиш на училище. След 16 години мчожеш да опиташ като частен ученик, все ще завършиш.
После наистина можеш да работиш от вкъщи. Аз работа така. Поръчвам си всичко по интернет. Проблемите при мен са здравословни, по всеки може да има своите причини, за да живее така.
Трябва да знаеш добре езици, или да разбираш от компютри и/или програмиране и спокойно ще караш и по този начин.
Не знам само как ще се справиш с липсата на жени, защото природата си иска своето. Но сигурно ще му намериш колая
Стисни зъби, докато минеш във възраст, когато може и без да ходиш на училище.
В крайна сметка всички сме в една голяма стая. 
Прочети Жак Превер. Той твърди: Адът-това са другите!
Sojiro, има и онлайн консултиране с психолог. Състоянието ти не е за подценяване, родителите ти са прави...
Напълно е осъществимо в днешно време, особено, ако си в по-голям град, да не излизаш от вкъщи. Като се замисля, и в по-малко населено място може. Ще ти носят храна от социалните, или ще плащаш на някой да ти пазарува, ако няма онлайн-пазаруване на храна. Ще работиш от дома си, но за целта трябва да имаш и други умения и наклонности, освен стоенето в стаята. Докато не си финансово независим и пълнолетен, трябва да се съобразяваш с родителите си. Още преди години в сериала "Монк" братът на Монк не излизаше от дома си. Беше полиглот и пишеше ръководства за разни уреди на различни езици, а в днешно време възможностите за работа у дома са далеч повече.
Като се замисля, и на мен ми се иска понякога да не излизам от стаята. Като знам, че трябва да нахраня котките и кучето, да простра, да нахраня бебето и да го изведа, че се нервира, ако не излиза навън, се сещам как щях да си ги спестя тези работи, ако не си бях излизала от стаята.
Като се замисля, и на мен ми се иска понякога да не излизам от стаята. Като знам, че трябва да нахраня котките и кучето, да простра, да нахраня бебето и да го изведа, че се нервира, ако не излиза навън, се сещам как щях да си ги спестя тези работи, ако не си бях излизала от стаята.
Прочети Жак Превер. Той твърди: Адът-това са другите!
Sojiro, има и онлайн консултиране с психолог. Състоянието ти не е за подценяване, родителите ти са прави...
Авторе, има разлика между това да не излизаш, защото да кажем, не намираш нищо извън стаята си, от което да извлечеш удоволствие и това да не излизаш, защото извличаш страх и ужас. Разликата е в това, че в първия случай можеш да вършиш дейности, изискващи излизане навън и животът да върви, във втория си парализиран.
Потърси професионална помощ, намали страховете, доколкото е възможно, порасни и стани независим, подреди си живота сам, пък после си стой в стаята, ако искаш. Ако искаш, не защото само това можеш да понесеш.
Потърси професионална помощ, намали страховете, доколкото е възможно, порасни и стани независим, подреди си живота сам, пък после си стой в стаята, ако искаш. Ако искаш, не защото само това можеш да понесеш.
Струва ми се, че маалко попрекали в частта за момичетата, които те "следят, за да видят къде живееш" и да поискат от теб "нещо повече".
И онази част за най-добрия ти приятел;)
Изобщо, нещо накуца във втория пост. А?
Аз по принцип не пиша такива неща, но сега... Може и да си въобразявам, но е тъпо, ако някой си почесва в момента клавиатурата, а всички се втурнаха да съчувстват, съвети дават.
Има нещо странно в описанието. За мен.
И онази част за най-добрия ти приятел;)
Изобщо, нещо накуца във втория пост. А?
Аз по принцип не пиша такива неща, но сега... Може и да си въобразявам, но е тъпо, ако някой си почесва в момента клавиатурата, а всички се втурнаха да съчувстват, съвети дават.
Има нещо странно в описанието. За мен.
https://www.tekstove.org/lyrics.php?id=118147
"Ой, като зема дренова тояга,
още неокастрена.
Три пати ке удрам, един пат ке броям,"
"Ой, като зема дренова тояга,
още неокастрена.
Три пати ке удрам, един пат ке броям,"
https://www.tekstove.org/lyrics.php?id=118147
"Ой, като зема дренова тояга,
още неокастрена.
Три пати ке удрам, един пат ке броям,"
"Ой, като зема дренова тояга,
още неокастрена.
Три пати ке удрам, един пат ке броям,"
И после вече, лечението може да продължи по реда си: мотичката или лопатката (най-добре и двете) и - на къра.
Потърси специализирана помощ. Вероятно има медикаменти и/или терапия, които да ти помогнат да се справиш със състоянието си.
И не забравяй, че "твоята стая" изобщо не е твоя, а част от жилището на родителите ти.
Просто нямаш избор, налага се да потърсиш начин за справяне, "да те оставят намира" няма как да е дългосрочна опция и поради това не е никак добра краткосрочна стратегия.
Докъде ни докара цивилизацията и откъсването от природата... Някои да се крият в миша дупка, тоест в случая стая, и да не умеят да се справят с реалния живот.
Момче, нужна ти е помощ, но трябва сам да я поискаш.
Озъби се на пустия живот, изсмей му се, сбори се с него, пребори го даже, върви срещу страховете си. Страшен е само страха, има такъв израз.
Мен ме втриса мисълта един 16-младеж да се превърне в доброволен затворник.
Жал ми е за теб, за твоите родители.
Момче, нужна ти е помощ, но трябва сам да я поискаш.
Озъби се на пустия живот, изсмей му се, сбори се с него, пребори го даже, върви срещу страховете си. Страшен е само страха, има такъв израз.
Мен ме втриса мисълта един 16-младеж да се превърне в доброволен затворник.
Жал ми е за теб, за твоите родители.
Здравейте.Аз не разбирам защо ми трябва специална помощ,защо хората да не могат да живеят по начин по който те искат без да ги мислят за аутисти или болни?Не мисля че един хикикомори пречи на някой.ако доведат психолог в стаята ми пак няма да мога да говоря с него.
Момичето за което казах наистина искаше да ходим ,но това вече не може да стане,аз се бях от дръпнал и не съм ходил с нея,нито с друго момиче,нямал съм гадже и за момчета като мен е трудно да имат такова.Приятели също вече нямам,пиша си с няколко и си разменяме клипчета.
Наистина бих искал да не излизам никъде,за сега не става така,може и да има хубави неща в живота,но има повече лоши и повечето хора са такива,аз съм чувствителен към това и не искам да ми се случва.Случвало ми се е и съм прекарал пълен кошмар.
Аз не искам никой да ме съжалява ,пиша защото за мен това е връзката с света и хората,иначе нямаше да мога да кажа нищо.Наистина ли за другите хора хикикомори значи да си затворник?
Аз съм си направил снимки на моята стая и като съм някъде където не искам,си представям че съм в нея ,самотова ме прави малко спокоен.
Момичето за което казах наистина искаше да ходим ,но това вече не може да стане,аз се бях от дръпнал и не съм ходил с нея,нито с друго момиче,нямал съм гадже и за момчета като мен е трудно да имат такова.Приятели също вече нямам,пиша си с няколко и си разменяме клипчета.
Наистина бих искал да не излизам никъде,за сега не става така,може и да има хубави неща в живота,но има повече лоши и повечето хора са такива,аз съм чувствителен към това и не искам да ми се случва.Случвало ми се е и съм прекарал пълен кошмар.
Аз не искам никой да ме съжалява ,пиша защото за мен това е връзката с света и хората,иначе нямаше да мога да кажа нищо.Наистина ли за другите хора хикикомори значи да си затворник?
Аз съм си направил снимки на моята стая и като съм някъде където не искам,си представям че съм в нея ,самотова ме прави малко спокоен.
Защо няма да можеш да говориш с психолог в стаята ти?
Аз съм правила онлайн терапия и то много успешна.
Важното е да осъзнаеш, че имаш проблем, с който трябва да се справиш. Изолацията ще го задълбава все повече. Не си аутист, младежите така се наричат помежду си.
Моята дъщеря си е направила бизнес план (с А и В вариант) как да завърши и работи без да излиза. Което е пълен абсурд (красиво, умно и общително момиче, без никакви травми, освен повечко разглезване). С приятеля й няма да я оставим... Знам как се чувстват родителите ти- обичат те и за това не искат "да те оставят на мира". Ти обичаш ли ги?
Аз съм правила онлайн терапия и то много успешна.
Важното е да осъзнаеш, че имаш проблем, с който трябва да се справиш. Изолацията ще го задълбава все повече. Не си аутист, младежите така се наричат помежду си.
Моята дъщеря си е направила бизнес план (с А и В вариант) как да завърши и работи без да излиза. Което е пълен абсурд (красиво, умно и общително момиче, без никакви травми, освен повечко разглезване). С приятеля й няма да я оставим... Знам как се чувстват родителите ти- обичат те и за това не искат "да те оставят на мира". Ти обичаш ли ги?