Мислех, че си психолог/терапевт. Сбъркала съм.
- Публикувана: 11 ян. 2020, 07:02 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2021, 23:32 ч.
Аз съм Хикикомори
...психолог/терапевт...
Много такива има днес. Прекалено много. И кажи-речи всичките следват основно модни трендове, които им подсигуряват по-скоро клиенти, отколкото осигуряват на последните ефективно решение на проблемите.
Докато се лиготят - така ще е.
А имат полза да се лиготят - клиентите им са на практика вечни така.
Скрит текст:
Апропо, гьостерицата следва да се схваща като приьом, не като гега за фактическо тупалене. Мисля, че е ясно.
Който от ранна възраст само лигави децата, ходи подир капризите им и им угажда за всичко, без да изисква от тях нормално просоциално поведение и да ги възпитава в такова, ни нормални деца ще проима, ни той ще се види в блажено родителско щастие. Много изтърван народ ходи днес. Щото така е най-лесно. Възпитанието иска активно, осмислено поведение от страна на възпитателя. А не игри на либерастия и тотален нихилизъм от страна на мързеливи и/или инфантилни родители.
Който от ранна възраст само лигави децата, ходи подир капризите им и им угажда за всичко, без да изисква от тях нормално просоциално поведение и да ги възпитава в такова, ни нормални деца ще проима, ни той ще се види в блажено родителско щастие. Много изтърван народ ходи днес. Щото така е най-лесно. Възпитанието иска активно, осмислено поведение от страна на възпитателя. А не игри на либерастия и тотален нихилизъм от страна на мързеливи и/или инфантилни родители.
Мдам, безкрайна лигота. Аз ако съм, досега да съм го ошамарила. Да видиш как ще иска с кеф да излиза от вкъщи.
Значи, на училище ходи, но по принцип не иска да излиза от стаята си.
Де ги ди сопа.
Авторе, ще е добре да разшириш малко светогледчето и да разбереш, че всички сме чувствителни, но въпреки това успяваме да овладеем емоциите, неудобствата, притесненията си. И да излизаме навън, да общуваме, да имаме живот. Спокойно, нито ще се напикаеш, нито ще ти се пръсне сърцето, ако получиш сърцебиене или изчервяване от общуване, срещане на поглед с други хора. Голяма си орхидея да ти кажа. Цвете в саксия и то от капризните.
То и мама ти и тати ти и те са за бой да ти кажа.
Значи, на училище ходи, но по принцип не иска да излиза от стаята си.
Де ги ди сопа.
Авторе, ще е добре да разшириш малко светогледчето и да разбереш, че всички сме чувствителни, но въпреки това успяваме да овладеем емоциите, неудобствата, притесненията си. И да излизаме навън, да общуваме, да имаме живот. Спокойно, нито ще се напикаеш, нито ще ти се пръсне сърцето, ако получиш сърцебиене или изчервяване от общуване, срещане на поглед с други хора. Голяма си орхидея да ти кажа. Цвете в саксия и то от капризните.
То и мама ти и тати ти и те са за бой да ти кажа.
Здравейте.Аз също се боря много, нотази борба не се вижда защото на мен ми струва много даже да отида на училище или до магазин.
Паник атаките ги получвам само навън,ставало ми е много лошо и съм треперил целия,трябваше да седна някъде да си държа главата и да мисля че няма никой и за стаята си,за да мога да премина през това.Като се прибера в стаята ми всичко ми минава.Това означава,че не съм егоист ,аз не го правя нарочно,не съм и болен защото като се прибера се оправям.
Косата я оставям пред лицето ми заради себе си,за да се крия от света,не за да обиждам другите.И на мен не ми е ок да ми викат Емото в папка аутизъм,да ми измислят прякори на манга герои или BTS Army,но не мога да кажа нищо.В този смисъл казвам ,че живота ми не е лесен както изглежда на някои,всеки хикикомори минава през ужасни неща,но аз не съм чул досега някой да се е оправил от психолог или други лекари.
Паник атаките ги получвам само навън,ставало ми е много лошо и съм треперил целия,трябваше да седна някъде да си държа главата и да мисля че няма никой и за стаята си,за да мога да премина през това.Като се прибера в стаята ми всичко ми минава.Това означава,че не съм егоист ,аз не го правя нарочно,не съм и болен защото като се прибера се оправям.
Косата я оставям пред лицето ми заради себе си,за да се крия от света,не за да обиждам другите.И на мен не ми е ок да ми викат Емото в папка аутизъм,да ми измислят прякори на манга герои или BTS Army,но не мога да кажа нищо.В този смисъл казвам ,че живота ми не е лесен както изглежда на някои,всеки хикикомори минава през ужасни неща,но аз не съм чул досега някой да се е оправил от психолог или други лекари.
Да, именно. Ти проблем нямаш. Търсиш го в ролята на жертва. Ти искаш да ти има нещо, за да рационализираш невъзможността да си социален. Не че не се бориш, ти се бориш. Ама да си останеш у дома, в стаята. 
Затова ти трябва и външна помощ, а не, че си болен. Някой да те преведе до собственото и=осъзнаване, че не си болен, не си хихимора, а си нормално притеснително момче, което има нужда да преодолее притесненията си от общуване.
Затова ти трябва и външна помощ, а не, че си болен. Някой да те преведе до собственото и=осъзнаване, че не си болен, не си хихимора, а си нормално притеснително момче, което има нужда да преодолее притесненията си от общуване.
Още в първият пост го казах, за мен нямаше съмнение, че става въпрос за психологичен проблем, а не лиготия и разглезване. Спрете с атаките и подигравките. Той осъзнава, че има проблем, но не напълно и какво трябва да се направи.
Просто говори с вашите и им кажи, че искаш да отидете при специалист, който да ти помогне да преодолееш това и да имаш нормален живот.
Аз не съм психолог, имам общи познания само, много прилича това на ОКР (Обсесивно-компулсивното разстройство).
Не си губи времето със форума, а говори с вашите да те заведат при специалист, който ще разбере какъв е проблема и ще приложи терапия !
Послушай ме !
Просто говори с вашите и им кажи, че искаш да отидете при специалист, който да ти помогне да преодолееш това и да имаш нормален живот.
Аз не съм психолог, имам общи познания само, много прилича това на ОКР (Обсесивно-компулсивното разстройство).
Не си губи времето със форума, а говори с вашите да те заведат при специалист, който ще разбере какъв е проблема и ще приложи терапия !
Послушай ме !
Апропо, гьостерицата следва да се схваща като прийом, не като гега за фактическо тупалене. Мисля, че е ясно.
Който от ранна възраст само лигави децата, ходи подир капризите им и им угажда за всичко, без да изисква от тях нормално просоциално поведение и да ги възпитава в такова, ни нормални деца ще проима, ни той ще се види в блажено родителско щастие. Много изтърван народ ходи днес. Щото така е най-лесно. Възпитанието иска активно, осмислено поведение от страна на възпитателя. А не игри на либерастия и тотален нихилизъм от страна на мързеливи и/или инфантилни родители.
Който от ранна възраст само лигави децата, ходи подир капризите им и им угажда за всичко, без да изисква от тях нормално просоциално поведение и да ги възпитава в такова, ни нормални деца ще проима, ни той ще се види в блажено родителско щастие. Много изтърван народ ходи днес. Щото така е най-лесно. Възпитанието иска активно, осмислено поведение от страна на възпитателя. А не игри на либерастия и тотален нихилизъм от страна на мързеливи и/или инфантилни родители.
Затова сме и "истерясали майки, които не разбират проблемите на детето и го нападат и подиграват" (защото със сигурност, самите ние имаме големи проблеми).
Скрит текст:
Миналата година, моят син беше решил, че изпада в депресия всяка неделя вечер (това - в първи клас:) от мисълта, че трябва да е на училище на другия ден. В депресия! Думата я знаеше и си я използваше много умело. (Тормоз е нямало)
В училище ги пращат за щяло и нещяло на психолог (например - вместо наказание) и прихващат и от там думички, освен от телевизията и в нета. Плюс психоложката услужливо му обянила, че е много, много чувствителен.
Ей, сбръчках се от говорене тогава! Накрая подейства сравнението с деца, които НАИСТИНА имат проблеми (обрисувах му картинката много страшно-реалистична). Като добавих по-късно и лишаването от компютърни игри и интернет - детето се "излекува" успешно (изненада!).
А като се сетя, колко добре започна с манипулациите! Признавам, че в началото ми се насълзиха очите на няколко пъти - беше много убедителен. А и няма нужда да си супер майка, за да се трогнеш от гледката на собственото си страдащо дете.
И то, много активно страдащо:)
Та си представям, ако бях някоя по-мека майчица...
Щеше вече да си е направил дискотека върху главата ми; да ходим по всякакви видове пси-та; смени на училища; лъскави диагнози и т.н.
В училище ги пращат за щяло и нещяло на психолог (например - вместо наказание) и прихващат и от там думички, освен от телевизията и в нета. Плюс психоложката услужливо му обянила, че е много, много чувствителен.
Ей, сбръчках се от говорене тогава! Накрая подейства сравнението с деца, които НАИСТИНА имат проблеми (обрисувах му картинката много страшно-реалистична). Като добавих по-късно и лишаването от компютърни игри и интернет - детето се "излекува" успешно (изненада!).
А като се сетя, колко добре започна с манипулациите! Признавам, че в началото ми се насълзиха очите на няколко пъти - беше много убедителен. А и няма нужда да си супер майка, за да се трогнеш от гледката на собственото си страдащо дете.
И то, много активно страдащо:)
Та си представям, ако бях някоя по-мека майчица...
Щеше вече да си е направил дискотека върху главата ми; да ходим по всякакви видове пси-та; смени на училища; лъскави диагнози и т.н.
Глупости, Stallion001! Психотерапевтите удължават агонията на жертвите, пардон, пациентите си, за да си осигурят хляб в бъдеще.
Нека хванем по една гьостерица и съпроводим автора до гробищата, където наравно с циганите да копае гробове. Хем ще му плащат, хем ще му изкарат дяволите от Хикикоморската кратуна.
Нека хванем по една гьостерица и съпроводим автора до гробищата, където наравно с циганите да копае гробове. Хем ще му плащат, хем ще му изкарат дяволите от Хикикоморската кратуна.
Още в първият пост го казах, за мен нямаше съмнение, че става въпрос за психологичен проблем, а не лиготия и разглезване. Спрете с атаките и подигравките. Той осъзнава, че има проблем, но не напълно и какво трябва да се направи.
Просто говори с вашите и им кажи, че искаш да отидете при специалист, който да ти помогне да преодолееш това и да имаш нормален живот.
Аз не съм психолог, имам общи познания само, много прилича това на ОКР (Обсесивно-компулсивното разстройство).
Не си губи времето със форума, а говори с вашите да те заведат при специалист, който ще разбере какъв е проблема и ще приложи терапия !
Послушай ме !
Просто говори с вашите и им кажи, че искаш да отидете при специалист, който да ти помогне да преодолееш това и да имаш нормален живот.
Аз не съм психолог, имам общи познания само, много прилича това на ОКР (Обсесивно-компулсивното разстройство).
Не си губи времето със форума, а говори с вашите да те заведат при специалист, който ще разбере какъв е проблема и ще приложи терапия !
Послушай ме !
Каза и отряза! Не подлежи на обжалване и съмнение:)
И това, в качеството на каква/какъв го твърдиш? Как я постави диагнозата? Как установи, че е точно "психологичен" проблемът?
(Да, ние се подиграваме, а да подхвърлиш на Очевидно лабилно и със склонност към хипохондрия дете, че почти сигурно има ОКР, е много полезно? Сериозно?
А, викаш и психолог не си...
Здравейте.Аз също се боря много, нотази борба не се вижда защото на мен ми струва много даже да отида на училище или до магазин.
Паник атаките ги получвам само навън,ставало ми е много лошо и съм треперил целия,трябваше да седна някъде да си държа главата и да мисля че няма никой и за стаята си,за да мога да премина през това.Като се прибера в стаята ми всичко ми минава.Това означава,че не съм егоист ,аз не го правя нарочно,не съм и болен защото като се прибера се оправям.
Косата я оставям пред лицето ми заради себе си,за да се крия от света,не за да обиждам другите.И на мен не ми е ок да ми викат Емото в папка аутизъм,да ми измислят прякори на манга герои или BTS Army,но не мога да кажа нищо.В този смисъл казвам ,че живота ми не е лесен както изглежда на някои,всеки хикикомори минава през ужасни неща,но аз не съм чул досега някой да се е оправил от психолог или други лекари.
Паник атаките ги получвам само навън,ставало ми е много лошо и съм треперил целия,трябваше да седна някъде да си държа главата и да мисля че няма никой и за стаята си,за да мога да премина през това.Като се прибера в стаята ми всичко ми минава.Това означава,че не съм егоист ,аз не го правя нарочно,не съм и болен защото като се прибера се оправям.
Косата я оставям пред лицето ми заради себе си,за да се крия от света,не за да обиждам другите.И на мен не ми е ок да ми викат Емото в папка аутизъм,да ми измислят прякори на манга герои или BTS Army,но не мога да кажа нищо.В този смисъл казвам ,че живота ми не е лесен както изглежда на някои,всеки хикикомори минава през ужасни неща,но аз не съм чул досега някой да се е оправил от психолог или други лекари.
Авторе, и аз подкрепям Stallion001 да не пишеш във форума, не и в този раздел, поговори сериозно с вашите, че се нуждаеш от професионална помощ, за да преминеш през това, което чувстваш. Това не означава, че си луд, ненормален или си за някаква диагноза. Нуждаеш се от адекватно оказана помощ, за да се справиш с усещанията си, нито тук ще я получиш, нито от родителите си, дори да имат желание. Заяви твърдо, че това е което могат да направят за теб в момента, за да се разбере къде е проблемът и как да се разреши.
Как ще иска да излиза!? И аз да съм - също няма да искам.
Родителите са му осигурили всички удобства: лаптоп, телефон, игри, караокета, тренажори...
Храната му се сервира - отсервира; мръсното пране се сменя с чисто; със сигурност е топличко (за разлика от навън).
Абе не е луд онзи който иска да е блатна кикимора... тези, които са му подсигурили уютното блато да му мислят.
А тези, които му съчувствате - не ви ли прави впечатление, че това дете си живее живота, използвайки благинките, дадени от родителите му - без никакви угризения и скрупули; без да има някакви задължения; и екзистенциалната му драма е че не го оставят на мира, за да си продължи така завинаги.
А липсата на елементарно възпитание (как няма да дразниш хората, като не ги и поглеждаш в очите, криейки се зад косата си?)
(Съжалявам, но не мога да смекча тона. Такива дечица и техните родители (най-вече), вадят най-лошото у мен)
Родителите са му осигурили всички удобства: лаптоп, телефон, игри, караокета, тренажори...
Храната му се сервира - отсервира; мръсното пране се сменя с чисто; със сигурност е топличко (за разлика от навън).
Абе не е луд онзи който иска да е блатна кикимора... тези, които са му подсигурили уютното блато да му мислят.
А тези, които му съчувствате - не ви ли прави впечатление, че това дете си живее живота, използвайки благинките, дадени от родителите му - без никакви угризения и скрупули; без да има някакви задължения; и екзистенциалната му драма е че не го оставят на мира, за да си продължи така завинаги.
А липсата на елементарно възпитание (как няма да дразниш хората, като не ги и поглеждаш в очите, криейки се зад косата си?)
(Съжалявам, но не мога да смекча тона. Такива дечица и техните родители (най-вече), вадят най-лошото у мен)
Никое дете не е щастливо, че му е изпрано и изгладено, нито питае вечна благодарност, че му е осигурена храна и топла завивка. Нещата просто не работят така. Ако апелираш по тоя начин към тинейджър най много да получиш тежки думи, а не признание. Може би децата ви са още малки.
Но детето определено има проблем, ако не се вписва сред връстниците си, няма среда и се страхува от общуване. Така влиза в порочен кръг от който не може да излезе само.
Авторе, имаш ли някакви виртуални познати, групи, в които участваш, можеш ли да разговаряш с хората там и да водиш диалог за неща, които ви интересуват?
Тук се изразяваш добре.
Никое дете не е щастливо, че му е изпрано и изгладено, нито питае вечна благодарност, че му е осигурена храна и топла завивка. Нещата просто не работят така. Ако апелираш по тоя начин към тинейджър най много да получиш тежки думи, а не признание. Може би децата ви са още малки.
Имах предвид, че има прекалено много удобства в стаята си, прекалено много занимавки, и че в случая родителите май са прекалили с обгрижването и даването.
Второ, да - детето ми е малко. Но отсега се грижа, да разбере и оцени - какво и колко има; за да не го разбере някой ден по трудния начин.
И какво значи: "Нещата просто не работят така"?
Разбира се, че самото дете няма как да стигне само до прозрение (освен чрез гореспоменатия труден начин).
Ще е най-малкото недалновидно от моя страна обаче, да седна и да чакам "нещата да заработят" от само себе си.