Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 20 ян. 2020, 14:51 ч.

Как получихте предложение за брак?

  • 3 574
  • 63
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 22 930
Предлагам да НЕ коментираме този пост, защото ако започнем, ще отиде хубавата тема.

# 16
  • Мнения: 20
Качихме се с мотори на върха на о. Тасос - Ипсарион. Заедно с някои от най-близките ни приятели (част от тях знаеха, други - не). Падна на коляно на ръба, започна да говори и.. аз избухнах в сълзи Grinning Не можа да каже всичко, което искаше, но чу очакваното "ДА", после прегръдки от всички и фотосесия с пръстена + страхотна гледка!

# 17
  • Мнения: 322
Имахме връзка и живеехме заедно от 4г. Аз бях студентка редовно обучение, и двамата работехме. Разбирахме се и живота си течеше спокойно. Но на мен започна да ми липсва нещо, това съществуване без цел ми омръзна и започнах да мрънкам кога ще предприемем нещо по- сериозно с връзката си.
  Той е от хората,които адски трудно взимат решение за нещо,мисли го хиляди пъти преди да предприеме нещо. И така до момента в,който една наша обща позната ми каза,че той ми е купил годежен пръстен. Стана ми адски гадно,че се е хвалил на хората,а аз научавам последна. Направих се,че не знам и нещата си продължаваха така.
     Минаха няколко месеца от тогава и бяхме канени на сватбата на наши приятели. По време на самата сватба той застана на колене на дансинга пред всички 100 гости и ми предложи брак. Трябваше да е романтично,но аз не го усетих така. Потънах си в земята от срам. Очакванията ми бяха да ми предложи някъде,където сме само двамата,а не пред толкова много хора . Беше организирал да снимат момента с камера,за да останат спомени.
   Както и да е, предложението не е важно ,както и самата сватба. Важен е съвместния ви живот след сватбата. С този мъж съм от 15 г и имам две прекрасни деца от него. Както и прекрасен живот и разбирателство.

# 18
  • София
  • Мнения: 2 938
Темата е много позитивна, иначе аз съм неомъжена.

# 19
  • Мнения: 229
И при нас не беше никак романтично (поне според моите представи). Моят хубостник е по спонтанните действия и изобщо не го беше обмислил Sweat Smile
Живеехме заедно от няколко месеца и решихме, че е време да запознаем родителите си. Деня преди това на него му хрумнало да купи пръстен. Събрахме се у дома вечерта, хапнахме, пийнахме. Покани ме на танц и като свърши песента падна на коляно и извади сърцевидна кутийка. От известно време очаквах предложението и казах "Да". Даже бях решила ако се мотае още аз да му предложа Grinning

# 20
  • Асеновград
  • Мнения: 215
Аз знаех, защото си споделяме всичко, а и живеехме заедно затова нямаше как да иде да купи пръстен без мен защото щях да заподозра веднага (сам го избира пръстена по поръчка май беше, та сестра му ходили да го вземат от златаря, но знаех през цялото време какво става той сам ми казаше) 😂😂 а и си говорихме че искаме да прекараме живота си заедно та затова, го очаквах, и точно както си мислих на рожденния му ден миналата година октомври месец ми предложи сутринта още сънена и по пижама! И дори да знаех пак бях много развънувана и плаках от щастие! Обсъждахме и сватба , но май само ще идем да се подпишем, а с парите ще идем на екскурзия някъде само двамата.❤

# 21
  • Мнения: 317
Датата 14.07.2018 мястото "Седемте Рилски езера" и по конкретно "бъбрека" .
Вървим на горе аз , ММ и брат ми . Правим си тук снимка , там снимка и стигаме до бъбрека качваме се на една скала за по хубава снимка , (а брат ми предварително бил инструктиран за това какво ще става и какво да прави  ) и моето момче прекляка и аз помислих че му стана лошо , защото по пътя на горе на няколко пъти му пада кръвното от притеснение . И по едно време вади една червена кутийка с пръстен и аз в шах и мат защото бяхме заедно едва от началото на годината , а отдолу куп хора разбрали за какво става въпрос викат браво пляскат . И аз какво да кажа "да" какво да прави хихих после 01.02 .2019 последва скромна сватба а към днешна дата очакваме нашето бебче с голямо нетърпение Heart

# 22
  • Bарна, морето, сините вълни
  • Мнения: 3 285
Ние живеехме заедно от 8 месеца, когато ми предложи брак.
Една вечер се прибра от работа и ми подаде едно кексче. Казах, че ще си го хапна за десерт, след като се навечерям. Но той беше много настоятелен и започна да нервничи, аз ядосано отворих пакетчето и започнах да ям. С най-учудения си поглед ми каза да видя хубаво в пакетчето, а вътре имаше кутийка. Бях много изненадана, но не бях сигурна дали е пръстен. След, което падна на колене и каза, че иска да бъде с мен завинаги. Разплаках се, прегърнах го и отговорих положително. Много мил спомен ми е, с това беше най-вкусното кексче. 😊

# 23
  • Мнения: 3 851
От първия месец бяхме неразделни и просто знаехме, че ще се оженим. Нямах предложение, нямах годежен пръстен, просто се приготвихме за сватбата и 9 месеца след запознанството ни, се оженихме. Взехме заем за целта. Бяхме бедни, но щастливи. На шестата година една вечер се прибра от работа и разговорът някак се завъртя за това и аз казах, че никога не ми предложи, никога не ми купи годежен пръстен... Той каза: обличай се, излизаме! Беше 18:30 часа, сняг и много студено. Отидохме в близкия магазин, където имаше щанд със златни бижута и ми купи ... три пръстена и ми каза, че още три пъти иска да се ожени за мен! А от тогава насам ми купи 333 (така е думата, но наистина са неразумно много като брой) пръстени още, за да компенсира липсата на годежен някога, когато нямахме финансова възможност за това. Скоро имахме кръгла годишнина. Купи ми поредния, по-специален. Сега го нося като годежен, до халката. Но ММ е толкова сладък, че от разсеяност го платил с моята дебитна карта (имам две по сметката и едната стои у него, както и негова в мен, изглеждат еднакво) и аз получавам смс, че съм платила в някакъв магазин 528 лв! Опулих се! Съответно му звъня и питам той ли е купувал нещо. Ами... получих си подаръка дни преди празника по тази причина. Laughing

Последна редакция: вт, 21 яну 2020, 16:47 от calabaza

# 24
  • Мнения: 1 650
Калабаза,много мило ми стана от твоя пост!Ние се оженихме 6 месеца след като се запознахме,а заживяхме след десетата среща,то е любов и чудо.И се оженихме на малка,луда ,рокаджииска сватба.
Много позитивна тема наистина,дано запази добрия дух.

# 25
  • София
  • Мнения: 2 938
Така като чета, много бързо са станали нещата при повечето. Ще ми е интересно да споделите и на колко години сте били, когато сте се решили за брак.
Аз съм на мнение, че инициативата трябва да дойде от мъжа и той го пожелае и чак тогава жената да каже да без прекалени подканяния и предложения от нейна страна. Аз може би затова си отивам към стара мома. Grinning

# 26
  • Мнения: 1 650
Така като чета, много бързо са станали нещата при повечето. Ще ми е интересно да споделите и на колко години сте били, когато сте се решили за брак.
Аз съм на мнение, че инициативата трябва да дойде от мъжа и той го пожелае и чак тогава жената да каже да без прекалени подканяния и предложения от нейна страна. Аз може би затова си отивам към стара мома. Grinning
За мен мислиха,че ще остана стара мома,имах високи критерии и не ми пукаше,имах супер работа,бохемствах си.Веднъж си говорих с моя шеф и той ми вика"Ти тоя блок можеш ли да го прескочиш?Не можеш!Такъв мъж ,какъвто искаш ,няма!Твоята летва ни Сергей Бубка,ни Стефка Костадинова могат я прескочат."
Ами знаех какво искам и това е.И го срещнах и все едно ме удари товарния влак,първата ни среща продължи пет дни.Още първата вечер знаех,че това е мъжа с главно М.Дори и сега,тия чувства са непроменени,не съжалявам че не е било по-рано,точно навреме се намерихме.
Бях точно навършила 30,след десет срещи се преместих в неговия град,след една седмица имаме четвърта годишнина,май месец очакваме малка принцеса.

# 27
  • Мнения: 667
Запознахме се края на август 2016г. Ноември 2016г. Вече живеехме заедно,имахме разговори за деца,бъдеще и т.н,но нищо за брак,годеж или сватба. Една вечер докато си лежахме той ми каза "Хайде да се оженим.",аз казах добре. Месец търсихме пръстен ,който да ми хареса и да ми става харесвания модел. Януари 2017 официално,една вечер отиде да вземе пръстен след работа и се прибра. Вече нямах търпение и почнах да мрънкам кога ще ми го дава тоя пръстен. Бях в леглото, той седна до мен вече не помня точно какво ми каза и си получих пръстена. Месец май направихме годеж,а през месец май 2018 и сватба. Сега вече чакаме и първото си дете. Не съжалявам и за миг,че не съм к ала романтично предложение. Тази година ще ставам на 26, а той на 31.

# 28
  • Мнения: 8 005
Нещо като при Бобчита беше и при мен.
След няколко неуспешни опита,и вече на 46,  реших че само ще се забавлявам. Написах и един тежък списък, описващ какъв мъж искам. Една приятелка се смя много и каза, че това били поне 12 различни мъже.
И въпреки това той ме намери и успя да влезе в полезрението ми, а после и в живота ми. Месец след познанството ни - осъзнах, че покрива 95% от списъка и си признах, че искам да живея с него. Дадох му ключ от бъдещия ми дом и му казах, че искам да го направим заедно. И оттогава сме като семейство. Нямам никакви съмнения, че ще оженим, мисля към края на годината ще е. Знам дори и кога ще ми предложи. Имаме още някои лични въпроси всеки да изчисти и тогава.
Надявам се да е без театри и показни изпълнения, ще е тихо и много нежно.

# 29
  • София
  • Мнения: 17
Бяхме в Лондон при приятели на ММ. Те са били наясно с това какво ще става, защото са му предложили места, но реално не беше на нищо от списъка.
Не помня крайната дестинация, но минавахме през много готин парк - едни зелени поляни, едно чудо. Разхождаме се, тук на пейка, там на пейка... Стигаме до Queen Mary's Rose Gardens и след малка разходка из розите сядаме на поредната пейка при което аз вече съм изнервена, защото сядаме през 10 минути.  А на пейката имаше табелка с надпис "A special place for love, thoughts and memories... " в памет на някаква госпожа и с този надпис просто е решил че това е мястото. Започва да си рови в раницата, извади кутийката и я отвори. Аз като се разревах, скочих му, разцелувах го, ни въпрос имаше ни нищо. По едно време ме спря и вика "Искаш ли все пак да те питам?" и така... пита, успях и да отговоря все пак Grinning После хлипах още 10 минути сигурно.
Иначе ние имаме общото мнение че розите са надценени (повечето на цъфтяха в момента така или иначе), не беше неочаквано, защото вече по детенце работихме, но на - емоция силна.
По въпроса с възрастта - бях на 26 навършени, той 31 направи малко след това. Бяхме заедно от 4 години мисля.

Общи условия

Активация на акаунт