Православието като начин на живот - 8

Катерица, здравей! Благодаря за изложението и се радвам, че има хора като теб.

Светът е устроен,  така че всеки да може свободно да избира своята религия. Няма как да наложи на някой да вярва в нещо, ако той не е убеден в това. Религиозната свобода и като цяло свободната воля са инструмент на Бог, който ни дава възможност да го изберем.

Разбие се, постановката на Великото поръчение е ние да помагаме на други хора да открият пътя, но няма как да го извървим вместо тях. Вярата е неприкосновена и лична. Тя е отношение с Бог, което се изгражда както с всеки един човек. Именно затова и Той е дошъл в човешка форма според мен -  не само за спасение, но и за да бъде още по близко с нас.

Според мен няма нищо лошо да четеш всякаква литература, това ще разшири твоите хоризонти и ще ти даде различнк гледни точки.

На мен ще ми бъде интересно да разкажете за вашата гледна точка към вярата. Какво означава протестанти и каква е разликата с православието? Благодаря ви. Ако прецените, че дискусията не е за тук, тъй като противоречи на темата, може и на лични.

Може би ще е добре да ти отговоря в тази тема тук: https://www.bg-mamma.com/?topic=1345507

Напиши един отговор и с удоволствие ще дам изложение!

Струва ми се, че тук няма да е подходящо, защото основната тема трябва да е Православното Християнство

Здравей!
Аз нямам опит, но ще кажа какво мисля по въпроса ти.
Мисля, че ролята на всеки един вярващ е различна. Св. Ап. Павел го описва много добре в първото послание до Коринтяни, глава 12. На едни е дадено да имат служение, на други да бъдат дарители, трети съпруги и т.н. Важното е човек да бъде воден от Святия Дух. Така че не знам дали всеки вярващ трябва да се хвърли да проповядва Благата вест. Да не забравяме, че това е и изключително отговорно. Аз лично не натрапвам на никого вярванията ми, но и не ги крия. Мисля, че в ежедневните разговори с хората, разговори по човешки, винаги може да добавиш ненатрапчиво, че Бог е този, който те води и ти помага във всичко. Например когато някой ми сподели някакъв проблем или тревога аз казвам, че за такива неща се обръщам към моя Господ и оставям всичко в Неговите ръце, че Той винаги подрежда нещата по най-добрия начин за мен. И така ако човекът прояви интерес мога да му кажа повече за вярата ми, а ако не - продължаваме разговора без да споменавам повече Бог.
Исках и друго да добавя - специално в България не знам дали наистина има хора, които не са чули за Благата вест. По-скоро предпочитат да я подминават или пък си мислят, че това са фантасмагории. Интересно, че същите тези хора редовно се доверяват на езическите практики като носене на конци и всякакви щуротии против уроки. Виж това вече са реални неща за тях. Та така - "който има уши да слуша, нека слуша!" Матей 11:15.

И последно, което пропуснах да напиша е, че се моля за хората. Бог да им се открие, те да Го познаят и да се покаят. Това можем да направим за нашите ближни. Ако някой знае и нещо друго да сподели с нас.

Shanan4e, от сърце ти благодаря за думите ти!

Много ми хареса и на мен, това, което е написала Shanan4e❤
Благодаря много!!!
В този контекст, бих искала да споделя, че много често хората не знаят кое служение им е дадено. Лутат се, чудят се... "не виждат"... Някои много трудно проглеждат...а сигурно има и такива, които дори не успяват.
А точно това служене/ роля е най- верния път за всеки един от нас, за да сме с Бог.
Точно затова и светите отци казват, че всеки има своя индивидуален път на спасение.

Относно езическите обичаи, суеверия и практики от личен опит мога да кажа,че не винаги хората прибягват( са прибегнали)  до червени кончета, защото са предпочели да подминат Благата вест. Напротив, те са вярващи, но вярата им е подхранвана с неправилни практики и суеверия, така широко ширещи се в нашето общество.
Ако си закърмен с примеси, отсяването става много трудно, не защото искаш да подминеш Истината.
Но, както знаем, за  Бога всичко е възможно.😊

Огромен проблем е непознаването на Словото, съгласен съм.

И аз не познавам хора, които не са чули за Христос. Като по-млада смятах, че е много важно да "пропвядвам". Сега съм убедена, че ако се налага, Господ ще постави правилните думи в устата ми и съм доста пасивна. Защото смятам, че за проповед трябва да си доста добре подготвен - не само с думи какво ще кажеш, но и духовно да не се възгордееш колко повече знаеш и разбираш нещата.
Не се крия, не искам да правя компромиси с вярата си, но и не я натрапвам на никого. Имам двама много близки приятели католици и може би с тях са ми най-откровените разговори на духовни теми. Но нито те правят опити да ме променят, нито аз тях. Поздравяваме се за Възкресение с уважение и любов, въпреки различията в датата.
Имам съседи мюсюлмани, които толкова големи добрини са ми сторили, че цял живот няма да мога да им се отблагодаря и само мога да се моля за тях. Нито да им давам акъл как да са още по-добри, нито как да се спасят.
Сестра ми пък, с която на младини заедно ходехме на служба, сега се увлича от йога и хиндуистки практики - успокоявали я. Опитва се да ми говори за някакви нейни книги, но на мен ми е хем малко скучно, хем нелогично и отговарям с моите си убеждения. Прави ми впечатление, че лесно ѝ подават устоите, но при нещата, които ѝ се случват, не мога да гарантирам, че и моите християнски устои биха удържали ако бях на нейно място. Винаги сме си давали добронамерени съвети една на друга, а дали са най-правилните и дали отрещният ще се вслуша...

Най-доброто, което ми се е случило е съпругът ми. Той много обича да чете духовна литература. Споделя и с мен това, което му е направило впечатление. Едно време си четяхме взаимно, но на мен от битовизми, все по-малко време ми остава за такива четива. И затова неговата проповедническа дейност да ми чете докато беля картофи или гладя униформи е незаменима.

Здравейте мами и поздравления за хубавата темичка. Смятам да се включа и аз повече по темите, които обсъждате, но първо имам запитване, което ми е належащо и ще го сложа в скрит текст и се извинявам предварително.



Извинявам се и предварително благодаря!

Gorg0nzola
И аз съм получавала голямо Добро от иноверци: хора, не показващи да са вярващи ...  и от мюсюлмани.
За съпруга ти- нали в Библията е така написано- жените да слушат и питат мъжете си. Имаш голям дар в това отношение, защото идеално пасваш на заръките от Библията

Иска ми се да попитам за ролите...
вие разбрали ли сте си своята роля? Ама да сте я почувствали, да сте сигурни в нея? А за децата си?
Да ги насочвате правилно в това, което би било най- правилното, респективно, спасително , за тях?
искам да споделя един материал, който силно ме замисли...четох го преди време.


За монашеството
Цитатът, който ми направи впечатление е следният:
Много , много ме покруси. Това не е измислица, а реален факт. Истината за пътя на човек, който е търсил своето спасение.. и който явно не е получил правилна насока, правилна подръжка... за ролята си. Кое за него би било най- полезно, спасително.
Много ще се радвам и ще съм благодарна, ако споделите своите мисли.

Имам и желание да споделя едно пение на известната песен "Ты моя мати, царице небесная", което много ми хареса, изпълнено конкретно от хора на Почаевската Лавра.

EstherLJ добре дошла!

П.п.
исках да споделя още нещо във връзка с това изречение:
.
Дали има или няма хора, които да са чули името Христос, предполагам, че има. Но това не е толкова важно. Защото има голяма разлика между "чули за Христос" и разбрали смисъла на идването Му.... Осъзнали, че Той е нашия Спасител, осъзнали, че ние имаме нужда от спасение, от Спасител.
Иисус Христос идва Спасител на човека, което е велико събитие в човешката история, но ако не осъзнаем, че човек има нужда от Спасител, няма как да разберем идването на Христос"
От какво всъщност, ни спасява Иисус...казва се... че ни е спасил от смъртта....
но... от коя смърт?
ясно е, че има два вида смърт.
А Той ни спасява от смъртта на непознаването на Бога,  произтекла директно при опитването от "дървото на познаване за добро и зло".

Много хубави истински неща споделяте. Мога да споделя не много, малко по темите. Придържам се към мнението, че неведоми са пътищата Божии. И който търси- намира. Да, иска се много - и сили, и постоянство и воля и още нещо. Наистина тук, Европа, хората са чули за Спасителя. Всеки, който живее по Бога или поне със сърцето си това избира според мен вече има своята роля в Благовестието.
EstherLJ , не съм във Варна и не мога конкретно да се отзова на молбата ти. Усещам, че имаш притеснения от нещо, което би могло да ти се случи без реално да е нищо. Но без значение какъв е поводът добрият лекар не съди, но се практикува наред  за всичко. Пожелавам ти да намериш препоръчан специалист, с който спокойно да проведеш консултация.
 П.С.
Честит празник. Днес е  Свети Дух.  Празничното настроение продължава след Петдесетница вчера . Нека правият дух е вътре в нас. За мен е много вълнуващо, че нашите земи са апостолски земи! Това е безценен дар.

Един месец тишина в темата.

Може да я съживим

С радост бих предложила едно видео, находка от вчера.
Много радост ми донесе, обяснява се за душата. Човешката, душата на растенията, на животните и на ангелите.
Ето превод в кратце:
 
Естеството на човешката душа.
Тя е жизненото начало. Животът на човешката душа в Бога и с Бога- основа на нравственото развитие на човека и обществото.
Това е вид енергия, разумна духовно-нравствена сила, която човек е получил от Бог при творението.
Хората не виждат своята душа и затова не умеят да я ценят. Душата ни е одухотворена с Божият Дух- безсмъртен и разумен и се явява частица от Бога в нас и ни съобщава за възможност за нашето обожение. Душата е съвкупност на всички мислителни разумни действия. Душата ни и Божествения дух са съединени в едно. Душата на човека е духовна и безсмъртна. Това е догмат. По определение на Блажени Августин, тя е невидима и без- образна, т.е. няма образ. Бог я е създал духовна и жива, разумна и свободна и заедно с тялото, тя създава един жив организъм. Душата може да се види само чрез Откровение и Божествено просвещение. Само хора, просветени с Божията благодат, могат да я видят.
Душата на човека е безсмъртна, разумна, действена духовна сила, получена от Бог, която дава възможност на човека, при съдействието на благодатта на Светия Дух за безпределно развитие и обожение.
В земния ни живот, тя е тясно свързана с тялото и носи всички негови тегоби и скърби. Тя ръководи тялото.
Молитата е храната на нашата душа.
Това е тази част от нашето естество, която ни дава възможност да не се увличаме от земните съблазни и да се стремим към Бога.
Душата ни е вместилище на Светия Дух.
Тя е с поръчене да стане неръкотворен храм на Божия дух.
Чрез душата е връзката да бъдем близки с Бог да се стремим към Бог.
Всички животни и растения са създадени от Бог и имат душа. Но душата на човека има особени свойства, които се отличват от душите на животните и растенията. Тази особеност е в нейната духовност и разумност. Външно тя  е сходна с душата на растенията и животните, но нейната одухотвореност я издига над душата на животните и растенията. Когато е създавал човешката душа, Бог я е творил по образ на Духа, влагайки в нея образите и законите на добродетелите - разсъдителност, благоразумие, вяра, любов и други добродетели. В човешката душа е заложен Божият образ, който се проявява в нейното безсмъртие и духовност, в нейните способности и сили, в нейната памет, разум и воля. Това е духовната сила на нашият живот.
Тя е вместилище на Господ. Затова е безсмъртна и безценна. Всички красоти на света, всички съкровища са нищо в сравнение с цената на душата. Бог е вечен . Той не знае нито начало , нито край.
Душата ни, макар и да има своето начало, не знае смърт. Нашата душа е безценен Божий дар, вложена във всеки един от нас. От всички Божии създания, тя е най- висшето създание след ангелите, но дори и на ангелите не им е дадена чест да бъдат жилище на Светия Дух. Тази чест е дарувана само на човешките души.
Нашите грехове и страсти зацапват печата на Божият образ, вложен в душата ни, който ние носим.
Нищо не е по- ценно от душата.
Каква полза за човека, ако той придобие целият свят, а навреди на душата си?
Господ е изтърпял всички унижения, мъчения и страдания заради спасението на нашите безсмъртни души. Душата ни е драгоценна, това е цената на кръвта, пролята от Спасителя на Голгота. Господ Иисус Христ е дошъл, за да измени, преобрази и обнови естеството на падналата някога душа на човека чрез спасително си изкупление. Освободи я е от робството и я изведе от тъмата към Светлината.

Здравейте, с известно притеснение бих искала да питам нещо.
Миналата седмица преминах през здравословен проблем. Държа ме 4дни като в началото бях силно притеснена. През нощта докато се молих спонтанно си обещах, че когато това отмине и се почувствам по-добре ще отделя конкретна сума пари и ще я оставя като дарение в църквата.
Днес беше този ден но докато стигна до църквата на един подлез видях просеща жена, с табела за помощ, и че е онко болна. Гледаше много тъжно и ми се сви сърцето.
Питането ми е как мислите по-добре ли беше да дам тези наречени пари на нея?
Ако някой друг ми зададе въпроса на мен бих му отговорила категорично да, обаче аз не посмях. Чувала съм, че такива обещания трябва задължително да се спазят.
Изобщо не ме вълнува дали е била мнимо болна или не. За мен тези пари са похарчени но, ако тя е нуждаеща се реално много би се зарадвала.
Не знам дали ме разбирате какво питам. За мен тези пари са жертва, дарявам ги от сърце и с благодарност към Бог.
Давайки ги в църквата аз кого подпомагам?
Бих се радвала да чуя мнението ви.