И аз смятам, че е добре да се наложат някакви леки (повтарям - леки!) рестрикции. Ваканция задължително - най-малкото ще се разболее някое дете, я от грип, я банална настинка и ще има колабирали по болниците от паника. Това в момента е крайно излишно, да не кажа вредно. Затова - децата по къщите, поне седмица. Даже две. Няма значение нулеви години ли ще обявяват, ще се наваксва ли, дистанционно ли ще се обучават. И без това у нас не е като да са се скъсали да учат.
Оттам нататък обаче призивите за пълен запор на живота не съм съгласна. Да, добре е заведенията да затворят за известно време, както и салони за красота, фитнеси и т.н. Но и в Италия продължават работа хранителните магазини и аптеките (тоест ако следваме техния пример - за Бога, братя, не се презапасявайте!). Няма кой да доставя храна като в Китай, забравете.
Някъде назад в темата някой ми обясни, че тя карантината не била за превенция, а била, за да не претоварим здравната система и тя да колабира. Тази теория колкото повече я чета, толкова повече ми звучи като закона на Чък Норис, дето всички се изчакват възпитано и го млати само един. Кое пък го спира тоя вирус, ако се затворим по къщите в понеделник, да изгърмим след това поетапно и пак да претоварим болниците? Тази теория, че като сме под карантина, възпитано ще се изчакваме да заболеем на малки порции, че да не се претоварват болниците, ми издиша.
П.П.: Аз от понеделник съм от вкъщи на работа, заповедта е от най-високо ниво при нас, ако някой тръгне да протестира, че милея за моя си бизнес.
П.П.2.: Идеята 2 седмици, че и повече, да не видиш грам чист въздух и да не излезеш, особено ако си в апартамент, ми звучи по-нездравословна от който и да било вирус.