Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №17

Хубава неделя!

„Имало едно време в Чукурова“ 53 еп., бг.суб.
https://vk.com/club113691288?w=wall-113691288_188613
https://ok.ru/video/1407740676804
https://my.mail.ru/mail/evavili/video/16/426.html

"Имало „едно време в Чукурова“ 54 еп., рус. суб.
https://vk.com/cukurova_mavi?z=video-135783830_456240680%2Fbdf1a … l_wall_-135783830

С благодарност към всички преводачи!

Мурат Сарачоолу  Show reel



https://vk.com/birzamanlarcukur?w=wall-82230597_153712

Привет
Благодаря за превода!

Хубава неделя!

Здравейте!
Някои размисли след 54 еп.:

Мюжгян:
Първата брачна нощ, 35 еп. „Никой няма да те обиди. В очите ти вече няма да има тъга./ Достатъчно ми е да бъда до теб. Друго нищо не искам.“ Няма думи за любов, не може и да има, на сутринта той вече облечен, тя още спи...защото Йълмаз не обича Мюжгян. Той я лъжеше, още когато майка и беше в Адана. На срещата тогава всезнаещият Фекели остави Мюжгян да говори за чувствата си и за любов, Йълмаз мълчеше. По-късно също Фекели благослови бягството на Йълмаз със...Зюлейха. Двама почтени мъже? Лъжата на Йълмаз към Мюжгян не започва с писмото, тя е от самото начало на тази връзка, за която има една единствена причина: повдигане на мъжкото самочувствие на героя Йълмаз.
Йълмаз знае много добре миналото, нещастното детство, жертвата, която Мюжгян направи за него пред двамата си родители, мечтите, които тя има за семейство с любов. Всичко това стана пред очите на бащата и сина, и двамата знаят до подробности историята на Мюжгян. Тя не е обикновено момиче. И двамата знаят колко  е уязвима. Преди време писах за наричания от психолозите „синдром на Мерилин Монро“: поведението на жени, расли в чужди семейства без родителска ласка; жени с наранена душа, които изпадат в дълбока емоционална зависимост от мъжете, бягайки от самотата си; следствие от живота на самата Монро. Това е Мюжгян, която стана жена и снаха в семейството на тези двама лицемерни мъже. Фекели нито веднъж досега не упрекна Йълмаз по повод на Мюжгян. А тя като изгубено дете след раждането намираше утеха само при него, приемайки го за свой баща. Разследването за смъртта на Ерджо ще и покаже истинското лице и на двамата. Поредната „щадяща“ Мюжгян лъжа, както и тази за проваленото бягство, за липсата на чувства, за приемането на Мюжгян безлично... Когато хората са искрени в чувствата си, няма място за „благородни“ лъжи, те споделят всичко и наистина си помагат. Точно така мислеше и Мюжгян, че с преместването в малкия конак ще помага на Йълмаз в отмъщението, докато се оказа, че му помага да е близо до Зюлейха.
Мюжгян се влюби в Йълмаз, но как се пазеше от трайна връзка! Не той, а тя му говореше за раната в сърцето, докато той отричаше; обеща и много неща във „втория си живот“, докато тя му говореше, че не иска той нищо да и обещава; колко пъти я върна от пътя. Никога не и е казал, че я обича, но се ожени за нея и всичко това, което правеше, оставя надежда, че някога ще я заобича. Подлост е да правиш всички тези неща с една влюбена жена, без да се съобразяваш с нейната личност и да и кажеш какви са истинските ти чувства. Какво значение има, че е премълчал дали обича Зюлейха; той чрез чувствата към любовницата си ли ще изяснява чувствата към жена си?  Не е ли важно това, което говори пред самата Мюжгян; защо на нея не и каза, че стои заради детето, а „нея търпи“ – думи на Йълмаз пред други хора; защо не и каза, че се е върнал заради детето, че то го върна от бягство със Зюлейха, изобщо, че е планирал бягство да и беше казал? Състоянието на Мюжгян в момента е отначало докрай резултат на безсърдечното и безотговорно поведение на Йълмаз. Той похаби едно влюбено момиче за свои цели;  последната е да бъде семеен пред вратата на Демир, иначе става подозрителен. Нищо нямаше да се промени, ако се бяха върнали при Фекели. Първо, Йълмаз много успешно изпращаше и преди Мюжгян на работа, и с лъвски скок от конака на Фекели прескачаше оградата на Яман, докато стопанинът е в затвора. Разстоянието ли ще спре Йълмаз? А, от друга страна, кой е Фекели за Мюжгян? Не е ли той поредният предател край нея, когото тя нарича „татко“. Не беше ли този същият татко, който я предаде заради Зюлейха? А къде отидоха ония големи думи от двете срещи за примирие, когато Йълмаз се оплакваше, а Фекели повтаряше след него, как Демир му е взел жената. Ако  Йълмаз беше почтен мъж, нямаше да остави любовта си да спи три години с друг мъж и да му се привижда на финала Зюлейха като отмъщение към врага. А дали един мъж, изгарящ от любов, щеше да се ожени изобщо за друга жена? Та той на моста гонеше любовта към Зюлейха от себе си! Йълмаз вижда пред себе си единствено Демир. И двете жени в живота му сега са подчинени на отмъщението. Към Мюжгян Йълмаз е непочтен, какъвто е и към самата Зюлейха.
За състоянието на Мюжгян се грижат много хора, не само Йълмаз. Да оставим големите, но и нищожната Гюлтен, която пред Мюжгян се разтапя от любезност – последно при бебето, а зад гърба и със Зюлейха говори против нея. Но точно малката Гюлтен ще получи най-големия шамар; още малко, може би тяхната сватба ще видим на финала на сезона/или на сериала и тя ще бъде симетрична на сватбата на Мюжгян и Йълмаз на финала на първи сезон. Така след парчето писмо ще излезе на бял свят и едно цяло писмо. Не вярвам Четин да и прости последиците и ще бъде заслужено.
 
Нужен е само повод, Йълмаз е винаги готов.
Не го интересува нито какво причинява на Мюжгян, нито на Зюлейха.
Не беше ли по-добре да изчака и да говори първо с Фекели?


 
В 30 еп. Мюжгян моли Йълмаз да напуснат Чукурова и да отидат да живеят на друго място. Но той не само не се отдалечава, той непрекъснато се приближава и сега е вече непосредствено до Зюлейха, по-точно – до  Демир. И това е постигнато чрез измама и чрез пренебрегване на чувствата на Мюжгян.
45 еп.: „Мюжгян, ако те помоля нещо, ще го направиш ли?/Разбира се, ще го направя. Но какво ти е, какво се е случило. Но не ми казвай „не“. Ако ми откажеш, ще бъда съсипан. Защото, освен теб, нямам клонче, за което да се хвана. /Йълмаз, говори. /
„Клончето“ иска да отидат далече, но Йълмаз я води все по-близо, където става свидетел на онова, за което Йълмаз я излъга, че го няма още при тяхното запознанство. Вярно, вече няма рана, раната е заздравяла. „Голямата любов“ със Зюлейха е много близо до Йълмаз и пред очите на Мюжгян . Към Мюжгян Йълмаз си остава лъжец и подлец, нечестен мъж и жесток човек. И сто пъти да даде кръв, и сто жени още да спаси,  това са съвсем различни неща от това, което той и причини. Дано Мюжгян намери сили докато върви историята с Ерджо да вкара червените подметки в действие, иначе Йълмаз ще я погуби.


 
Лелята стана герой спасител на Фекели. Всъщност, тя причини инфаркта; веднага си спомни какво каза на Хюнкяр и защо Хюнкяр е отишла при Фекели. Сега и Бехидже ще знае, че Фекели знае истината за детето. Бехидже знае всичко, което и Мюжгян, но Мюжгян не тръгна да прави инсинуации с детето, защото знае последиците от това. За Хюнкяр въпросът с детето е до гроб, така този въпрос стоеше за Демир и за Зюлейха в началото. Хюнкяр знае какво може да се случи, ако Йълмаз разбере, то е опасно колкото за Демир, толкова и за Йълмаз и затова предупреди Фекели. Докато тази жена,  на която този въпрос изобщо не и влиза в работата, искаше да смачка Хюнкяр от страх. В болницата противната леля разбра колко е опасно за нея Йълмаз да разбере за детето и започна с бавни стъпки отстъпление.  Да видим дали Хюнкяр ще получи някаква информация за нея или пък пристигналата от Истанбул приятелка сама ще ни покаже каква се крие зад фасадата на Бехидже.  След като причини инфаркт на Фекели, Бехидже сега готви „инфаркт“ за Йълмаз и Гюлтен. Докато Бехидже се надсмиваше над умствените способности на Шермин, сега лапна от нея поредната възможност за нещо вредно, нека. Двете са много подходяща комбинация; и на двете Йълмаз прави поклони до земята, да продължава.

Зюлейха си пази мястото до Демир. Прави неща, такива, които не и идват отвътре. Реши да омекоти поведението си на служебната вечеря, но вечерята в конака, за която говориха с Демир, може да се окаже излишна, защото най-вероятно Йълмаз вече е взел и тази фабрика под свое крило. Страда от това, че Демир ходи при Лейля, радва и се и не влиза при Аднан; „единствена“ за Демир вече не е Зюлейха, а Лейля. Мисля, че Демир съзнава това и нарочно се държи по този начин, в крайна сметка Зюлейха раздели децата, не Демир нито Хюнкяр; Зюлейха се държа грозно и нарочно при спасяването на Аднан от Шермин. Тя видя, че Демир тръгна към пожара, знае на какво е готов за това дете, но нарочно издигна ролята на Шермин – тук е началото на разделянето на децата и на това „да си знае Демир мястото“, нарече я сестра, а сестра ли е тази, която искаше смъртта на Демир? Но Зюлейха може да съжалява не само за децата, може да започне да и липсва и любовта на Демир. Тя свикна, че тази любов няма край, но дали е така?
Зюлейха иска Йълмаз да остане, за да вижда очите му, иска децата да знаят, че са братя – това означава да знаят Йълмаз като свой баща, и не пропуска възможност да дава надежда на Йълмаз. Същевременно иска околните да виждат във всичко това само „изпълнение на човешки дълг“. И за Демир, и за Мюжгян е ясно кое е вярното. За мен е без значение дали и как въпросното шалче е попаднало в колата. Нищо не променя която и да е тяхна среща, важна е общата посока, в която вървят и в която двамата се виждат заедно. Това го знаят и Мюжгян, и Демир. Другото са подробности. Като цяло поведението на Зюлейха обаче е противоречиво: прави нужното, за да поддържа общия път с Йълмаз, но не прави и крайни действия с Демир; Зюлейха запазва възможността за бъдеще както с единия, така и с другия. Тя няма никаква уговорка с Йълмаз: нито кога ще свърши отмъщението, нито какво той смята да прави с Мюжгян, нито по отношение на самата Зюлейха. Това е част от този същия Йълмаз, за когото стана дума във връзка с Мюжгян.

Стигна се дотам, Гюлтен да убеждава Зюлейха, че двете деца са деца на Демир! Фалшиво приятелство през цялото време. В началото, защото двете обичат Йълмаз, а сега Гюлтен играе на приятелство пред двамата. Не иска да развали рахата си преди сватбата. Не каза на Йълмаз, когато беше времето за това, нито истината за брака на Зюлейха, нито за детето, а сега не казва на Зюлейха, че пази нейно писмо, което може да промени всичко. И как да го направи, когато  вече я излъга, че е унищожила писмата и?

Привет и от мен
Благодаря за споделеното!
Значи, всички освен Яман и нестабилната Мюжгян са подлеци, лицемери и лъжци...и т.н. и т.н. изобщо: най-големите боклуци. Не го приемам и не съм съгласна.
И моята гледна точка по последната серия.
Йълмаз и Мюжгян: Йълмаз беше приел, че любовта му към Зюлейха е вече невъзможна и несподелена. Йълмаз беше приел, че вече няма никакво бъдеще със Зюлейха, защото тя многократно му каза това. Думите й бяха подкрепени от думите и мнението и на други хора, близки до Йълмаз, които спасиха живота му и на които той се довери. Йълмаз лъжеше Мюжгян, защото той самозалъгваше и самия себе си, а не преднамерено и целенасочено. Напълно съм съгласна, че той не трябваше да се жени за нея и преди това да я връща два пъти от пътя, но той вярваше, че може да е щастлив с нея и това ясно го показаха СЦ и не знам, защо се спекулира с неща, които много подробно бяха представени като емоции. Йълмаз чувстваше задължение към Мюжгян, защото тя се беше отказала от семейството си заради него.
Но, лично за мен, след писмото нещата се промениха, защото тогава Йълмаз разбра най-важното - че любовта му не е несподелена вече, че не е в миналото. Впоследствие, Йълмаз ясно каза на Мюжгян, че е с нея заради детето. И тя се съгласи...имаше доста диалози в подкрепа на това и самият факт, че Йълмаз за любов дори не е говорил и преди сватбата.
Съгласна съм, че за сегашното положение на Мюжгян, вина има Йълмаз, но такава има и самата Мюжгян. Защото Мюжгян не е малолетна, която не може да разсъждава и която може да бъде подвеждана и мамена в любовта. Тя е възрастен човек с ум в главата, образована жена с опит, жена, която е живяла в космополитен град и в светски среди и би трябвало да отговаря сама за своите действия. Тя има своята отговорност и за решенията си и за начина си на реакция. Йълмаз не е някой "кукловод" или някой "Кашпировски", който да я "облъчва" и да има 100% влияние върху цялото поведение, мисли и реакции над една образована и зряла жена. Напълно съм против мисленето (и в реала), че един човек, който не е насилван, шантажиран или заплашван не трябва да отговаря за действията си, защото...видите ли, друг му е виновен за състоянието. Нима, Мюжгян не видя, какво стана на срещата за помирение у Фекели?! Нима не видя реакцията на Йълмаз. Нима не видя и как реагира Демир. Оттук нататък, тя трябваше да си направи правилните изводи. Или да напусне Йълмаз или изобщо да не се съгласява с него за каквото и да е било отмъщение над Демир, а още по-малко за местене в малкия конак. Можеше да му припомни някои неща. Той, Йълмаз, е ясно, че се възползва от любовта й. Спор няма и аз съм съгласна с критиките. Така е. Но, това, че Мюжгян можеше да вземе много други решение в своя полза и ако мислеше логично и правилно, също е вярно. След като Мюжгян се поддава на молбите на Йълмаз, с пълното съзнание за цялата ситуация със Зюлейха, то тя има своята вина и отговоност към себе си. Нима, Бехидже не й каза в прав текст, че такова поведение от страна на Йълмаз не е само заради отмъщението, не е само заради земята?! Мюжгян сама усещаше това, но не взе мерки. Можеше или да поговори сериозно с Йълмаз и да го пита, кое е важно за него и съответно да постави условие и да вземе решение. Тя нищо такова не направи.
Това, че тя е жертва на родителите си не я лишава от отговорност към самата нея и не я лишава от адекватна преценка. Йълмаз също има своите детски травми и трагедии. Всеки има своето минало, своите страхове, психологически и емоционални травми и рани. Но, аз лично, не смятам че това трябва да служи за оправдание. Да, може да се вземе предвид, но всеки носи глава на раменете си и отговаря за действията си. Състоянието на Мюжгян сега е резултат както от поведението на Йълмаз, така и от това на самата Мюжгян, а също и от събития, независещи от тях - истината за Аднан.
Интересно ми е, че критиките валят и в двете посоки - и когато Йълмаз следва сърцето и любовта си и когато следва разума си. Жалко, че не се дава шанс на този герой, нито се прави макар и малък опит да се обяснят действията му и реакциите му, да се вникне в емоциите му...защо прави това или онова, какво го е подтикнало. Всичко, което чета са само обиди и обидни квалификации. Даже, вече знам и какво точно ще прочета за Йълмаз и Фекели...изненада няма.
Зюлейха и Йълмаз ясно осъзнават, че се обичат, но реалността поставя голяма бариера между тях. Йълмаз беше лъган от Зюлейха и прекалено късно разбра истината. Какво можеше да направи той, докато Зюлейха твърдеше, че е щастлива с Демир и че го обича?! Как да не я оставя да спи (да я спре да спи) със съпруга си (с когото е сключила брак, докато Йълмаз беше в затвора) и от когото тя твърди, че има дете и са едно щастливо семейство? Зюлейха нито веднъж не направи опит да каже на Йълмаз истината или част от нея. Зюлейха е отговорна за това и сега и двамата плащат цената. Тя можеше да предотврати и сватбата с Мюжгян, ако не беше лъгала за сериозността на връзката им в миналото или ако му беше казала истината, вместо да му пожелава щастие в брака и да му обяснява, колко е хубаво да имаше дете.
Йълмаз направи някои грешки от мъка и разочарование, а не заради егото си. Има огромна разлика. Зюлейха също много закъсня с истината....т.е. тя не я изказа дори, а добре, че писмото някак си попадна в Йълмаз. И двамата се "разминаха" и сега са нясно с това, но са наясно и с чувствата си. И двамата се опитват да продължат живота си със съпрузите си. Точно и за това освен планът за бягството, който се провали, те нямат никаква организация, никаква уговорка за взаимно бъдеще, защото такива намерения и нямат сега. Не знам, къде се е видяло това, че Йълмаз мечтае и визуализира в края на отмъщението си към Демир, Зюлейха да му е като трофей. Нямам такова усещане. Той говори за сина си. Ако, Йълмаз искаше отмъщение на всяка цена и мислеше само за Демир, защо изобщо се върна заради сина си. Логика няма. С бягството, Йълмаз  щеше да получи всичко - и отмъщение и "трофея" Зюлейха. Именно реакцията му спрямо бременността на Мюжгян показва, че нито отмъщението, нито самият Демир са първостепенни за Йълмаз. Иначе, нещата щяха да се развият по друг начин. Изобщо не знам, откъде се правят тези изводи.
И друго: ако за Йълмаз и двете жени бяха "оръжие" и средство за отмъщение, то той щеше да търси уговорка със Зюлейха и щеше да цели изграждане на план с нея, както и самият той щеше да има ясна визия, какво ще прави с Мюжгян и детето си от нея и къде ще бъдат те в живота му. Т.е. лично за мен, ако отмъщението беше първостепенно: 1. Йълмаз нямаше да се откаже от бягството; 2. Щеше да действа заедно със Зюлейха в уговорен план - и дългосрочен и краткосрочен.
Йълмаз иска да отмъщава на Демир и да го съсипе, но това е отделно от другите неща - и от любовта му към Зюлейха и от ситуацията с Мюжгян. Именно това показват и всички събития. Ако двете жени бяха част от отмъщението, то Йълмаз щеше да има строен план и да го следва. Нямаше да изпада в подобни ситуации, на вече дадените. Нямаше да има поводи за ревност от страна на Мюжгян, защото Йълмаз тенденциозно щеше да избягва такива, както и Зюлейха. И двамата щяха да имат изградена стратегия за комуникация и срещи, без някой да знае и да подозира. Щяха да имат със Зюлейха обща тактика както за държание с половинките си, така и по повод на отмъщението в стопанския сектор.  
Йълмаз ясно каза, че вече е загърбил миналото и иска да бъде баща на сина си и да има семейство с Мюжгян. Това, обаче, не може да унищожи любовта му към Зюлейха...това Йълмаз няма как да промени, няма как с магическа пръчка да унищожи и да подтисне това чувство. Човек може да следва разума си, независимо от чувствата си, върху които има известен контрол, но не и цялостен такъв.
Йълмаз се опитва да бъде с Мюжгян, полага усилия и това го виждат и коментират всички герои - от Хюнкяр, през Саббахатин, Фекели, Бехидже, та до Гюлтен и Четин. Но, Мюжгян някак си има противоречиво и ирационално поведение, на което Йълмаз не знае как вече да реагира. От една страна твърди, че Йълмаз не може да забрави Зюлейха, а от друга страна е решена да стои в малкия конак и да счита всяка една тяхан случайна среща за - повод. И след това да държи сметка. Ако, тя е убедена, че Йълмаз не може да забрави Зюлейха, то тя трябва да поиска развод. Точка. Ако е убедена, че има шанс за нея чрез детето и брака им, то тя трябва да отдалечи Йълмаз от голямия конак и да му даде шанс, както и тя да се опита да се сближи с него на базата на общите преживявания и интереси.
В момента, нейното поведение е много тревожно и за това вина има самата тя. Дори Демир и Хюнкяр ясно й казаха, че поведението й е неприемливо. Гафур и Сание по техен си начин й подсказаха, че тя рискува много с необмислените си реакции и това може да коства животи. Бехидже също й разясни някои неща, припомни й други важни моменти, но Мюжгян сякаш не иска нито да разбере, нито да помисли трезво. И това си е нейн проблем. Тя сама трябва да вземе решение - или напуска Йълмаз или дава шанс на едно адекватно мислене...защото ние като зрители много добре знаем, че случката с развалената кола на Зюлейха беше случайност; случайност беше, че и Зюлейха вдигна телефона, а Мюжгян включва и двете случки в "графата" - поводи. Какво ли още ще включи като повод, Мюжгян не се знае и е много тревожно и опасно. Надявам се тя да вземе решение, с което да спре да тормози и себе си и другите. Защото Йълмаз би я погубил, ако самата тя позволи това да стане. В момента не Йълмаз, а тя погубва самата себе си. Не знам, защо героинята бива представяна като немислеща и неспособна кукла-марионетка...това е в ущърб на самия образ. Освен, ако целта не е сатанизирането на Йълмаз. Да, той има своята вина и своята роля, но Мюжгян също е толкова отговорна за състоянието си сега, колкото и Йълмаз. Защото тя взе много решения, знаейки доста неща. Ето и сега - знае за Аднан и се оставя това да я гнети и побърква. Нека бъдем честни...ако Мюжгян не беше научила истината за детето, дали изобщо щеше да придаде такова значение на всички случки след това?! Аз не съм убедена в това. СЦ много добре дадоха да се разбере какво бреме е това за нея. Мюжгян не се трогна от думите на Зюлейха: "Все още не можеш да се примириш, че Йълмаз мисли за мен, нали?"...(когато Мюжгян й намекна за това, дали не се е омъжила за Демир по друга причина, а не насила). Защото мислеше, че Йълмаз е баща само на нейното дете. Мислите на бащите са с децата им. Още тогава Мюжгян знаеше добре, че Йълмаз обича все още Зюлейха...та и самата Зюлейха й го каза. И какво стори Мюжгян? Нещо промени ли се тогава? Не. Мюжгян запазваше самообладание, нямаше истерии, нямаше натяквания за "поводи" и т.н. Кога всичко се промени за Мюжген: когато научи за Аднан. До тогава приемаше детето, даваше му парче ябълка, канеше Зюлейха да се присъедини на кафе с тях и Саббахатин, а после стана съвсем друго: "Не искам това дете тук."..."Той е син на врага ти." (излъга тя). Така че, лично за мен, всички твърдения, че видите ли Мюжгян се държала така сега, защото Йълмаз обичал Зюлейха и състоянието й било такова само и единствено по вина на Йълмаз - не са правилни, защото в сериите беше показано много конкретно градирането на проблема и кога именно стана "счупването" в Мюжгян. Мюжгян занаеше за Зюлейха това много отдавна. Състоянието на Мюжгян сега е такова основно заради истината за Аднан, а не заради отношенията Зюлейха-Йълмаз. Защото с Аднан, вече тези взаимоотношения биха стъпили на една друга основа.
Бехидже: съгласна съм, че лелята е неприятна, но не тя е виновна за инфаркта на Фекели. И колкото и да искаме да не е така - именно тя спаси живота на Фекели. Тя може да е заплашила Хюнкяр, но решение на самата Хюнкяр беше да иде при Фекели и да му "изтърси" всичко, което стана причина за неговия здравословен проблем и за заплахата за живота му. Лично аз не приемам вменяване на отговорност "през човек" - т.е. някак си удобно да пропусна участието на Хюнкяр - която сама взе своето решение за разговор с Фекели с ясното съзнание, че този човек вече веднъж лежа в болницата, заради проблеми със сърцето. Бехидже не знае, кой е убил Ерджо и няма как преднамерено да иска да създава "инфаркт" за Йълмаз. Йълмаз пък й е благодарен, защото тя реално спаси Фекели от смърт. Каквото и да си мъдрим и нищим, това е факт. Медицински факт. Саббахатин ясно каза, че ако Бехидже не е направила сърдечен масаж, Фекели е щял да умре. Именно за това, Йълмаз е благодарен на Бехидже и то с право. Той не знае нито за Аднан, нито за подмятанията й за Ерджо и тайната за Аднан, нито за другите й интриги, за да се държи иначе. Нека бъдем обективни и честни.
Отделно, не съм видяла, Йълмаз да прави поклони до земята на Шермин...той купи конака. Това е. Къде и какви поклони, хайде да не се преувеличава.
Хюнкяр: виновна за здравословното положение на Фекели. Тя изфабрикува и поредната си лъжа - натопи Мюжгян и чрез нея и Йълмаз за инфаркта на Фекели. Надявам се, тази безсъвестна и жестока жена, която мисли, че Яман са над всички други хора и мигат с лека ръка да съсипват човешки съдби, да понесе своето справедливо наказание от съдбата.
Демир: да, обича Аднан, но с Лейля е друго. Точно това имах предвид и ми беше ясно, че ще стане така. Нещата ще се развиват в тази посока...и тук няма вина Зюлейха. Демир вече усеща децата по различен начин в сърцето си. "Обичам Аднан, ти знаеш, но Лейля е съвсем друга".
Фекели: не е работа на Фекели да казва неща на Мюжгян и да се меси в отношенията им с Йълмаз. Той много ясно каза на Йълмаз да не прибързва с Мюжгян, говореше му за Зюлейха. Но, Йълмаз взе своето решение и Фекели нямаше как да се намесва там. За бягството - също настояваше Йълмаз да не го прави и настояваше той да бъде честен с Мюжгян, да й обясни. Фекели достатъчно явно показа позицията си и в двата момента, но той няма право да налага, да иска и да изисква. Решението си е на Йълмаз и на съответните жени - Мюжгян или Зюлейха в различните два случая. Не фекели дължи истината на Мюжгян, а Йълмаз. Фекели реагира според ситуацията и по най-добрия възможен начин.
Нека не забравяме, че именно Зюлейха и Йълмаз със своите грешки и емоции и чувства дават насока и са в основата на процесите в сериала. Праволинейните герои, тези които са постоянни в посоката си, не творят "завръзките", те основно реагират... и съответно нямаше да има сериал. А и не знам, защо се търси и изсиква някаква коректност и перфектност в отношенията с любимите хора, когато това дори и не съществува до такава степен и в живота?!

До после.

Лучия Защо Хюнкяр първо не поговори с Демир, а веднага тръгна при Фекели? Тя не се беше сетила за варианта Ерджо. А, след разговор с Демир, те можеха да измислят и нещо друго да неутрализират Бехидже.
Друго: защо на Хюнкяр й трябваше да казва истината на Фекели? Можеше да каже, че Бехидже й намеква нещо и че я притеснява, Фекели пак щеше да говори с Бехидже, но нямаше да е на път за оня свят преди това.
Хюнкяр сама реши да иде да говори с Фекели. Можеше да реши проблема с Бехидже по друг начин. Така, че Бехидже тук вина за инфаркта на Фекели, няма. Инфарктът беше породен именно от думите на Хюнкяр. Факт. Вече, какво е провокирало нейното поведение да ходи при Фекели, няма значение, защото това е нейно решение и дело...Бехидже нямаше как да предположи това, че Хюнкяр ще се жалва на Фекели и че въобще ще ходи при него. Хюнкяр знаеше, че Фекели има проблеми със сърцето, но не й пука за това...най-важен и е Демир. Не разбирам, как така се прескача конкретната вина на Хюнкяр. Тя е прекият виновник за инфаркта на Фекели. Можеше и друг да му каже и той пак да получи инфаркт, но това не оневинява Хюнкяр.  Хюнкяр има не само вина за това, но и за лъжата си, при която хвърли вина за инфаркта на Фекели на Мюжгян и Йълмаз.

Хюнкяр е кукловода - "синко", "дъще"...Да ме омъжи насила, чрез изнудване, да ме накара да обичам сина ѝ, пак чрез изнудване, да ми взема и крие бебенцето ми, да изкара луда, че и в психиятрия да ме вкара, където и документ ще ми се издаде за лудостта, което означава, че за майка не ставам. Отгоре на нея и от сина ѝ, гнева му върху мен...На тия хора смъртта им да искам е малко. А сега поведението на Зюлейха е : или знае какво иска, или не знае какво иска.

Тигаса ...да, Хюнкяр прекрачи много, много морални граници и съсипа много животи за угода на своето семейство. Нека не забравяме, че Зюлейха имаше поставен ултиматум от Демир - ако Мюжгян не се омъжи за Йълмаз, тя нямаше да види и получи детето си. По това време Аднан беше в друг дом в града с една детегледачка. Драпаше за Аднан - наледника, а сега: "Лейля е съвсем друга" и преписаха всичко на нея. Ще има развитие в тази насока и тепърва ще има да гледаме.
Яман имат много, много подли постъпки. Хюнкяр много добре каза и си призна, че е отгледала един егоист. Тя самата е станала такава. Дефицитите на Аднан Яман са налице. Надявам се Яман да отговарят за всичко сторено. Надявам се, малкият Аднан да не прилича на дядото по име.

Според показаното във филма - ИСКАШЕ.Дали в главата ѝ е минавало нещо друго...? Това толкова ясно и разбрано не го показаха. Взе книгата от Демир да я чете, скри това от Йелмаз....

Лучия разбирам напълно мнението ти. Може би разликата във възприемането идва от различния поглед и гледна точка върху понятието - вина.
Лично за мен, Бехидже може да има влияние или въздействие върху ситуацията с Фекели, но вина за нея няма. Хюнкяр сама реши да иде при Фекели, сама взе решение да му сподели проблема и съответно и пое риска за всичко, свързано с този момент. Ясно дадоха за какво мисли Фекели преди да се хване за сърцето, после вече паднал на пода, дадоха спомените му, думите на Хюнкяр. Именно, казаното от Хюнкяр за тайната, свързана с Аднан, предизвика инфаркта. Тя е пряк виновник. Вече, какво я е подтикнало да иде при Фекели е друг въпрос, който няма пряко отношение към предизвикването на инфаркта от конкретните думи на Хюнкяр.
Мисля, че Хюнкяр много избърза. Съвсем логично е, че Бехидже иска да я изплаши и блъфира. Ясно е, че за Бехидже няма да е от полза разкриването на истината, защото това ще е вредно за Мюжгян. Хюнкяр се паникьоса и за това "заплати" Фекели. Факт. За мен понятието - вина, съдържа в себе си пряко действие/бездействие, конкретна заповед, съвет или насока към дадено поведение или пропуск при конкретна реакция. Бехидже не насочи Хюнкяр към Фекели, тя дори не е мислела за това...решението си взе Хюнкяр. И тя е отговорната. Това е мнението ми. Иначе, ако се използва подходът на непряко въздействие и бъде характеризирано като вина - то виновни за едно деяние биха били много хора...всички по "веригата".
За Ерджо - да, така е. Хюнкяр е свидетел и ако делото се възобнови и тя претендира за свидетелство, то тя трябва да даде обяснения как така е видяла всичко, а не е намерила време и начин да се намеси. От друга страна, тя може да отрече, че е видяла нещо и да каже, че е дошла именно, когато се намеси реално, като пропусне моментите, които прекара зад храста. Така свидетелка е само Гюлтен. Друг момент е пистолетът и там огромна грешка допусна Фекели, като го върна на Яман. Той трябваше да го запази, както и куршума, изваден от Йълмаз. Така ще се докаже самозащита. Иначе, може да има спекулации. Честно казано, тази Жулиде даде една заявка, но виждам, че не е далновидна. Прекалено бързо и лесно се хваща на всяко нещо...ту на Шермин, ту на онзи, който пое вината. Нито извикаха Нихал да потвърди или отрече нещо, нито я разпитаха; никой не разбра, къде е бил Дженго преди това, никой не разпита бръснаря. От тази гледна точка, предполагам, че Жулиде или ще я "врътнат" или Саббахатин ще свидетелства и ще й разкаже подробно нещата. Направи ми впечатление казаното от Шермин за Ерджо - "Този Ерджо е бил подлец. Не е останало нищо лошо, в което да не е бил замесен в Истанбул. При това, толкова момичета почернил. Парите на баща му го спасили...." И Шермин и Саббахатин знаят за миналото на Ерджо. Именно миналото му може да се използва в полза на Йълмаз и в ущърб на Хюнкяр, в морален план, ако тя реши да се намесва. Защото именно тя, знаейки за характера на Ерджо, е пропуснала да предупреди младите жени или да предприеме нужните мерки. Още повече, че тя самата знае, че видя и знаците - как Ерджо "точеше лиги" по Гюлтен, но не стори нищо. Хюнкяр има непряка вина за изнасилването на Гюлтен и тя си призна това. Така че, ще е интересно да видим, как ще се развие това дело. И как Мюжгян ще вземе своето решение.

Добро утро!
По повод въпроса, кой е виновен за инфаркта на Фекели, е достатъчно просто да се изгледа отново сцената с разговора между Хюнкяр и Фекели от 53 еп..
 Хюнкяр:  принудила е Зюлейха да седне на брачния стол заради безплодието на сина си, говоренето на хората, честта на фамилията; (Това ние го знаем отдавна, знаеше го и Демир по собствените му думи и признанието му, че не би й попречил, защото се е влюбил безумно в Зюлейха още на онази гара.) търсене на помощ от Фекели, за да не узнае истината Йълмаз и да се избият с Демир.
За Фекели:  Хюнкяр е без съвест; най-голямата му грешка в живота е любовта му към нея; изгонването на Хюнкяр; признанието, че тя не е онази Хюнкяр от младините, тя е разрушила всичко или всички; Боже, как ще нося този товар, поглеждане към  снимката на Йълмаз и Мюжгян с бебето им, моят син има още едно дете, инфаркт ...
На пръв поглед проблемът, който можем да изведем от сцената, е: честта или съвестта на човека трябва да мотивират отношенията му с другите; общностното мнение за човека или вътрешният му съдия (съвестта), Хюнкяр или Фекели. Само че ... една чест, която се основава на грозни тайни от обществения поглед, е фалшива. В ония общества, в които честта ръководи действията и се цени, тайни няма. Целият човек (и с мислите, и с действията) е пред очите на публиката, която дава своята оценка според общите морални правила - човек на честта или безчестен. Съвестта, дори в тезите на онези, които я смятат за окови на човешката креативност, изключва действия, които разрушават общностите. Тя може да не се съобрази с действащите правила, да създаде нови, но не може в крайна сметка да руши човешкостта в отношенията. Затова е и спирачка пред такива намерения, наричат я "моралната гениалност на човека", "утрешната морална ценност",  или "демонът на човека", "наказанието и изпълнителят" му. Но ... никога - адвокат-защитник на разни на пръв поглед разумни основания (като родителска любов, историческо продължение на рода, запазване живота на някого постфактум), или самооправдание за грешни, лоши действия.
Всичко това означава, че проблем с това кого и какви действия да се приемат, всъщност няма. Фекели е 100% прав и ... много силен характер. Грозна чужда тайна прие да пази под клетва и тя няма да му дава мир. Като се има предвид и болното му сърце, инфарктът е логичен резултат. Независимо кога щеше да стане и от кого щеше да научи. Те, грозните тайни имат гадната способност да изплуват на повърхността в мръсна вода като индикатор за убита природа, вкл. и човешка. А Хюнкяр с редица свои съвети и действия отдавна доказа, че егото и стремежът към контрол над човешки живот винаги надделяват над чувства, като любов ... към когото и да е. Затова и домът й бавно, но сигурно се разпада. А кой и как ще нанесе поредния удар, е въпрос на обстоятелства.

Привет ,
Катя напълно съм съгласна с теб!
И нещо друго, което ми каза моята приятелка, която чете темата ни - относно това, че Йълмаз бил казал, че "търпи" Мюжгян. Според нея преводът не е точен и коректен от турски. Мисля, че аз го бях писала това още, когато излезе серията и беше обърнато внимание на тези думи на Йълмаз. На турски, той по-скоро имал предвид, че "трудно приема положението, в което се е вкарал с Мюжгян", а не конкретно, че не "търпи" Мюжгян, което на руски и български има много по-различен смисъл и дава съвсем различен нюанс. Но, няма значение, нека и така да го приемем, просто го споменавам.
На мен друго ми прави впечатление и това са си мои усещания, в които не се опитвам да убедя никого, а само споделям. "Търпящият Мюжгян" Йълмаз полага много повече усилия и отделя повече внимание на Мюжгян от обичащия Демир по отношение на любимата му Зюлейха. Видяхме Йълмаз и Мюжгян на разходка, на ресторант, с приятели, на кафе, Йълмаз й прави вечеря, носи й чай, прави покупки, по думи на Мюжгян - ходи и й купува плодове, витамини и т.н. Какво видяхме до този момент от влюбения до полуда Демир?! Вниманието му към Зюлейха постепенно намаляваше и сега е толкова хладно и безразлично, че ако просто видя произволна сцена между тях (без да зная предисторията), мога да си кажа, че този човек няма никакви чувства и двамата са една отегчена възрастна двойка, в която двамата едва се търпят взаимно. Един път ходиха на ресторант само двамата, един път на кино и около брака бяха в Европа и това е. Демир изобщо не се старае да приласкае Зюлейха, дори не я пита къде й се ходи, дали й се ходи някъде; не прави никакви малки жестове - сам да й приготви нещо, да й подари, да я изненада, да я покани на вечерна езда. Не знам, но сякаш вече получил "играчката си", тя му е омръзнала и сега я показва само навън при някакви поводи, за да се фука с красивата си "придобивка". Освен по поводи за работа или на определени сбирки, Демир поискал ли е някъде да я заведе само нея, заради нея...за да я зарадва и да й покаже, колко значи тя за него. Или той си мисли, че като й говори за гробове, убиване и че щял да избие всички, които му пречат да е с нея, това е достатъчно доказателство за неговата любов. Не знам, но лично аз не виждам искрата, огъня, желанието на Демир да направи щастлива тази жена. Прекалено суха, скучна и без пламък е тази негова любов. На мен, лично, не ми допада. Сякаш Демир е преждевременно остарял и грохнал човек, който има млада и красива жена до себе си, която му е приятно да показва и до там. Аз, лично, очаквам много по-различно отношение от един влюбен мъж, пък макар и знаещ, че чувствата не са взаимни. Аз очаквам много повече старание, инициативи, жестове и някак си, много повече хъс и желание половинката да бъде щастлива. На Зюлейха и нищо креативно не й се предлага - да придобие поглед върху работата на Демир, да си създаде ателие за дрехи, да речем, да стане дизайнер в Адана. Не знам...лично на мен ми е жал за Зюлейха, защото някак си я "захвърлиха" в онези стаи горе в конака и до там.
По същия начин и отношението му към Аднан - да, обича го....но видяли ли сме го да го разходи някъде; да идат до езеро, да му покаже как се лови риба; да му покаже конете, да прекара време с него, а не само да го погали и до там. Дори един Йълмаз показа на детето, което не смята за свое, а чуждо... цветенце и го попита: "Какво е това? Цвете, нали...кажи цвете." Опитва се някак си да го забавлява, да играе. Демир ми е някак студен, отдалечен и по отношение на Аднан вече, а отдавна е такъв със Зюлейха. И това няма общо с липсата или наличието на обич и любов към дете и съпруга, а има много общо с натурата на човека. С една дума - лично на мен, Демир ми е някак безчувствен и не усещам тази изгаряща любов към Зюлейха, желанието да е с нея, да иска тя да се усмихне, да я зарадва. Тя сякаш му е като подвижно "украшение" и "сувенир", който от време на време да покаже. Единствено живец се усеща, когато Демир е с майка си, с баба си и най-вече с Лейля, но към жена му и сина му, заради които щеше да стане убиец...някак вече реакциите са съвсем вяли, някак "увяхнали". И от другата страна - в "търпящият Мюжгян" Йълмаз има някак си повече живец като отношение към една нелюбима жена (тук не включвам споровете и кавгите, които и в двете семейства са грозна история).
Това е моето усещане и емоция. Не пиша това, за да влизам в безсмислени полемики...просто това виждам и така определям за себе си нещата .

Здравейте!

Интересни са всички моменти от 54 еп., в които продължава разследването по темата „нашата тайна“. Прави впечатление, че Хюнкяр разказа пред Фекели версията на случилото се от първо лице: направих това, мислех така...тя разказа точно и подробно, не скри нищо от мисленето и действията си в онзи момент, изненада ме. Това е важно по различни причини, една от тях е, че в този разказ отсъства мисленето и поведението на Зюлейха и Демир. Хюнкяр не разказа какво „ние“ сме направили, защото „ние“ тогава, а и сега в много отношения, няма и това не би било вярно. За да допълни картината на случилото се, Фекели ще трябва да чуе Зюлейха и Демир. В разказа на Хюнкяр липсва един много важен момент. Хюнкяр не разказа началото, първия път, когато Бехидже влезе в темата за детето: „очите на бащата“. Хюнкяр каза на Фекели, че не е сигурна какво Бехидже има предвид и за каква точно тайна говори, но тъкмо този момент показа, че Хюнкяр е напълно наясно, че Бехидже или е видяла очевидната физическа прилика, или наистина знае чий син е Аднан. Хюнкяр се въздържа да каже това на Фекели, защото то отвежда много бързо до очевидната истина, плаши. Хюнкяр може да се страхува да го произнесе на глас, сякаш да предотврати да бъде видяна очевидната прилика и от други хора и така да ги подсети. И в двата случая инсинуациите на Бехидже имаха конкретна цел: да спечели изборите, а след тях – да си върне за лошия резултат. Докато целта на Хюнкяр е да предупреди Фекели и е мярка за живота на Демир и Йълмаз. Оттук нататък дали ще живее или умре  всеки от двамата зависи от другия. Учудвам се, че отиването при Фекели може да се тълкува като прехвърляне на товар и отговорност. Такъв аспект има, но опасността сега е много голяма, за да има този аспект водеща роля. На преден план сега е животът на двамата.
 
Следва разговорът с Демир. Основният въпрос, който този разговор поставя, е: защо Хюнкяр не каза на Демир за каква точно тайна говори Бехидже, накарала я да отиде при Фекели? Според мен, по две причини. Първо, Хюнкяр не иска до  Демир да стигат сигнали по този въпрос, защото тогава той би станал опасен.  Второ, Хюнкяр събра информация от Демир какво той знае от Зюлейха и какво мисли за Сабахеттин. За Хюнкяр и Демир това са хората, от които може да изтече информация. Демир каза своето мнение защо Зюлейха и Сабахеттин не може да са говорили, но ние знаем как случаят подреди нещата и как истината стигна до Мюжгян и Бехидже, а отделно знае още и Гюлтен. По-нататък Хюнкяр разпита  и Зюлейха: какво знае, дали Мюжгян може да се е досетила нещо. Нито Демир, нито Зюлейха казаха нещо повече от известното на Хюнкяр. След разговора с Демир  Хюнкяр каза на себе си: „Господи, какво направих!“ Може би съжали, че отиде при Фекели. Сега се получи лошо за Демир, когато Фекели знае тайната, а Демир не е предупреден.

Интересно беше как Демир и Хюнкяр стигнаха до темата за Ерджо като другата възможна тайна, а същото стана и между Фекели и Бехидже, но там като следваща инсинуация, с която да видим как Фекели ще се справи. От разговора с нея Фекели веднага е разбрал, че Бехидже го лъже. Аз схванах като предупреждение към нея думите на Фекели за Хюнкяр: „Всичко, което засяга името на г-жа Хюнкяр засяга и мен!“ Ще видим реакцията и на  неглижирането, когато Фекели излезе, без да и се обади,  докато Бехидже се правеше на грижовна. Смятам, че Фекели  започва да се ориентира каква е Бехидже, но той е в много неизгодна позиция, защото Бехидже е възможно да знае тайната докрай и това е опасно. Интересно накъде ще се насочи Фекели за информация, както и ще предприеме ли някакви действия. Може би ще говори със Сабахеттин, който пък, от своя страна, ми се стори, че остана със съмнение относно темата на разговора преди инфаркта, такава, каквато я съобщи Бехидже пред него и Йълмаз. За Фекели „нашата тайна“ е под клетва и той няма да предприеме нищо директно. Но винаги може да говори, с когото реши, и да го насочва към  информация, която разкрива тайната. Фекели в началото проведе един разговор със Сабахеттин и може да се опита пак да говори с него; може да потърси път тайната да стигне до Йълмаз по друг път, напр. медицински изследвания, лични данни.  
Тревожно прозвуча финалът на сцената Хюнкяр – Демир със заключението, което Демир направи: „Докато не разбере за Аднан, нямаме проблем на име Бехидже.“ Лошото е, че тя вече е разбрала, а главните герои не знаят това, а Йълмаз дори не знае, че има такава тайна. И вече не самата тайна е толкова опасна, колкото ситуацията около нея.

Един забележителен монолог.
поздрав за всички, които мислят за Хюнкяр като Бехидже:

„Дойде да видиш своето творение?
Ти това и правиш с хората. Унищожаваш ги, изгаряш ги, разрушаваш ги. Отивайки в дома на Али Рахмет ти си знаела, че това ще се случи. Каквото и да си му казала, прекрасно си знаела, че ще го заболи. Но аз развалих играта ти. Когато ти си отишла да убиеш човека, аз го спасих. Аз го спасих, г-жа Хюнкяр! Аз отидох при него в дома му и го спасих! Ти смяташ, че си стопанка на всичко и всички и ги използваш като играчки. Никой в твоите очи няма ценност. Няма да можеш да използваш повече никого и да си играеш с него. Още повече Али Рахмет! Никога! Защото сега аз съм до него!
Хюнкяр: Не мечтайте, ще се разстроите.“



https://instagram.fsof10-1.fna.fbcdn.net/v/t50.2886-16/85438104_ … 38948a0866fdaca5d

И аз смятам, че ще се разстрои. Хюнкяр е неделима от Фекели. Все едно да разделиш земята на Чукурова от хората, които ходят по нея. Големият залък пред очите на Бехидже я прави агресивна и безогледна и тя ще натвори още много инфарктни ситуации, ако нещо не я спре. Едно от тези неща е нейната глупост. Амбицията изпреварва, а разбирането закъснява: „Ах, Бехидже, не можа да премълчиш!“