Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №17

Катя 👍🌺
Лучия добре, че си се сетила да провериш и ни зарадва с превода! Благодаря!🌷🌺🍀
Момичета, по екраните!😁 Макар че, предполагам, че няма са ни е приятно да я гледаме тази серия. То май ще става тежко тепърва🥺.

Така, гледах сериал с частичния превод от подругите, нищо не съм пропуснала. Освен мижавите , оф губи ми се от акъла с тая ваксина. А , да интриги! Е , Хатип се  стреми да се освободи, т. с. да се отърве от Рашид, защото той е главен свидетел с-у него наред с Шермин. С тия  от Истамбул или от къде то и да са, големи ядове ще бере, като тъче на два-три стана. И той не знае от къде ще му дойде, ама и ние! За Демир- той се насити на Зюлейха, толкова му беше с любовта... За един ограничен човек си има граници... Видяхме кои са широко скроени. Дори грешницата Шермин. Дето се вика " 7 пъти мери, 1 път режи".  Демир не стигнал до 7 мия път,има още хляб да яде. За  Мюжгян, тя още на 2рата мярка сдаде багажа.  Има хляб в сериала и във възможностите. Няма виновни и безгрешни. Всичко е до моментното състояние и грижата за децата. Най вече, в момента всички са страдащи. Как ще го развият,не знам.

Здравейте🌺,
Как сте в неделния ден? Надявам се за всички тези дни да бъдат спокойни и да преминем през тази труда ситуация по най-добрия начин.
Лучия👍, да, Йълмаз трябваше да остави Мюжгян да си тръгне. Той си вярваше и така направи огромна грешка. Както каза Фекели, нещо от рода - раненото сърце не говори със силен глас, то не функционира правилно. Така беше с Йълмаз. Дори и без да иска, той направи огромна грешка и нарани една много нежна душа. За съжаление, не може да върне времето назад, но поне си е дал сметка за греха си. Макар и да не одобрявам бягството на Мюжгян и отвличането на детето, това беше плавилно за нея и не трябваше да се връща, независимо какво й мърмореше Бехидже. Но й нейното сърце е ранено и се лута.
Изгледах част от серията. Не знам изобщо, как да коментирам това, което видях вече и с думи. Разбирам гняв, разбирам разочарование и мъка, ама такава жестокост от Демир направо ме разтърси. Зюлейха с температура, ранена, гладна и жадна, а той заплаши със саморазправа и подпалване на лагера всеки, който й даде капка вода и троха хляб. Прекалено е. Да видим, дали той ще осъзнае и ще признае, че е прекалил и сгрешил.
Паралел в ситуацията: Демир търсеше Йълмаз в лагера. Йълмаз беше ранен от него и Демир заплаши хората, подпали лагера. Сега се случва подобно - Зюлейха е ранена от Демир, той я търси в лагера и заплашва с пожар, ако й помагат. Демир се държи като феодал. Нямам думи за него, разочарование голямо. Той е далече от развитието и приемането на новото, защото не го усеща със сърцето и душата си. След като работят за него, хората не трябва да имат свободна воля за реакция, иначе ще бъдат наказани. Желанието за контрол и силното собственическо чувство, елитаризъм и егоизъм няма да му позволят да навлезе в новото време като същност. Докато използва методите на Аднан Яман старши, Демир няма шанс. Дано сега, докато е в безсъзнание и се е докоснал до смъртта, нещо да му "прищрака".
Дали новият персонаж няма да е онази жена, за която имаше слухове, че ще се появи - бившата любовница на Аднан. Нали ще е от миналото и ще познава Хюнкяр?
До скоро!🍀

Здравейте ,
Лучия съгласна съм с теб като цяло.
"Пресолиха манджата" малко СЦ.
Ще видим, какво точно казва на прокурорката Йълмаз. За сега чухме откъс. Мюжгян не е невинна съвсем, защото твърди неща, които не е видяла. Тя твърди, че Йълмаз и Зюлейха имат физическа връзка. Това не е истина, а тя раздува това непрекъснато. Не говори само за това, което е видно на лентата - прегръдка и точка. А говори за сексуални отношения - правене/занимаване с любов. Това е, както се казва - слагане на грях на душата. Тя прави изводи от нещо видяно - прегръдката, но продължение на прегръдката може и да е имало, може и да е нямало. Тя няма право да изрича като факт нещо, което нито е видяла, нито знае, дали се е случило. Това го намекна и Хюнкяр на Демир и Наджие на Хатип ага. Мюжгян щеше да има право, ако беше останала да снима до някакъв момент, когато е ясно, какво става. Сега, когато е снимала само една прегръдка и да твърди, че има системни сексуални отношения, не върви. Много "очевидни" неща не са такива, каквито изглеждат и тя видя това с шала на Зюлейха. Можеше да си вземе някаква поука, да извлече урок и сега да реагира по-мъдро. Така че, тя не е невинна, защото наред с истината, тя спомогна за разпространяване на лъжа.
Лошото е, че никой, обаче не се опита да й обясни за случката, все пак. Тук критикувам Йълмаз. Дори и Мюжгян да не повярва, Йълмаз беше длъжен да я хване за ръката и да й обясни, защо Зюлейха се е обадила, какво са говорили, защо са се прегърнали. За него, Мюжгян ревнува, защото той няма съзнанието, че е сторил нещо, за да й изневери. Зюлейха също няма съзнанието, че е изневерила на Демир. И двамата не осъзнават сложността на ситуацията в която са попаднали и как изглежда това от страни. Ваня го беше описала много добре. За това те са виновни, несъмнено, но и невинни по крайното обвинение - че спят заедно. Наистина сложна ситуация.
Същото и за Зюлейха - тя казва на Демир, че обича Йълмаз...но под липса на отношения има предвид - физическа връзка и любовни срещи, в които основно е обвинена и подозирана.
Относно грижовността - мисля, че това си е решение на СЦ. Нужно беше Аднан да бъде изпускан от поглед, за да ги има сцените с Йълмаз, пожара в конюшните и т.н. Подобно на историите с Хамине. Но, вярно е, че СЦ малко прекалиха с повторенията. Липсващите сцени на майка с детето - игри, думички и т.н. неща за които споменаваш, просто са пропуск на СЦ. Такива неща липсват и с Демир. Демир е взел Аднан няколко пъти и до там. Кога го видяхме да го учи на нещо, да разглеждат книжка, да му показва животните, да прави нещо с него. Но, за сметка на това, го видяхме непрекъснато да носи и да говори на Лейля. Може би това е решение на СЦ и ще води до нещо или просто е случайно. Аднан подаде топка за ритане на Йълмаз, Йълмаз му показа цвете, говореше му. Не знам...ще видим нататък.

Лучия да, по отношение на Зюлейха и заетост, аз също очаквах нещо по-дейно да измислят СЦ. Съгласна съм.
За това, че Мюжгян влиза в брака честно. Така е, спор няма и съм съгласна. Но, нататък - съм на друго мнение. Да, права е да говори и да обвинява за това, което е видяла, а не за това, което не е видяла и за което не е сигурна. Това, че са се видели и прегърнали - да. Но, да твърди и да настоява, че те системно се виждат и правят любов - това тя не може да каже и ние знаем, че не е истина. Така че, тя няма право да "излиза" извън видяното и да го представя като факт.
Да, но се оказа, че не е съвсем права и ако има намерение да твърди със сигурност, то би трябвало да приеме риска и да остане, за да види, какво се случва поне след прегръдката или да се намеси, да се покаже и да поиска обяснение. А, за една прегръдка между бивши или каквито и да са, винаги може да има и различно обяснение. Не винаги се отнася до физическа връзка или любовна афера и история.
Аз, лично не я разбирам, защото съм далече от такъв тип мислене. Сериозни обвинения с такъв размах, които е ясно, че ще имат тежък резултат, аз лично не бих правила и не разбирам хората, които го правят.
Няма конкретна връзка, но един пример за уж "очевидни" неща. Спомням си как се раздуха историята с Гюлтен и Саббахатин. Саббахатин иска развод, в това време често го виждат да се среща с Гюлтен: говорят си на ухо, виждат се тайно в конюшните насаме. Тя влиза и после той. След време тя излиза, а после той. Какво са правили, никой не знае. Фадик каза, че правили любов. И се тръгна. Хюнкяр и тя повярва, че има нещо, защото ги видя, как си шепнат, а Саббахатин беше хванал Гюлтен за рамото. Всички се разприказваха, как Гюлтен "развела" доктора и спяли. Щяха да й съсипят живота. И Саббахатин не се усети, че "вкарва" младо момиче в клюки с тези си действия, въпреки, че живее в Чукурова. Това искам да кажа и за Йълмаз и Зюлейха. Те не усетиха, как може да изглежда срещата им, която беше изцяло за Ерджо и ситуацията.
Самата Хюнкяр след като Зюлейха й е обяснила - й повярва, както и Фекели на Йълмаз. Да, имало е прегръдка, но тя е била следствие на тежкия разговор за изнасилването на Гюлтен. Да, не е прилично и правилно. Но, до там.
И Мюжгян и Демир имат правото да са гневни, но трябва да знаят, за какво точно са гневни. И двамата знаеха отдавна, че онези се обичат, но сега в главите им са визии за системни любовни срещи и занимания с любов. Това се усети и от разговора между Демир и Хюнкяр в последната серия, когато присъстваше и Саббахатин. Именно това раздуха и за това говори Мюжгян. Ако двамата добре познаваха половинките си, нямаше да се съмняват в тях. Щяха да знаят, че не са способни да преминат някои граници. Оказва се, че Хюнкяр познава много по-добре Зюлейха, отколкото Демир.
Това е моето мнение. Защото именно от такива ситуации стават ненужни трагедии. Но, това си е мое усещане и нямам намерение да споря. Просто съм виждала как хора на базата на една истина градят такива филми и измислици и стигат до там, че съсипват животи само заради предположения около даден факт. Истината излиза после, но е късно.

Лучия обяснимо е, разбира се. Но обвинения, които могат да доведат до нечия смърт не се хвърлят току-така, нито трябва да се вярва на въображение. Защото от превода на диалозите става ясно, че именно за това са обвинявани Йълмаз и Зюлейха - не че са се прегърнали, а че правят любов. Явно не се вижда разликата тук. Или само аз си мисля, че има такава
Мисля, че и Демир и Мюжгян вътрешно знаят истината, но им е по-лесно да изкарат цялата таена мъка, разочарование и гняв. Но, така не помагат нито на себе си, нито на децата си.
И Демир извърши предателство. Колкото и да има оправдания за него, че видите ли - било само физическо, изневярата е факт. Надявам се, той да каже истината един ден на Зюлейха, ако пак съжителстват. А преди това да се прегледа при лекар.
Хюнкяр защити Зюлейха и преди, когато Демир пак я обвини, че спи с Йълмаз. Тогава тя нямаше как да е бременна от него, но Хюнкяр не повярва, че тя изневерява и се оказа - о, чудо: Демир може да има деца. Хюнкяр има интуиция и познава честта на Зюлейха като жена, за разлика от Демир. Не знам, дали Демир щеше да е толкова разярен, ако я нямаше прегръдката и бяха само разговаряли. Ако във филма имаше заснет само разговор - пак щеше да е "предателство" на Зюлейха към Демир по повод ситуацията с Ерджо. Но, тук катализаторът е именно физическата близост, която бива преувеличена и се оценява въображаемия краен резултат.
Да видим нататък. Още не съм изгледала цялата серия. Нещо ми е тегаво.

Привет!
Аз не съм изгледала целия епизод, но ми направи впечатление женската солидарност в случая със Зюлейха.
Изгледах го най-после. 
Ами, според мен, знаят и двамата - защото обичат, но ... не са обичани. Независимо, че Зюлейха и Йълмаз бяха решили да се примирят и да живеят заради децата си. Ето и доказателството: Демир изпъди Зюлейха, но побесня при мисълта, че тя е в дома на Фекели и там е и Йълмаз. Мюжгян беше убедена, че ще живее със сина си в Америка и това й е достатъчно, но ... чу, че Зюлейха е в дома на Фекели и ... се върна. Това е положението, на нито един един от тях не им е достатъчно формално семейство и са готови на всичко, за да разрушат любовта на другия, па макар и да е само платоническа вече. Тъжна картинка...

Здравейте!
Благодаря за всичко споделено!

Някои впечатления от 58 и 59 еп.
Двата еп. заедно ми се струва, че дават повече възможности.
Филмът на Мюжгян изигра ролята на катализатор Той направи явни не само любовните чувства, но и прикриваните реални отношения между Зюлейха и Йълмаз. (Много симпатично: Йълмаз няма да отиде на годежа на Гюлтен и Четин, защото там ще бъде Зюлейха, но е бил на тайна среща с нея! И много още други подобни явни и скрити поведения.) Няма значение как тълкува Мюжгян: нейното тълкуване остана в кръга на Фекели и семейството. Важно е как разбира това Демир. Той не е подчертавал физическа измяна, прегръдката е достатъчна за този тип изневяра. За Демир е важно предателството; Зюлейха застана на страната на неговия враг, грижата е за него. Нощната среща е знак, че може да е имало и други, за които той не знае. Тази среща напомня заплахата от страна на Зюлейха да каже на Йълмаз, че Аднан е негов син. Затова, според мен, поведението на Демир е изцяло във връзка с тази опасност.
Основният конфликт е между Зюлейха и Демир.
Последните два епизода проследяват докъде е стигнал всеки от тях по темата: „Чия любов е по-голяма.“

58 еп. е епизодът на Демир. Той започва с кадъра: Зюлейха и Йълмаз от филма и завършва с изгонването на Зюлейха от имението: от видяното до реакцията. Зюлейха смята, че нищо не е направила, но Демир не мисли така и с основание. Контекстът, върху който той взима решението си е много по-широк, това не е само филмът, той дава повод. Това подробно коментирах преди. Сега е по-важно защо и как Демир реши да отстрани Зюлейха от живота си и как направи това. Според мен, основната причина е първо, че той разбра, че не става дума само за нейните чувства, но и контакти с Йълмаз и второ, оттук опасността от това, че тя ще каже за Аднан. Че Демир продължава да я обича, нямам и капка съмнение, той страда – това се вижда, прекрасна игра на Мурат, спомни си влюбването в нея и първата им среща в чифлика. Но при това разкритие и спомена как тя настояваше, че Демир няма да може да промени „собственика на сърцето ми“, той трябва да вземе мерки за опазване на децата, по-точно на Аднан. И тъкмо защото продължава да я обича направи крачки и постави прегради между себе си и нея, които, поне така може би му изглеждат, няма да позволят обратен път. Изгони я от чифлика и на молбата и да прегърне сина си: „Ти нямаш никакви права! Ти изгуби всички права!“ Преспа с друга жена, изневери на Зюлейха. Изгони я от всички други места, където предполагаше или разбра за присъствието и. Извънредната грубост, жестокост, решителност, „Нищо не струваш! Нищо!“ „И да не е умряла, за мен е умряла. Тя умря, тези деца сега са сираци.“. Всичко е преувеличено, защото не е истинско; това не е, което иска да прави, а което е принуден. Силата, с която Демир прави всичко е не само породена от гнева му и, за да покаже решителност, тя е важна за самия него, за да не се разколебае.
По пътя на своята любов към Зюлейха Демир стигна до момент, когато рискът да изгуби Аднан е много голям. С действията си той може да изгуби Зюлейха, но сега тя ясно разбра, че той е готов да се откаже от нея, но не и от Аднан. За детето той е готов да  даде живота си и това само по себе си застрашава живота на Йълмаз.
„Ти си единственият човек, който ме попита как съм.“ каза Демир на Юзюм. Много е тъжно, когато хората не виждат в чудовищата техните разбити сърца, когато преценяват за насилие само грубата сила. А насилието, което Зюлейха упражнява върху него от началото на брака им: нежно, скрито, ден след ден с една единствена цел? 



Зюлейха е героиня, която за мен е светла, изключително силна – как само се изправи срещу Демир в лагера – като равна, тя води с него страшна война, необявена, подмолна. В последните еп. ни показват откъде тя черпи силата си: майчинството. Веднага след сцената от началото на 59 еп. с изгонването от чифлика: раждането на Аднан и Лейля. Това е вдъхновението за нея за действие. Затова видяхме и другите майки край нея. Сила от отвъдното: гората, гроба на майката на Юзюм, където „изчезват майките“ и след сцената с Юзюм и Аднан на гроба следва дървото, за което се хвана – природата, живото, дървото, по ствола на което се осъществява връзката между нашия и отвъдния свят. И оценката на майчинството, която чуваме от устата на Фекели.
Само че, Демир много добре знае това, което говори Фекели. Проблемът е, че Зюлейха не е само майка. Тя е преди всичко жена, която върви неотклонно по пътя на любовта. Нейното майчинство е много особено. То е подчинено на любовта, за нея любовта е над всичко. Тя използва детето на Йълмаз, за да спаси живота му и така го направи син на Демир. След излизането на Йълмаз от затвора тя върви по обратния път: Йълмаз е все още господар на нейното сърце, а детето тя иска да му върне обратно. Едва тогава Зюлейха ще се успокои. В ситуацията, създадена след филма и след реакцията на Демир, Зюлейха разбира, че Демир не само обича и няма да даде без кръв Аднан, но и отдели нея от децата. Тя чу същото и от Хюнкяр в последния разговор с нея по телефона: „Демир много обича Аднан. Той е негов син. Може ли да го раздели от Лейля?“ Това е хубаво, ако тя искаше да бъде с Демир, но не, когато иска детето да отиде при Йълмаз. Ако преди Демир и отнемаше детето, за да се върне тя при Демир, сега разделянето на майката от децата има обратен смисъл: „Ти нямаш деца. Ти нямаш право да виждаш децата. Ще се махнеш оттук.“
След митарствата при Шермин, в лагера, при Сание и опита да се самоунищожи като остави децата си като свое наследство на Чукурова! Зюлейха стигна до конака на Фекели.
Преди това няколко думи за Йълмаз. Той се води партньор в легендарната споделена любов. Но имам чувството, че е по-скоро мъж, който много обича децата. В този важен момент, както и при опита за бягство, той отново е зает със своя син от Мюжгян, а не край Зюлейха. Може би по друг начин щяха да се развият нещата, ако той беше в Чукурова и чакаше да види съдбата на Зюлейха след изчезването в гората, ако бяха говорили преди Мюжгян да се беше появила. Така или иначе, Зюлейха е активната за тяхната любов, особено след опита за бягство. Аз знам, че ако той разбере за детето, веднага ще поиска и него, и Зюлейха. Но изпитанието за Йълмаз, ако иска да е герой от легендарна любов, е да поиска с всички сили само Зюлейха и предполагам така ще бъде до финала.
Какво видя Зюлейха в конака на Фекели, което я накара да вземе пистолета и тръгне към Яман? Мюжгян се върна и каза истината: „Не сме ли в това положение, защото ти не можеш да погребеш в сърцето си Йълмаз?“ Това означава, че Зюлейха не може да продължи вече по стария начин с поддържане на огъня в Йълмаз и чакане на удобен момент за Аднан. В разговора с Йълмаз Зюлейха не чу нищо от него за някакви намерения към нея; двамата говориха всеки за своите деца и тъгата за тях; тя припомни миналото им, но реакция нямаше. След това видя Фекели, който се радваше на Керем Али. За Зюлейха е ясно, че губи в състезанието с Мюжгян чий син ще заеме първо място в сърцето на Йълмаз. Зюлейха не може да остане повече в този конак, няма и къде да отиде. След като не успя да убие себе си, да убие Демир създава следната възможност: Зюлейха ще отиде в затвора, но тогава няма да има вече препятствие Йълмаз да стигне до сина си. Преди да стреля Зюлейха казва на Демир, че няма сили да се бори повече с неговата жестокост и че не иска повече да бъде разделяна от децата си. Но е ясно, че не това е истинската причина, защото в затвора ще бъде още по-далече от тях. „Ще седя в затвора, но душата ми ще бъде спокойна. Отсега ще знам къде са те и къде съм аз.“ Значи тя има намерение като майка, когато бащата Демир е вече мъртъв, да даде децата на Йълмаз. Поне така разсъждавам в момента.


 
Някои странности:
Зюлейха се омъжи за Демир, за да спаси живота на Йълмаз. А сега, за да върне детето на Йълмаз, което беше жертвано от нея и стана дете на Демир, тя  ще убие Демир.
За да убие Демир, Зюлейха използва оръжието на Фекели, който е убил бащата Аднан. Сякаш Фекели става отново убиец; след бащата и на сина.
Когато пристигна, Зюлейха се изправи пред конака като пред институция. Сякаш идва с намерение към институцията Яман, а не към човек.
Ще видим нататък как тези странности ще бъдат развити.
59 еп., епизодът на Зюлейха, започва със сцената с изгонването на Зюлейха от конака и спомена за раждането на децата и завършва с прострелването на Демир. От такова разстояние и с три изстрела - това е сигурна смърт. Това би бил успешен финал по пътя на любовта към Йълмаз, който следва Зюлейха: запазила е за него сърцето си чисто и може да му върне  сина. Демир беше и си остана за нея пионка в играта, която Зюлейха играе с него заради любовта си към Йълмаз.
Дали това, което направи Зюлейха с детето от Йълмаз е съвместимо с майчинството; как да се мисли по отношение на бащинството и ще стане ли това, което иска Зюлейха или ще стане нещо друго, ще разберем нататък. Само ако Демир оживее, „чия любов е по-голяма“ има възможност отново да стане актуална тема.

Добър ден!
Знам, че повечето от отбиващите се в темата, знаят руски, но си позволих да преведа приказката, щото ... друго си е като звучи на роден език.
"Знаете ли приказката за камъка на търпението, госпожо прокурор?
Имало едно време една девойка и един принц. Те се влюбили и се готвели да се оженят. Но имало и една лоша жена. Тя отровила принца с отровни треви и го заточила в затвора. Принцът се разболял, а жената през цялото време говорела лоши неща за девойката.
Девойката обаче имала камък, камък на търпението - малък, но с размерите на нейната сила. Всеки ден тя му разказвала за своите проблеми. И както му разказвала, камъкът растял.
Минало време, принцът се излекувал и решил да види онова момиче-предател, което някога обичал. Те се спуснали в тъмницата и какво видели? Камъкът раснал, раснал и се превърнал в огромна скала. Девойката се приближила и попитала: "Кога ще свършат моите страдания?" Внезапно камъкът на търпението се разпаднал, а неговите отломъци попаднали върху лошата жена и принца. И те, останали под развалините на скалата, умрели."
Това си е приказката на Зюлейха. Но май това е приказката на сериала "Имало едно време в Чукурова", която трябва да чуе един държавен обвинител, т.е. цяло едно общество.

Здравейте!

Благодаря ви за коментарите! 🌺
Лу, благодаря за сцената 🌸, а на теб, Катя, за превода!🌸

Приказката на Зюлейха за мен е невярна. Пречупва я през нейната гледна точка, а аз през моята. Спестява доста неща, което ми е много странно. Защо до сега един път не каза, че тя не е признала на Демир нищичко преди техния брак. Май има избирателна пропускливост нейната приказка.

В началото на сериала въобще не очаквах, че ще имам такава позиция днес. Не приемам Зюлейха за ничия жертва. Е, всъщност тя е жертва на самата себе си, заради грешните си решения. Как пък един път не каза “Аз съм виновна, че се подведох по Хюнкяр, че не казах истината на Демир, че направих сина на Йълмаз син на Демир...” Но не, много е лесно да обвиняваме другия за нашите грешки. Няма да й е лесно сега да направи Аднан -> Йълмаз.

За мен Йълмаз въобще не се доближава до принца. Най- вече заради историята му с Мюжгян. Много хубав диалог е споделила Лучия. 🌺Ако Мюжгян се самоубие, не знам как Йълмаз ще носи тази вина.
 
Защо Зюлейха стреля толкова хладнокръвно в Демир? Защото тя очакваше помощ от Йълмаз, таеше надежда, че ще й помогне, че дори ще се съберат,ноооо...Мюжгян се върна. Ето това вече я довърши. И какво направи- ще убива Демир. Не можа да издържи след всичко преживяно. Вина за състоянието й имат много хора. Според мен са най- вече тя самата, Йълмаз, Хюнкяр и Демир. Йълмаз я остави по средата на пътя с две деца. Тогава тя пак почна да използва Яман, давайки сигнали на Демир, че вече наистина е Зюлейха Яман. Тя, както всички останали (без Демир, Фекели и Мюжгян), игра игра, но не предполагаше, че ще се стигне до нейното разкритие. Съвестта й била чиста. Защото за нея Демир е никой, заради това не чувства вина. Колкото и да съм разочарована от развитието на тази героиня, не заслужаваше физическото насилие, което получи в последния епизод. Но се чудя как можа толкова хладнокръвно да застреля Демир. “Добрата” Зюлейха не се замисли и го гръмна, а “лошият” Демир, въпреки цялата си ярост и чудовищна “лошотия” , не можа да дръпне спусъка. Защо?! Защото Демир я обича, а за Зюлейха Демир е никой.

Чак не ми се гледа епизод 59 с превод...

Пазете се и бъдете здрави! 🙏❤