" А, другари, че аз крокодил ли съм? Откъде накъде той ще ми вика, че съм крокодил?
...“
...“
https://www.vbox7.com/play:187256c66c
- Публикувана: 31 ян. 2020, 10:19 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2020, 00:24 ч.
Когато ролите в семейството се разбъркат
https://www.vbox7.com/play:187256c66c
Всеки от нас носи и мъжката и женската енергия в себе си, но именно балансът е изключително важен, когато става дума за смейните взаимоотношения.
Ролята на майката, според мен, е да е мила, нежна, откликваща на нуждите на детето си, учеща го през любовта на грижа и емоционална интелигентност. Ако майката е “чувствата”, бащата е “границите”, “реда”. Не казвам, че той не не може или не трябва да бъде чувствителен и даряващ с любов семейството, говоря за проявите на мъжественост, отговорност, стабилност, подкрепа, които идват от него, а не от жената.
Невярно. Зависи от характера и опита на човека, не от пола.
Все пак след като правим исторически анализ на темата, ако се върнем в праисторическите времена мъжът е бил ловец, а жената “събирирачка”. Той осигурява прехраната, тя “събира” семейството, грижи се за децата. Не мисля, че е имало жени, които да са казвали: “Скъпи, ти много се умори днес, а и нищо не си уловил, аз онзи ден гръмнах слон, нека аз отида на лов утре”. Еманципацията е прекрасна от гледна точка на това, че всички ние днес имаме право на глас и в пряк и в преносен смисъл, можем да работим и трудът ни да бъде (почти) наравно заплатен като този на мъжете, и т.н. и т.н...
Всеки има право да избере да живее в първобитно-общиния строй, разбира се, никой не го спира. Има много жени, които имат повече акъл и умения от това, нека те да могат да направят различен избор.
Обаче какъв пример даваме на дете, което вижда един татко, който не може да постави граници или пък е мекушав, който е тотално лишен от амбиция, който никога не би се сетил да прояви грижа, подкрепа, да отвори врата, да носи тубите с вода
Че жената е трябвало да натрупа повече опит с мъжете, преди да реши да създава дете.
Или обратното-мама, която все я няма и работи до късно, която е толкова натоварвна и изнервена, че за каква нежност и отношение да говорим като вечер единственото, за което има сила е да си легне?
Баланс или разпределение на ролите?
Това не е проблем. В нас аз съм по-припряната и изнервената, а мъжът ми е по-спокойният. Той беше много по-търпелив с детето ни, когато то беше по-малко и имаше доста изнервящи моменти с него. Баланс.
И, дами, не съм трол, нито правя журналистическо проучване на нагласите на съвременните мами. Попаднах на тази тема на едно събитие на “Фабрика за щастие” и се замислих за мен самата кое всъщност е “правилното”. Харесвам си женските качества, харесвам и това, че мога да правя много неща и в сферата на “мъжките” неща. Въпросът е, че последните ми натежават и ме карат да усещам, че забравям да първите. Искам да бъда Жена и да имам Мъж до себе си. Важни са главните букви...
Аз съм Жена и имам Мъж до себе си. Вчера чистих, а Мъжът ми направи супа. Продължихме да бъдем Жена и Мъж.
Ролята на майката, според мен, е да е мила, нежна, откликваща на нуждите на детето си, учеща го през любовта на грижа и емоционална интелигентност. Ако майката е “чувствата”, бащата е “границите”, “реда”. Не казвам, че той не не може или не трябва да бъде чувствителен и даряващ с любов семейството, говоря за проявите на мъжественост, отговорност, стабилност, подкрепа, които идват от него, а не от жената.
Невярно. Зависи от характера и опита на човека, не от пола.
Все пак след като правим исторически анализ на темата, ако се върнем в праисторическите времена мъжът е бил ловец, а жената “събирирачка”. Той осигурява прехраната, тя “събира” семейството, грижи се за децата. Не мисля, че е имало жени, които да са казвали: “Скъпи, ти много се умори днес, а и нищо не си уловил, аз онзи ден гръмнах слон, нека аз отида на лов утре”. Еманципацията е прекрасна от гледна точка на това, че всички ние днес имаме право на глас и в пряк и в преносен смисъл, можем да работим и трудът ни да бъде (почти) наравно заплатен като този на мъжете, и т.н. и т.н...
Всеки има право да избере да живее в първобитно-общиния строй, разбира се, никой не го спира. Има много жени, които имат повече акъл и умения от това, нека те да могат да направят различен избор.
Обаче какъв пример даваме на дете, което вижда един татко, който не може да постави граници или пък е мекушав, който е тотално лишен от амбиция, който никога не би се сетил да прояви грижа, подкрепа, да отвори врата, да носи тубите с вода
Че жената е трябвало да натрупа повече опит с мъжете, преди да реши да създава дете.
Или обратното-мама, която все я няма и работи до късно, която е толкова натоварвна и изнервена, че за каква нежност и отношение да говорим като вечер единственото, за което има сила е да си легне?
Баланс или разпределение на ролите?
Това не е проблем. В нас аз съм по-припряната и изнервената, а мъжът ми е по-спокойният. Той беше много по-търпелив с детето ни, когато то беше по-малко и имаше доста изнервящи моменти с него. Баланс.
И, дами, не съм трол, нито правя журналистическо проучване на нагласите на съвременните мами. Попаднах на тази тема на едно събитие на “Фабрика за щастие” и се замислих за мен самата кое всъщност е “правилното”. Харесвам си женските качества, харесвам и това, че мога да правя много неща и в сферата на “мъжките” неща. Въпросът е, че последните ми натежават и ме карат да усещам, че забравям да първите. Искам да бъда Жена и да имам Мъж до себе си. Важни са главните букви...
Аз съм Жена и имам Мъж до себе си. Вчера чистих, а Мъжът ми направи супа. Продължихме да бъдем Жена и Мъж.
Несправянето ми с базисните ежедневни дейности, които Сульо е определил за мъжки, би ме карало да се чувствам като битов инвалид. Не съм такъв. И ако мъжът ми не се справя с извършването на базисните ежедневни дейности, които Сульо е определил за женски... Е, не съм фен на осиновяването на съпрузи, такъв не ми трябва.
Ролята на майката, според мен, е да е мила, нежна, откликваща на нуждите на детето си, учеща го през любовта на грижа и емоционална интелигентност. Ако майката е “чувствата”, бащата е “границите”, “реда”. Не казвам, че той не не може или не трябва да бъде чувствителен и даряващ с любов семейството, говоря за проявите на мъжественост, отговорност, стабилност, подкрепа, които идват от него, а не от жената.
Моделите са лоши, когато не са балансирани. Ако и двамата родители не са емоционално ангажирани един към друг и към детето, се получават най големите дефицити.
Много по добре е мъж подкрепящ кариерата на жена си, отколкото нещастна жена, която копнее да се изяви, но е вързана с натякването, че няма да е добра майка, както от мъжа си, така и от обкръжението си.
За съжаление, ролята на Мъжа и Жената не се изчерпват с това кой чистил, кой готвил, кой пуснал пералнята.... Прекалено забихте в битовизмите. А те са маловажни при изграждането на една личност. Много по - важно е едно дете да се научи как да обича и да показва любов, как да бъде емоционално и да показва емоции, което научава от майката (ако тя си е в биологичната роля като такава), и как да бъде борбено, находчиво, напористо, отговорно, работливо - качества, които би трябвало да научи от бащата (ако той е в биологичната си роля на баща). Когато ролите са разменени, детето получава погрешни "сигнали", което изгражда погрешни представи у него.
Рядко съм съгласна с Франсоаз, но моето мнение е същото.
Не е естествено и двамата родители да "излъчват" едни и същи сигнали. Затова едните са жени, другите мъже.
Не, че целта при възпитанието ни е била такава, някак естествено се получи...
Но се радвам, че и двете ми дъщери имат моя пример и също "държат" да са глезени и гледани - както се казва!
Исках и имам Мъж, а не просто равностоен партньор. Равностоен....друг път!
Не е естествено и двамата родители да "излъчват" едни и същи сигнали. Затова едните са жени, другите мъже.
Не, че целта при възпитанието ни е била такава, някак естествено се получи...
Но се радвам, че и двете ми дъщери имат моя пример и също "държат" да са глезени и гледани - както се казва!
Исках и имам Мъж, а не просто равностоен партньор. Равностоен....друг път!
За съжаление, ролята на Мъжа и Жената не се изчерпват с това кой чистил, кой готвил, кой пуснал пералнята.... Прекалено забихте в битовизмите. А те са маловажни при изграждането на една личност. Много по - важно е едно дете да се научи как да обича и да показва любов, как да бъде емоционално и да показва емоции, което научава от майката (ако тя си е в биологичната роля като такава), и как да бъде борбено, находчиво, напористо, отговорно, работливо - качества, които би трябвало да научи от бащата (ако той е в биологичната си роля на баща). Когато ролите са разменени, детето получава погрешни "сигнали", което изгражда погрешни представи у него.
П.П. Разбира се, че двамата родители няма как да излъчват еднакви сигнали – нали са различни хора. Еднояйчна близначка да имах, пак щяхме да излъчваме различни сигнали.
И от средата, и от житейски обстоятелства... Полът е някъде на края на опашката, ако въобще участва.
Защо се стремиш да сложиш етикети и рамки на всичко? Звучиш като млад човек, за когото все още нещата (и хората) са черно-бели.
Не мисля, обаче, че разбираш добре значението на думата "еманципация", нито я употребяваш на място.
Имам чувството, че просто си много изморена жена, която има нужда от човек до себе си, който също да те смята за човек и личност (каквато си), а не за обслужващ персонал.
Не мисля, че имаш нужда от клишета , от типа "Мъж да ме третира като крехка Жена".
Не ми дреме за еманципацията. Мразя и задълбаването в роли и задължения.
Както съм от женски пол - поставям граници, наказвам и съм строга с детето си, когато е необходимо.
(Баща му, при това, изобщо не е бил чехльо, докато живееше с нас.)
Всичко това не ми пречи, да съм мила и нежна, да се гушкам и играя със сина си, да си говорим мили думички и да усещам безгранична обич към него.
Затова и не го разбирам това истерясване, в стил "Накъде отива светът? И какво стана с половата идентичност?".
Не мисля, обаче, че разбираш добре значението на думата "еманципация", нито я употребяваш на място.
Имам чувството, че просто си много изморена жена, която има нужда от човек до себе си, който също да те смята за човек и личност (каквато си), а не за обслужващ персонал.
Не мисля, че имаш нужда от клишета , от типа "Мъж да ме третира като крехка Жена".
Не ми дреме за еманципацията. Мразя и задълбаването в роли и задължения.
Както съм от женски пол - поставям граници, наказвам и съм строга с детето си, когато е необходимо.
(Баща му, при това, изобщо не е бил чехльо, докато живееше с нас.)
Всичко това не ми пречи, да съм мила и нежна, да се гушкам и играя със сина си, да си говорим мили думички и да усещам безгранична обич към него.
Затова и не го разбирам това истерясване, в стил "Накъде отива светът? И какво стана с половата идентичност?".
За съжаление, ролята на Мъжа и Жената не се изчерпват с това кой чистил, кой готвил, кой пуснал пералнята.... Прекалено забихте в битовизмите. А те са маловажни при изграждането на една личност. Много по - важно е едно дете да се научи как да обича и да показва любов, как да бъде емоционално и да показва емоции, което научава от майката (ако тя си е в биологичната роля като такава), и как да бъде борбено, находчиво, напористо, отговорно, работливо - качества, които би трябвало да научи от бащата (ако той е в биологичната си роля на баща). Когато ролите са разменени, детето получава погрешни "сигнали", което изгражда погрешни представи у него.
Ще добавя и че родителите научават децата си какви трябвя да са отношенията с отсрещния пол. Това го правят чрез примера си. Научават сина си дали да уважава жените или да си търси жена, която да му носи пантофите след работа и да му сервира ракията и салатката. Научават и дъщеря си дали това се очаква от нея или не.
Има и доста по-важни неща от това кой колко пъти мие чиниите в едно семейство. Кой взима важните решения вкъщи? Как се разпределя бюджета? Кой се разпорежда с парите? Всичко това децата го попиват.
И от средата, и от житейски обстоятелства... Полът е някъде на края на опашката, ако въобще участва.
Краси, нито съм във форума от вчера, нито съм на 20, за да прилагаш такива елементарни номерца.
Написах, че освен родителите, има и други фактори (които също написах), които формират характера на човек.
А на какво точно един родител ще научи детето си, зависи от характера на самия родител.