Когато ролите в семейството се разбъркат

Без да коментирам по-голямата част от твърденията в първия пост, тъй като са твърде обобщаващи и не смятам, че отразяват реалността, отговарям единствено на въпроса “На какво учим децата си”.
Та, аз моето се опитвам да го уча на отговорност. Която нараства пропорционално с годините и уменията му.
Иначе понятия като “женска” и “мъжка” работа отдавна на са приложими в съвременния живот, понеже сме максимално улеснени откъм технологии, услуги и т.н. Пазаруването и готвенето също са дейности, които лесно могат да се оптимизират, освен ако не държите на тристепенно меню при всяко хранене (аз не държа).
От години се грижа за абсолютно всичко сама и не виждам никаква особена драма, нито го приемам за чутовен подвиг.
Изобщо не е нужно да съм експерт в какво ли не или да се клонирам: за поддръжката на автомобила си има сервизи, за всякакви битови ремонти - майстори, ако детето трябва да бъде закарано на урок/спорт, се уговарям с такси и т.н.
Моето задължение е да осигуря финансова стабилност, но пък това вече не зависи нито от “ролята”, нито от пола, тъй като следва да е ангажимент на всеки зрял индивид.
Възпитанието на детето не го коментирам, понеже то си е по подразбиране за всеки, решил да създава/отглежда поколение. Тоест и тук не виждам някой да ми вменява неприсъща роля.
Всичко останало е просто въпрос на организация.

П.С: О, забравих да спомена, че отдавна не страдам от манията за перфектност, което си е серизно облекчение 😂.

Не завиждам на мъжа на Не се сърди човечето. Горкия, до сега бил женен за вол. Но щом сега са се наместили нещата, имаме повод за оптимизъм. Нали?
Послепис: любопитно ми е защо феминистките избягват употребата на женски род. Пример - никъде, даже в басните вола не олицетворява женския пол. Истина е, че от аграрна гледна точка вола се използва главно да опъва хомота, а кравата я доят.
Не се ангажирам с твърдение кое е по-добре

В духа на равноправието смятам да целесъобразно да доим и вола понякога, точно както впрягаме кравата.
 Шегата настрана, въздържам се да  изказвам лично мнение в тази тема, по-скоро се опитвам да проследя масовото мислене.
 За избора между Афганистан и гей двойката, предпочитам да бъда отгледана в традиционно селско патриархално българско семейство от преди век. Прадядо и прабаба са имали 100% разделение на мъжка и женска работа, не да имали достатъчно акъл за да се замогнат и да са чорбаджии, но са отгледали 7 здрави и добре възпитани деца, живяли са заедно над 5о години и дядо е починал 1 година след жена си, от мъка, казват децата им.

Ами, това е било изключение по-скоро. Прабаба ми и прадядо ми, както и баба ми, наравно с братята й, са били на полето от сутринта до вечерта. Не знам за каква 100% женска работа говориш.

При някои може да е било така, но разказите на автори, които сме изучавали, разкриват колко е било разделението на труда. Всички знаем за жътвата, раждането на нивата, грижите за животните освен работата по дома и децата. Пак са вършили всичко, само дето не са имали права.

Прадядо ми е работил в каменна кариера и е превозвал камъните до не знам си къде. Освен това е построил къщата и е купил земята, за които  са се грижили баба ми и децата. Жена му е била сираче от друго село, без зестра. И той не е имал кой знае какво от мама и тати. Не са били гении или късметлии. Просто семейство. Истинско.

Едно време са раждали на нивата, ма са имали нива. Сега сигурно за да си я купиш тая нива, ще трябва да бачкаш, докато родиш в офиса:)

Не че има мъжка и женска работа, но нещата някак се оптимизират и не става всеки да подхване всичко, което види. Просто щото аз не "виждам" някои неща като задачи, той- други.

Едно време животът е бил много по-тежък за всички, не само за жените. От мъжа се е изисквало освен да върши тежката работа по дома и прехраната, негова отговорност е била и защитата на семейството. Животът на жените и децата е трябвало да бъде опазен с цената на всичко, независимо дали става въпрос за племенна група, малка общност или държава, защото много по-малко мъже са били достатъчни да възстановят популацията по-късно. За това от мъжете се е изисквала саможертва когато това е необходимо и не са малко примерите дори от по-новата история и последните войни. В замяна на тази жертвоготовност е било нормално да получават малко повече грижи в дома си от жените си.
Днес когато светът ни е по-сигурен, макар че пак има природни бедствия, катастрофи, аварии и войни, тези роли започват да се разбъркват. Феминизирани жени, слабохарактерни или егоистични мъже, скапване на отношенията в семейството заради битовизми и така нататък. Всеки гледа да не се мине с нещо и нещата отичат в крайна сметка. Забравя се, че целта на семейството е двама души да си съдействат в постигането на общи цели- отглеждането и възпитаването на деца, по-добър живот и така нататък. Това не се получава, когато всеки гледа да прецака другия и да не се мине.
По-горе някой беше казал, че всеки трябва да върши каквото може. Е мен не ме бива в кухнята, ще обърна нещо, ще разсипя, ще се ядосам и разпсувам. Освен това забравям много, скоро сложих един чай да сваря и като се заприказвахме с моята в хола, чая изкипя половината. Не ставам за тази работа, за това жена ми се е отказала да ме кара. Ако ме биваше в кухнята, нямаше да се занимавам с трупи и една камара тежки машини, а щях да отворя ресторант. За сметка на това жена ми работи много по-лека работа, което е изцяло по нейно желание, защото можеше изобщо да не работи.  Никога не съм я карал да работи или натяквал, че изкарва малко, тя сама се амбицира покрай мен да постигне нещо повече в животът си.

Така ти е удобно, все да не те бива, докато друг свърши работата. Като нямаш практика е нормално да не те бива. И си купете електрическа кана, за бога, кой изкипява и забравя чай в 21 век...

Това, според мен въобще не е релевантно към някакъв общ знаменател. По скоро е някакъв частен случай, даже частни случаи, които са вследствие на хората, игрещи ролите в епизодите.

Рудолф, за Белчо и Сивушка мигар не си чувал?

Всеки от нас носи и мъжката и женската енергия в себе си, но именно балансът е изключително важен, когато става дума за смейните взаимоотношения.
Ролята на майката, според мен, е да е мила, нежна, откликваща на нуждите на детето си, учеща го през любовта на грижа и емоционална интелигентност. Ако майката е “чувствата”, бащата е “границите”, “реда”. Не казвам, че той не не може или не трябва да бъде чувствителен и даряващ с любов семейството, говоря за проявите на мъжественост, отговорност, стабилност, подкрепа, които идват от него, а не от жената.
Все пак след като правим исторически анализ на темата, ако се върнем в праисторическите времена мъжът е бил ловец, а жената “събирирачка”. Той осигурява прехраната, тя “събира” семейството, грижи се за децата. Не мисля, че е имало жени, които да са казвали: “Скъпи, ти много се умори днес, а и нищо не си уловил, аз онзи ден гръмнах слон, нека аз отида на лов утре”. Еманципацията е прекрасна от гледна точка на това, че всички ние днес имаме право на глас и в пряк и в преносен смисъл, можем да работим и трудът ни да бъде (почти) наравно заплатен като този на мъжете, и т.н. и т.н...
Обаче какъв пример даваме на дете, което вижда един татко, който не може да постави граници или пък е мекушав, който е тотално лишен от амбиция, който никога не би се сетил да прояви грижа, подкрепа, да отвори врата, да носи тубите с вода
Или обратното-мама, която все я няма и работи до късно, която е толкова натоварвна и изнервена, че за каква нежност и отношение да говорим като вечер единственото, за което има сила е да си легне?
Баланс или разпределение на ролите?
И, дами, не съм трол, нито правя журналистическо проучване на нагласите на съвременните мами. Попаднах на тази тема на едно събитие на “Фабрика за щастие” и се замислих за мен самата кое всъщност е “правилното”. Харесвам си женските качества, харесвам и това, че мога да правя много неща и в сферата на “мъжките” неща. Въпросът е, че последните ми натежават и ме карат да усещам, че забравям да първите. Искам да бъда Жена и да имам Мъж до себе си. Важни са главните букви...

" А, другари, че аз крокодил ли съм? Откъде накъде той ще ми вика, че съм крокодил?
 Той си ветрее каната и си прави кефа, една крава не може да намери, та пак аз требе да я намеря и да я вържа, а после мене ме изкарва крокодил!
 Пет деца ми е направил, господ да го убие, и петте съм му ги изгледала, и на азбуката съм ги научила, и на таблицата за умножение, а той ще ми вика, че съм крокодил.

Това, що е кръчма - не зная, това, що са моди - не зная, не съм аз модаджийка като градските крокодилши. Това, що е помада, не зная и от горе до долу всичко си го сама шия и плета.

Веднъж само дето на панаир ме е водил, та ми купи едни гащи, но ми ги купи с дантели, господ да го убие! Що ще ми купува он на мене дантели, на подигравка ли ще ме взема он мене, та щех да пукна от гъдел. Така като кажа - тук гъдел, така като кажа, пак гъдел. Все гъдел и гъдел!
Дантели!... Хвърлих ги и няма да ги види окото ми, та света да се преобърне! Що ще ми купува он на мене дантели, да ме умори от гъдел ли!

Ами че аз мога и да кося, и да вършея, камъни да вадя от кариерите мога, ако потребе, и ликьор мога да бъда, и на война мога да ида, и стихотворение мога да кажа.''
                                                                         (Й. Радичков "Суматоха")

Кой те спира?

Не знам защо в такива теми се дават винаги крайни примери. Както не е ОК, майката да се прибира в 20.00 от работа и да няма сили и желание да си види децата, същото се отнася и за бащата. Ако той е прибиращият се всеки ден в 20.00-21.00, колкото и пари да носи, той НЕ МОЖЕ да е добър родител и съпруг. Той е отсъстващ такъв. Всеки възрастен човек би трябвало да е способен да се справя с битовизмите сам. А като стане родител - да се грижи за децата си финансово, битово и емоционално. Ежедневните задачи в един дом не са мъжки или женски. Ако на единият повече му се отдава да готви, а другият предпочита да чисти, няма драма. Няма драма и ако се потърси външна помощ срещу заплащане.  Но ако цялата домакинска работа, която за повечето хора е досадна и времеемка, пада върху единия, това просто не е справедливо, особено ако този някой ходи и на работа. Да не говорим за обгрижването на децата. Всеки родител би трябвало да може пълноценно да се грижи за тях, което есетствено не значи само осигуряване на финанси и малко игра/разходки. Граници се поставят и от двамата родители, възпитанието също е отговорност и на двамата. Моделът, в който бащата се кара и наказва, а майката прощава и/или плаши с бащата всъщност е вреден.
В България през целия социализъм и сега, неработещите домакини са много малък процент. Но пък тези, които хем работят по 8 часа, хем са отговорни за (почти) цялата домакинска работа и децата, още са прекалено много. Да не говорим, че при развод всички грижи за децата остават за майките и бащите реално излизат от живота им.