Превалутиране в евро или инвестиция в апартамент ?

Вие е собствен имот ли живеете?

Да, в собствено жилище живеем.
Малък 3-стаен апартамент
вече сме с детенце и се усеща липсата на пространство.

Купете си инвестиционен апартамент. Дори и да паднат цените на апартаментите вие ще сте си купили актив, който ще ви носи поне една минимална заплата отгоре, ако става дума за София.

Иначе, не ви стига пространството, чувате какво си говорят съседите през стената, знаете какво си готвят за вечеря от първия до последния етаж ... все битовизми, от които всички страдаме. Гугълнете в Париж и в Токио за какво става дума... Нещата от живота са това.

За семейството ви е най-добре са инвестирате, а не да играете на тото със спестените пари като превалутирате или да си купувате удобство, което ще ви излезе скъпо.

Колко пък да не ви стига пространството в тристаен апартамент с трима души ? Реално погледнато по стая на човек. Едва ли вътре ще играете футбол. По-добре вземете малкия , отколкото да теглите кредити за 15 квадрата отгоре и да ги изплащате сума ти години с лихвите.

Аз бих теглила кредит и бих купила по-голямо щилище, щом сте преценили, че го искате. А това, в което живеете ще дадете под наем и ще изплаща част от вноската.

Подкрепям.
Тристаен апартамент е перфектен за семейство с едно дете. Вие си имате спалня, а детето собствена стая. Дори и децата да станат две, пак няма да бъде проблем, защото имате детска стая. Не вижда смисъл да се набутвате с кредит, който да изплащате години наред. Много по-добре е спестените пари да отидат в апартамент, който да се дава под наем. Така си гарантирате допълнителен доход всеки месец. Освен това парите не се губят - във всеки един момент, ако спешно ви потрябва голяма сума пари този апартамент може да се продаде и парите да се възстановят.

Така ги виждам нещата и аз. При наличие на вече готово функционално жилище , не бих се наел с кредит за 100 000 лв и нагоре. ( а предполагам става дума за толкова - щом се търси по-голям тристаен , говорим вероятно за 100 квадрата , което в София е около 130 -150 000 евро с обзавеждането. Зависи и от квартала де. Кредит за половината сума е 150 000 лв).

Бих купила мечтаният апартамент, в който да се пренесем със семейството. Старият бих го дала под наем, за да ми покрива вноските по кредита.
Ако нещата излезат извън контрол в бъдеще, което не го пожелавам, продажбата му винаги е крайна опция за спасяване на положението.

Ако много не издържате в текущия апартамент купете си нов с кредит. След това продайте текущия и си погасете заема. Така се озовавате в "мечтания дом", но без допълнителни средства. Предполагам, че разликата ще е една стая или по-големи като квадратура стаи. Реално 15-20кв. разлика не повече.
Погледнато в по-дългосрочен план - детето ще порастне и в някакъв момент ще се изнесе, вие ще остареете и ще трябва да поддържате голям имот сами. Освен финансово и физически ще ви е кофти. Тогава сигурно ще мислите за обратния вариант - продавате текущия и купувате по-малък като евентуално да ви останат някакви пари.
Аз бих заложила на инвестиционен имот (или друг вид инвестиция). Така ще си имате допълнителен доход от наем, а когато детето порастне ще може да има собствено жилище.

П.П. Това с превалутирането не мисля, че има смисъл. Никой не може да каже АКО курса стане плаващ в каква посока ще тръгне. Твърде голям е риска и не е оправдан. Ако се тегли кредит в лева, то по време на кредита могат да се предоговорят условията и да го обърнете в евро ако ситуацита подсказва, че така ще е по-добре за вас.

Същото бих направила.
Когато детето/децата порасне тогава ще го мислите.

Със сигурност бих купила още 1 имот
ако е по-малък, го пускам под наем и имам допълнителен доход, и един ден ще остане за детето
ако купите по-големият със креди, просто пускате сегашният ви под наем и си покривате вноската
И в двата варианта, ще имате 2 апартамента

Кредит за апартамент какъвто ви трябва и наличния под наем. Това бих направила аз. Няма никакъв смисъл да имате 2 имота, от които нито един не покрива нуждите ви.
С добро самоучастие наемът от малкия спокойно може да изплаща кредита за по-голям.
Щом спестяванията са за имот, няма никакво значение кога ще ги обърнете в евро. Само си договорете по-изгоден курс.

Аз не бих направила НИЩО на този етап. Паниката и всякаквите емоции не са добър съветник.
Това не го казвам като решение за вас, а като решение, което съм взела за себе си, т.к. също имам спестени с труд пари (е, и не с труд, а и от продажба) и не искам да ги загубя.
Без да съм петричката врачка, си имам някакви наблюдения и очаквания, които са ми ок за мене си. Вече за вас вие си решавайте, като видите различни страни на казуса.

Мотиви да не се предприема нищо сега:
1. Сменянето на курса от 1,95583 на по-неизгоден няма да стане тази година, нито следващата, и поне докато падне това правителство. Аз предполагам, че правителството ще си изкара пълния мандат, а те поеха ангажимента да запазят курса или да излязат от чакалнята. След две години вие ще сте спестили още 1/3 от сегашните спестени пари (които сте спестили нали за 6 години), тоест тогава ще имате повече самоучастие.
Отделен е въпросът дали следващото правителство, ако е различно от сегашното, ще се наеме да смени курса, само и само да влезем в еврозоната, защото, сигурна съм, това ще предизвика не протести, а направо въоръжено народно възстание.

2. В момента цените на жилищата са на най-високите очаквани нива. Очаква се икономическа криза до някоя и друга година, и въпросът не е дали ще има криза, а кога и тогава цените на недвижимостите се очаква да паднат, поне да се намалят с някакви проценти. Това още повече ви увеличава самоучастието и намалява разходите за кредита.
През предишната криза 2007-2008 паднаха цените доста и едва преди няколко години що годе се възстановиха на предишните нива.
Що се отнася до лихвата за ипотечните кредити, аз не знам как ще се измени тя във връзка с кризата. При предната криза не помня да се е изменила, това не мога наистина да го предскажа.

3. Когато и ако влезем в еврозоната, в тази връзка  ще паднат лихвите за кредити поради прекратяване на валутния риск. Не се знае кога ще влезем и дали изобщо, минимумът е 2 гоодини, по-реалистично пет години или повече. Може би няма да ви издържи търпението да чакате пет години, но поне тогава: ще имате повече събрани пари; цените може да са по-ниски; ще сте по-наясно с това, дали имате работа или не (понеже в криза се уволняват хора, а тя предстои), ще е по-близо до влизането в еврозоната, ако влезем изобщо, когато процентите на кредити ще паднат. Не се знае ако не влезем до тогава в еврозоната, какви ще са процентите на кредитите, така че това си е един неизвестен фактор.

Когато и да вземете решение, не се паникьосвайте, а си наложете спокойствие и трезва преценка за момента, който за мен е: в очакване на криза с всичките й неизвестни относно запазване на работа и подобни, с все още високи цени за недвижимости. Направете си ваш си анализ, така че каквото и да стане, да си кажете, че сте действали разумно. Понеже всеки решава за себе си.

Не мисля,че горната сметка е правилна : След две години вие ще сте спестили още 1/3 от сегашните спестени пари (които сте спестили нали за 6 ) - през въпросните 6 години хората са били без дете. С дете спестяванията ще намалеят значително.