МОН - промените продължават (4)

Има и опозиция по принцип.
Много от тези против сега, ако им дадат избора да си оставят децата вкъщи наесен с някакви форми на обучение - класруми, зумове, вайбъри и прочие, докато другите деца са в училище, ще дадат рязко назад.

В това съм напълно убедена!
Ще се започне едно мрънкане за неравнопоставеност....

Нали в предложените промени в нормативните документи залегна опция за близо месец ДО при необходимост - ако родителите не желаят да пуснат детето, ето възможност. Има опция и за самостоятелна форма за срок/година.

Ra2, т.4 имах предвид, само тя касае план и програма.
Промени в т.1 касаят организация и съдържание. Промяна на поднасянето на  съдържание е, да кажем, вместо да диктуваш план по "Хамлет", да накараш учениците да го изиграят в часовете, да изкоментирате героите и посланията им. Променяш ли програмата - не, променяш ли хорариума - не, даже съдържанието не променяш много, но достигаш компетентностите по програма чрез друг подход.

gargamela, изключително полезни са ми постовете ти. Благодаря. 🌼

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/obrazovanie-ot-a-do-inovativnoto- … -s-mariya-gabriel Като гледам има представител за политиката на ЕС и представител на бизнеса заинтересован от електронизацията. Никой не се интересува от мннието на потърпевшите и бъдещите опитни зайчета.

Всичко това ще развали качеството на образованието. Трябва да има стандарти, а не размиване на материала и границите. В нашето старо иновативно училище, беше иновация децата да стоят по 6 на маса като в ресторант с изкривени глави към дъската. Госпожата се беше превърнала в аниматорка да ги забавлява с творчески измишльотини, а правописа и четенето куцаха. Това ли се цели - глупави и щастливи деца, втренчени в екраните. Ненапразно имаше един лозунг за еволюцията от маймуната към човек и после с компютъра обратното развитие. Жалко.

Стандарти има. Наричат се програма, която залага какви знания и умения трябва да имат децата в края на всеки етап. Проблемът е, че голяма част от децата може да не покриват тези стандарти по различни причини. Вариантите са 4: занижаваме стандартите, така че мнозинството да ги покрият (и го правим периодично); не бараме нищо, което предполага голямо разслоение и алтернативно обучение на всички етапи; "шкартираме" по някакъв начин несправящите се - местим ги в друго училище със занижени критерии или масово оставяме да повтарят класа (и тогава да не си майка на момче с избухнал пубертет в 8-9 клас); променяме начина на поднасяне и приемане на информация, съответно начина на оценяване.
Прекрасно би било училищата да са огромни комплекси, в които всички теоретични знания да се демонстрират и прилагат практически, в малки групи, ама не са и няма вариант скоро да станат. Затова, щем, не щем, различното поднасяне в момента минава отчасти през технологиите, но не се ограничава само с тях.

Не съм специалист но според мен колкото по-обширна е базата от която детето да учи, толкова по трудно е да отсее важното.
При социализма например имаше стандарти за производство. Салам Камчия например беше абсолютно еднакъв на вкус независимо къде е направен и се знаеше какво има в него. Сега има технологична документация, в салама всеки с влага каквото реши. Може да си кажете ами така ще опитаме различни вкусове, само че вече не е ясно какво ядем.
Така и в образованието. Преди имаше одобрени учебници за цялата страна. Малък формат, леки, не толкова цветни, но се учеше ефективно от тях. Не помня да ми е тежала чантата.
Сега някой реши че може да има различни учебници. Големи, тежки, шарени на различни издателства. А дали са еднакво добри? Има доста бисери в тях, кой ги рецензира? Важното е издателствата да печелят, а какво ще научат децата и колко тежи чантата ... Отделно всеки родител трябва да купи и помагала. Децата все повече учат и все по-малко знаят. Натоватени с излишна информация, нямат време да я асимилират, да почине мозъка.
Накрая за тестовете всеки учил от различни учебници с различна представа на учителя за ученето. Няма сравнимост.
Преди имаше нормални изпити с по 3 задачи, а не като сега тестове по 30 въпроса. Но някъде тези 30 въпроса са колкото да мине нагоре, а другаде са прекалено тежки.
Преди нямаше състзания по математика преди 4 клас, когато децата вече имат някаква база за решаване на задачи. Сега са се нароили всякакви частни състезания и горките родители задно с учителите слагат етикети за умения още преди въобще да има необходимит знания. Защо съществуват те?
Частни школи, курсове, различни стандарти на изпититите, хаос.
И накрая иновациите ще довършат според мен нещата. Училищто ще бъде интересно, забавно, технологично място, но няма да дава еднкава база от знания и те масово няма да са достатъчни за да се движи детето нагоре. И ще му е все по-трудно да е ориентира в тази джунгла как да подходи за да успее.
Под стандарт разбирам еднакви учебници, еднакви програми, еднакъв обем материал в основен курс, а после според профила може да се задълбочи в някакво направление.

Това последното параграфче изобщо не ми харесва! Защото децата имат различни способности, и не е добре да ги слагаме всички в един калъп. Разнообразието не е непременно нещо лошо, то позволява на по-добри те да изпъкнат.

Така не слагаме децата в калъп, а те знаят какво се очаква от тях. Поне до седми клас децата не са осъзнати в своя избор и се нуждаят от твърда база, която да им даде стабилни знания. В основен курс е много важно да са здрави основите за да има върху какво да стъпят после когато решат накъде да поемат. Те пак ще изпъкнат но не с шарени безполезни проекти  или ровене в интернет, или със състезателно участие в час, защото не всички деца са екстроверти или арт-експерти, а с грамотност и знания. Така се дава възможност на всяко дете да покаже че е учило това което е важно, а не децата да се пръвръщат в участници в безкрайни анимации, видеопрезентации, дискусии, кръгли маси и подобни глупости.
За мен базата за грамотни и умни деца е добър учебник, който съдържа цялата необходима информация за да бъде разбран и запомнен материала. Учебникът не е раздут с глупости, а е добре измислен без излишна информация.  И така има един учебник за цялата страна по всеки предмет (говоря за основен курс), учи се по него, ако ученикът е научил и бъде изпитан знае какво да очаква, защото базата е учебника. За да се запомни една информация трябва да се повтори поне три пъти в един и същи вид. Важно е да чуеш урока от учителя, и то както е в учебника, което не значи че той  безинтересен, напротив в добре разработения учебник урокът е добре преценен, ако не разбираш в час ще имаш възможност да ти бъде обяснено от учител и после в къщи ще прочетеш точно същия урок, тогава вече почти си го научил и учиш с разбиране и знаеш че ще ти бъдат задавани въпроси точно по него и ще си свършил работата когато научиш точно това което пише там, нито повече, нитпо по-малко. Когато преговаряш отново базата е учебника. Не ти трябва нищо повече за да знаеш от един добър учебник и за да бъдеш оценен правилно - от учител и изпитна система които следва учебника. Всички тези "иновации" и отклонения дават излишна "свобода", която всъщност е базата за манипулиране на резултатите на децата, целенасочено дискредитиране на техните усилия, обявяване на децата за глупави, защото не са изпълнили неясните им критерии и подсещане че без частни уроци или допълнително заплащане за видео уроци напримр няма да стане работата. И това не само се толерира ами и се промотира като добра практика, взе се от запада където децата бяха с много лоши резултати години преди нас.
Това децата да знаят от къде да учат и върху какво ще бъдат изпитани не е недостатък, а ясни и справедливи критерии в обучението. Като се срещнат на изпити за елитни гимназии или по-късно в университета всички ще имат една база и който е учил повече ще изпъкне, но върху материалът който е преподаден в училище. При профилираните училища и по-нагоре децата ще успеят да развият своите способности според това което са избрали да учат, няма да са поставени "в калъп". Калъпът е справедливият модел да има fairplay в състезанието. Това сега всеки да разтяга локуми, да ползва хиляди източници, да добавя презентации може да подпомага разбирането, но не помага запомнянето и преговора и претоварва децата. Не пречи децата да четат повече,  да са любознателни, това им е вродено по принцип, но трябва да знаят какво се иска от тях в училище за да могат да изградят стабилната основа върху която да надграждат.

Е как така чак до 7нклас не са осъзнати 😃 моят, гаранция ти давам, не е изключение от правилото, но ДО 7 клас премина доста задълбочено като за възрастта му материал по програмиране + 3 нива по английски. Това, дето го пишеш, не е вярно.

И това, че не знаят върху какво ще ги изпитват, също в масовия случай, не е вярно. Може да има някъде някоя учителка с амбиции, но повечето си казват какво, що предстои. Даже на родителските срещи казват какво ще включват контролните.

А това да се унифицират учебниците крие друга грешка - че ако има 1 грешно или неясно нещо, всички ще го научат така.
Идеята ти е утопия, честно да ти кажа, комунизмът няма скоро да се връща. А и цялостната идея, за мен поне, е начин да си създадем коне с капаци. Това, че са любознателни, не значи, че ще се юрнат да учат допълнително. Виж, ако е в учебника, това е друг въпрос.

И не считам, че ако някое дете са класифицирали с обидни епитети, то това е масова практика. По-скоро говори за ограниченост на. Учителката, а не за слабост в системата.

Това с програмирането сигурно е негов избор и няма връзка с обикновеното училище. Или сте в профилирано училище от по-ранна възраст. Нищо не пречи децата да се занимават и с друго. Важното е в масовото училище да има стандарт, висок стандарт на преподаване и всичко което се изисква там да е преподадено там и да се създават грамотни хора.
Не ми харесва училищата да се превърнат в забавно място където няма да се учи нищо с ясни граници, усещането за това че нищо не знаеш и че училищто не е било достатъчно ще дойде изненадващо по-нататък, когато бъдеш оценяван по друг критерий на друг "иноватор" Това отваря врати за частните услуги. Аз не искам да губя времето на детето си в училище искам да знам че то там ще научи каквото трябва.

Частните уроци, школи, аз не намирам за нещо лошо. Напротив, дават възможност да разшириш мирогледа си по теми, които не са ти достатъчно задълбочено представени в училище, или не са представени изобщо.

Донякъде, те са причинени от амбициите на родителите, нали, нека да не забравяме 😃
 
Оценките варират от 2 до 6, така че тук няма изненадани.
Аха, и още нещо, което научих наскоро - за да кандидатстваш след 7 клас не ти искат цялата диплома, а само мат и бел. Което е супер - значи, който не ще да зубри по география, не е и длъжен. По мое време се вземаха всички оценки, което за мен си беше много стресиращо. Не, че дипломата ми не е 6.00 , но все пак, отчитам го като излишен стрес за по-изпълнителните ученици.

И в нашето училище, е прованса, което намирам за най-елитното в града, влязоха деца като моя син, които не са ходили на никакви частни уроци, мързеливи са по природа, но явно в училище са ги карали да учат достатъчно, тъй че цялото училище, се нарежда на около 25 място в страната, по средни резултати от матурите по мат.

Нито 1 частен урок, и 2 дена работих с него преди матурите.  Щом такъв тотален лентяй успя да влезе в паралелката с най-висок бал, значи, повярвай, училищната система работи много добре. 😃

С риск да разбуня духовете, нещо не е както трябва. (rumka833, не е към теб)

Форумът е пълен с примери за деца, които "само дни преди матурата поработи". Дори и да приспаднем изхвърлянето на някои родители, което се доказва и от развития бизнес с частните уроци, пак се оказва, че се минава през образованието успешно без усилия. Това показва ниското му качество и неадекватните форми на оценка в системата, защото генийчетата на набор могат поименно да се изброят, макар и те да си работят в своята посока и това, което ги прави изключителни, че другите и с 24/7 работа не могат да имат техните постижения.

Аз само ви чета, но коментарите на Sparkles ме накараха да пиша. Толкова точно и ясно написани! Браво! Защо не сте някой "експерт" в МОН да им дадете и тази гледна точка...
Най-омразните ми думи са "висококачествено" и "иновативно". Не ги разбирам и не разбирам защо се използват, за да се натърти, че нещо модерно е такова. (особено първата дума - то или е качествено, или не е. не може да е ниско-, високо-, средно- качествено. освен, ако няма скала, по която навсякъде да се измерва).
Мен ме плаши цялата тази "иновация" на образованието. Завърших едногодишен курс по педагогическа правоспособност с цел да стана учител в професионалното образование. Но се уплаших от тази дума. През целия курс във всяко трето изречение на преподавателите я имаше. За момента реших, че желанието ми да преподавам натрупан опит и умения не мога да го съвместя с тази дума и сега чакам да видя какво ще излезе от "иновативните" училища; после ще мисля пак.
Sparkles, благодаря за споделената гледна точка! И аз искам децата ми да не си губят времето в училище, докато чакат да стане време за частния урок... Училището е база, която всеки може да надгражда по свое усмотрение. Затова базата трябва да е еднаква за всички.

Базата Е еднаква за всички и тя се поставя от учебните програми по класове и по предмети. Как се изпълняват тези програми вече зависи от конкретното училище и конкретният учител. Поради което нивото не е и няма как да бъде еднакво. Когато има човешки фактор в даден процес - учители, директори, дори и ученици, ако щеш, няма как нивото на резултатите да е еднакво. И никога не е било, включително по време на соца, когато уравниловката беше политическа цел. И еднаквите учебници никак няма да променят това.