И двамата не сте склонни към компромиси. Донякъде го разбирам въпросния приятел. Не искаш при него, а ти какво предлагаш? В допълнение и проблемът ти, който не е маловажен.
- Публикувана: 19 фев. 2020, 18:41 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2020, 02:12 ч.
Страхът от пътуване пречи на отношенията ни
И двамата не сте склонни към компромиси. Донякъде го разбирам въпросния приятел. Не искаш при него, а ти какво предлагаш? В допълнение и проблемът ти, който не е маловажен.
Писах по горе какво съм предлагала.
Относно страха ми, аз работя по този въпрос и знам решението му какво е, просто се иска време, постоянство и човек, който да не ме упреква заради това, а да ми е упора.
Скрит текст:
Опитах да му обясня, че сама ми е трудно да се кача на влака (защото съм го правила), обзема ме паника. Но не може да го приеме и разбере като че ли, защото ми каза 'аз искам приятелка без такива притеснения! Нямам търпение да те чакам Да си преодоляваш страха, съжалявам'. Здравейте.
Реших да пиша и аз тук с идеята да чуя просто вашето мнение . Понякога, когато сме в една ситуация трудно виждаме собствените си грешки. Аз в момента съм в такава ситуация и не мога да разбера дали не бъркам някъде или не искам прекалено много от човека до мен.
От 2год изпитвам страх и притеснение от пътувания и престой на друго място, извън града, в който живея. Дълго време не си признавах и не осъзнавах какво се случва. Създадох си зона на комфорт без да се усетя. Боря се с това, но не ми се случва често да пътувам, а знам от опит, че когато те е страх от нещо, трябва да се изправиш срещу страха си и да го правиш постоянно докато свикнеш и не убиеш тази гад.
Ходила съм на психолог и много добре ми повлия. Последните няколко пъти, в които ми се е налагало да пътувам, не съм изпитвала никакво напрежение и бях много спокойна.
Запознах се с едно момче от друг град, тип селце, и изградихме връзка, привързахме се един с друг. Вече сме заедно 6месеца,не е кой знае колко време, но си е време. До сега само той е идвал при мен. В началото на връзката ни не ми е и намеквал дори, че Иска да отида у тях на гости примерно, а сега не спира да ми натяква как само той пътува и му тежи(разбирам го!).
Реших да пиша и аз тук с идеята да чуя просто вашето мнение . Понякога, когато сме в една ситуация трудно виждаме собствените си грешки. Аз в момента съм в такава ситуация и не мога да разбера дали не бъркам някъде или не искам прекалено много от човека до мен.
От 2год изпитвам страх и притеснение от пътувания и престой на друго място, извън града, в който живея. Дълго време не си признавах и не осъзнавах какво се случва. Създадох си зона на комфорт без да се усетя. Боря се с това, но не ми се случва често да пътувам, а знам от опит, че когато те е страх от нещо, трябва да се изправиш срещу страха си и да го правиш постоянно докато свикнеш и не убиеш тази гад.
Ходила съм на психолог и много добре ми повлия. Последните няколко пъти, в които ми се е налагало да пътувам, не съм изпитвала никакво напрежение и бях много спокойна.
Запознах се с едно момче от друг град, тип селце, и изградихме връзка, привързахме се един с друг. Вече сме заедно 6месеца,не е кой знае колко време, но си е време. До сега само той е идвал при мен. В началото на връзката ни не ми е и намеквал дори, че Иска да отида у тях на гости примерно, а сега не спира да ми натяква как само той пътува и му тежи(разбирам го!).
Скрит текст:
Казвала съм му, Че не желая да ме води за Ръчичка, а просто да бъде до мен няколко пъти и от там аз сама ще се оправям.
Другият въпрос, който е много по сериозен и много ме тормози е това, че той не желая да напусне дома си и да живее на друго място ( живее в голяма къща с родителите си на различни етажи). Неговото желание е аз да отида там, да пътувам до работа всеки ден и ме убеждава, че не е толкова лошо да живееш с нечии родители, зашото реално все едно сте само комшии. Не иска да живее на квартира или да купува жилище. Това са пари, които може да вложи в собствения си дом. Попитах го, ако не се получат нещата между нас, аз къде ще живея, не отговори нищо. Предложих сума варианти.... Да опитаме да поживеем заедно в моята квартира няколко месеца и ако се получат нещата, аз да се преместя-не иска. Предложих му да се преместим в град, който е между двама ни-не Иска.
Моля за вашето мнение по тези казуси Сърдечно ви Благодаря, мили хора, че отделихте от времето си, за да прочетете моите лични драми!
Другият въпрос, който е много по сериозен и много ме тормози е това, че той не желая да напусне дома си и да живее на друго място ( живее в голяма къща с родителите си на различни етажи). Неговото желание е аз да отида там, да пътувам до работа всеки ден и ме убеждава, че не е толкова лошо да живееш с нечии родители, зашото реално все едно сте само комшии. Не иска да живее на квартира или да купува жилище. Това са пари, които може да вложи в собствения си дом. Попитах го, ако не се получат нещата между нас, аз къде ще живея, не отговори нищо. Предложих сума варианти.... Да опитаме да поживеем заедно в моята квартира няколко месеца и ако се получат нещата, аз да се преместя-не иска. Предложих му да се преместим в град, който е между двама ни-не Иска.
Моля за вашето мнение по тези казуси Сърдечно ви Благодаря, мили хора, че отделихте от времето си, за да прочетете моите лични драми!
На мен болднатото не ми хареса, казано дори и на шега, не бих го приела, ще ми включи сигнална лампичка. Та, ако най-близкият ти човек не е с теб в такива моменти, кой? И за живеенето при родителите му не би трябвало да настоява, щом не го приемаш. Млади сте, хубаво е да поживеете заедно сами, не ви трябват наставници и съветници поне за момента, пък то ще се разбере дали ще го бъде или не. Не разбирам тоя мерак да си стоиш вкъщи, при мама и тате, вместо да поемеш някаква отговорност за собствения си живот.
Подкрепям горното мнение. Защо ти е човек, който не разбира страховете ти и не те подкрепя. Аз също си имам един страх и малко хора биха ме разбрали, но мъжа ми го прие като нещо нормално и никога не ме е карал да се чувствам виновна за това. Ще си намериш друг, той да си стои до мама 
Този младеж отсега те е обработил - толкова виновна се чувстваш заради проблема си и това се вижда от встъплението ти.
Като човек, борил се със сериозни паник атаки - не ти трябва такъв човек! Ще те накара да се чувстваш виновна, в някои моменти ще се прибираш разстроена след психолог и е много важно да се прибереш при разбиращ или поне подкрепящ партньор!
А този образ иска ти да му отидеш на крака в тях и двете с маминка да го обгрижвате.
Като човек, борил се със сериозни паник атаки - не ти трябва такъв човек! Ще те накара да се чувстваш виновна, в някои моменти ще се прибираш разстроена след психолог и е много важно да се прибереш при разбиращ или поне подкрепящ партньор!
А този образ иска ти да му отидеш на крака в тях и двете с маминка да го обгрижвате.
Този младеж отсега те е обработил - толкова виновна се чувстваш заради проблема си и това се вижда от встъплението ти.
Като човек, борил се със сериозни паник атаки - не ти трябва такъв човек! Ще те накара да се чувстваш виновна, в някои моменти ще се прибираш разстроена след психолог и е много важно да се прибереш при разбиращ или поне подкрепящ партньор!
А този образ иска ти да му отидеш на крака в тях и двете с маминка да го обгрижвате.
Като човек, борил се със сериозни паник атаки - не ти трябва такъв човек! Ще те накара да се чувстваш виновна, в някои моменти ще се прибираш разстроена след психолог и е много важно да се прибереш при разбиращ или поне подкрепящ партньор!
А този образ иска ти да му отидеш на крака в тях и двете с маминка да го обгрижвате.
Моите страхове се породиха точно от едни паник атаки преди няколко години.
Да, чувствам се виновна заради тях както пред себе си и пред него, така и пред близките и пред семейството ми, защото не мога да си ходя често в родния дом при тях. БЛАГОДАРЯ ВИ за разбирането!!!
Колкото до майка му - нямам представа как стоят нещата, казва, че са си отделно
Oт 6месеца заедно и ще заживяват заедно ?
Смени психолога и се бори да пребориш страха, излизай като трябва на 5-10-15км. постепенно.
Имаш проблем, но е разрешим с воля.
Един ден, ако случайно имаш деца, няма да отидеш с тях на почивка и да имате красиви спомени...заради страх.
Заключен цял живот в един град без да опознаеш света около себе си ще те депресира още повече.
Смени психолога и се бори да пребориш страха, излизай като трябва на 5-10-15км. постепенно.
Имаш проблем, но е разрешим с воля.
Един ден, ако случайно имаш деца, няма да отидеш с тях на почивка и да имате красиви спомени...заради страх.
Заключен цял живот в един град без да опознаеш света около себе си ще те депресира още повече.
Моите страхове се породиха точно от едни паник атаки преди няколко години.
Да, чувствам се виновна заради тях както пред себе си и пред него, така и пред близките и пред семейството ми, защото не мога да си ходя често в родния дом при тях. БЛАГОДАРЯ ВИ за разбирането!!!
Колкото до майка му - нямам представа как стоят нещата, казва, че са си отделно
Не трябва да се чувстваш виновна нито пред себе си нито пък пред него. Не си направила нищо лошо, за да се чувстваш така. Повечето хора си имат някакви страхове, кои по-силни кои по-слаби. Но ако този мъж те обича наистина ще преживее фактът, че не можеш да пътуваш. Щом не може - значи не е за теб.
Точно, никакви вини не си набивай в главата. Никой не е виновен, че има някаква болест или страхове, или паник атаки или..... каквото и да било. Няма застраховани. Просто опитвай да се пребориш, и аз мисля, че е възможно. Имам предвид себе си и придобита клаустрофобия в резултата на затваряне в асансьора на Плевенската Панорама. Разказвала съм го тук, два пъти се случи и после известен период беше доста зле положението, докато не ми писна и го подкарах на клин клин избива. Не съм търсила помощ от психолог, някак сама се справих. Заставях се да вляза в асансьора, в автобус, да седна в средата на задна седалка в кола между двама души, първо насила, докато взе да не ме впечатлява толкова. Не че и сега обичам натъпкани автобуси, когато мога, избягвам такива ситуации, преди беше много зле, автобуси спирах с глупави обяснения, за да спрат и да сляза. Поправими са тия неща.
Oт 6месеца заедно и ще заживяват заедно ?
Смени психолога и се бори да пребориш страха, излизай като трябва на 5-10-15км. постепенно.
Имаш проблем, но е разрешим с воля.
Един ден, ако случайно имаш деца, няма да отидеш с тях на почивка и да имате красиви спомени...заради страх.
Заключен цял живот в един град без да опознаеш света около себе си ще те депресира още повече.
Смени психолога и се бори да пребориш страха, излизай като трябва на 5-10-15км. постепенно.
Имаш проблем, но е разрешим с воля.
Един ден, ако случайно имаш деца, няма да отидеш с тях на почивка и да имате красиви спомени...заради страх.
Заключен цял живот в един град без да опознаеш света около себе си ще те депресира още повече.
Точно така се чувствам, като в затвор. Зная решението на Проблема, опитах сама да се справя и видях, че имам нужда от някой, на когото вярвам и който не ми го навира постоянно в носа. Поне първите ми 'прохождащи' крачки
докато се почувствам уверена в себе си относно този проблем. Мисля,Че това е най-важното в преодоляване на каквито и да било лични драми.
Осъзнавам и работя по въпроса. В началото много ме беше срам, но сега уж не е срам, а се чувствам виновна.
Относно живеенето заедно - няма време, което да определя това нещо. Може 2ма души да заживеят заедно след 2годишна връзка, може и след едномесечна. Никой от двама ни не е казал 'искам сега веднага'.
Много ми стана тъжно като прочетох какво ти е написал.. Ясно е, че трябва да работиш по проблема ти, но не е окей да се смачква психически така. Ти си това, което си, и ти препоръчвам да се обградиш с хора, които те приемат и подкрепят... Не позволявай този ти страх да те комплексира. Има страшно много хора с проблеми и травми, които заслужават да бъдат обичани. Просто не е твоя човек, ако ти го натяква, вместо да те разбере. В момента, в който срещнеш свестен мъж, всичките ти страхове ще излетят през прозореца, усещайки подкрепата, и сама ще разбереш, че можеш да преодолееш всичко и да бъдеш каквато си поискаш!!! Пожелавам ти го