Обещание - сериал (bTV/Kanal 7)

Ваня и Дани. Прочетох постовете Ви по 2 пъти. И в двата има много смисъл ... и за филма, и за героите, и за актьорската игра, но и много истина за живота.

Хубав ден на всички. Очаквам новия епизод с нетърпение. Мисля, че ще му стана още по-голям фен след написаното вчера

Йозге

Здравейте, коментари по дненшния епизод...
Аз без да се заяждам, но поздрави на всички мислещи Емир за насилник... 🙂😀 Днес ясно показа какво му е на сърцето и спря да се преструва пред себе си, и ще продължи от тук нататък. Кой казва, че любовта е лесна, че не боли, че няма лоши думи, когато е истинска, има, всичко друго са празни думи, и преструвки!!! Днес поведението на Емир беше мъжко, човешко и много истинско.
Кемал и Нарин, сладки са, но са инатливи магарета. Нито слушат, нито мислят и двамата, компромиси трябват, компромиси, в една връзка... Нищо, ще се научат с времето. 🙂
Колкото до г-ца Джемре от днес е началото на края й... 😆 Вярно, бавен, но заслужен край... Повече няма да ти се вържат, "мила"... 😀

Здравейте, групата! Днес цял ден търся отговор на въпроса на Ваня как Емир  научава адреса, на който работи Рейхан. И измислих, намерил е агенцията- посредник, която му е дала инфо, щото е Емир Тархун. 😂
Иначе за днешния епизод съм съгласна за всичко с Angel. 🥰 Да отправя и аз три думички към смятащите Емир за насилник: Дай, Боже, всекиму! ❤️
Аз много харесвам изражението на Емир, когато е загрижен за Рейхан. Мъжът ми гледа по същия начин, когато е сгафил 😜
Днес и друго си мислих. Много обвинения към Рейхан се чуха тук по отношение на мълчанието и. Няма да коментирам защо не споделя с Емир. Според мен извинението е, че те бяха в етап на наместване на отношенията, защото хем не се познаваха, хем има доста заинтересовани да не се опознаят... Замислих се защо мълчи пред Джавидан. И понеже пак тук някой изрази пренебрежение към средностатистическите анадолски домакини, си представих какво се случва в един средностатистически български дом, в който снаха и свекърва воюват за надмощие. Освен дето непрекъснато си обясняват нещата от живота, не спестяват и на любимия мъж и син колко другата е изтрещяла. И се почват едни Пунически войни, толкова продължителни и толкова ожесточени, почти колкото оригиналните. Любимият мъж и син е между чука и наковалнята, ако е флегматик балансът се получава, не защото му се отдава, а защото не успява да реагира, но ако е холерик, всички са под ножа, пардон, под обстрела му. И в един момент любовта и мирът са химера.. 😢 Е, в този смисъл мълчанието на Рейхан е мъдър ход. Той нали си я обича, какво значение има майка му...
Като гледах Нарин и Кемал, си спомних, че едно време мама казваше, че тия турци много горди и много ревниви. И ако Кемал поне пред себе си е честен по отношение на чувствата си, то Нарин продължава да отрича, че го харесва. И защо все някой спи на земята, да слагат един нож по средата на спалнята и готово  😜
Много силни думи на г-жа Сухейля към Джавидан. За жалост, и нея много бързо я похарчиха за нуждите на сериала. 😢
Днес съм в радостно предчувствие за утрешния епизод и не мога да се съсредоточа. Прекрасна вечер и до утре!

Днешната серия беше много динамична. Случиха се 100 неща както се казва. Емир е готин. Обича и иска да има всичко. Мълчанието скъсява живота му. Мен това също ме убива. Но лъвът се кротна. Ха да избухне и замълча. Когато си с любим човек, близо до него и забравяш за всичко лошо. Когато си с любим човек и те тормози неизвестността е много сложно. Поне за мен. Избухваш. Съжаляваш. Става странен микс от емоции. Хем искаш да прегърнеш любимия човек, хем искаш да избягаш от него, за да не страдаш.

Аз мисля, че след тази серия ще гледаме много хубави епизоди. Тя беше като серията с изстрела. Сега следва катарзис. Но не за всички. Джемре ... гримьорите и музиката бяха за пореден път на ниво. Засилиха отчаянието, осъзнаването на това, което се случваше. Наистина чакам сериите с любов. Въпреки, че сериите с драма са по-вълнуващи за мен.

Хареса ми и сцената в болницата, сцената на пейката. Незнам, но тази на пейката ми напомни за "Форест Гъмп". Незнам по какъв начин. Веднага си припомних монолога. Но няма да намесвам други филми. Емир се вразумява. Става онзи примирен бунтар. По принцип няма такова определение според мен, но ако съдя по себе си се случват и такива неща в живота.

Лека вечер съфорумци. Желая ви спокойни часове до утре. Бъдете здрави!

И аз не се заяждам, но ми е интересно - оргазъм ли получавате като се обръщате към група хора и почвате да им обяснявате назидателно колко грешат в мнението си. Ако това е нормална връзка и нормална любов, айде мерси за тая любов. Аз за нормален семеен скандал не намирам да се нахвърля да обиждам жена ми, ей така щото аз не съм на кеф или щото не ми е харесала нейната  постъпка. Има си диалози за тая работа. Повикаш, пък се усещаш кога да спреш, преди да си наранил. Успокояваш се, пък поговориш като нормален човек с човека до теб. Доколко на базата на няколко серии се правят изводи за героите - ами те тие няколко серии са има няма 120. Не ми е нормално нито неговото, нито нейното държание.  Той спи с нея, после я навира да не казвам къде, спасява я от отвличане, обяснява се в любов на плажа, после хвърля пари и я унижава, пак я спасява от отвличане, после някоя дуга простотия с която да я нарани и унизи и така до някоя си серия, ама после се държал като истински мъж. За нейното поведение няма и да споневам, то е казано доста. Има достойни постъпки от негова страна, има и много недостойни. Аз такава като Рейхан в къщатата си не искам, да ми мълчи и да гледа и аз да се чудя какво мисли тя. Ами има си уста да говори, аз имам уши да слушам.

Уважавам мнението ти,  ако за теб това е любов и то истинска добре. За мен любов е друго. За мен любов е да чувствам добре с жена си, да се вълнувам, когато я видя, да искам да се прибера по-бързо, за да съм с нея и да чувствам същите тези неща и от нейна страна. Че възникват и скандали в една връзка е ясно, няма как да не възникнат, но човек трябва да знае кога да спре и как да овладее емоциите си. Една връзка се гради на компромиси, но има допустими и недопустими компромиси и това е индивидуално усещане. Но в крайна сметка аз съм просто програмистче, нищо не разбиращо от ценности и човешки взаимоотношения и нищо непостигнало в живота явно, така че кой съм аз да дръзна да мисля.

Мравояде, приятно съм изненадан, това имах предвид когато ти казах, че има и други начини да си изразиш мнението. Напълно съм съгласен с теб по въпроса с чувствата. Аз също не обичам мълчанието и неизвесността. Аз в жена си не се влюбих от пръв поглед,  някак си така с времето се случи, но ценя в нея, че умее да се изразява и никога не ме е поставяла в такива ситуации.  Е не винаги харесвам логиката и и не винаги се разбираме перфектно, но успяваме да намерим нашия си баланс, как да си кажем нещата, без да има нарени. Ядосани може  да има, но нарени не.

Нали си наясно, че това е просто сценарий и някои неща са малко по-преувеличени, за да стане историята интересна??? 😀😀😀 Идеални хора няма, но каквото повикало това се обадило. Емир няма как да се противопостави на мълчанието на Рейхан, още повече след като я обича толкова, а не разбира къде греши и защо е изоставен. Рейхан пък от своя страна е доста деликатна и не иска да го нарани, мисли си, че така го предпазва... Не казвам, че е правилното поведение, но в случая е такова. За нас остават изводите какво и как... Но нищо не е нито черно, нито бяло в живота. Има и нюанси. 🙂
А и да, прав си, всеки има право на мнение в този живот, и никой не трябва да се налага на другия.

Привет, момичета и момчета.
Благодаря ви за постовете, които сте написали, особено на момчетата. Винаги ми е била интересна гледната точка и на отсрещния пол. Така се опитвам да си сверя часовника, дали не бъркам някъде.
По серията сте казали всичко. Госпожа Сухейля отвори бутилката, пусна духчето и сега Емир е на ход. Все се надявах, че Джемре ще се промени след смъртта на майка й, но не би. За мен образът на Джемре е доста преувеличен. Не мога да си представя, че наистина има хора, обсебени от фиксидея и изпълнени с толкова много злоба. Как пък не видях нещичко добро в нея?
Инатливата коза Нарин и пънчето Кемал Тархун - докато между тях стои уговорката за фиктивния брак, т.е. предстоящото дело за попечителството, няма как да приемат чувствата си и да им се отдадат. Но пък са хубава двойка и като герои, и като актьори. Нарин е пълна противоположност на Рейхан. Ето, тя не спира да говори, но пък Кемал мълчи.
Много ми се иска и аз да се наредя на опашката при Джавидан - няма човек, който да й е поискал пари и тя да не му е дала. Много е щедра тази жена.
Относно мълчанието на Рейхан. И в живота е така - понякога е по-добре да замълчиш, да отмине бурята и после да приказваш / поне баща ми така ме съветваше преди да се омъжа /. И още един съвет от него - уважавай родителите на съпруга си, за да те уважава и той теб. Спомнете си колко пъти Емир се опълчваше на Джавидан и Рейхан го спираше с думите "Тя е твоя майка". Понякога неволно се нараняваме, за което после съжаляваме. Но затова има грешка и прошка.
Zverche84, немой с лошо. Господ затова ни е дал глави, за да мислим, а не за равновесие. А и работата ни на нас, простите програмисти, е да мислим и логически да подреждаме нещата.
Пожелавам ви хубав ден, изпълнен с положителни емоции.

Превод на превода на интервюто на Йозге Яъз за списание  Moodboard. Прекрасни думи за чувството, което движи живота: "Когато гледате в очите му, времето, пространството, чувствата, нямат никакво значение".


Журналист: Най-напред искаме да научим нещо за Вас. Разкажете ни нещо за себе си.
Йозге Яъз: Аз съм най-младата в четиричленно семейство. Родена съм през септември, под знака на зодия Везни. В живота предпочитам обикновените неща. Мога да кажа, че наполовина съм диетолог, но като цяло съм актриса.

Журналист: Имате много фенове покрай сериала Yemin. Какво е усещането?
Йозге Яъз: Чувството е неповторимо. Такова е, защото ние не сме очаквали да имаме толкова голяма аудитория. Неповторимо е заради прекрасните зрители, които ни обикнаха.

Журналист: Доколкото ни е известно Вие сте завършили Истамбулския университет за комуникационни науки. Как попаднахте в актьорската професия?
Йозге Яъз: С актьорската професия се запознах на снимачната площадка на Финала на сериала Adini Sen Koy. Беше изненадващо и особено начало. За съжаление, не всяка отворена врата, води до нещо. Но винаги трябва да сме готови за това, което може да се крие зад тази врата. Аз съм оптимист и винаги се надявам, че по-доброто предстои.

Журналист: На какво Ви научи актьорската кариера?
Йозге Яъз: На всеотдайност, преданост и винаги да се развивам професионално и като личност.

Журналист: Има ли роля, която искате да изиграете?
Йозге Яъз: Психилог, например.

Журналист: Какво е за Вас любовта?
Йозге Яъз: Когато гледате в очите му, времето, пространството, чувствата, нямат никакво значение, важно е само това, което бушува вътре във Вас.

Журналист: Ще Ви видим ли в нов проект през новия сезон?
Йозге Яъз: Разбира се, аз много искам да се срещам със зрителите, но всичко е в ръцете на съдбата.

Журналист: През този месец нашия хаштаг е #лятнонастроение. Опишете какво означава това за Вас.
Йоаге Яъз: Това е единственият сезон, когато можем да преживяваме нощите си като дни.

Благодаря на dani_pop за превода на интервюто с Йозге Яъз.
Оказа се, че и двамата ни главни актьори са много земни, изпълнени с положителни чувства и желание за развитие.
Пожелавам им успех и всичките им желания да се сбъднат, а ние да ги гледаме и в други проекти.

Добро утро на групата!
Благодаря, dani_pop, за двете интервюта! Хубаво е да научавам лични неща-чувства-възприятия на Йозге и/или Демирджи!
Спорен ден на всички!

Благодаря, dani_pop и за превода на интервюто с Йозге. Много благодаря и за бързата организация да получим тази информация. Много е интересно да научим какво мислят актьорите, какви са техните мисли и чувства извън ролите им, които играят. Поне на мен ми е много интересно. 🙂

dani_pop едно голямо Благодаря! Страхотна си и продъкжавай в този дух!

Zverche84 бих казал, че имаш една много трудна професия. Аз също съм в този бранш, но се занимавам с поддържане на софтуер и ми се налага да пипам и в ABAP, въпреки че съм ЧР. Така се развиха нещата, че от човек за уволнения се превърнах в човек за поддръжка на софтуер, от който се очаква да пише и код, което не е никак лесно. Професията ти е супер и малко ти завиждам да ти кажа

Сега остава само да кажеш, че си и зодия овен? Защото аз съм

Успешен ден дами и господа!
... и до нови срещи. Все по-хубаво става в сериала! Тези серии ги чакам от много време насам.

Малко офтопик може би, но все пак мисля че е свързано с темата. Както вече споменах съм програмист и предполагам е известно мнението, че ит-тата са едни такива странни и криви хора, неразбираеми за останалите. Във фирмата в която аз работя, ит-тата доста дълго време контактувахме директно с крайния клиент. Преди 5-6 години, мениджъра ни беше ходил на един семинар и реши, че е полезно да го минем всички. Не ни каза за какво идва реч, а дирекно ни изпрати на първата възможна дата. Семинара е 4 дни по спомен и аз отидох с нагласата, че 4 дни ще слушам лекции за комуникативни умения. Първия ден, беше само вечерта от 6 до 10, останалите дни бяха по цял ден. Още първия ден, разбрах че семинара не е точно за комуникация а личностен и психолигически. Реших, че е безмислен и ще си губя времето с него. На втория ден, все ще мислещ така слушах лекцията и правех упражненията, ей така да мине времето и на принципа през едното ухо влязло, през другото излязло. Още преди обяд, след едно от упражненията, каращо ни да си спомняме някои неприятни за нас неща от детството, лектора помоли всички, които имат деца в залата да си вдигнат ръката. Аз тогава все още несемеен, без сериозна връзка и деца си спомням, че си помислих, айде пак, вечната лекция следва(като минеш една възраст, всички по-възрастни роднини, започват неуморно да ти напомнят, как единствения висш смисъл на този живот е да се ожениш и да отгледаш дете, без да ги интересува искаш ли го или не или дали забиват шило в някоя рана). Следващия въпрос обаче привлече вниманието ми - колко от вас са повторили поне едно от поведенията на родителите си от предишните упражнения, въпреки че са осъзнавали вече тяхното влиание, е всички, които бяха вдигнали ръка че имат деца, отново вдигнаха ръка. След това започнах да слушам по-внимателно. Стана ми интересно, как може да повториш нещо, което не ти е допадало и те е наранило, върху детето си и в семейството си. Доста научих там. Имаше и част със споделяне и задаване на въпроси, за която нямам право да споделям какви точно истории съм чул, но мога да кажа, че доста добре онагледаваше последиците от семейната среда. Ясно се виждаше, че при нормални семейства с нормален диалог между членовете на семейството, също имаше последици от неправилни решения. Никой не е застрахован от това, но в тези семейства последиците бяха доста по-малки и лесно поправими. При другите имаше много разрушена психика и тежки последствия. Аз бях от тези с проблемното общуване. Говорех, когато нещо ме попитаха - конкретно, точно и ясно. Не си казвах какво ми харесва и какво не. Ако не ми допада, ами мълча си  и бягам, за да не обидя някого. Е реших да се противопостява на себе си и да пробвам да си казвам неща, но по начин който е най-вероятно да накара отсрещния човек да те изслуша(техники от друго обучение, което съвпадна по време с този семинар). Ами родих се отново - спрях да тормозя себе си с кой какво мисли и казва. Открих, че човек с диалог може да създаде и съхранява връзка. Казвам си и до сега какво мисля  открих, че живота с диалог е по-хубав за мен. Но го разбрах по трудния начин. От тогава за мен е ценно да си изградя начин на изразяване с който да казвам какво мисля и да бъда чут и разбран, вместо да си мълча. Е вижда се, че не винаги ми се получава  Ключа за мен е в това да си готов да работиш върху себе си и да признаеш, че имаш проблем. Защото след въпросния семинар, аз реших да работя върху себе си и станах по-общителен човек. Мой колега, който беше си дал сметка че е алкохолик вече и не искаше да вземе мерки, след семинара реши да спре алкохола и до днес не пил повече и това го направи съвсем друг и по-стойностен човек и дори му спаси семейството, защото беше пред развод. Имам и други колеги, които си бяха и си останаха намръщени все недоволни човечета и след семинара.

На темата с родителите и Джавидан, като такава и на мен ми беше трудно да си представя, че такива хора има, но за съжаление има. Дали чак в такава степен, не знам, но има и за мен те са лоши, но това е продиктувано от егоизъм и свръхамбиция.

А за Рейхан и Емир - аз разбирам защо го прави Емир, не го одобрявам. Разбирам и Рейхан защо мълчи, но тя си мълчи редовно и когато и задават конкретен въпрос и това мен ме дразни
За Кемал и Нарин - вярно че Кемал е по-мълчалив, но спрямо Рейхан си е много разговорлив даже, а спрямо Емир, каквото и да си говори, сеща се кога да спре. А и все пак при тях ситуацията е различна. И двамата са обичли и са били много наранени и не са го преживяли още. В тяхната ситуация е нормално, че им е трудно да признаят за чувства, които са им донесли болка а са се зародили при условията на фиктивен брак и уговорка за развод след делото. Малко преиграват и там, но ми е доста по-реално от Емир и Рейхан