Обещание - сериал (bTV/Kanal 7)

Zverche84 бих казал, че имаш една много трудна професия. Аз също съм в този бранш, но се занимавам с поддържане на софтуер и ми се налага да пипам и в ABAP, въпреки че съм ЧР. Така се развиха нещата, че от човек за уволнения се превърнах в човек за поддръжка на софтуер, от който се очаква да пише и код, което не е никак лесно. Професията ти е супер и малко ти завиждам да ти кажа

Сега остава само да кажеш, че си и зодия овен? Защото аз съм

Успешен ден дами и господа!
... и до нови срещи. Все по-хубаво става в сериала! Тези серии ги чакам от много време насам.

Малко офтопик може би, но все пак мисля че е свързано с темата. Както вече споменах съм програмист и предполагам е известно мнението, че ит-тата са едни такива странни и криви хора, неразбираеми за останалите. Във фирмата в която аз работя, ит-тата доста дълго време контактувахме директно с крайния клиент. Преди 5-6 години, мениджъра ни беше ходил на един семинар и реши, че е полезно да го минем всички. Не ни каза за какво идва реч, а дирекно ни изпрати на първата възможна дата. Семинара е 4 дни по спомен и аз отидох с нагласата, че 4 дни ще слушам лекции за комуникативни умения. Първия ден, беше само вечерта от 6 до 10, останалите дни бяха по цял ден. Още първия ден, разбрах че семинара не е точно за комуникация а личностен и психолигически. Реших, че е безмислен и ще си губя времето с него. На втория ден, все ще мислещ така слушах лекцията и правех упражненията, ей така да мине времето и на принципа през едното ухо влязло, през другото излязло. Още преди обяд, след едно от упражненията, каращо ни да си спомняме някои неприятни за нас неща от детството, лектора помоли всички, които имат деца в залата да си вдигнат ръката. Аз тогава все още несемеен, без сериозна връзка и деца си спомням, че си помислих, айде пак, вечната лекция следва(като минеш една възраст, всички по-възрастни роднини, започват неуморно да ти напомнят, как единствения висш смисъл на този живот е да се ожениш и да отгледаш дете, без да ги интересува искаш ли го или не или дали забиват шило в някоя рана). Следващия въпрос обаче привлече вниманието ми - колко от вас са повторили поне едно от поведенията на родителите си от предишните упражнения, въпреки че са осъзнавали вече тяхното влиание, е всички, които бяха вдигнали ръка че имат деца, отново вдигнаха ръка. След това започнах да слушам по-внимателно. Стана ми интересно, как може да повториш нещо, което не ти е допадало и те е наранило, върху детето си и в семейството си. Доста научих там. Имаше и част със споделяне и задаване на въпроси, за която нямам право да споделям какви точно истории съм чул, но мога да кажа, че доста добре онагледаваше последиците от семейната среда. Ясно се виждаше, че при нормални семейства с нормален диалог между членовете на семейството, също имаше последици от неправилни решения. Никой не е застрахован от това, но в тези семейства последиците бяха доста по-малки и лесно поправими. При другите имаше много разрушена психика и тежки последствия. Аз бях от тези с проблемното общуване. Говорех, когато нещо ме попитаха - конкретно, точно и ясно. Не си казвах какво ми харесва и какво не. Ако не ми допада, ами мълча си  и бягам, за да не обидя някого. Е реших да се противопостява на себе си и да пробвам да си казвам неща, но по начин който е най-вероятно да накара отсрещния човек да те изслуша(техники от друго обучение, което съвпадна по време с този семинар). Ами родих се отново - спрях да тормозя себе си с кой какво мисли и казва. Открих, че човек с диалог може да създаде и съхранява връзка. Казвам си и до сега какво мисля  открих, че живота с диалог е по-хубав за мен. Но го разбрах по трудния начин. От тогава за мен е ценно да си изградя начин на изразяване с който да казвам какво мисля и да бъда чут и разбран, вместо да си мълча. Е вижда се, че не винаги ми се получава   Ключа за мен е в това да си готов да работиш върху себе си и да признаеш, че имаш проблем. Защото след въпросния семинар, аз реших да работя върху себе си и станах по-общителен човек. Мой колега, който беше си дал сметка че е алкохолик вече и не искаше да вземе мерки, след семинара реши да спре алкохола и до днес не пил повече и това го направи съвсем друг и по-стойностен човек и дори му спаси семейството, защото беше пред развод. Имам и други колеги, които си бяха и си останаха намръщени все недоволни човечета и след семинара.

На темата с родителите и Джавидан, като такава и на мен ми беше трудно да си представя, че такива хора има, но за съжаление има. Дали чак в такава степен, не знам, но има и за мен те са лоши, но това е продиктувано от егоизъм и свръхамбиция.

А за Рейхан и Емир - аз разбирам защо го прави Емир, не го одобрявам. Разбирам и Рейхан защо мълчи, но тя си мълчи редовно и когато и задават конкретен въпрос и това мен ме дразни
За Кемал и Нарин - вярно че Кемал е по-мълчалив, но спрямо Рейхан си е много разговорлив даже, а спрямо Емир, каквото и да си говори, сеща се кога да спре. А и все пак при тях ситуацията е различна. И двамата са обичли и са били много наранени и не са го преживяли още. В тяхната ситуация е нормално, че им е трудно да признаят за чувства, които са им донесли болка а са се зародили при условията на фиктивен брак и уговорка за развод след делото. Малко преиграват и там, но ми е доста по-реално от Емир и Рейхан

Здравейте момчета и момичета, днешната серия ще коментирам в стихове. Не, не са мои, перифрази са на познати вам литературни шедьоври.

Разбира се започвам с главните герои:
"- Не човек, а желязо! -
изсъскал през зъби Емир.
Тихо Рейхан промълвила:
- Не, твоят гренадир!"

Нарин и Кемал -
"- Кой шава в този късен час,
че да го прасна със тигана аз?
- Самият аз съм - изрева Кемал -
тиганът твой ме перна кат кинжал!"

Нигяр и Сефер -
"- Цвете мое, где така?
- Тичам, Фери, за пола,
за блуза и шнола за глава.
- А когато дойде ред
кредитът да е наред?
- Ще изплащам срам не срам със плам
докато работя аз за Джавидан!"

Мелике и Хикмет -
"- Добра си, дявол да те вземе,
но нека този дявол бъда аз!
- Пред Бога аз смирено ще застана,
ако от теб навеки съм желана!"

Суна и Таджи -
"Ако някой срещне някой
на пейката веднъж,
ще му каже: - Бързо бягай
и главна роля дръж!"

Йонджа -
"Тъй своето име изгражда човекът -
сам избира си в рай или в ад да гори."

Талаз и Джемре -
"Прави да я бия колко мога,
а тя вика чак до Бога."

Ойя ще коментирам, ама друг път. 😜
А Гюл Арджан, според мен, е най добрата приятелка на Назмие Йълмаз, Карамел и Канал7 взети заедно. То можеше да и дадат ролята на Мелике, че поне хората щяха да и се радват по улиците, ама сигурно парите са малко. А тя милата четири гърла сама храни...😜 С няколко думи, днес съм щастлива и не ми е до Джавидан. Хубава вечер и спокойна нощ на всички! 🤭

И да ви питам аз си имам една любимка, та какво мислите за нея? Малкото ангелче Масал? За мен лично това дете, с тези големи сини очи и ангелско излъчване, е едно от най-добрите попадения в сериала. Няма такава мила кукла! И играе страхотно!!! 🤩🙂

Привет по нощите.
По принцип в турските сериали, поне тези, които съм гледала, а те не са много, ми прави впечатление, че имат много точни попадения с децата. Не зная от къде ги намират, но в повечето случаи нещата се  получават много добре. Момичето в ролята на Зейнеп също  се справя добре, макар че във втори сезон има по-малко екранно време.