Забравя ли се предателството?

Добре де, ти след цялата тази история как се съгласи да продължите с бебеправенето? Не ти ли светнаха всички червени лампи за това колко много куцат нещата между вас? Ето какво виждам аз: вие сте различни характери, които обаче за жалост не се допълват. По-скоро той се потиска от твоят очевидно по-силен характер и е - как да кажа - неавтентичен в отношенията си с теб. На мен лично този мъж ми се вижда лабилен, с нездрав перфекционизъм, но немощен когато става въпрос да отстоява себе си и да действа с размах към поставените цели. Сега, на всеки може да се случи комбинация от обстоятелства, която да го събори (лоша спермограма, неуспех в търсенето на работа и т.н.), но все пак трябва някак да запазим интегритет и коректност към партньора. Също така, доста ми е странно как лекар чаааак пък толкова се потриса и депресира заради едното ин витро. В смисъл, медиците са доста претръпнали към такива неща, гледат на тях по-професионално, философски дори. Казвам го като дете от семейство на три поколения медици - имам някаква представа как лекарите разсъждават над подобни, че и по-страшни теми.

Тази простотия с изневярата дни след медения месец е просто черешката на тортата. А торти още много ще има, особено след като се появи детето, съответно очаквай още черешки. Аз на такъв тип не бих повярвала, че се е променил, даже имам и още размисли по темата, но няма да ги споделям, защото си бременна и ми е мъчно за положението ти. Уважавам мненията на останалите потребители, които смятат, че оттук нататък ви чака само брачно блаженство, но аз това не го вярвам. За мен този е типаж, който никога няма да бъде достатъчно смел, за да заяви себе си във връзката. Напротив - той ще се опитва да ощастливи жената предлагайки ѝ някаква илюзия, а като му дойде повечко, ще ходи да избяга от реалността. Не е задължително с жена да е, то светът предлага още пороци - алкохол, хазарт, който каквото го влече.

Не говоря за болка или чувство за предателство.

Малко късно се сети, да се усети.

За себе си знам едно - ако съпругът ми изневери, колкото и да съжалява за това, дори и да са минали години от изневярата и да разбера сега, категорично не бих приела, простила и каквото и да е там. Ще се разведа, независимо от възрастта и броя на децата.

Напротив, властна и доминантна си.А той е мекушав, отстъпчив, угажда ти за всичко, за което предполага, че ще му спретнеш скандал.
Аз съм жена, но докато те четях, на мен почна да ми "тежи нещо на врата" и изпитах желание да избягам.А като знам повечето мъже колко са "силни психически", дори се учудвам, че директно не си е събрал багажа и да се покрие вдън земя.
Не го оправдавам, не ме разбирай погрешно.
Но му дай малко въздух на човека.Не пространство, в което да ти изневерява, а по-скоро, винаги се допитвай до него, ТОЙ какво иска, ТОЙ какво очаква, ТОЙ какво предпочита.
Защото до тук, живота ви става само и единствено по ТВОИТЕ правила и желания.
Доколкото познавам мъжете, поне 90% от тях ще се спихнат тотално в такава обстановка и конфигурация.

Да, тя наистина звучи като малко по-доминираща. Но пък и той трябва да поработи малко над себе си и да започне да се заявява и отстоява. В противен случай, тя хубаво ще се възползва от съветите за либерализъм, но само тя ще се товари. А то някак не е честно да те наранят, да преглътнеш, да се стараеш и накрая пак да се окаже, че си отглеждаш мекотело, което е готово да ти забие нож в гърба ако нещата станат по-напечени.

Съгласна съм с Франсоаз. Има голяма вероятност ти да си го "скопила". Много нежен този мъж.
Но! След като си му дала втори шанс, не е честно да се връщаш назад. Сега те тресат хормоните и дано като се роди бебето да се наместят нещата.

Живота ни не е ставал само по моите правила. Аз съм направила доста компромиси заради него и той знае, разбира се не съм ги усетила като нещо, което ми тежи, защото го обичам. Никога не съм го ограничавала за нещо, имал е време за хобито си винаги, за приятели също, нито съм скандалджийка или да се цупя и да съм все недоволна. Не знам, защо ме обвинявате, че съм властна и доминатна. Е, аз знам, че не съм, както и той.
Работим над това, той да ми споделя повече някакви дребни дори и битови неща и да си казва какво иска и какво мисли и да разбере, че не е страшно и  да прави и грешки в ежедневието си. Няма как да е перфектния съпруг, приятел и син и да угажда все на всички.  Аз също се старая да му показвам повече, че го обичам и обгрижвам.  Обаче ме притеснява точно, че след всичко, той се оказа слаб и лабилен мъж, което не ми дава сигурност в бъдещето. Но явно, времето ще покаже.

Ако не си властна и доминантна, защо се е налагало да
Аз поне така разбирам описаното от теб...не стане ли на твоята, ти се разстройваш/ядосваш/разочароваш.И той естествено, понеже не желае проблеми, прави всичко така, както на ТЕБ ти харесва.
Може да не казваш и заявяваш ясно и категорично какво искаш, но чрез поведението си го контролираш.
Ами, нормално да не му издържи психиката...другия вариант е да се изправи срещу теб и да ти заяви директно, че не е съгласен/че не иска/че предпочита друго.А това означава явен конфликт, или ти да се тръшнеш, че си наранена, разочарована.....

+ 1 и от ме за мнението на Франсоаз и добре, че авторката е споделила тези подробности, защото ако информацията не е достатъчно пълна и мненията ни няма да са много акуратни.
Дано и авторката сама да е стигнала до този извод и аз вярвам, че е така, защото го усещам от думите и и тя намеква за това, споделяйки всички тези неща и си признава как го е притискала.

За мен това е много добър мъж, да може и да спада към графата под чехъл, но по-добре такъв от колкото от тези, които ги четем ежедневно по темите като на Джули и подобни. Даже може да шокирам някой, НО ти не трябва да се тръшкаш и да се изживяваш като мъченица, а дори ти да му се извиниш и да поискаш прошка, колкото и абсурдно да ти звучи. Точно твоето поведение го е подтикнало да направи това, напълно съм съгласен с Франсоаз.

Спри да го играеш на мъченица, ами се радвай, че имаш такъв мъж, повярвай не са чак толкова много грижовните, любвеобилни мъже с добро отношение, дори са си направо рядкост бих казал !

Твоето мъжле изглежда много пасивна личност - няма начин ти да не изглеждаш доминантна, защото все някой трябва да взема решения. И ако имаш насреща си едно поведение тип "не мога, не знам", е по-лесно да вземеш еднолични решения, отколкото да чоплиш мъжа, докато изкопчиш какво точно иска.
Лошото е, че накрая лесно можеш да излезеш виновна, щото решаваш еднолично
Виж, авторке, не си в лесна ситуация. Може би е добре да се самоубедиш, че всички черни мисли са от хормоните на бременността. Със сигурност ще е по-разумно да ги пъдиш настрани. Да си изживееш пълноценно първата майчинска тръпка. Пожелавам ти лека бременност.

Дали пък авторката не е манипулаторка? Познавам такива дами, които ако не ги поздравиш (примерно), изпадат в кризи, ревове, драми, депресии и тн и тн...

Много лесно, пък, взеха да се разстроиват и мъжете, и жените, в тоз' 21 век.

Да, Франсоаз. Това е най-странното, че аз никога не съм се разстройвала или ядосвала или ако съм се ядосвала е било нещо съвсем леко в нормални граници. Той не само с мен е така, но и с близките си и с приятелите си. Не иска да разочарова никой и мрази да влиза в конфликтни ситуации. Говирили сме за това и той го отчита като свой голям проблем. Според мен всичко идва от семейството му, в което нищо не се говори, нищо не се споделя, всичко се премълчава. Никога не са се карали у тях също така.

Доста други съфорумки, както и аз ти писахме - затвори страницата и не вади кирливите ризи. Ако си е взел бележка, няма да имате проблеми. Не се знае, но, както го описваш, вероятно е единична забежка, за която съжалява.


Пълни глупости! Той изневерил, а тя да му се извинява...…

Това е все едно изнасилена жена да се извинява на изнасилвача, че си е облякла къса пола и го е предизвикала......

Аз няма как да знам коя е причината, ти го познаваш.
Коментирам това, което споделяш като информация.Затова ти писах да се допитваш до него, ако не за всичко, то за важните неща.Като ясно му дадеш да разбере, че дори да си на друго мнение, то вярваш на преценката му и уважаваш желанието му.
Защото така описан, ако продължиш да контролираш ти живота ви, нищо чудно след време пак да му избият чивиите нанякъде.Не е задължително да е изневяра-според мен сега просто госпожата се е оказала на подходящото място в подходящ момент, ама не винаги става така.Но може да залитне по хазарт, алкохол, купони с приятели.....
Не е лесен такъв живот, но, сама си си го избрала, та ако го искаш и занапред в живота си, ще трябва да промениш и твоето поведение към него.

Tamarra2, отпусни се малко. Сега не е моментът за такива размисли и страсти. Очакваш дете в края на краищата. Остави малко по-назад чувтвата и дай превес на практичното. Дет се вика - винаги можеш да си тръгнеш или да го натириш, но си дайте шанс.  Сигурна съм, че и той изпитва не малка вина. Иначе никога нямаше да си признае пък било и инициирано от теб признание.  Щеше да отрича до край или да признае и да си тръгне.Всички сме били лъгани - едни са разбрали, а други не са, но животът си продължава.....