Подготовка за нормално раждане - информация, въпроси и отговори

Мария, честито! Нека да има повече майчета с по 3 дечица, като теб.

Относно секциото, като се възстановиш от операцията, може да драснеш тук как е минало възстановяването ти съпоставено с възстановяването от предишните ти раждания, след като вече имаш опит с двата вида раждане. Бързо възстановяване и много хубави моменти с малката рожба.

Благодаря, момичета!
Хепи ще пиша със сигурност, нека да мине време и да се възстановя.
До сега обаче везните са на 100% за естественото раждане.

Честита да е малката Виктория! Бъдете здрави и благословени! Мина вече!

Честито, бъдете здрави! Нека момиченцето расте здраво и много щастливо! 💞
Относно раждането, на мен ми предстои също по този метод да родя в сряда, а толкова много исках естествено, но бебето ми е доста оплетено, едричко и аз съм на 36 години и прицениха така ..... дано всичко мине добре. Желая Ви бързо възстановяване!

Момичета, няма какво да се притеснявате. Възстановяването след естествено раждане е доста по леко и бързо. Казвам го след пъвро нормално раждане и второ-секцио. При нормално раждане болката е преди и по врвме на раждането, при секцио-след. На третия ден от секциото все още не можех да стана с бебето на ръце от леглото. Но след прибирането ми вкъщи ми трябваха 4-5 дена да вляза в час. Бих казала че след секциото ми отне 10 тина дена да се съвзема. След 5 тия ден от секциото, когато се прибрах вкъщи, носех бебето, вървях...готвех и всичко останало домашно. Ставах и лягах трудно. След първото ми раждане, нормално, нямах проблеми със ставане и лягане, но пък две седмици не можех да седна нормално на з*дника си. В колата сядах с пояс. Та, всяко нещо си има плюсове и минуси. Общо взето раждайте, ако имате нормално леко раждане още по добре.
Успех ба всички и живи и здрави майки и бебета на финала
Обаче,....не ме питайте кое бих избрала за себе си...от двете.

Момичета, искам да споделя своя опит с раждането, защото знам колко е хубаво да прочетеш някоя позитивна история, когато ти предстои раждане, а още по-хубавото е да откриеш, че по-лекото раждане зависи в по-голяма степен от теб. Тъй като разбирането за нормалното раждане в България е много изкривено, това допринася за засилване на страховете на бременните. Само като прочетеш някоя история за пришпорено и дори агресивно раждане, и ти се изправя косата. Повечето от нашите болници са все още назад с начина, по който протича процеса и се смята, че лекарите трябва винаги да се месят, докато в по-цивилизовани държави, раждането се смята за естествен процес, намесата на екипа е много дискретна и само при нужда, ражда се с акушерка, а на някои места е достъпно и раждане у дома с акушерка, и т.н.

Аз имам две коренно различни раждания. Първото исках да го забравя завинаги, след като приключи, докато второто беше толкова хубаво, че често изпитвам носталгия, че този ден никога няма да се повтори. В основата на второто ми много по-малко болезнено раждане беше предварителната ми подготовка и силна мотивация. Психическата ми нагласа, пълното запознаване с процеса и ясната ми позиция каква намеса искам и каква - не, ми помогнаха да имам толкова малко болезнени контракции, че накрая дори се чудех "Е, това ли било? Къде отидоха онези неистови болки от първото раждане?" Без да се впускам в подробности за първото ми раждане, само ще кажа, че нагласата ми беше погрешна, неправилни бяха позите по време на контракциите и екипът, който избрах беше лош избор. Смятах, че раждането е леко, само като е кратко, а се оказа, че всъщност по-дългото раждане с постепенно естествено усилващи се контракции много по-добре се понася от тялото. Като ме приеха в болницата ме сложиха да лежа по гръб със система окситоцин, което направи раждането ми кошмарно. Трябваше да остана по-дълго у дома, да не давам да ми вливат окситоцин без нужда и да се движа през цялото време. Ето и кои неща много ми помогнаха да се подготвя за второто раждане:
- гледане на лекции и четене на материали от самото начало на бременността
- много движение през цялата бременност, а през последния месец всяка вечер седях и подскачах върху гимнастическа топка; в дните преди термина изкачвах и слизах по стълби
- безкрайно позитивна нагласа без страх от раждането; приемане, че процесът е бавен и, че няма как да няма болка, просто може да бъде по-лека и поносима
- подходяща поза по време на контракциите (предимно клекнала с разкрачени крака) и техника за дишане;
- присъствие на таткото
- никакъв окситоцин профилактично, а само ако наистина се налага
- по-позитивен и ведър екип за раждането, с който предварително бях обсъдила, че не искам окситоцин и искам да се движа през цялото време

И понеже някой ще каже, че второто е било леко, само защото е второ, затова да отговоря и на това: второто и следващи раждания в повечето случаи са по-кратки, но невинаги по-малко болезнени. Много жени разказват, че второто им раждане е било по-кратко, но също толкова болезнено, че дори и повече заради по-бързо напредващото разкритие. При мен също беше по-кратко и много по-бързо правех разкритие, но това е очаквано. Съществената разлика, обаче, беше в силата на болката. Втория път не изпитах и половината от силата на болките при първото раждане(които дойдоха след поставянето на системата с окситоцин).

Затова и създадох тази тема, защото осъзнах колко важна е предварителната подготовка и правилната психическа нагласа. Надявам се тук да споделяте и вие за своите раждания, да анализирате грешките си, а аз с радост ще ви помагам и отговарям на въпроси.

Happy_mommy, винаги полезна и с толкова положителна нагласа за раждането! Аз и всички, на които ни предстои раждане, сме ти изключително благодарни за съветите и споделения опит. Надявам се и ние да имаме същото желание да разказваме за раждането си един ден и то със същите топли чувства.

Реален план за второ дете нямам, тъй като в момента дори нямам мъж.
Готова съм обаче да кажа няколко думи за пълвото си раждане, което считам за нормално протекло, но понякога четяйки разказите и все ми се набива в очита думата "грешно", "грешно", "грешно".
1. Грешно - не желаех да чета твърде много точно, защото не ме интересуваше кой какво е преживял и как "едва е оцелял". За мен това не беше грешно. Понеже съм ветеринарен лекар и от моята си гледна точка си имах виждане за раждането и просто знаех, че няма как да не се получи. Всички бозайници се справят с раждането.
2. Грешно - престоя в болницата. В края на 40 седмица за мен вече беше твърде много да чакам нещата да се случат и тук може би сгреших от страх и гадни истории за преносване и постъпих в болница в началото на 41 седмица. Имах право на избор и да откажа на предпочетох така. В онзи момнет възможността за постоянен мониторинг ме успокояваше.
3. Грешно, което и до сега не ми е ясно. Движението по време на раждането. Раждането започна към 1,30 - 2 часа сутринта със слаби контракции и исках да поспя, но не можах. В онзи омент не исках да се движа, а да спя.Контракциите се усилиха и прекарах часовете от 14 до към 17-18 в обикаляне на болничния коридор. Така го усещах, че трябва да обикалям. Казаха ми "Обикаляй! Всички родилки го правят." Позволяваха на всичеки да прави, каквото го кара да се чувства добре. Идеята за движение при самото раждане обаче и до сега не ми е ясна. От 18-20  не исках да се движа контракциите бяха силни и исках да лежа. В 20 часа ми изтекоха воите и ме прехвърлиха в родилна зала. Там движението е невъзможно, защото ме сложиха на монитор за тоновете на бебето. Не го приемам за грешка, защото според мен е важно да се следи състоянието на плода. Дали е възможно друго в тези последни часове и кое  е правилно не знам и не твърдя.
4.Грешно - окситоцин. За него знаех, че може да доведе дори до проблем при неправилна употреба, но се доверих на дежурния екип, които включиха система. Истината е, че тогава разбрах какво е наистина никога неизпитвана през живота ми болка, а се считам за човек с висок праг. Болка, от която дори не разбрах дали усещам напъни или просто ме накараха да напъвам. Родих в 23.34. Т.е. според мен цялото първо раждане е отнело 21-22 часа.
4. Грешно - епизиотомията. Никога няма да разбера дали е била абсолютно наложителна. Но е факт, че ми казаха "направихме разрез", а аз отговорих "благодаря". Т.е., ако в онзи момент ме бяха попитали "да направим ли разрез?" щях да кажа "да", ако можех да казвам нещо де.
Не съм чела много, не знам много, но аз искам просто да ви кажа не се стресирайте от това, кое е "грешно" и кое е "правилно", защото  с това започва вашата мисия, като родители, когато само и единствено вие вземате решенията и определяте кое е правилно за вас и детето ви за още доста дълго време напред. Тялото ви сигурно също знае някои неща и ако не ви се ходи или не ви се скача на топка или не ви се кисне във вана, а просто искате да поседнете или полегнете това е ваше право и никоя акушерка или дула не може да ви каже "ходи, клекни, защото така е по-добре".
Присъствието на партньора в главата ми беше идилия за подкрепа и т.н. Реално се оказа невъзможно и не нужно, защото той не можа да издържи на атмосферата в родилна зала, а на мен ми беше все едно кой е там предвид, че ничие присъствие или отсъствие не облекчаваше болките ми.

Относно движението, разбира се, че не можеш да обикаляш през цялото време и е добре да се почива. При позите по време на контракциите, на които качих снимка, има и легнала настрани поза и е подходящо да се почива в тази поза. Също само да изясня, че по-скоро е важно позите да са такива, че бебето да слиза надолу с помощта на гравитацията, а не непременно да се движим през цялото време. Спокойно можем да заемем поза на 4 крака в леглото, например.

Относно четенето, и аз не смятам, че четенето на негативни разкази е полезно. По-скоро е добре да се гледат лекции, да се чете за чисто физиологичните неща, които се случват по време на раждане и т.н.

Относно окситоцина, всички лекари казват, че той не прави контракциите по-болезнени от това, което биха станали и без него. Но лично аз не съм убедена в това твърдение. При първото ми раждане контракциите ми си бяха съвсем поносими и болката беше в областта на матката(предимно в по-долната част), когато постъпих в болницата. След системата с окситоцин, болката се усили ужасно много и се разпростря от най-горната част на матката по целите бедра(понеже болките от матката могат да се усетят и в кръста и бедрата). При второто ми раждане без окситоцин болката си остана предимно в по-долната част на матката и не достигна изобщо интензитета от първото раждане. Говорих и с мои познати, родили при естествено тръгнало раждане и впоследствие с окситоцин, и всички бяха на едно мнение, че след системата болките много са се засилили. Не знам, разбира се, дали при всички е така или зависи как ще реагира тялото на системата.

Относно епизиотомията, първото ми раждане беше с епизиотимия, а второто с естествени разкъсвания и след второто ме болеше малко повече. От епизиотомията усещах само като охлузено. Разбира се, всичко е индивидуално. Някои жени изобщо нямат разкъсвания.

Относно присъствието на таткото, при нас сработи добре, защото моят мъж е голям непукист, не е гнуслив, и като цяло нямах притеснения как ще реагира. На мен много ми помогна, защото ме разсейваше и обстановката беше ведра и забавна.

Правилна рецепта не може да се даде и за едни едно е грешно, а за други - друго.

Здравейте, ще ви следя с удовлствие! Намирам темата за изкючително полезна. Аз съм в началото на бременността, термина ми е края на ноември. От сега обаче обмисляме нормално раждане, говоря в множествено число, защото мъжът ми много иска да присъства на раждането. Та съветите на жени с опит ще са ни много полезни.

Аз имам едно раждане, протекло нормално всичко от до за 2,5ч. Водят ги от т.нар. бързи раждания. Имаше някакъв мед.термин.
Моят личен съвет е, ако лекарят ти настоява за секцио поради причината "тесен таз", да потърсиш второ мнение.

Здравейте! Идвам с няколко въпроса.
Днес бях на преглед 20+3 г.с., с лекарката говорихме за раждането. Имам едно секцио зад гърба си преди 5год, поради седалищно предлежание. Лекарката каза, че според нея е по- добре раждането да бъде естествено ( в чужбина сме, да не се чудите кой е тоя лекар хах) поради ред причини- млада съм( 33г), възстановяването е по- бързо, ако има възможност да се избегне хирургическа интервенция е по- добре за мен.
Аз имам следните въпроси- какви и колко са високи рисковете при нормално раждане след секцио?
Каква е вероятността бебето отново да е седалищно, замислих се, тъй като на прегледа си беше заело точно тази позиция?

VickyTaylor, на 1ва страница в темата има линкове, единият от които е естествено раждане след секцио.
http://moetodete.bg/rajdane/estestveno-rajdane-sled-sekcio.html

VickyTaylor, правилно те е насочила лекарката, защото се смята, че вагинално раждане след секцио е по-малко рисково от повторно секцио, тъй като рисковете от една операция са значително по-високи. Много хубаво, че са минали 5 години, защото организмът и матката са имали време да се възстановят. В България лекарите, които практикуват нормално раждане след секцио(VBAC) смятат, че трябва да са минали най-малко 5 години от операцията, но в някои държави считат, че е достатъчно да са минали 2 години. Рискът при VBAC е от руптура на матката. Смята се, че при едно предходно секцио той е 0,5-0,9%. Лекарката ти ще огледа белегът от секциото и дали е зарастнал добре. Ето тук може да прочетеш още инфо: https://www.vbac.com/2017/12/acogs-2017-vbac-guidelines-what-mot … now/#.XrG-WYrsZJ9

Относно предлежанието, много е рано още да се правят заключения. Окончателното обръщане обикновено става към 30-32г.с, а понякога и по-късно. Твоето секцио колко дни преди термина беше?

Има начини, с които да помогнеш бебето да се обърне, когато напредне още малко бременността. Олга Дукат има хубава статия по въпроса и накрая има и поза надолу с главата, която може да подпомогне обръщането на бебето: https://www.olgadukat.com/оптимално-фетално-предлежание/ Изглежда странно, но Олга е известна дула и акушерка, така че на нея може да се вярва.

П.П. Линковете от сайта на Олга не работят, затова може да си го копираш и да го пейстнеш в браузъра.

Мен най- вече ме тревожи рискът от руптура на матката. Външният белег е зарастнал много добре, те вътрешният ли ще гледат?
Ако рискът действително е толкова малък, по- малък от 1%, тогава защо българските лекари отказват такова раждане?
Другите рискове, които ме тревожат са секцио по спешност и евентуални увреждания, свързани с трудно раждане, но тях ги има при всяко естествено раждане.
Секциото ми го направиха точно седмица преди термин. Бяха ми казали, че в други болници практикуват външно ръчно обръщане на плода. Аз им казах, че щом не се прави и в тяхната болница, значи не е много ок. Казаха ми, че добре съм усетила нещата.
Общо взето съм объркана и уплашена от неизвестното. Не знам какво да очаквам еввнтуално от едно такова раждане, затова гледам да се информирам и подготвям от сега.