Подготовка за нормално раждане - информация, въпроси и отговори

Здравейте, темата е много интересна за мен и ще я следя. И аз съм се насочила към естествено раждане, но още не сме го говорили с АГ-то, тъй като съм в средата някъде (19г.с). Абсолютно съм съгласна, че трябва да сме положително настроени и спокойни. Така всичко ще протече, както трябва.

Много тъжно че така се е получило. Аз съм 3 седмици преди термин и искрено се надявам да родя нормално. Ако не издържам евентуално епидурална. Лошото е че от осмия месец насам бебка е наддала 1 кг и малко и според доктора ако продължава така ще е доста големичка за нормално. Насочи ме да ограничат сладкото и тестяното за да не качваме още много. Майка ми едно време ме е родила 4.200 нормално. А сега за най-малкото и бързат да режат.
Важното е че е минало и целия ужас е зад гърба ти и сте добре 🙂

Ина, съжалявам, че не се е получило нормално раждане, но важното е, че сте здрави с бебето. Положителното в случая е, че бебето се е родило, когато със сигурност е било готово за това. Ти си герой, че си преживяла почти цяло нормално раждане + секцио. За съжаление нещата невинаги се случват както ги планираме. Оттук насетне те очакват само хубави моменти.

Аз родих много голямо бебе, но ми беше второ. Първото беше 3940гр, та то е проправило път за брат си 😉 И мен ме наплашиха малко какви усложнения може да има при бебета над 4 кг, но решението беше мое дали да раждам нормално или секцио.

Аз бях с гестационен диабет и на инсулин, уж с цел бебето да не стане много голямо. На 20ти април АГто ми го измери 3200, а на 9ти май в болницата казаха 4200. Аз бях твърдо убедена, че не може да бъде толкова, все пак преди 3 седмици е бил 1 кг по-малко.

На 11ти май родих за няма и 2 часа нормално без упойка (нямаше време кога да ми сложат 🙈). Като го претеглиха и казаха че е 4535 гр не повярвах! А беше доста леко раждане, като изключим разкъсванията, но и те не са нищо особено и добре заздравяват

TeoM83, уау. Поздравления! Направо ни скри шапката с раждането на такова голямо бебе. И първото ти е било големичко, но второ си е направо отгледано.

Относно разкъсванията, аз родих бебе 3,400 кг и пак имах разкъсвания. Но при мен се получиха, защото бебето излезе екстремно бързо с два напъна, които не можах да удържа. Докато ми казваха спри да напъваш, бебето вече беше излязло. Нямаше време за епизиотомия. Но наистина вторите бебета излизат по-бързо, защото родовите пътища вече са "проходими", особено ако ражданията не са с много голяма разлика едно от друго.

ТеоМ, честито бебче! Живи и здрави бъдете! Да, много е неприятно да родиш едва ли не и по двата начина. Но си заслужава в името на това щастие. Happy mommy, същата работа бях и аз с първото бебе - с доста разкъсвания, защото тръна да излиза само. Беше малко бебе - 3 кг. Аз бях 59 кг. с височина 163 см. като отидох да раждам. Обясняваха ми колко съм дребна и ще се измъча. Но реших да пробвам и нямаше проблем. Втори номер бебе,  8 години и половина по-късно. Раждане за 2 часа, без упойка, без разкъсвания. Бебето беше пак 3 кг. Тежах 63 кг. този път. Пиша си мерките, за да не се притесняват по-дребните момичета като мен. Бях чела, че пак ще имам същите разкъсвания и очаквах. Но нищо подобно не се случи.

Можем ли да подготвим родовите пътища предварително, или това си зависи от самия организъм?

Бях ви обещала да пиша след време за нормалното раждане и секциото.
Винаги съм била твърдо за първото, без да имам представа от второто, а сега позицията ми се затвърждава стократно. Наистина не разбирам как някой по желание си причинява операция. Аз съм с висок праг на болка и не съм лигава по принцип, но първите два дни след операцията бяха ужасни за мен. Освен болката чувствах такова безсилие и безпомощност. Бях взела са се отчайвам, че никога няма да се оправя.
Благодарна съм изключително много на екипа, защото буквално спасиха живота на дъщеря ми. За мен също се грижеха повече от прекрасно. Просто секциото е гадно и трябва да се прави само ако е наложително.
Вдигнаха ме 6 часа след операцията и едва не колабирах, заради ниско кръвно и нисък хемоглобин. На другия ден вече започнах да се движа, лека полека, защото дават бебето едва когато свалят катетъра и те видят, че можеш да се грижиш за него. Движението ми помогна много. Всички акушерки и лекари казваха, че се възстановявам много бързо. А и аз правех сравнение с други родилки. Но въпреки това всяко ставане и сядане си болеше дни наред. Вече 23 след раждането още ми опъва, ако направя по-рязко движение. Вчера бебето ревна, аз скочих изведнъж и ме преряза. Не трябва да вдигам тежко, да се напъвам и т.н. Корема ми около белега е изтръпнал все още на допир. Общо взето всички ми казват, че съм супер, ама аз си знам колко ми е супер. 🙂  Ако трябваше да мина три пъти през това едва ли щях да имам три деца. От първите си две раждания пазя такива хубави спомени. Докато сега просто съм благодарна, че всичко завърши благополучно.
Нормалните ми раждания бях бързи и леки. Първия път нямах нито един шев, втория път само три. Не знам какво е епизиотомия за щастие. Възстанових се изключително бързо и двата пъти. Емоцията пък след като бебето се роди, чуеш първия плач, прегърнеш го... Тя не може да се опише, трябва да се преживее. ❤️
Съжалявам за фермана, който изписах. На всички, които им предстои им пожелавам успех! И не се страхувайте от естественото раждане. Аз съм благодарна, че имах възможността да го изпитам цели два пъти!

Организмът се подготвя постепенно за раждането през последния месец от бременността и съответно родовите пътища също. Шийката на матката започва да се скъсява постепенно и понякога да се разширява(получаване на предварително разкритие). Целта е накрая да се скъси изцяло и да се разшири достатъчно за да може да премине главата на бебето. Този процес може да се подпомогне, като се наблегне на движение, изкачване на стълби, подскачане и всякакви дейности във вертикална позиция, които да помогнат на бебето да застане в най-благоприятната позиция и да слезе ниско за да окаже натиск върху шийката за да може тя да започне да се подготвя по-добре. При първо раждане по правило, обаче, шийката обикновено първо се скъсява, а после се разширява. Това го прави по-бавно, тъй като женският организъм за първи път минава през това. Така че подготовката е свързана най-вече с много движение.

Ако не е паднала тапата все още, помощ може да окаже и .... сексът. Мъжката семенната течност съдържа простангландини, които спомагат за омекване на шийката. Природата така го е измислила, че мъжете освен да ни забременят, могат и да подпомогнат раждането.

Друго, свързано с подготовката на родовите пътища и тъканите, е масажът на перинеума през последните 2 месеца от бременността. Аз не съм го пробвала, но съм чела, че ежедневен масаж с някакво подходящо масло може да намали риска от разкъсвания.

Мария, благодарим за личния опит и ценната информация. Наистина е много интересно да чуеш мнение на жена, преминала и през двата вида раждане.

Дано има успех в проучването-макар че аз оставам с убеждението, че в София възможностите са доста по-големи.

Ина, поздравления, най-важното е, че сте живи и здрави! Защо при 8 см разкритие не са те изчакали?

Снежанка, какво отношение има ограничаването на храната? Плода не си ли взима всичко необходимо, независимо ние какво консумираме, естествено не включвам алкохола.

За мамите, които ще раждат в София, също препоръчвам кабинет Ла Вита Нова.

Ами,не знам,защо не ме изчакаха. Както писах изразиха се ,че "главата е подвижна" не знам какво значи на докторски. Аз и нямах вече сили да протестирам след цяла нощ мъки. Не ми и обясниха какво,защо и как. Главата е подвижна ще те режем и това беше.

А има ли тук вече раждали в Окръжна болница гр. БУРГАС?

И аз се надявах и отидох с идеята да родя нормално.Нямах избор на екип и въобще не съжалявам,получих уникално отношение е не мога да кажа нищо лошо за нито един лекар,бил той гинеколог,анестезиолог или неонатолог.Всички акушерки бяха грижовни и подкрепящи,за АГ Варна говоря.Отидох с контракции и кървене,но разкритие едва 1 см,след девет часа стана 6 см,но тя не слезе надолу,почнаха да падат тоновете,водите ми бяха зелени и влязох на спешно секцио.Така на 28.05 нашето момиче е поело въздух след аспирация,била е с два пъти увита връв около врата.Не бих си причинила секцио,просто се наложи,а и тя се роди 4200,не мисля че е фактор,но не решавам аз.Успех на всички и леко раждане!

Супер тема, а от авторката лъха спокойствие и позитивизъм, което ме накара и аз да се включа.
Скоро и на мен ми предстои раждане като винаги съм се чудела на какво прилича болката на контракциите 🤷🏻♀
Няколко пъти през живота ми съм имала жестоки кризистни болки в яйчниците, като гинекологът ми казва,че се дължи на болезнена овулация. Болките бяха включително и като забременях, когато не знаех още ,че съм бременна. Болките започнаха точно като напрежение ниско долу , най-вече концентрирана в единия яйчник, с чувство, че е толкова подут,че ще експлодира всеки момент. Направо си бяха контракции , но с по 20 секунди една между друга, болката не се търпи. Нито да седна, нито да легна, нито да се изправя ме облекчаваше , единствено като бях клекнала. Толкова бяха силни,че ми стана лошо , повръщаше ми се и изпадах в гърч от болка. Мислех си , че издържам на всякакъв вид болка, но това направо ми разказа играта. Та се замислих, може би болките при раждане ще са същите . Ако е така .. тежко ми горко 😁.. ще се умира.