Моята възрастна котка - гериатрична тема

amy_nka, за колко време се разви лимфомът?

Моята дилема със Соленсията беше заради съмнението за лимфом. Просто аз не исках да вярвам до последно на вет, че проблемът с коремчето е толкова сериозен. Д-р Дернев ми описа в детайли какво се случва накрая и за съжаление точно както го описа дойде края, с разликата, че той очакваше да се случи по-рано. Последните месеци аз я водех през седмица-две на преглед, след като Слънчи почина. Слънчи беше с ХБН и търчах по него и бях отложила прегледа на Канела, на който се видя и метастаза в белите дробове. Просто тя се влоши след Слънчи. И док беше сигурен за поставената си диагноза и че вече не може да се пробва химиотерапия. Аз много време изгубих и в тази дилема. Дали си струва да минем през химиотерапия или да си чакаме края. Химиото можеше да удължи до 3 години живота ѝ, ако я бяхме започнали навреме (т.е., още когато док забеляза уголемените лимфни възли и ме предупреди още тогава). Аз не исках да повярвам, какво ни е сполетяло и исках да си останем на само "съмнение" за... Но и покрай това, че изгубих и другите си котки през времето, в което го мислех, не можах да взема решението.
Затова написах, че съжалих, че не съм пробвала Соленсията. Така щях да съм изключила, че може да има болки от ставите, които да я затрудняват да ходи. Когато дойде края Канела се парализира поетапно. Първо задните лапи - не можеше да стъпва, нямаше сили в тях, и се подпираше на предните. В края беше толкова неспокойна, че имаше нужда постоянно да става и да се движи и обръща. Аз ѝ бях спряла и сиропа за хипертироидизма, защото и с него не бяхме регулирали нищо. Едва тогава напипах вече уголемена щитовидна жлеза на гърлото ѝ. Преди това не се опипваше. Мисълта ми е, че ако бяхме пробвали Соленсия и беше подействала на болки в ставите, щях да знам, че проблемът изключително идва от дугаде. Че примерно, не седи в тоалетната заради болки в ставите. Лимфомът накрая засяга и нервната система, когато клетките достигнат до костния мозък.

За диагностициране на лимфом имаш два варианта при възрастна котка, която не се знае дали ще издържи на упойка за биопсия. Ехограф от специалист на коремни органи (в това отношение аз имах доверие на нашия док, но просто не исках да приема, че е така както казва). Другото е изследване е кръвно и се нарича PARR (PCR for Antigen Receptor Rearrangement). Гугни го. Струва майка си и баща си, но поне не е инвазивно и може да ориентира малко.

Нашия док винаги е имал специално отношение към Канела, за което му бяхме благодарни и двете. Просто от самото начало, от както съм пуснала гериатричната тема, той я наблюдаваше и  ѝ знаеше цялата история на болежките. В началото не ѝ е имало нещо сериозно, дори на моменти беше много здрава, като изключим проблемът със ставите. Червената лампичка ми я светна, когато видя лимфните възли. Дори накара старшия хирург (управителя на клиниката), да дойде да говори с мен за да ми обясни сериозността на съмнението. Не е като да ходиш от лекар на лекар и да повтаряш едно и също за да получиш (второ) мнение. Имало е база за сравнение, благодарение на профилактиката. Профилактиката спасява животи, но решенията са трудни за взимане, а трябв да са навреме взети.

Като настъпи края и Канела се парализира поетапно, ми се искаше да имам една Соленсия да ѝ боцна, просто за да няма болки. Знаех, че може би съм ѝ навредила на коремчето с противовъзпалителното, но аз трябваше да ѝ дам обезболяващо.

В случая с коремчето и храносмилането, Канела също никога не вадеше косми чрез повръщане, ами чрез изпражненията и аз съм се вкарвала във филми, че тия косми може да са причината за дразнене и възпаление на червата, че може да са я запушили някъде, но никога не съм ѝ давала малцова паста, например, а като нямаше зъби, не хрупаше и трева. Не знаех какво се случва в коремчето ѝ. Повръщаше често от "преяждане", но това го свързвах и с хипертироидизма. Трябвало е да ѝ дам нещо против гадене (омепразол, Серения) - не съм дала и такова... А с противовъзпалителното съм ѝ раздразнила още повече стомашно-чревния тракт. Кръвоизлива от застояла кръв е доказателство за раздразнена лигавица на стомаха, може да е имала и язва дори, но това не се вижда на ехограф нито на рентген....
В последните ѝ изследвания на урина имаше кръв (еритроцити), които ми подсказаха, че от някъде нещо кърви. Но от къде...? И като повърна застояла кръв преди да издъхне, ми стана ясно, че е някъде от стомаха, коремчето е кървяло...

По отношение на кортикостероидите... Това е единствената "безопасна" терапия, която предписват при синдром на възпаленото дебело черво и придружаваща терапия при химиотерапия на гастро лимфом. Може би по-рано е трябвало да пробвам такава терапия, но не ни беше предписано от док само преднизолон. В последните дни на Канела почнах да ѝ давам преднизолон и ефектът от него беше вялост, въобще не правеше опит да се изправи, спеше само... Това също ме уплаши и го спрях... Но пък това повлия на възпалението в урината, защото левкцитите в урината намаляха. Така че бих ти препоръчала да я лекуваш с кортикостероиди и да видиш как ще ги понесе.

Добавките са ти ясни. Най-важното е да има апетит и да се храни. Намалят ли или спрат ли си храната, значи нещата за тях отиват на зле. Почнат ли да търсят да се крият, значи нещата ги виждат много зле и не мислят, че имат спасение.

Цялото това силнл мяукане е зов за помощ, предупреждение, че нещо не е добре. Аз изгубих много време, за да разбера какво не ни е добре, дано ти успееш да помогнеш навреме на твоята душичка.

Интересно е това, което споделяш. Според мен изследването на Т4 трябва да се повтори, за да си сигурна. Канела веднъж беше дала хипо, под норма, след 3 седмици хапове. След това Т4 спадна леко, но после тръгна само нагоре въпреки хаповете и сиропите...
SDMA е бъбречен маркер само, ранен за ХБН. Няма общо със жлъчката. Може да покаже скрита ХБН.
PARR правят във всички големи клиники. Праща се кръвта в Лабоклин, Германия.
 Радвам се, че TriDigest-а се е отразил толкова добре. Щом ѝ идва добре на коремчето, продължавай го.

Пиши след прегледа какво са казали. Стиснати лапи!