Но ето ти следната картинка (ще направя сборно от скорошни теми) - тръгваш след 8часов работен ден към къщи, пътьом забираш децата от градина и училище, минаваш през магазина и излизаш с 2 торби, влизаш у вас, разпределяш съдържанието на торбите, пускаш бърза прахосмукачка или оставяш робота да направи една бърза уборка, правиш заготовка за вечеря и натискаш копчето на котлона, докато загрее мазнината - набързо сортираш прането и натискаш копчето на пералнята, бягаш до котлона, забъркваш манджата, спираш котлона, забърсваш печката от пръските, вечеряте, миеш чиниите или редиш в съдомиялна и натискаш копчето, простираш дрехите от пералнята или ги слагаш в сушилня и натискаш копчето, хвърляш една баня, вадиш измитите съдове от съдомиялната и ги прибираш, междувременно сушилнята е готова - вадиш дрехите и ги сгъваш и прибираш. Ако децата са малки, трябва при влизане да ги събуеш, съблечеш и сложиш домашните дрехи, ако са ученици - помощ в домашните.
Айде сега ми кажи коя от тия иначе балъшки дейности, повечето с едно там копче и две навеждания, се прави от мъжа и коя от жената.
Жени, отчаяни от подобно ежедневие, в което пропускат общуването и отношенията, докато се “борят” с елементарни битовизми, не мисля че се нуждаят от мъж и деца. Който иска да подчинява живота си на горното, да си стои сам, или да се научи да не мрънка. Пък може и подкрепа от партньора да получи.
