Паническо разстройство - 42

Усещам си пулса най - вече в гърлото и отзад в тила ..пулса ми под сто не пада с като ида на лекар казват че съм добре ..но пих кви ли не антидепресанти и не се оправям.. ксанакс, сероксат, Атаракс, ципралекс, тритико,лирика ..клонарекс..и т.н

Трябва да започнете от невролог или неврохирург и ако там няма нищо - да се успокоите и да приемете, че е на нервна почва. Ако е на нервна почва - пътят е много дълг. За гаденето си вземете тинктура от мента и започнете да я пиете по 10-15 капки в чаша вода по няколко пъти на ден, можете да добавите и дуспаталин. Започнете да се храните по - малко и внимателно, но с хранителна храна - телешки бульони, картофи, малко месо... млечни, плодове и зеленчуци... Започнете да пиете добавки, не само лекарства - магнезий в големи дози, витамин Б в големи дози. Можете да си добавите малко билкови чайчета - страшниче, маточина, дилянка... Започнете да дишате ( така най - лесно се решава проблема с пулса). Всеки ден по поне 2 пъти по половин час... бавно коремно дишане. Това е състояние, което не минава от самосебе си, продължава дълго време и си трябва сериозна борба. Също така, няма да се успокоите, докато не приемете, че е тежко тревожно разстройство и не започнете да се борите с него. Ако за по - малко от година сте изпили всичките тия АД - не е странно, че състоянията ви продължават - всяко от тях има странични ефекти и те продължават между 15 дни и 2 месеца ... че и повече, ако сте ги сменяли един след друг през кратно време, само сте си навредили и не сте си помогнали изобщо. Потърсете консултация с психиатър, но както вече ви казах - такъв, който работи в психиатрия, а не такъв на свободна практика... Защото според мен, ако наистина сте в такова  състояние, вие сте поне за дневен стационар. Лезиите в мозъка може да се в следствие на целият този куп антидепресанти, които сте изпили ( имахме подобен случай в групата с една жена - Паликарова, тя също имаше лезии в мозъка, в следствие на изпити АД безконтролно) ... Според мен потърсете психиатър от Александровска ( тамошната е доста добра), тук имаме една жена, която е на дневен стационар там от седмица вече, може да ви помогне с контакт

Добър вечер. Аз продължавам вече пети ден да си мисля само за смърт. Обзела ме е тази мисъл и не ще да си ходи. Ужасявам се. Не мога да се разсея с нищо. Страх ме е от пердето дори. Имам един въпрос (освен ако и по другите ми изречения нямате коментар) - та, възможно ли е от прекалено рязката промяна от много лошо към много добро да ми се е отключило това. Форсирах много положителните неща. Това и казвах, че пиех успокоително да се успокоя от добрите неща, защото ме разтреперваха.

Всъщност моя страх от смъртта,това генерализирано разстройство се отключи вследствие на това,че бях доста щастлива през последната една година.Разбира се и други фактори оказаха влияние,но някак си изведнъж осъзнах колко съм щастлива и колко много обичам и харесвам живота си и съответно дойдоха мислите ами ако го изгубя,ако всичко което съм постигнала изведнъж спре да има значение. От тогава непрекъснато съм нащрек и съм в очакване на нещо лошо ( което за щастие така и не идва), но все пак аз някак си психически се подготвям за него. В крайна сметка живея в непрекъснат страх и тревожност за нещо,което може и никога да не се случи. Ужасно е когато изведнъж човек попадне в такъв омагьосан кръг,в който сам се е вкарал там с мислите си.

Аз го мисля постоянно от пет дена и не мога да се съсредоточа в нищо друго. Дори боклука ме е страх да изляза да изхвърля, а десет дни преди това греех като слънце от радост, че потръгват нещата.

Ами по - принцип прехода от една крайност към друга, може да е симптом на биполярно разстройство... а може и да не е. Мисля, че повечето злини с нашите състояние идват от това, че прекалено много се вглеждаме във всичко. Трябва да хвърлите малко нещата по през просото и ще си дойдат на мястото... Вълнението за организма е доста сходно - дори да е причинено от добро.. то прилича на това, причинено от лошото... Аз също по някога имам нужда от успокоително, когато съм имала крайно хубави и изненадващи моменти...

Не мога да хвърля нещата през просото, когато пет-шест години съм си губил времето. Активирал съм си мега амбиция и чуденката ми е дали тялото ми не я понася след петте години в които бях като в облак.

Най - вероятно е така и това не е толкова учудващо. Но, като си отговориш на този въпрос положително, какво планираш да правиш от тук насетне ?

Ами това е, че ми се е загнездила мисълта за смърт, че ще умра. Знам, че е заради петте години занимавка точно с тази тема (смъртта) и е нещо като на подсъзнателно ниво. Слабото ми място един вид. Не знам как да я преборя, когато е постоянно в главата ми. Не мога да се съсредоточа върху нищо друго. Знам си целите и амбицията ми е заспала в момента, защото не минава и не минава. Някаква идея ?

На колко си?
Аз бях с ужасен страх от смърта. Точно по този начин се беше загнездило в съзнанието. Та аз една статия не можех да напиша, на всяка дума, само този ужас.
С годините преминава, мисълта да, но страха не!
Около 35 -40, тогава поспря да ме безпокой много!

На трийсе. Какви години ? Преди шест дена греех като слънце в продължение на десет дена. Без нито една лоша мисъл, само амбиция да действам по нещата в които съм изостанал. И ми се получаваше - дали не прегрях ? Пет години съм бил зле и нямаше такава маниакална идея в главата ми. Трябва ми решение за дни, не години. Достатъчно си изгубих.

При мен силните позитивни емоции понякога отключват подобни усещания като от негативните. Имах един дълъг период с много паник атаки и страх и след него доста време организмът ми реагираше почти еднакво на всякаква емоция. Иначе за страха от смъртта... когато съм силно тревожна по някаква причина (както в момента с коронавируса и невъзможността да се излиза и комуникира както преди) той се отключва много по-лесно и по-трудно се тушира. Споменах ви за притеснението ми с тетануса. Знам, че няма повод да се тревожа, но дори и миниатюрната възможност да се разболея, не ми дава спокойствие. При други обстоятелства не бих му обърнала внимание, но в момента нервите ми са опънати.

Страхът от смъртта е най-нормалното нещо. Аз например изпадам в ужасяваща паника когато вдигна високо кръвно, но когато се чувствам добре не мисля за смъртта. Тя може да дойде изненадващо, човек никога не знае. И е най-сигурното нещо на света. Наясно съм че съвети от страни е лесно да се дават, затова няма да ви казвам "отпуснете се и живейте, не мислете за смъртта", защото знам че така не става. Човек трябва да го осъзнае , да го преработи в мозъка си. Мисля че един добър психотерапевт би свършил добра работа в случая. Иначе ви разбирам, относно положителните емоции. И на мен ми влияят силно и ме разклащат както отрицателните, но след първоначалното вълнение ме изпълват с щастие. Не губете време, работете с психотерапевт.

Как изпитвате положителни емоции, аз на нищо не мога да се зарадвам. Даже, когато в редките случаи нямам страх,  си мисля, не се радвай, не е приключило, пак ще те тресне.
По повод дневния стационар, попаднах на мн готина докторка. Маринова. Миланова ме насочи към нея. От днес съм на 2 велаксин по 75 мг и вечер 150мг тритико. Увеличихме го постепенно велаксина, днес ми е 10 ден. До колко дни се очаква да почувствам подобрение, при положение, че съм го пила 10 години,
с едно прекъсване от 27 дни, когато бях на тъпия золофт.  Тритикото не виждам да ми влияе особено,  но нямам някакви оплаквания от него и си го пия. А може ли велаксина вече да е спрял да ми действа. Вярно, откакто махнах золофта ония гадни симптоми изчезнаха. Но тревожност си имам, ужасна и мъчителна, която по 1,2 пъти на ден прераства в яка атака и рев. Ще мине ли това,  писна ми вече. На моменти ми присветва, за кратко, после пак се почва и така се редуват през целия ден.
Каролина,  ако желаеш да ти дам тел на проф. Миланова или на Маринова, пиши ми на лично

Аз говоря за загнездила се маниакална мисъл постоянна за смърт. Не за "най-нормалното нещо". Ако беше такова, изобщо нищо нямаше да кажа. Имам предвид, нещо като химична реакция, защото аз нищо лошо не съм си мислел, дори си бях много щастлив, че съм се задействал по дадени положителни въпроси.