Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Кои са най-добрите марки добавки според форума?
Какви са симптомите на паническите атаки според форума?
Може ли паническа атака да причини припадък?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Кои са най-добрите марки добавки според форума?
-
Какви са симптомите на паническите атаки според форума?
Форумът споменава, че симптомите на панически атаки могат да варират, като включват ужасно чувство за дезориентация, загуба на представа за време и място, силен страх и безпокойство и усещане за предстоящ припадък. Някои хора съобщават, че изпитват подкосяване на краката като често срещан симптом на панически атаки.
-
Може ли паническа атака да причини припадък?
Форумът обсъжда дали паническата атака може да причини припадък. Въз основа на дискусиите се посочва, че паническата атака сама по себе си не може да причини припадък. Припадък може да възникне в резултат на патология в организма или други фактори като ниско кръвно налягане, хипотензия или други проблеми.
-
Какви са някои ефективни начини за справяне с панически атаки според форума?
-
Какви са най-добрите начини за справяне с тревожността според форума?
Приемате ли нови попълнения? Нови за форума, но не и като прояви в живота ми, за съжаление. Буквално от преди час ви чета и толкова много ме успокоявате и дори забавлявате. Хубаво е да ти се припомни, че не си сам в "лудостта си". На кратко кръстена на баба си, която беше страшен хипохондрик, съответно наследила и това. Но цял живот гледам как от състоянието на баба ми страдат майка ми и нейната сестра. Затова съм особено опасен вид хипохондрик - мисли, че умира, но не иска да притеснява близките си, затова си пасува и нищо не прави
. За първи път получих паник атака на 15г. Една вечер реших, че ми е подут стомаха. От там знаете как е, страх от болест, смърт, от това, че вали дъжд и умират сините китове, и подобни странни съждения. Едно лято не излизах. Видях как се отразява на близките ми и някак това ми даде сили да се справя. С годините съм имала моменти на страхове от различни неща, но съм успявала някак да ги туширам. Няма да ви отегчавам с подробности. Имах преди 6-7г един много брутален спад. Буквално ударих дъното, като имам чувството, че седмици бях почти постоянно в паник атаки. Успявах да се овладея около хората, но през останалото време беше ад. Имах живота, който си мислех, че винаги съм искала, а се чувствах празна и нещастна. И това ме ужасяваше. Сякаш не можех да бъда щастлива, дори с това, което съм искала. По-късно разбрах, че проблемът е бил, че не е важно това, а по-скоро от какво съм се нуждаела. Промених нещата. Срещнах нов човек, който и сега е до мен, смених си работата и т.н. Да, пак имах тревожни мисли, но се справях. Но. Преди две години някъде майка ми се разболя. Дълго е да обяснявам. На кратко не подбраха правилното лечение и тялото й не издържа. Неочаквано. Преди година си замина. Като открадната ми е. И от тогава е ужасно трудно. Липсата е.. чудовищна. Съответно се отключиха сто неща в тялото, всички по-слаби точки. За финал преди малко повече от месец лапароскопия за премахване на ендометриозна киста. Седмица по-късно стомашен вирус, последиците от които още не мога да нормализирам. Те така. Нагласата ми беше много положителна покрай самата операция. Преди нея... страх. Но ден преди нея, както и след това, дори след ужасното събуждане и други неприятни усещания, аз бях сравнително спокойна и се държах. Планувах какво ще правя занапред. Но проблема със стомаха... грипа. Сега и този коронавирус. Като цяло аз се държа. Просто... когато си загубил някой толкова близък по такъв начин, е по-трудно да пропъдиш мисълта за смъртта. Наистина е трудно. Извинявам се да дългия "чаршаф". Мога още много да пиша, но няма да ми стигне нощта, а не искам и да изпитвам нервите ви