Аз не си взех папагал,синът кашли от папагали.А цял живот съм живяла с папагали.
Взех котараче.Аз се влюбих в него на снимка,явно и то в мен,още когато дойде у нас.
Първия час у нас прекара в една библиотечка,но когато излезе,предяви претенции да се качи на моето легло...Макар и целият да беше в бълхи,го пуснах.Оттогава сме любов необяснима,дори в жегата ме гушва за малко и пак си спим заедно,един до друг.
Не ме буди,не ме тормози,невероятен е за котка.Слуша,мърка и ме меси...
Такава би трябвало да е връзката между стопанин и любимец.
Каквото и да правите,не удряйте животни.
Предизвиквате страх и понякога и отмъстителност.
Когато се увлече в игра и пусне до кръв някой нокът,започвам"Ооох,оох,боли..."
"Виж какво направи!" и котакът гледа гузно встрани.
И папагалите разбират.
Те разбират нашия език или езика на тялото ни,интонацията,настроението...