и излизам, ако реве много – се връщам погалвам челцето и тихичко му говоря и пак излизам. Отначало го праихме тоя номер по 10 пъти
, а сега с 1-2 и готово а има и моменти когато направо си заспива . Напоследък обаче иска да си мачка в ръцете една пеленка – та му сотавям да си гушка тензухена, че пък да не се задуши. Ако е мноооого нервен – повивам!
– мен даже ме заплашиха поне 6 месеца да не правя коремни преси (но все пак ме отваряха 2 пъти де)




, страшен постинг /снощния.../, хилила съм се като луда... 
в ръчичките... 
/ и го гледам седнал сам, на косъм пак да полети към паркета...
И вече като си хване пелената или някоя играчка и мисли, че може да се изправи и се надига наистина, като ръмжи и се напъва все едно съм го изпратила на нивата да копае... Страшна жилка е това дете!
Сигурно още нямаме 5 кг, ама сме опасни маймуни, егати изненадите всеки ден, не смея изобщо сам да го оставя вече.

аз по въпроса с приспиването нищо не мога да кажа, защото ние през деня ХИЧ не спим...
е такива очи е отворил и трябва да го занимаваш по цял ден...
След къпането му към 7 вечерта заспива в люлката си и така може да откара до малките часове, това му е рекорда за денонощието, после се буди да яде
а докато се събуди циците ми стават така








Та сега ми хрумна една идея за питанка..... Я споделете , какво ви подариха мъжете по случай раждането на малките съкровища, или каво ви подарха тези на когото си кръстихте детето (само които са го кръстили на някого де)? А и Олче, гимнастиката ви е супер! А бе то много яки гимнастики имало. Моята не е много шарена, ама нали ни е подарък, няма как да избирам. 


Но как да ни стигне като сме по цял ден като вятърна мелница, не спираме нито за секунда да махаме с ръце и крака (само когато спим се укротяваме), а и вечер като хапнем към 8-9, че после чак сутринта към 8 и после явно през деня се опитваме да си наваксаме.
.
, но все пак да споделя с вас.
по пухкавите дупенца и дано спре да вали и приятни разходки с малките беборани!
/, няма климатик, но аз и не исках да е с много екстри, че имаме вече една по - луксозна /и скъпа откъм поддръжка кола - Audi
/ и не исках да се заробвам с втора и да и треперя. Сладка е колата, елегантна и най - вече запазена. Ще кача снимки тия дни. 
Та миналата седмица бяхме на разходка и сестра ми започва да обяснява как племенницата ми / на 1г. и 3 м. / била урочасана предния ден. Вечерта вдигнала температура, било и много лошо, плачела, не можела да заспи - имали чувството / двете с майка ми / че детето си отива едва ли не. Чак по едно време посред нощ се сетили, че имат "светена вода", измили и очите и о,чудо - Моника заспала като къпана дълбоко чак до сутринта. След този покъртителен разказ, аз явно трябвахе да ахкам и охкам, но водена от здравия разум само ги погледнах и казах : А дали не вади зъб, или е болна? Мигом бях нападната с думите : Ти се смееш, но дано не ти идва на главата и знаела ли съм аз какви лоши неща ставали и колко страшно било и как детето се мъчело. При което вече бях дълбоко възмутена как може интелигентни хора на зряла възраст да робуват на такива "бабини деветини". Е, приключихме темата запазвайки добрия тон като им казах, че в такава ситуация аз бих търсила друго обяснение на неразположението на детето, но всеки сам си решава. Тези мои думи бяха посрещнати с възмутено мълчание / един вид ти си приказвай като не разбираш нищо/. Същата вечер Моника вдига Т 40 градуса, викат линейка, карат ги в спешното, където се оказва, че детето е пипнало вирус. Изписаха и антибиотици и разни други свалящи Т илачи и детето оздравя. Аз естествено не попитах защо са викали линейка като имат "светена вода" - но малко ми остана. Ноооо мъжо нали милия се усеща малко трудно попита - а, това онази вечер след урочасването ли се случи? Смънкаха му само едно - ами да. 
Та миналата седмица бяхме на разходка и сестра ми започва да обяснява как племенницата ми / на 1г. и 3 м. / била урочасана предния ден. Вечерта вдигнала температура, било и много лошо, плачела, не можела да заспи - имали чувството / двете с майка ми / че детето си отива едва ли не. Чак по едно време посред нощ се сетили, че имат "светена вода", измили и очите и о,чудо - Моника заспала като къпана дълбоко чак до сутринта. След този покъртителен разказ, аз явно трябвахе да ахкам и охкам, но водена от здравия разум само ги погледнах и казах : А дали не вади зъб, или е болна? Мигом бях нападната с думите : Ти се смееш, но дано не ти идва на главата и знаела ли съм аз какви лоши неща ставали и колко страшно било и как детето се мъчело. При което вече бях дълбоко възмутена как може интелигентни хора на зряла възраст да робуват на такива "бабини деветини". Е, приключихме темата запазвайки добрия тон като им казах, че в такава ситуация аз бих търсила друго обяснение на неразположението на детето, но всеки сам си решава. Тези мои думи бяха посрещнати с възмутено мълчание / един вид ти си приказвай като не разбираш нищо/. Същата вечер Моника вдига Т 40 градуса, викат линейка, карат ги в спешното, където се оказва, че детето е пипнало вирус. Изписаха и антибиотици и разни други свалящи Т илачи и детето оздравя. Аз естествено не попитах защо са викали линейка като имат "светена вода" - но малко ми остана. Ноооо мъжо нали милия се усеща малко трудно попита - а, това онази вечер след урочасването ли се случи? Смънкаха му само едно - ами да. 
Страхотна е много се кефя. 

Много са ви сладки бебоците от снимките пред НДК ,а Велизар голям гъзар/чак пък го римувах
/ с тая кърпа...тц тц страшен пич!!!!!!!!!!!!!



/