Здравейте! Ще се опитам да бъда максимално кратка.
Аз съм разведена и имам син на седем, а приятеля ми е вдовец от 4 години и има дъщеря на 8.
От близо година живеем заедно и всичко е чудесно. Много се разбираме и нямаме сериозни проблеми.
Децата ни приемат, разбират се и всичко е нормално.
Но има едно НО. По-принцип от самото начало на заживяването ни заедно усещам хладно отношение от страна на майката на приятеля ми. Не е лоша жена иначе, не ме е обидила, подмятала е някои далечни коментари, но не съм ги приемала навътре. В крайна сметка си мислех, че е нормално да е резервирана в началото, докато ме опознае и види, че имам чисти намерения към сина и и внучка и. Но, времето минава, а тя продължава със студеното си отношение.
Например, наскоро се сгодихме и също чакаме бебе. Обявихме им новините и тя дори не трепна. Каза браво, честито и продължи да си говори някакви други неща, което вече ме засегна ако трябва да съм честна. Незнам как може да не се радва човек на подобни новини. Дъщерята на приятеля ми ме приема като собствена майка и дори на моменти ми казва мамо. Децата ни се гледат по равно и от двамата, каквото на едното, това и на другото. Тоест, не виждам защо тя вижда щастлив син и внучка и се държи по този студен начин.
Също така има много дръпнато отношение към сина ми, което не ми е приятно. Никога не съм очаквала да го гледа или каквото и да било, но много пъти ни е било трудно поради работа и други ангажименти и тя нито 1 път не си е направила поне устата да вземе и 2те деца. Обажда се често да чуе внучка си, говорят си по много време и не пита дори сина ми как е. Да знам ще кажете, че не е длъжна и така нататък, но тук говорим за малко отношение и култура. Притеснява ме, че сина ми ще започне да усеща това деление и съм сигурна, че ще страда.
Моите родители са другата крайност и може би затова ми прави лошо впечатление. Баща ми заведе децата на почивка; когато майка ми си идва от чужбина взима и двамата; винаги е купила подаръци и на двамата; пита как са; чува се и с двамата по телефона; много са щастливи, че пак ще имат внуче и т.н.
Искам да вметна, че бабите на сина ми живеят в чужбина и за съжаление когато дъщеря ми (така предпочитам да я наричам) ходи при баба си, той си остава с нас. Няколко пъти ме е питал защо няма и той баби и повярвайте ми, сърцето ми се къса, но насила няма да и го водя в никакъв случай. С баща му сме в цивилни отношения, но го взима рядко.
Повярвайте ми какво ли не опитах. Обаждах и се, ходехме редовно на гости, канехме ги на гости и т.н. Не съм се държала студено с нея, че да очаквам същото. Тя просто отказва да има отношения с мен, за което и да си бия главата нямам обяснение.
Даже първият път когато ги поканихме на гости тя беше на тръни. Попита какво имаме да им казваме. Аз казах ами нищо просто ви каним така на вечеря. Беше ужасена, че може да им съобщим брак или бременност. Така поне се усети. Беше много неприятно. Но, пак си казах, дай и време ще те приеме. Но, ето факт, няколко месеца по-късно, сгодени сме, чакаме бебе, а нашата си е същата.
Даже се чудя как ще се държи с бъдещото си внуче. Ще го приеме ли, ще го дели ли незнам...
Просто исках да споделя да ми олекне.
Благодаря предварително за отделеното време!
Аз съм разведена и имам син на седем, а приятеля ми е вдовец от 4 години и има дъщеря на 8.
От близо година живеем заедно и всичко е чудесно. Много се разбираме и нямаме сериозни проблеми.
Децата ни приемат, разбират се и всичко е нормално.
Но има едно НО. По-принцип от самото начало на заживяването ни заедно усещам хладно отношение от страна на майката на приятеля ми. Не е лоша жена иначе, не ме е обидила, подмятала е някои далечни коментари, но не съм ги приемала навътре. В крайна сметка си мислех, че е нормално да е резервирана в началото, докато ме опознае и види, че имам чисти намерения към сина и и внучка и. Но, времето минава, а тя продължава със студеното си отношение.
Например, наскоро се сгодихме и също чакаме бебе. Обявихме им новините и тя дори не трепна. Каза браво, честито и продължи да си говори някакви други неща, което вече ме засегна ако трябва да съм честна. Незнам как може да не се радва човек на подобни новини. Дъщерята на приятеля ми ме приема като собствена майка и дори на моменти ми казва мамо. Децата ни се гледат по равно и от двамата, каквото на едното, това и на другото. Тоест, не виждам защо тя вижда щастлив син и внучка и се държи по този студен начин.
Също така има много дръпнато отношение към сина ми, което не ми е приятно. Никога не съм очаквала да го гледа или каквото и да било, но много пъти ни е било трудно поради работа и други ангажименти и тя нито 1 път не си е направила поне устата да вземе и 2те деца. Обажда се често да чуе внучка си, говорят си по много време и не пита дори сина ми как е. Да знам ще кажете, че не е длъжна и така нататък, но тук говорим за малко отношение и култура. Притеснява ме, че сина ми ще започне да усеща това деление и съм сигурна, че ще страда.
Моите родители са другата крайност и може би затова ми прави лошо впечатление. Баща ми заведе децата на почивка; когато майка ми си идва от чужбина взима и двамата; винаги е купила подаръци и на двамата; пита как са; чува се и с двамата по телефона; много са щастливи, че пак ще имат внуче и т.н.
Искам да вметна, че бабите на сина ми живеят в чужбина и за съжаление когато дъщеря ми (така предпочитам да я наричам) ходи при баба си, той си остава с нас. Няколко пъти ме е питал защо няма и той баби и повярвайте ми, сърцето ми се къса, но насила няма да и го водя в никакъв случай. С баща му сме в цивилни отношения, но го взима рядко.
Повярвайте ми какво ли не опитах. Обаждах и се, ходехме редовно на гости, канехме ги на гости и т.н. Не съм се държала студено с нея, че да очаквам същото. Тя просто отказва да има отношения с мен, за което и да си бия главата нямам обяснение.
Даже първият път когато ги поканихме на гости тя беше на тръни. Попита какво имаме да им казваме. Аз казах ами нищо просто ви каним така на вечеря. Беше ужасена, че може да им съобщим брак или бременност. Така поне се усети. Беше много неприятно. Но, пак си казах, дай и време ще те приеме. Но, ето факт, няколко месеца по-късно, сгодени сме, чакаме бебе, а нашата си е същата.
Даже се чудя как ще се държи с бъдещото си внуче. Ще го приеме ли, ще го дели ли незнам...
Просто исках да споделя да ми олекне.
Благодаря предварително за отделеното време!
При Лили обяснението поне е по-приемливо 