Паниката Ковид-19 - как да се справим?

Ти май не разбра иронията ми.
Много добре знам какво става. Запасих се и няма да мърдам.
Работя в школа. Затворихме.
Просто ми е гадно. Това е.

На всички ни е гадно, но дано по-скоро мине. За утеха - и на кучето му е гадно като му режат опашката, но ако от жалост му я режат на няколко пъти ще му е по-зле.

На мен ми е отговаряно в другата тема?
Освен това, т.нар.извънредно положение към момента ви вади децата от училище и от школите. От мола никой не ги е спрял (сега минах покрай един). И освен учителите, никой не е спрял никого от работа.

Доколкото имам приятели от тази сфера, кол центровете са минали на хоум офис.

И ние. 4 фирми сме на етажа, от 4 дни почти всички са хоум офис, но това не е от извънредно положение, а от шефовете.

Пишеше го в заповедта. Който може - работа от вкъщи, ако не -  дезинфекцирани стаи.

На всички ни е гадно!
Никой не иска да стои затворен!
Да не ходи навън, да не пътува!
Да трепери дали ще си загуби работата!
Това не се случва на избрани хора.
Не е лично!

Живеем в общество. Не същестуваме сами. Каквото за вас, такова и за всички.
Работете от вкъщи, ако можете. Говорете с децата си, гледайте филми.
Изчистети си къщата, ако имате желание.
Четете книги.
Мислете какъв бизнес може да отворите, ако имате желание.
Пишете, рисувайте, танцувайте.

Мислете:
- за лекарите и сестрите на първа линия. Те нямат време да хленчат във форума
- за всички работещи на предела на силите си в магазините
- за всички заети да осигуряват реда
- за всички останали, които нямат избор и се налага да са на първа линия

И ако и след това се чувствате прецакани, ние сме се провалили и като общество и като хора.
Да влязат роботите. Те поне не хленчат.

Колкото по- отговорно се отнесем към ситуацията, толкова по- бързо ще се върнем към предишния ни начин на живот. Зависи само и единствено от нас.

https://www.puls.bg/zdrav-um-c-31/8-sveta-za-spraviane-s-panikata-n-31448
Статията попринцип е за паник атаките, но доста хора изпадат в такива.
От личен опит
Едно от най-важните неща е разбирането на случващото се- защо изпадате в паника, как може да намалите тежестта на ситуацията, какви можете да промените, за да приемете нещата по-леко.
В случая, на мен лично ми помага планирането. Пък дори и на нещо мъничко. Ако работите от вкъщи, планирайте малките неща - как ще започнете, кои задачи са приоритетни, кога ще си вземете почивка, кога ще приключите с работата. Ако сте свикнали да пътувате, не ви съветвам веднага да се хванете със нещо вкъщи. Правете тези неща, които по принцип правите по време на пътуването- слушане на музика, фейсбук, чат, пък дори и само гледане през прозореца.
Стреса от рязката смяна, съчетан със непривични действия (за този момент от деня) може да повиши тревожността.
Останете информирани, без да се поддавате на паниката. Изберете си един източник, от който да се информирате. Разкъсването на вниманието във много гледни точки, може да увеличи тревожността и да доведе до объркване.
Останете позитивни. Страхът от заболяването, от загубата на близък или от финансовите последици е нормален. Не се опитвайте да се борите с това. Приемете го, но всеки път се опитайте да мислите за нещо хубаво.
И не на последно място - не променяйте рязко начина си на хранене. Ако до сега сте яли бургери-яжте бургер, но добавете нещо полезно плод, салата.
Ако досега не сте яли здравословно, опитайте се да преминете към това постепенно. Заменяйте нещата малко по малко. Днес по-малко хляб, утре нещо друго. И се движете. Дори и във вкъщи, направете всичко възможно да се движите, защото рязко обездвижване ще свали тонуса ви.

Не вярвам на ясновидци и врачки, но единственията , който познава наистина е Караджов и той каза, че за 1 месец ще отмине при нас и няма да е страшно.

и какво толкова ще ти стане? Хора, вземете се в ръце! Съберете си акъла! Стига с неадекватни постове, стига с такива всяващи паника.
Детето ми е с увреждания, поради което живея доста изолирано. Ходи ми се на бар, кино и театър, ама ще е в другия живот. Оцеляла съм. И вие ще!

Абе един месец все ще издаяним, айде стига. Аз лично се радвам на извънредната почивка, имам сериали и книги, имам първокласничка, с която ще се занимаваме вкъщи, имам и няколко пъзела, които мен чакат.

Много ми се ходеше на Тони Стораро в 33, но ще пропусна 😀

И мен ме доядя като се отмени концерта на Ара Маликян, който чаках, но пък какво, ще го слушам в летния театър юни месец, така че даже ще е по-добре

Ама ние хубаво се опасяваме за правата и свободите си, донякъде и с щипка право, но защо така никак не сме привързани към отговорностите си. Защото те вървят ръка за ръка.
И от такива, които не искат никой да ги ограничава, било то да пътуват или като се върнат да не си се мотат както са си решили и знаят, се стигна до това положение.
Та вместо да се вайкаме, да вземем да направим каквото зависи от нас по-добре и да ограничим ненужните контакти и излизания и т.н.

Защото аз лично ще съм по-спокойна ако знам, че около мен хората правят всичко възможно, а не махат с ръка, че това са глупости и масови истерии.