Семейни примирения

  • 6 105
  • 82
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: X
Ако някой не харесва темите и участниците и смята, че първите не се развиват както трябва, а вторите не се държат както трябва - има един хикс горе вдясно, натиска се и проблемът е решен както трябва.

# 76
  • Мнения: 7 684
Без да съм чел другите коментари, коментирам първоначалния пост.
Проблема е, че много хора са в тотална невъзможност да управляват личния си живот и това изобщо не зависи от интелекта, образованието или соц. им положение. Писането на история или търсенето на съвет по форуми, всъщност не е търсене на реално решение, а очакване да чуят каквото им се иска. И съответно когато започнат да получават критики или съвети, каквито не искат да направят, дават на заден и изчезват като си заравят главата в пясъка, каквото всъщност правят и до момента.
Това са ми лични наблюдения, не само от форуми. В последните теми за насилие се изписа много по този въпрос, няма да го пиша и тук.
Някакво решение не виждам, по скоро трябва да се набляга на възпитанието на децата ни, да могат като пораснат да се справят с личния си живот като им се показват подобни примери от малки.

# 77
  • Мнения: 8
преди няколко години и аз пуснах тема в бг мама, в която буквално ме сринаха със земята. От тогава минаха 3-4 години, към днешна дата ни един коментар не може да ме разстрои. Всичко се надживява. Оставите 20-сет годишните да си изживеят драмите. Ще оцелеят със и без вашата помощ/злоба.

И аз подобно на теб преди няколко години, в много тежък за мен период, пуснах тема, за да искам съвет. Имаше само ЕДИН полезен съвет, ЕДИН. Обаче веднага започнаха да ме нападат, да ме осъждат, да ме обиждат. Посъветваха ме незабавно да сменя работата, жилището, планетата, не знам само как не ме посъветваха да сменя децата. Всяка дума, която бях написала се гледаше под лупа и все нещо им беше съмнително. Помолих да затворят темата.

Сега си се чудя на акъла да си мисля, че напълно непознати ще се поставят на мое място, ще ме разберат, че и ще ми дадат съвет. Хора, които не са в моята ситуация и нямат капацитета да разберат проблема ми. Хора, с техни си проблеми, които очевадно се чувстваха добре да накарат някой друг да се чувства още по-зле. Всичко това ме отблъсна от този форум, от време на време чета тук там, но не пиша.

Виждам, че с много други теми се получава същото. Искам понякога да защитя някой, толкова жестокост се сипе понякога, но не желая да се меся. Нямам място за негативизъм и токсичност в живота си.

В последните ... седмици се нароиха теми, в които млади девойки/жени търсят съвет или мнение, но! Не могат с елементарни примери да обосноват действията или бездействието си, не приемат съвети, макар да са го потърсили, не успяват да водят нормален диалог дори и в “анонимност” зад монитора. Нямат ментална сила да защитят или оправдаят решенията си.
Това някакъв синдром на сегашните 20+  годишни ли е? За протокола на 45 съм. Как ще се справят с живота и проблемите си, ако дори и във форум, а не на живо не могат да се “борят” и се предават след страница-две, искайки заключване?!?

Мисля, че това са млади момичета, с ниско ниво на образование, най-вероятно от малки градчета или населени места, обременени с предразсъдъците на родители, роднини, приятели.

Последна редакция: вт, 17 мар 2020, 05:16 от Mira_Flores

# 78
  • Мнения: 14 624
да отида да я изнеса, да я настаня вкъщи и да  я свържа със съответните звена и служби.
Предложих веднъж, никога вече. После се случи да се запозная с мъжа. Беше много поучително за мен да чуя и неговата версия.
Галинор, неговата версия промени ли мнението ти за казуса?

# 79
  • Мнения: X
Да, обърна го на 180 градуса.

# 80
  • Мнения: 5 121
Преди повече от 10г. и аз пуснах тема..Да чуя гледна точка на жени сблъскали се с проблема ми и да излея това,което ми тежеше.

Мисля,че трудно можеш да пресъздадеш нещо,което ти се случва с 10 изречения.Никога не е само черно или само бяло.А всеки според своя опит и изживявания дава съвет.Помня ,че болшенството от мненията бяха обратни на решението,което взех.По-важното е,че за мен се оказа правилно.

Нямаше злоба,а жени,които споделиха своя опит.Някои бяха доста крайни.
Най-хубавото беше,че две от тях ми писаха на лични.
Дадоха подкрепа без натиск..
С едната дълги години поддържахме връзка и се виждахме,когато имаше път по моя край Simple Smile
Но във форума не продължих да пиша.

# 81
  • Мнения: 6 704
И аз преди си мислех, че 20-годишните в България са доста зле. Но откакто контактувам с 20 годишни в чужбина, нашите ми изглеждат направо като академици.

# 82
  • София
  • Мнения: 44 347
Аз по работа и в университета общувам с доста интелигентни млади хора. Е, те са изключения. Има и сладури, в сравнение с които, съм професор по литература.

Общи условия

Активация на акаунт