Започвам нищо да не разбирам от нещата, които се случват предимно в България. Като слушам малко новини или чета и ме обхваща голямо отчаяние (някак си така са представяни нещата, че да те отчаят). И тук има разни отчайващи новини, като запълване на леглата в някои болници, но веднага дават друга новина с алтернатива. Откриване на легла за болни в хотели (не в много тежко състояние, но не можещи да се върнат в къщи. В хотела ще има медицински лица, но няма да е натоварено, като в болница.). Като видиш какво друго се прави като алтернатива и действа по-различно. Отаварям нашите новини: заграждат пътища с бетонни прегради, хора в паника.
Че има нещо заразно, има. Че тежко се кара, кара се. Че трябват някакви мерки, за да не изпушат болниците, трябват. Ама сякаш всичко е най -вече така представено и създадено, че дв отслаби вярата в хората. Вяра в много неща, като правителства (не нашето, че не знам колко хора са имали вяра в него), имономики, положителен изход от трудни ситуации, възможности на специалисти и т.н...
(Днес по телевизията в едно от най-гледаните предавания призоваха да не се следят новините непрекъснато през деня. Май, всички имаме нужда от това.)