Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 39 190
  • 161
  •   2
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 29 114
Аз също идвам с проблем, предизвикан от ДО. Дъщеря ми е почти на 16, много живо и общително дете. Споруваше, излизаше с приятели, има голям социален кръг, популярна е, кокетна е - обича да се гласи. Училище, тренировки, уроци, излизания с приятели - не се спираше.
Поради редица обстоятелства, като карантина, тя си е вкъщи още от Октомври. Тогава тя излизаше с приятели след онлайн часовете.
В момента не мога да си позная детето! По цял ден спи, включва се в часовете, дреме, излиза за 30 мин да си купи пица или да се види с приятелка и пак се прибира и ляга! Много съм разтревожена! Абсолютно съм сигурна, че не употребява нищо.
Просто само спи и няма никаква мотивация за нищо. Ти и за какво ли, като няма за какво...Sad((

Последна редакция: вт, 08 дек 2020, 14:34 от Rockstar

# 76
  • Мнения: 82
Благодаря Ви! Към психологични консултации ли да се насочим ? И какво е вашето мнение трябва ли да разговаряме с учителя( аз вярвам че той не го е направил целенасочено и не е преценил този разговор до какво би довел)...

Последна редакция: вт, 08 дек 2020, 14:44 от elf575

# 77
  • Мнения: 77
Благодаря Ви! Към психологични консултации ли да се насочим ? И какво е вашето мнение трябва ли да разговаряме с учителя( аз вярвам че той не го е направил целенасочено и не е преценил този разговор до какво би довел)...
Вероятно учителят не е предвидил ефекта от думите си, което не променя факта, че у нас хората рядко имат чувствителност към това да не обиждат хората заради външния им вид, което в определена възраст има по-тежък ефект.
Детско-юношески психотерапевт е един добър вариант, който да обмислите.
Защо детско-юношески? Колегите, които работят с деца и тийнеджъри имат специфични познания. Естествено, един психотерапевт, който работи с възрастен, също би могъл да помогне, но личното ми мнение е, че задълбоченото познаване на този етап от развитието е ключов (аз не приемам случаи под 15 години например).
Защо психотерапевт? Защото не всеки психолог има познанията да консултира този тип случаи. Психологът може да извърши консултация, докато един терапевт, особено с опит, би могъл да бъде по-полезен със сигурност.

# 78
  • Мнения: 77
Аз също идвам с проблем, предизвикан от ДО. Дъщеря ми е почти на 16, много живо и общително дете. Споруваше, излизаше с приятели, има голям социален кръг, популярна е, кокетна е - обича да се гласи. Училище, тренировки, уроци, излизания с приятели - не се спираше.
Поради редица обстоятелства, като карантина, тя си е вкъщи още от Октомври. Тогава тя излизаше с приятели след онлайн часовете.
В момента не мога да си позная детето! По цял ден спи, включва се в часовете, дреме, излиза за 30 мин да си купи пица или да се види с приятелка и пак се прибира и ляга! Много съм разтревожена! Абсолютно съм сигурна, че не употребява нищо.
Просто само спи и няма никаква мотивация за нищо. Ти и за какво ли, като няма за какво...Sad((

Здравейте Rockstar,
"Пандемична умора" е израза, който вече използваме за подобно поведение и се наблюдава както при тийнове, така и при възрастни. За съжаление може да направите съвсем малко - и то е да й споделите и вие как се чувствате.
Наскоро си мислех, че "хюга", датското приемане на света, в момента може да ни е много полезно в момента. Книгата на Майк Викинг е полезна в случая - по-малко екрани, повече спокойствие, някакво време навън на открито... и това е.

# 79
  • Мнения: 77
Споделям тук един пост от блога си, провокиран от вчерашния ми разговор със Светослав Николов за социалната изолация и децата, както и най-простото "лекарство", което можем да им дадем.
Отговорът е с четири букви, водоравно
https://bit.ly/3lYVQX7

# 80
  • Мнения: 7
и така сподели, че есента след започване на училище, един от учителите си говорел с тях и на него му казал, че миналата година бил дебел, по-пълен, а сега вече е отслабнал...??? Да вметна , че той никога не е бил дебел, винаги е бил в нормални граници и слаб...имайки се предвид, че по цял ден тичаше и не можехме да го приберем вкъщи. Вероятно и това изказване на въпросния учител му е повлияло доста и сега не знаем как да се справим- говорим, обсъждаме и уж кимне с разбиране и резултат за сега няма видим... Забелязвам и някаква педантичност и към други нещо- примерно неговите вещи са подредени по конец, само говори за здравословно хранене ( опитвам се да му обясня, че здравословната храна няма нищо общо с ограничаването , което си  налага)
Моля за съвет и насоки...
Обяснете на сина си, че учителят му е направил комплимент. Защото на света има два вида хора - дебели и добре изглеждащи Grinning Опитайте се да го накарате да гледа на ситуацията с известно чувство за хумор. Например, разкажете му за темата в този форум със съдържание: "Помощ! Искам да напълнея! Непрекъснато ям сладки и мазни неща, но не мога да кача килограми. Какво да правя?", в която още в първите две минути са получени над 50 отговора със съдържание: "УМРИ, КУЧКО!" Trollface

И, между другото - здравословното хранене има много общо с налагане на строги ограничения върху количеството и качеството на храната.

# 81
  • Мнения: 77
и така сподели, че есента след започване на училище, един от учителите си говорел с тях и на него му казал, че миналата година бил дебел, по-пълен, а сега вече е отслабнал...??? Да вметна , че той никога не е бил дебел, винаги е бил в нормални граници и слаб...имайки се предвид, че по цял ден тичаше и не можехме да го приберем вкъщи. Вероятно и това изказване на въпросния учител му е повлияло доста и сега не знаем как да се справим- говорим, обсъждаме и уж кимне с разбиране и резултат за сега няма видим... Забелязвам и някаква педантичност и към други нещо- примерно неговите вещи са подредени по конец, само говори за здравословно хранене ( опитвам се да му обясня, че здравословната храна няма нищо общо с ограничаването , което си  налага)
Моля за съвет и насоки...
Обяснете на сина си, че учителят му е направил комплимент. Защото на света има два вида хора - дебели и добре изглеждащи Grinning Опитайте се да го накарате да гледа на ситуацията с известно чувство за хумор. Например, разкажете му за темата в този форум със съдържание: "Помощ! Искам да напълнея! Непрекъснато ям сладки и мазни неща, но не мога да кача килограми. Какво да правя?", в която още в първите две минути са получени над 50 отговора със съдържание: "УМРИ, КУЧКО!" Trollface

И, между другото - здравословното хранене има много общо с налагане на строги ограничения върху количеството и качеството на храната.

Двуизмерен свят описвате, Sharpener.
Да се мисли, че цифрата на кантара е мерило за щастие (или размера на дрехите), е пряк път към хранително разстройство, но най-вече е лъжа, защото как се чувстваш, с какви хора си обграден и какви са целите и ценностите ти, има много, много по-голямо значение за един смислен живот. Със същия успех може да се каже, че само високите хора изглеждат добре. Ние сме различни като форма и структура на тялото, като килограми и височина - това разнообразие е част от нашите гени и не мога да приема, че фиксацията върху външния вид е единственото, което има значение. Иначе...бихме били оловни войници от кутия

# 82
  • Мнения: 7
Не съм съгласен, г-це (или г-жо) Стаменова. Никъде не твърдя, че размерът на дрехите и цифрите на кантара са "мерило за щастие". Но истината е, че те са мерило за елегантност и привлекателен външен вид. Напоследък доста се злоупотребява с идеята, че свобода означава правото да не се грижиш за външността, вкуса, културата и интелигентността си. Като в оня подслушан разговор:

- Не може да си толкова тъпа!
- Мога пък! Живеем в свободна и демократична страна!


Ръстът не зависи от човека, но килограмите - да. По-добре човек да се "фиксира" върху външността и интелекта си и да работи упорито върху себе си за подобряването им, отколкото да се носи като медуза по течението, успокоявайки се, че да е дебел и/или тъп е проява на неговата "специфична индивидуалност и неповторимост".

# 83
  • Враца
  • Мнения: 70
Здравейте!
Пиша за моята 14 годишна дъщеря. Тя е с изключителна тревожност и безпокойство-social anxiety. Изразява се в това, че като я изпитват на дъската пред класа се разтреперва цялата. Ако някой се смее тя веднага си мисли, че се смеят на нея. Ако е в компания с предимно непознати не разговаря, просто се притеснява да започне разговор. Случвало се е да ѝ казват, че е невъзпитана, защото не поздравява, а това е просто от срам. Има проблеми със заспиването и често се буди през нощта. Тя осъзнава това и ми споделя, че ѝ пречи. Какво би могло да се направи в нейния случай?

# 84
  • Мнения: 77
Забавих се с отговора, stellisimo, защото се чудех какво е най-подходящото.
За да мога да съм полезна трябва да знам например
- дали тя винаги е била така (например от мъничка);
дали в момента има някакви проблеми от типа на наднормено тегло (което притеснява много тийнейджъри, включително и в тази тема има пост на човек, който смята, че е "за тяхно добро", да им се каже, че са "дебели"); или акне, което също много блокира един млад човек;
дали е първо дете или расте сама;
как възприема себе си, каква е нейната самооценка;
дали има близки приятели или не;
дали вие самата сте тревожна
и едва след като разбера бих могла да съм по-полезна.

# 85
  • София
  • Мнения: 4 974
В поста на stellisimo разпознах поведението и на моето 7-годишно момиче. А също така и моето собствено поведение в детството и юношеството. Надявах се да не се повтори при моето дете, но явно това е някакъв порочен кръг.
Аз самата в момента имам периоди на тревожност, но съм освободена в контактите си с другите хора, т.е. изчезна стеснителността и се опитвам да насърчавам детето да общува свободно.

Г-жо Стаменова, бих помолила да отправите съвет и към мен.

С бащата на детето сме разделени още от бебешката й възраст. Не мисля, че това я притеснява. Живеем с моите родители.
Единствено дете е, но има по-малка братовчедка, която често гостува вкъщи за по два дни.

На моменти ми споделя, че се чувства не толкова красива колкото са други деца.

Когато допусне грешка в училище нарича себе си тъпа, а всъщност се справя много добре с учебния материал. Ще вметна само, че на между 4 и 5-годишна възраст се научи сама да чете и пише. Аз само отговарях на въпросите й "Коя е тази буква" и в един момент ме изненада с постижението си. Не съм я натискала да учи толкова рано. Не я натискам и сега в училище.

Има проблем с концентрацията. Лесно се разсейва. Бавна е в извършването на ежедневните дейности, но бавенето идва точно от лесното разсейване.

Има  и логопедичен проблем с произнасянето на част от звуците. Работи с логопед.

Като съвсем малка беше много общителна. В периода на детската градина това се промени и се стигна до настоящия момент, в който дори се срамува да поздрави хората.

В училище учителката си мисли, че дъщеря ми я игнорира, защото не отговаря на устите въпроси, а всъщност при разговор с детето разбрах, че се притеснява. В писмените си работи се справя отлично.
Сега по време на дистанционното обучение също не отговаря на въпроси от притеснение. Отпусна се чак в последните дни, но само ако съм до нея за кураж.
Проблемите са с устната изява. В детската градина по време на едно тържество избяга от сцената от притеснение. На предишните тържества се разплакваше, стоейки на сцената.

С децата си играе и общува свободно, но се срамува да инициира първи контакт. Ако пък прояви инициатива и бъде отхвърлена, го преживява дълбоко.

Струва ми се, че в нея се борят високата самооценка и занижената такава. Сякаш преобладава занижената, особено когато се почувства провалена.

До преди 2-3 години беше амбициозна и се бореше за целите си. Сега се предава лесно и се бои да опитва нови неща.

Лесно изпада в нещо като истерия, ако й се посочи, че е допуснала грешка. Не приема грешките си за нещо нормално, макар да се опитвам да й обяснявам, че всички грешим понякога.

# 86
  • Мнения: 77
Здравейте Pandachina,

Когато прочетох поста Ви се запитах какво ли се е случило с дъщеря Ви преди 2-3 години, когато е започнала да променя поведението си? Имало ли е някакво конкретно събитие или поредица от събития, за които знаете? Вероятно има и такива, които не знаете (както понякога децата - вижте по-нагоре са обиждани за външния си вид).

Комбинацията, която описвате на перфекционизъм (искам да правя всичко перфектно) и лесно разочарование (отказвам се бързо) е токсична, защото малцина могат да правят прецизно всичко от първия път.

На първо място бих Ви насърчила в това да се опитате да разберете откъде са дошли тези нейни мисли за "грозна/красива" и "умна/тъпа" - ако е въпрос на някакъв училищен/градински тормоз бих насърчила това тя да се види с училищния психолог или друг, който работи със срещи на живо.

Следващото, но не по-малко важно, е да се погледнете в огледалото на миналото си и да видите кога сте се критикували и вие - гласно или наум за фигурата си, за способностите си или за изборите си в живота и по този начин да прецените какво е видяла тя от Вас. Понякога несъзнателно изпускаме думи или фрази, които остават отпечатани в съзнанията на децата ни - а поне през първите години те са много важни послания - например една майка, константно недоволна от фигурата си е по-вероятно да отгледа дъщеря, която цял живот да се бори с фигурата си и теглото си, защото не е видяла собствената си майка да е в мир с тялото си. Личният пример е в основата на научаването на поведение - и затова не бихте могли да искате от нея да е много по-различна от Вас - освен ако не се промените Вие. Затова и понякога родители започват психотерапия, за да могат да дадат различен пример на децата си.
 
След това бих Ви предложила да говорите, но не "като приятелки", а като майка и дъщеря - да й казвате в какво е силна наистина и да я подкрепяте, дори за малките й победи, без да ги омаловажавате, независимо че пътят ще е дълъг, преди да изгради самооценката, от която има нужда. Тук е важно да я научите, през Вашето поведение, да изслушва. Т.е. като я изслушвате й показвате, че това е основата на добрия разговор - двамата слушаме един друг и откликваме на казаното. Вероятно звучи много елементарно, но когато човек погледа хората, често вижда, че говорят и не се чуват, слушат само себе си.

В момента, освен в "Ерата на Водолея" сме и в ерата на екстровертността и това прави труден живота на интровертите. Има няколко книги за интровертите и те биха могли, евентуално, да са Ви полезни.

Срамежливостта е подлежи на промяна, а за да се случи тя е нужна дружелюбност. Какво имам предвид? Когато човек си признае, че е срамежлив, тогава има избор да се научи не "как да съм екстровертен", а "как да общувам ефективно с другите". Т.е. срамежливостта си остава, но човек се научава да използва инструментите на общуването в ежедневието. Едно от тях споменах - изслушването и откликването на казаното, след това идват и практикуването на говоренето с другите (по телефон за някаква информация, да Ви стане "секретарка", дори да е много елементарна тази информация). Да, знам, че децата не искат. И моите също. Но въпреки това, когато те не са готови, аз отивам с тях им давам пример как се прави, но първо ги моля те да го направят. "Тренировките" на говорене с непознати помагат за отпуснането пред авторитети, каквито са и учителите.

Друго, което би имало полза не само за Вашия случай, но и изобщо е поздравяването на всички съседи, които виждате и да искате и от детето да го прави. Това също сваля тревожността при общуване.

Вероятно една по-голяма част от тези неща правите, и доколкото не мога да разбера от написаното много, моля да ме извините, ако някои от препоръките са нерелевантни за Вас.

Поздрави,
Детелина

# 87
  • София
  • Мнения: 4 974
Благодаря за изчерпателния отговор, г-жо Стаменова!

Бяхте ми много полезна, защото аз наистина се опитвам да правя по-голямата част от тези неща и сега разбирам, че съм на прав път.

Проблемът се появи в момент , в който в детската градина смениха няколко учителки за една учебна година и в групата дойдоха нови деца, които бяха доста недружелюбни и обиждаха другите деца, в това число обиждаха  и моето дете. С всички учителки говорих за проблема, но те се сменяха толкова често, че реално нямаше как да се случи някакъв положителен развой. От други родители знам, че на техните деца това не се е отразила толкова зле колкото на дъщеря ми, което веднага ми светна лампичката, че тя възприема ситуациите преувеличено.
Нищо друго не се е случило в онзи етап.

Ще продължавам да се движа по описаната от Вас "схема" и се надявам на положителен развой в скоро време.

Пожелавам Ви весело посрещане на една по-добра Нова Година!

# 88
  • Мнения: 50
Здравейте, мой близък е много добър като човек, винаги ще помогне съвсем редовен и нормален човек, докъто не дойде момент в който прекали с алкохола, няма проблем с алкохола от гледна точка на постоянно пиене, а с това че и 2 пъти месечно да се случи не може са спре до някакъв етап а прекалява и все едно става съвсем друг човек, агресивен, конфликтен, заяжда се, немисли изобщо какво прави в тези моменти, а найстина неможе да си седи на краката така е пиян, но никога почти сам не се прибира да си легне, ако някой не го подтикне и то много трудно да се прибере, на следващия ден няма никакъв спомен от случилото се, спомена е до един момент от там на татък нишо не си спомня, не е от сега така от първите си напивания може би още е така, но кма психически проблем според мен, просто немога да ви опиша какво се случва с него, когато направи някоя издънка, след това се кълне никога повече, спирам да пия, край... и т.н. до следващия път, кажете ми моля, според вас какъв е проблема и има ли проблем, искам да му помогна много пъти съм му говорила, на трезво казвам, да, да няма повече и както ви казвам, до следващия път. Днес му говорих неща от сорта или изобщо да не лизва алкохол, познавам такива хора или да пие с мярка, до къто усети че се напива и да спре, започна да нервничи, сърди се, какво искам от него, какво е направил и т.н. А той определено има проблем когато се напие, колкото и да не е чести. Ще ви бъда  благодарна да ми отговорите.

# 89
  • Мнения: 339
Привет! Първо да честитя новата година. Да е благодатна!
Въпроса ми не е много за тук понеже моя проблем не е от вчера или днес, моя проблем е от детството ми.
Изминалата 2020 ще я запомня с това, че ме дари с детенце, едно мъничко сладурче. Но някак немога да се насладя на хубавите моменти, защото отвътре съм все "на щрек". Имам ужасна тревожност 24/7 от както се знам.  Когато бях студентка имах възможност и се консултирах със психотерапевт, но тогава не бях осъзнала, че проблема се корени още от детството, осъзнах, чак сега когато и аз си създадох семейство, та консултациите не бяха много от полза. Преди да забременя започнах лечение с ксанакс и анафранил, но се наложи да прекъсна, поради настъпила бременност. Нямам минута спокойтвие, все нещо ме тревожи, едни натрапчиви мисли.
Израснах в семейство вечно каращо се, сега толкова ме е страх, че някой с някой ще се скара, че постоянно се опитвам да контролирам всичко и всички.. не знам какво да направя,  отчаяна съм...

Общи условия

Активация на акаунт